О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
605 24.06.2020г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 490 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, след като с влязло в сила на 17.07.2019г. определение № 16333/ 02.07.2019г. по гр.д.№ 8556/2019г. по описа на Софийски градски съд е било прекратено производството.
Постъпила е искова молба с посочено правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) от Х. Сенай Ю., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Г.Д. ***, с адрес на кантората: гр. София, ул. „Лайош Кошут“ № 16 против Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес ***, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез пълномощник адв. М. Илиев Г. ***, да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на нейния дядо Ю. Шакир Ю. в резултат на настъпило на 20.07.2016 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – Ангел Арсенов Салчев, с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на увреждането – 20.07.2016 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл. 1 на ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите искове с оглед предмета им е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на Част ІІІ от ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, е редовна. На основание чл. 367 от ГПК, са изпратени преписи от исковата молба, заедно с приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба, препис от който е изпратен на ищцата, като ѝ е указана възможността за подаване на допълнителна искова молба. Такава е постъпила в съда в указания срок, като препис от нея беше връчен на ответната страна. В предоставения срок, ответникът не е депозирал допълнителен отговор. При това положение книжата по делото до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като се твърди, че в полза на ищцата е възникнало изискуемо вземане за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинено от лицето Ангел Арсенов Салчев пътно-транспортно произшествие. Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104 т.4 и чл. 115, ал. 2 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, с оглед размера на цената на исковата претенция, който е и съд по местоживеене на ищцата. На основание чл.83 ал.1, т.4 от ГПК, ищцата е освободена от внасянето на държавна такса и разноски в производството.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът счита, че на основание чл. 374 ал. 2 от ГПК, следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание. В настоящото определение съдът следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че с влязла в сила на 15.02.2019 г. присъда № 24/ 22.02.2018г. по НОХД № 25/2018г. по описа на ОС-Пловдив, изменена с решение № 159/ 07.06.2018г. по в.н.о.х.д. № 236/2018г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и решение № 243/ 15.02.2019г. по НД № 879/2018г. на ВКС, ІІ н.о., Ангел Арсенов Салчев е бил признат за виновен затова, че на 20.07.2016 г. на главен път І-6, км 240+560 от републиканската пътна мрежа, в землището на с.Кърнаре, област Пловдив, при управление на МПС лек автомобил м.“Фолксваген Голф“ с рег. № РВ 96 06 МС, е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил смъртта на Ю. Шакир Ю., поради което и на основание чл.343 ал.3, предл.1, б.“б“, предл.1, вр.ал.1, б.“в“, предл.1, вр.чл.342 ал.1, вр.чл.58а от НК, вр.чл.373 ал.2 от НПК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 5 години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 9 години. Последица от причиненото ПТП е смъртта на Ю.Ю. – дядо на ищцата. Същата била почти неразделна със своя дядо, който я взимал със себе си навсякъде. Година преди смъртта си, Ю. изтеглил кредит и дал парите на внучката си, за да отвори магазин за дрехи в Слънчев бряг. Смъртта му отнела сигурността на Х.Ю., предизвикала стресови състояния, вътрешна опустошеност, безсилие в живота.
Заявява се, че отговорността на ответното дружество произтичала от сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, но не сочи номер на полица или друг индивидуализиращ признак.
Ищцовата страна излага становище относно обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 226 от КЗ (отм.) увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя. Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължава да търпи ищцата, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид смъртта на близкият ѝ роднина Ю.Ю.. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Ответникът не потвърждава наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието. Заявява, че ищцата не разполага с активна процесуална легитимация, тъй като не е налице твърдяната близост със загиналия, съотв.не са налице предпоставките според ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ВКС. Ответната страна прави възражение по изложените твърденията в исковата молба за духовна връзка и близки отношения между пострадалия и ищцата, като се позовава на заложените в решение № 83/2009г., ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 795/2008 г. критерии за обезщетяване за неимуществени вреди от смърт на друго лице.
Направено е възражение за погасяване на претендираното обезщетение за лихви поради настъпила давност на основание чл.197 от КЗ (отм.). Спрямо същите давността е настъпила и на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД, предвид изтичането на по-краткия 3-годишен срок.
На следващо място се излага от ответната страна становище относно неоснователността и необосноваността на предявената искова претенция, тъй като §.96 ал.1 от ЗИД на КЗ (ДВ бр.101/ 07.12.2018г.) ограничава размерите на обезщетенията на лицата по чл.493а ал.4 от КЗ до 5000 лв., след като все още не е приета наредба за утвърждаване на методика по чл.493а ал.2 от КЗ. Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер.
В срока по чл.372 от ГПК, не постъпи допълнителна искова молба.
В срока по чл.373 от ГПК, не беше подаден отговор на допълнителна искова молба.
Правна квалификация
Предявените искове са с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.), вр. §.22 от ЗИД на КЗ и чл.86 от ЗЗД.
По доказателствените искания
Съдът, с оглед изразените становища, счита за необходимо да обяви на страните, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на Ю.Ю. като част от обстоятелствата, които гражданският съд е длъжен да вземе предвид на основание чл.300 от ГПК.
Съгласно чл. 154 ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищцата носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на застрахователното събитие, неимущественото си увреждане, размера на вредите, причинно-следствената връзка между болките и страданията, резултат от нанесените телесни повреди. Ответникът носи тежестта да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата молба, както и всички свои възражения, свързани с оспорения размер на предявените и поддържани против него претенции за заплащане на неимуществени вреди.
На основание чл.146 ал.4 от ГПК, следва да бъдат приети представените с исковата молба и в отговора на ответната страна писмени доказателства. Съдът счита доказателствените искания - за приемане на представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установяват твърдените факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като закона не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, те следва да се приемат.
Съдът приема за основателно направеното от ищеца с исковата искова молба искане за ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел за установяване на посочените фактически обстоятелства. Основателно се явява и искането на ответника, да бъде задължена ищцата да представи доказателства за семейното си положение, доколкото адресната ѝ регистрация е била установена чрез справка от СГС.
На ищцовата страна следва да се укаже, че не представя доказателства за наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било причинено произшествието.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА всички представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ПРЕДСТАВЯ на страните т.дело № 490/2019 год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА на основание чл.146 ал.1, т.4 от ГПК за ненуждаещо се от доказване обстоятелството относно смъртта на Ю.Ю., настъпила на 20.07.2016г. вследствие на ПТП, причинено от виновния водач Ангел Арсенов Салчев.
УКАЗВА на Х. Сенай Ю., че не сочи
доказателства за наличие на валидно застрахователно правоотношение между
ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска
отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било причинено
произшествието
ДОПУСКА до разпит един свидетел от ищцовата страна, при режим на довеждане, като указва на Х. Сенай Ю. да води свидетеля за разпит в първото по делото заседание.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.09.2020 год. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото, както и от проекта за доклад по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: