№ 34182
гр. София, 16.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. К.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. К. Гражданско дело №
20241110104613 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК ).
Постъпила е молба от *** с искане да бъде допълнено решението в частта за разноските като
му бъдат присъдени 1600 лева адвокатско възнаграждение за заповедното производство. В
молбата се твърди,че ответницата К. е била представлявана по заповедното производство от
адв.Л.ов,който узнал за решението чрез ЕПЕП и констатирал,че съдът не се е произнесъл по
дължимостта на възнаграждение за адвокат по заповедното производство. Претендира
сумата от 1600 лева.
Насрещната страна *** изразява становище за неоснователност на молбата като сочи,че
заповедното производство е едностранно и несъстезателно,а и възражението,което страната
длъжник подава не следва да бъде мотивирано. Ако бъде счетено,че адвокатско
възнаграждение е дължимо,то формулира възражение за прекомерност.
Софийският районен съд счита,че молбата е допустима при отчитане изложените от адв.Л.ов
твърдения кога и по какъв начин е узнал за решението,а и предвид това,че призовката до
ответницата К. е връчена на 28.05.2025 г.,а молбата е подадена на 11.06.2025 г.,т.е. в рамките
на срока за въззивно обжалване.
Разгледана по същество,молбата се явява частично основателна.
Съгласно чл.81 от ГПК съдът се произнася по дължимостта на разноските и на адвокатското
възнаграждение с крайния акт по съществото на спора като в хипотезата,когато съдът е
сезиран с установителен иск за установяване на вземане,за което е издадена заповед за
изпълнение съдът се произнася и за дължимостта на разноските по заповедното
производство. Отговорността за разноски се разпределя при съобразяване правилата на
чл.78 от ГПК,т.е. в зависимост от изхода от делото. В конкретния случай предявените в
исковото производство искове са отхвърлени,т.е. принципно право на присъждане на
разноски има ответницата. С оглед това,че по заповедното производство ответната страна е
била представлявана от ***,който е подал възражение и е била представлявана безплатно,а
принципно при предоставена правна помощ безплатно,адвокатът има право на
1
възнаграждение,както и като отчете,че насрещната страна не опровергава наличието на
предпоставки за предоставяне на правна помощ по реда на чл.38,ал.2 от ЗА,съдът намира,че
в полза на *** следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 50
лева,докато в останалата част искането му се явява неоснователно. В тази насока съдът
приема,че при съобразяване,че възражението се подава по образец и не е необходимо да
бъде мотивирано,в полза на адвоката е дължимо възнаграждение от 50 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 9151/19.05.2025 г.,постановено по гражд.дело № 4613/2024 г. по
описа на Софийския районен съд,42 състав в частта за разноските
като ОСЪЖДА ***,***със седалище и адрес на управление ***представлявано от *** да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК в полза на *** *** **********,с
адрес ***сумата от 50 ( петдесет ) лева адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатно правна помощ по заповедното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2