№ 137
гр. Б., 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И. Ц. Т. А.
като разгледа докладваното от И. Ц. Т. А. Гражданско дело №
20241810101678 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
И. Г. Ц. от гр.С., ул.П. Г. З., бл.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** моли да бъде осъдена
С. А. В. от Б., ул. * н. № *, с ЕГН: ********** да заплати сумата-главница от общо 17400
лева /седемнадесет хиляди и четиристотин лева/, представляваща обезщетение за ползване
без основание на ½ идеална част от апартамент и гараж, находящи се в гр.С., ж.к. Л.-*, ул.
П. „Б. Ц.“, бл.*, ет.*, ап.*, който е притежавала в съсобственост с П. С. В., починал на
25.08.2024г., изразяващо се в среден месечен наем от 300лв. на месец за периода от
01.09.2019г. до 30.06.2024г. вкл., както да заплати и сумата от 501.45 лева /петстотин и един
лева и 45 стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 21.06.2024г. до
05.09.2024г., както да заплати и законната лихва върху горната сума-главница, считано от
05.09.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от
ГПК/л.83/.
В с.з. ищецът лично и чрез пълномощници адв.П. И. Г. от САК и адв. Н. Й. К. от АК-
Перник поддържат така предявените искове и молят да бъдат уважени изцяло. Представят
писмени бележки с вх.№3491 от 16.04.2025г., изпратени по пощата с п.кл. от 14.04.2025г.
Ответникът-С. А. В. от Б., чрез пълномощник адв.С. С. от САК, е направил
възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 10251 от 09.12.2024г., който е
в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва исковете като излага съображения, за това, че
не дължи на ищцата заплащане на процесните суми, тъй като същата не е била лишена от
ползване на имота. Ответникът твърди, че ищцата има ключ от жилището-апартамент и
гаража и винаги е имала достъп до имота. Ответникът отрича да е ползвала гаража. В същия
ищцата е съхранявала гумите на автомобила си.
Ответникът прави възражение, че ищцата не е предявявала към нея претенции да
освободи имота или да заплаща обезщетение до момента на получаване на нотариална
покана на 21.05.2024г. След получаване на тази нотариална покана ответникът твърди, че е
1
освободила имота.
Ответникът заявява, че е живяла в процесното жилище със съгласието и по волята на
собственика на ½ ид.част от това жилище-П. С. В., който е брат на баща й и нейн чичо.
Заявява, че баща й се е грижил за чичо й П. С. В. до смъртта му през месец август на 2024г.
и той го е настанил в старческия дом в с.В. и е плащал разходите за това. Ответникът
твърди, че и тя се е грижила за него като отрича ищцата да е полагала грижи за него.
Ответникът оспорва иска за лихва, тъй като липсва отправена покана. Моли да се
отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ответникът С. А. В. лично и чрез пълномощник адв.С. оспорва
исковете и моли да се отхвърлят и се присъдят направените по делото разноски, за които
представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.85/. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки с вх.№
3400 от 14.04.2025г.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят затова, че ищцата И. Г. Ц. от 21.10.2004г. е собственик на ½ идеална
част от апартамент и от 22.06.2005г. на ½ идеална част от гараж, находящи се в гр.С., ж.к.
Л.-*, ул. П. „Б. Ц.“, бл.*, ет.*, ап.*.
Останалата ½ идеална част от описаните по-горе имоти е била собственост на П. С. В.,
починал на 25.08.2024г.
Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства- копия от
нотариални актове за продажба на имоти №№ 1* от 21.10.2004г. и № * от 22.06.2005г. на
нотариус № * с район на действие СРС.
Не е спорно и обстоятелството, че ответникът С. А. В. е племенница на съсобственика на
описаните по-горе недвижими имоти-апартамент и гараж в гр.С.,а именно на П. С. В., тъй
като е дъщеря на брат му А. С. В..
Горното се установява и от приложеното копие от удостоверение за раждане на
ответника, издадено от община Б..
От показанията на разпитаните по делото свидетели Е. А. Г., приятелка на ищцата и св.
А. С. В., баща на ответника, се установява, че ищцата и П. В., който е чичо на ответника, са
живеели на семейни начала в процесния апартамент в гр.С. след като са го закупили
съвместно заедно с детето им за период от една година, след което се разделили и ищцата и
детето през 2007г. напуснали процесния апартамент и се преместили да живеят на друго
място в гр.С.. П. В. останал да живее сам в апартамента до 2011г., когато се влошило
здравето му и вече не можел да живее сам, поради което се преместил да живее при
родителите му в Б., за да се грижат за него. От 2011г. до 2017г. процесният апартамент бил
заключен и не се ползвал от никого. Ответникът и приятелят й решили да работят в гр.С., за
което чичо й П. В. предложил да ползват за живеене апартамента му в гр.С. Неговата майка
се свързала с ищцата, с която били в много добри отношения, и ищцата се съгласила
ответницата да живее в апартамента й в гр.С.. Процесният апаратамент се състоял от спалня,
2
хол и малка кухня, баня и тоалетна. От 2018г. ответницата и приятелят й заживели в
процесния апартамент в гр.С., родило им се през 2020г. дете, за което ищцата ги посетила, за
да види детето според показанията на св. А. В..
Съгласно показанията на св.Е. Х. С., който живее в съседен блок до този, в който се
намира процесния апартамент и гараж в гр.С., се установява, че той лично е разговарял с
ответника и приятеля й след като се нанесли да живеят в жилището, в което преди това е
живял П. и те му казали, че не са наематели, а С. е племенница на П.. Виждал е ищцата, че
идва в гаража и взима от там гуми. Гаражът не е ползван от С., тъй като вътре е имало лек
автомобил, който не е бил в движение, собственост на П. и не е имало място.
Св.Стамболийски разбрал от ответника, че ищцата й е изпратила нотариална покана да
напусне апартамента, за което била разстроена и след месец си намерили квартира и се
изнесли.
За това, че ищцата е съхранявала зимни и летни гуми за автомобил в процесния гараж
през годините са и показанията на св. А. Ж. Ш., приятел на ищцата. Същият има преки
впечатления от процесния апартамент при предаване на ключовете от ответника на ищцата
през месец юни на 2024г. Тогава в гаража е имало стар лек автомобил, който е бил
полуразглобен, имало гуми, части от компютри, телевизори. Апартаментът при предаването
от ответника е бил в лошо съС.ие и следвало да се направи ремонт, за да може да се ползва.
Според показанията на св.Е. Г. през 2018г. и следващите ищцата е имала финансови
затруднения и е правила опити да иска наем за жилището, но й е отказано затова, че нямат
възможност. Св. Г. заявява, че ищцата се е обаждала пред нея, за да иска пари за издръжката
на детето си, тъй като баща му е болен и не може да плаща издръжка.
От показанията на св.А. В. се установява, че ищцата е предложила на брат му да
продадат процесния гараж и същият, за да го запази и дал сумата от 10000лв., след което не
е плащал издръжка на дъщеря си. Св. В. заявява, че той през годините е изпращал парични
суми на ищцата, които са били за издръжка на племенницата му. От януари на 2024г. той
настанил брат си П. в дом в с.В., за което е плащана месечна такса от 1000лв., като част от
сумата покривал от пенсията му, която била 530лв. и останалата сума давал той, което
продължило до 19.05.2024г., след което ищцата поела грижите за него.
Приложени са като писмени доказателства- три броя касови бележки, удостоверяващи
заплащане на такса от 1000лв. за П. В. до 19.05.2024г. от А. В., както и разписки от
18.12.2020г., 25.01.2021г., 11.04.2021г., 31.05.2021г., 31.07.2021г., 30.09.2021г., 31.05.2022г.,
23.12.2021г., за изпращани суми от по 100лв., една от 150лв. и една от 80лв. от св. А. В. на
ищцата.
Съгласно приложеното копие от Приемо-предавателен протокол от 16.06.2024г., се
установява, че св. А. В. е предал на Йоана П.ва В. личната карта на П. В., банкова дебитна
карта и свидетелство за регистрация на МПС. Ищцата е представила писмени доказателства-
касови бележки, фактури, рецепти и касови бонове, удостоверяващи, че е заплатила таксата
от 1200лв. за престоя на П. В. в Дома в с.В. за м.юни, юли и август на 2024г., такси за
3
преглед и изследване и закупуване на лекарства в периода от месец май на 2024г. до
21.08.2024г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявените обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са допустими, тъй като са предявени между надлежни
страни.
Разгледан по същество-главният иск за заплащане на сумата-главница от 17400лв.,
представляваща обезщетение за ползване без основание на ½ идеална част от апартамент и
гараж, находящи се в гр.С., ж.к. Л.-*, ул. П. „Б. Ц.“, бл.*, ет.*, ап.*, който е притежавала
ищцата в съсобственост с П. С. В., починал на 25.08.2024г., изразяващо се в среден месечен
наем от 300лв. на месец за периода от 01.09.2019г. до 30.06.2024г. включително е частично
основателен и следва да се уважи само за сумата от 257.50лв./двеста петдесет и седем лева
и 50 стотинки/, представляваща обезщетение за ползване без основание на ½ идеална част
от апартамент, находящ се в гр.С., ж.к. Л.-*, ул. П. „Б. Ц.“, бл.*, ет.*, ап.*, който ищцата е
притежавала в съсобственост с П. С. В., починал на 25.08.2024г., изразяващо се в среден
месечен наем от 257.50лв. на месец за периода от 21.05.2024г. до 21.06.2024г. като доказан,
по следните правни съображения:
Съгласно чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго
дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск
по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се
защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от
едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други
текстове на закона. Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в
кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца,
които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е
настъпило без основание, както и липса на друго основание за защита на правата на
обеднелия ищец.
От представените по делото писмени и гласни доказателства и приетата
съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, изготвена от в.л. П. П., която съдът кредитира изцяло
като компетентна, обоснована и съответстваща на приложените писмени доказателства, се
установява, че за процесния период от време от 01.09.2019г. до 30.06.2024г. ищцата И. Ц. е
собственик на ½ идеална част от процесния апартамент и гараж, находящи се в гр.С., като за
същия период от време останалата ½ идеална част от същите имоти е собственост на П. С.
В., който е чичо на ответника С. В., тъй като е брат на баща й А. В.. Установи се, че в
периода от 01.09.2019г. до 20.05.2024г. ответникът е ползвала апартамента в гр.С., в който е
живяла заедно с приятеля си и детето им, като за това е получила съгласие от чичо си П. В.
и ищцата. Съдът приема, че ищцата се е противопоставила на това ползване с изпращане на
приложената по делото нотариална покана от 07.05.2024г., връчена на ответника на
21.05.2024г. чрез нотариус № 039-Иван Дахтеров, с район на действие РС-С., в която покана
изрично е посочила, че кани ответника С. В. в 30-дневен срок от получаване на поканата да
освободи жилището и да заплати обезщетение за 5 години назад за ползването му или сумата
от 36000лв.
Ищцата признава в исковата молба, както и в нотариалната покана, описана по-горе, че
тя се е съгласила преди 6 години ответникът да ползва апартамента. В този смисъл са и
показанията на св.А. В., баща на ответника. От същите се установява, че отношенията
между ищцата и ответникът до месец май на 2024г. са били много добри, ищцата е посетила
апартамента и ответника, когато се е родило детето й след 2020г.
4
Съдът приема, че от така събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства
не се установи, че преди изпращане на описаната по-горе нотариална покана от месец май
на 2024г. ищцата се е противопоставила по някакъв начин и е изразила несъгласие с това, че
ответникът и семейството й ползват процесния апартамент в гр.С..
От показанията на св.Е. Г. се установява, че тя е присъствала на телефонни разговори,
проведени от ищцата, при които е искала да й се заплащат суми, тъй като била в лошо
финансово съС.ие, затова, че сама отглеждала детето, чийто баща е П. В., чичо на ответника.
От тези показания не се установява несъмнено и категорично, че същата е изразявала
несъгласие затова, че ответникът ползва жилището в гр.С., което притежава в съсобственост
с чичо й и я кани да го напусне или да плаща наем. От приложените писмени доказателства-
разписки, се установява, че св. А. В. е изпращал малки суми в годините /100лв., 80лв.,
150лв./ на ищцата за издръжка на детето й, тъй като П. В. бил болен и не плащал издръжка.
С оглед на така анализираните доказателства, се установява, че разговорите на ищцата са
били относно плащането на издръжка за детето й от страна на неговия баща.
Съгласно всички събрани по делото доказателства се установява, че в периода от
01.09.2019г. до 20.05.2024г. ответникът е осъществявала фактическото владение или държане
върху апартамента, собственост на ищцата и чичо й с тяхно съгласие и без
противопоставяне от тяхна страна, т.е. съдът приема, че същата е ползвала имота на
основание-договор за заем за послужване, който е прекратен от страна на ищцата през месец
май на 2024г. с изпращане на нотариална покана до ответника да освободи същия в даден от
нея срок или 30 дневен, което ответникът е изпълнила и напуснала апартамента в този срок.
Няма твърдения и доказателства, че ответникът не е спазила дадения й 30 дневен срок,
считано от 21.05.2024г. да освободи имота от страна на ищцата, отразен в получената
нотариална покана.
С оглед на горното съдът приема, че от 21.05.2024г. до предаването на имота, което е
следвало да стане най-късно на 21.06.2024г. ответникът ползва 1/2 идеална част от
апартамента без основание, т.е. без съгласието на ищцата, която е собственик на 1/2 идеална
част, за което дължи на същата месечен наем, който според приетата СТЕ, изготвена от в.л.
П. е в размер на 257.50лв. / 1/2 от 515лв./.
Съдът намира, че от всички събрани по делото гласни доказателства се установи, че в
гаража в гр.С. за процесния период от време ищцата е съхранявала комплект зимни и летни
гуми за служебния си автомобил, които съответно е ползвала, както и че в същия гараж е
имало автомобил, собственост на П. В., който не е бил в движение, поради което ответникът
не е ползвала гаража. В този смисъл са и показанията на св.Е. Х. С., на които съдът дава
вяра като непосредствени и безпристрастни, тъй като не е в родствена връзка със страните и
не е заинтересован от изхода на делото.
Поради гореизложеното съдът намира, че ищцата не е била лишена в процесния период
от време, както и в периода от 21.05.2024г. до 30.06.2024г. от възможността да ползва
гаража, който реално е владяла, тъй като е съхранявала в него през годините комплект зимни
и летни гуми, същият не е ползван от ответника, за което не й се дължи обезщетение.
За пълнота на изложението съдът намира, че фактическият състав на чл.59 от ЗЗД, от
който се поражда вземането за обезщетение за ползване на недвижим имот без основание, не
включва покана до лицето, което държи имота. Обезщетението се дължи от момента, от
който собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да
реализира доходи от нея. Поканата за заплащане на обезщетение има значение само за
определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която
неоснователно се е обогатил. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение
0 218 от 29.12.2015г. по гр.д. № 7310/2014г. по описа на ВКС, ІГО.
5
В случая ищцата не е лишена от ползването на гаража в гр.С., а за апартамента в
периода от 01.09.2019г. до 20.05.2024г. е дала съгласие да се ползва от ответника като
последната го е държала с основание-договор за заем за послужване.
Главният иск за заплащане на обезщетение за разликата над сумата от 257.50лв. за
периода от 21.05.2024г. до 21.06.2024г. до пълния предявен размер от 17400лв. за периода от
01.09. 2019г. до 30.06.2024г. вкл. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, съдът намира, че
същият е частично основателен за сумата от 7.52лв./седем лева и 52 стотинки/,
представляваща законната лихва за забава за периода от 21.06.2024г. до 05.09.2024г. върху
сумата-главница от 257.50лв., по следните правни съображения: установи се, че се уважава
главния иск за сумата-главница от 257.50лв., както и че от 21.06.2024г. ответникът е
изпаднала в забава за заплащане на тази главница съгласно получената затова нотариална
покана на 21.05.2024г. и до подаване на исковата молба на 05.09.2024г. дължи на ищцата
законната лихва за забава, който размер съдът изчисли с помощта на Онлайн калкулатор на
НАП.
Искът за разликата над сумата от 7.52лв. до пълния предявен размер от 501.45лв. следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Основателно е искането за заплащане на законната лихва върху сумата-главница от
257.50лв., считано от деня на предявяване на исковата молба на 05.09.2024г. до
окончателното заплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати
на ищеца сумата от 200лв. за направени разноски по настоящето дело, включващи платена
държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от исковете, като съдът приема, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение не е прекомерно по размер с оглед на фактическата и правна сложност на
разгледания правен спор и събраните по делото доказателства.
Ищецът на основание чл.78, ал.3 от ГПК ще следва да заплати на ответника сумата от
1900лв. за направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. В. от Б., ул. * н. № *, с ЕГН: ********** да заплати на И. Г. Ц. от
гр.С., ул.П. Г. З., бл.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** сумата-главница от 257.50лв./двеста
петдесет и седем лева и 50 стотинки/, представляваща обезщетение за ползване без
основание на ½ идеална част от апартамент, находящ се в гр.С., ж.к. Л.-*, ул. П. „Б. Ц.“, бл.*,
ет.*, ап.*, който И. Г. Ц. е притежавала в съсобственост с П. С. В., починал на 25.08.2024г.,
изразяващо се в среден месечен наем за периода от 21.05.2024г. до 21.06.2024г., както да
заплати и сумата 7.52лв./седем лева и 52 стотинки/, представляваща законна лихва за забава
за периода от 21.06.2024г. до 05.09.2024г., както да заплати и законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 05.09.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното заплащане, както да заплати и сумата от 200лв./двеста лева/ за направени
разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ горните искове, предявени от И. Г. Ц. от гр.С., ул.П. Г. З., бл.*, ет.*, ап.*, с
ЕГН: ********** срещу С. А. В. от Б., ул. * н. № *, с ЕГН: ********** за заплащане на
разликата над сумата-главница от 257.50лв./двеста петдесет и седем лева и 50 стотинки/ до
6
пълния предявен размер от 17400 лева /седемнадесет хиляди и четиристотин лева/,
представляваща обезщетение за ползване без основание на ½ идеална част от апартамент и
гараж, находящи се в гр.С., ж.к. Л.-*, ул. П. „Б. Ц.“, бл.*, ет.*, ап.*, които И. Г. Ц. е
притежавала в съсобственост с П. С. В., починал на 25.08.2024г., изразяващо се в среден
месечен наем от 300лв. на месец за периода от 01.09.2019г. до 30.06.2024г. вкл., както и за
заплащане на разликата над сумата от 7.52лв./седем лева и 52 стотинки/ до пълния предявен
размер от 501.45 лева /петстотин и един лева и 45 стотинки/, представляваща законна лихва
за забава за периода от 21.06.2024г. до 05.09.2024г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И. Г. Ц. от гр.С., ул.П. Г. З., бл.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** да заплати на С.
А. В. от Б., ул. * н. № *, с ЕГН: ********** сумата от 1900лв./ хиляда и деветстотин лева/ за
направени разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7