О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер IV-1181 Година 2020, 16 април гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на шестнедесети април година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 898 описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на „Теленор България“ ЕАД гр.София, ЕИК
*********, против решение № 48 от 06.01.2020 г. по гр.д.4802/2019 г. по описа
на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на въззивника за
приемане за установено по отношение на ответника Х.Р.Х., че същият дължи на
въззивното дружеството сумата от 45,19
лв, съставляваща неплатени ползвани съобщителни услуги; сумата от 97,06 лв, съставляваща незаплатени
начислени такси; както и сумата от 627,24
лв, съставляваща незаплатен предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски, дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от 05.10.2015 г., Допълнително споразумение № ********* от 01.05.2016 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 01.05.2016 г., Договор за
мобилни услуги № ********* от 11.05.2016 г., Допълнително споразумение ) ********* от 16.06.2016 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 16.06.2016 г., обективирани по
фактура № **********/18.08.2016 г., фактура № **********/15.09.2016 г., фактура
№ **********/18.09.2016 г., фактура № **********/15.10.2016 г., фактура №
**********/18.10.2016 г., фактура № **********/15.11.2016 г., фактура №
**********/18.11.2016 г., фактура № **********/15.12.2016 г. и фактура №
**********/18.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на подаване на заявлението - 11.03.2019 г. до
окончателното плащане на вземането.
Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е
неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано.
Излагат се твърдения по фактите по отношение на всяка една от отхвърлените
претенции.
Сочи
се, че в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд не е уважил своевременно
направеното доказателствено искане на ищеца за назначаване на
съдебно-техническа експертиза за установяване наличието на факти, доказването
на които е възложено в доказателствена тежест на ищеца и е включено в предмета
на доказване (предоставянето на съобщителните услуги, от което да се установи,
че ищецът е изправна страна по правоотношенията). По този начин съдът е
ограничил и накърнил правото на защита на ищеца в нарушение и на принципа за
състезателност и служебното начало.
На второ място се
твърди, че първоинстанционният съд немотивирано е основал решението си върху
приетите от него за установени, респ. за неустановени, обстоятелства по делото,
които са от значение за него, като в решението по същество е изразил решаващата
си воля при наличието на съдържателни противоречия и празноти в установената
фактическа обстановка. По-конкретно се твърди, че съдът е приел дали даден факт
се е осъществил или не, при липса на извършена всеобхватна и неедностранчива
преценка на доводите на страните и на събраните по делото доказателства. Сочи
се, че доказателствата не са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при
изискваното спазване на логическите, опитните и научните правила.
На следващо място се
твърди, че са неправилни и необосновани изводите на съда по отношение на
наличието на обявена предсрочна изискуемост на задълженията по договора за
лизинг. Сочи се, че ищецът надлежно е установил, че виновното неизпълнение в
срок на ликвидни и изискуеми договорни парични задължения на
лизингополучателя-ответник, начислени в последователно издадените фактури,
представлява основание за обявяване на предсрочната изискуемост на оставащите
месечни лизингови вноски по договора за лизинг, а формираният от съда правен
извод е в противоречие с установената фактическа обстановка и с писмените
доказателства по делото, при несъобразяване на логическите и опитните правила.
Сочи се, че ответникът не е доказал да е изпълнил изискуемите и ликвидни
задължения по договора, поради което, на основание чл.12 от Общите условия на
договорите за лизинг на оператора, лизингодателят има право да обяви оставащите
месечни вноски за предсрочно изискуеми, дължими и платими, както и да прекрати
договора. Ето защо, въззивникът е реализирал правото си с фактура № **********/15/12/2016 г. да обяви
за предсрочно изискуем остатъка от лизинговите вноски за предоставеното мобилно
устройство, като за мобилното устройство НТС Desire 530 White предсрочно
изискуемите вноски са в общ размер на 277,21
лв; с фактура №
**********/18.12.2016 г. е обявил за предсрочно изискуем остатъка от
лизинговите вноски за предоставеното мобилно устройство, като за мобилното
устройство Samsung Galaxy АЗ 2016 Gold предсрочно
изискуемите вноски са в общ размер на 350,03
лв. с вкл. ДДС. Изрично се сочи, че страните са постигнали съгласие за
това, че неполучаването на фактурите не освобождава длъжника от заплащане на
обективираните в тях суми, респ. - с фактурата лизингодателят е реализирал
надлежно правото си да обяви предсрочната изискуемост на задълженията за вноски
по договора.
На следващо място се
твърди, че съдът не е провел разграничение между правните последици от
обявяването на предсрочната изискуемост (от една страна) и на развалянето
(респ. - на прекратяването) на договор
от друга страна. Сочи се, че в първоинстанционното производство ищецът не е
твърдял наличието на разваляне (респ. - на прекратяване) на договор за лизинг,
нито е претендирал неустойка, уговорена при разваляне (респ. - прекратяване) на
договор за лизинг, а е претендирал вземания от обявена предсрочна изискуемост
на договори за лизинг. Твърдения за разваляне (респ. - прекратяване) на
договори са наведени единствено досежно договорите за мобилни услуги (вкл.
допълнителните споразумения към тях).
Твърди се още, че погрешната квалификация (за
наличието на неустоечна клауза) е обосновала и последващите неправилни правни
изводи на състава - посочената клауза била неравноправна и нищожна.
Неправилен е и крайният извод, че с привеждането в изпълнение на горепосочената
клауза се стига до противоречие с добрите нрави или противоречие с принципа за
неоснователното обогатяване.
Излагат
се твърдения и, че пъивоинстанционният съд не е съобразил произнасянето си за
дължимостта и изиекуемостта на лизинговите вноски с правилото на чл.235. ал. 3 ГПК.
Твърди
се също, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на уважената
част от исковите претенции - формирал е действителната си воля да признае за
установено в отношенията между страните съществуването на вземането за
действителния размер от 223.19 лв. (съставляващи незаплатени начислени такси и
за незаплатени дължими лизингови вноски), а не за погрешно посочения 126,13 лв.
(съставляващи единствено незаплатени дължими лизингови вноски). Изложени са
подробни съображения.
Претендира
се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и постановяване не решение, с
което искът се отхвърля изцяло.
Претендират се
разноски, вкл.за заповедното производство.
Заявени са искания по доказателствата - назначаването на
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да извърши проверка и да
отговори на следните въпроса: Какъв е броят на
използваните от ответника далекосъобщителни услуги през отчетния период 18.07.2016
- 07.11.2016 г., периода на предоставяне и обема на тези услуги и начина на
определяне на тяхната парична равностойност?
Въззивната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
поради което е допустима.
В законовия срок против въззивната жалба е
постъпил отговор от въззиваемия Х.Р.Х., подаден от особения му процесуален представител –
адв.Ч., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Не
са изложени съображения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.
Няма искания по доказателствата.
По доказателствата
съдът намира, че направеното от въззивника доказателствено искане следва да
бъде уважено с оглед задължителните указания от т. 3 от Тълкувателно решение от
09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК.
Съдът констатира, че в производството
ответникът-въззиваем Х.Р.Х. е бил представляван от особен представител, назначен му от съда на
основание чл.47, ал.6 ГПК – адв.П.Ч. ***, поради което, съгласно чл.25, ал.4 от
Наредба за заплащане на правна помощ, вр.чл.47, ал.6 от ГПК, на адв.Ч. следва да се определи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция в размер на 100 лв, която сума
въззивникът следва да заплати по сметката на БОС като представи доказателства
за това, най-късно до откритото съдебно заседание, в противен случай въззивната
жалба ще бъде оставена без движение.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на „Теленор България“ ЕАД гр.София, ЕИК
*********, против решение № 48 от 06.01.2020 г. по гр.д.4802/2019 г. по описа
на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на въззивника за
приемане за установено по отношение на ответника Х.Р.Х., че същият дължи на
въззивното дружеството сумата от 45,19
лв, съставляваща неплатени ползвани съобщителни услуги; сумата от 97,06 лв, съставляваща незаплатени
начислени такси; както и сумата от 627,24
лв, съставляваща незаплатен предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски, дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от 05.10.2015 г., Допълнително споразумение № ********* от 01.05.2016 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 01.05.2016 г., Договор за
мобилни услуги № ********* от 11.05.2016 г., Допълнително споразумение ) ********* от 16.06.2016 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 16.06.2016 г., обективирани по
фактура № **********/18.08.2016 г., фактура № **********/15.09.2016 г., фактура
№ **********/18.09.2016 г., фактура № **********/15.10.2016 г., фактура №
**********/18.10.2016 г., фактура № **********/15.11.2016 г., фактура №
**********/18.11.2016 г., фактура № **********/15.12.2016 г. и фактура №
**********/18.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на подаване на заявлението - 11.03.2019 г. до
окончателното плащане на вземането
ЗАДЪЛЖАВА
„Теленор България“ ЕАД гр.София, ЕИК *********, в едноседмичен срок
от съобщаването, да заплати по сметката на Бургаски окръжен съд, сумата от 100
лв за осъществяване от адв.Плъамен Ч. на процесуално представителство на въззиваемия-ответник Х.Р.Х. във въззивното производство, като
представи доказателства за това най-късно до съдебното заседание.
Указва
на въззивника, че при неизпълнение на задължението му да внесе определената
сума за процесуално представителство на въззиваемия-ответник, въззивната жалба
ще бъде оставена без движение.
Допуска извършване на съдебно-техническа експертиза, вещото
лице по която да извърши проверка и да отговори на следните въпроса: Какъв
е броят на използваните от ответника далекосъобщителни услуги през отчетния
период 18.07.2016 - 07.11.2016 г., периода на предоставяне и обема на тези
услуги и начина на определяне на тяхната парична равностойност?
Експертизата
да се изготви от вещото лице АТАНАС АНДРЕЕВ
ЧЕРВЕНКОВ,
след депозит в размер на 300 лв, платим от въззивника в едноседмичен срок от
съобщаването.
Препис от
настоящото определение да се връчи на страните.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.