Решение по КНАХД №308/2025 на Административен съд - Враца

 Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „А.“ ООД ***, депозирана чрез * Х.П. ***, против Решение № 119  от 30.04.2025 г., постановено по анд № 97 по описа за 2025г. на  РС – Враца. С последното е потвърдено наказателно постановление № 801898-F792701 от 12.12.2024г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „ОП“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал.2, предл.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 6000.00 лева, за административно нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр.106/2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ вр. с чл.118, ал.4, т.2 от ЗДДС.

В жалбата и в писмена защита са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са твърдения, че в АУАН липсва дата на извършване на нарушението, твърди се че със соченото основание за налагане на наказанието – чл.185, ал.2, предл.1 не става ясно в коя от хипотезите на тази норма е реализирана отговорността на касатора, за което се излагат подробни съображения. Отправено е искане към касационната инстанция да отмени обжалваното решение и решавайки спора по същество да отмени изцяло НП като незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител оспорва същата  и заявява, че при постановяване на решението на Районния съд не са допуснати сочените в жалбата нарушения, същото е правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Участващият в касационното производство прокурор от ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна, а  решението на РС – Враца е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъда оставено в сила.

В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е  неоснователна по следните съображения:

За да постанови съдебния си акт, съдът е събрал всички относими към спора писмени и гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Противно на наведените доводи в касационната жалба, въззивният съд е обсъдил и всички възражения, посочени във въззивната жалба, като се е аргументирал по несъстоятелността им. Обсъдени са и свидетелските показания. Фактическата обстановка е установена правилно, в съответствие с доказателствата  е изводът на въззивния съд, че нарушението е правилно квалифицирано от АНО и е приложена съответната на нарушението санкционна норма.

За пълнота следва да се отбележи, че АУАН е съставен на основание на констатираните по време на проверката от 26.09.2024г. нарушения, за която е съставен Протокол за извършена проверка №0017584/26.09.2024г. с приложени доказателства –Декларация  от лице работещо по трудово правоотношение и Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката. Този Протокол е официален свидетелстващ документ – писмено доказателство, с което се установяват факти и обстоятелства с правно значение, които имат отношение към образуваното по-късно административнонаказателно производство.

В съответствие със събраните доказателства е изводът на въззивния съд, че АУАН законосъобразно е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и при съставянето му, както и при издаването въз основа на него на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като същите съдържат задължителните реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Обосновано районният съд е приел, че АНО правилно е квалифицирал нарушението, и е приложил съответната санкционна норма по чл. 185, ал.2 от ЗДДС в нейния минимум. Изводите на РС – Враца кореспондират с фактически установеното и съответстват на законовите изисквания, поради което напълно се споделят от настоящата касационна инстанция. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи води до обоснованост на постановеното и обжалвано в настоящото производство решение на РС – Враца.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл.218, ал.2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него  касационна жалба  следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и своевременно направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на същия следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН Административен съд – Враца 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ  В СИЛА Решение № 119  от 30.04.2025 г., постановено по анд № 97 по описа за 2025г. на  РС – Враца, с което е потвърдено НП № 801898-F792701 от 12.12.2024г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „ОП“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „А.“ ООД ***, ЕИК ********* да заплати на НАП направените разноски по делото в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.