№ 405
гр. Плевен, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500602 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение №920/17.06.2022г., постановено по гр.д.№764/2022г., Пл.РС е
отхвърлил предявеният от Н. С. О., ЕГН********** от *** иск с правно
основание чл.415 във вр. с чл.124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД, за
признаване за установено, че ОД на МВР-гр.Плевен, представлявана от
директора В.Т.В., дължи на Н. С. О., сумата от 5.00лв., внесена такса за
издаване на изпълнителен лист по НАХД №106/2020г. по описа на Районен
съд Червен бряг,както и законна лихва върху главницата от 02.12.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, присъдени със Заповед за изпълнение
№4326/03.12.2021г. по ч.гр.д. №7504/2021г. на Районен съд Плевен, като
недоказан.
Със същото решение Пл.РС е осъдил на основание чл.78, ал.3 във вр. с
ал.8 от ГПК, Н. С. О., ЕГН********** от ***, да заплати на ОД на МВР-
гр.Плевен, ***, представлявана от директора В.Т.В., разноски по делото в
размер на 100.00лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от Н. С. О., чрез адв.К. Д. К. от ВАК, против
горепосоченото решение на Пл.РС. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение.Преповторени
са разсъжденията на първоинстанционния съд относно действителното
заплащане на държавната такса за издаване на изпълнителен лист по НАХД
№106/2020г. по описа на Районен съд Червен бряг. Спорен за жалбоподателят
1
остава въпроса за дължимостта на тази държавната такса.Цитират се
разпоредбите на чл.63д, ал.1 и чл.143, ал.1 ЗАНН. Съгласно чл.63д,ал.1 от
ЗАНН вр.чл.143,ал.1 от АПК се дължат държавните такси в производството
по отменен административен акт.Въззивникът счита, че не е в правомощията
на РС да тълкува законите,както и че чл.84 ЗАНН изрично регламентира
случаите на субсидиарно прилагане на правилата на НПК в производството
по ЗАНН. Посочва, че РС се е позовал на чл.5, б.“к“ ЗДТ, съгласно който
всички документи и книжа по НОХД са освободени от държавни такси,
доколкото разпоредбата на чл.84 ЗАНН сочи приложение на НПК, то жалбите
срещу НП са освободени от такси, но жалбата срещу НП не е предмет на
производството пред РС.
В заключение моли Окръжният съд да отмени обжалваното решение на
Пл.РС, като бъде признато за установено че ОД на МВР-гр.Плевен, ***,
дължи на Н. С. О., ЕГН********** от ***,сумата от 5.00лв. главница,
представляваща заплатена от Н. С. О. държавна такса за издаване на
изпълнителен лист против ОД на МВР-гр.Плевен в производството по НАХД
№106/2020г. по описа на Районен съд Червен бряг. Претендират се и
направените по делото деловодни разноски, ведно с изплатения изцяло
адвокатски хонорар в производствата по заповедното производство,
първоинстанционното производство и въззивното производство. Представен е
списък по чл.80 ГПК.
В съдебното заседание на 28.09.2022г. въззивникът се представлява от
адв.К. К., който поддържа въззивната жалба. Не сочи доказателства. Не прави
доказателствени искания.
Постъпил е писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемата
страна ОД на МВР-гр.Плевен, чрез гл.юрисконсулт П. Ф., в който е изразено
становище, че въззивната жалба е неоснователна. Моли да бъде потвърдено
решението на Пл.РС.В отговора са изложени подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че изпълнителният лист,
издаден по АНД №106/2020г. по описа на PС- Ч.бряг, възпроизвежда изцяло
съдебното решение и по-точно изпълнителния титул от него, в който е
отразено, че в полза на О. са присъдени разноски в размер на 300.00лв. В
съдебното решение и съответно в изпълнителния лист не е отразено, че ОД на
МВР – гр.Плевен е осъдена да заплати и разноски /ДТ/ в размер на 5.00лв. за
издаване на изпълнителния лист. За претендираната ДТ не е направено
отбелязване от съда и върху самия изпълнителен лист. Въззиваемият се
позовава и на разпоредбата на чрл.519, ал.2 ГПК, т.к. ОД на МВР – гр.Плевен
е държавно учреждение. Сочи, че в този случай изпълнителният лист следва
да се предяви на финансовия орган на съответното учреждение и присъдената
от съответния съд сума да се заплати по правилата на чл.519, ал.2 от ГПК. В
чл.519 от ГПК не е предвидено държавно учреждение да заплати други
разноски, различни от тези, посочени в изпълнителния лист, представени
отделно от него и направени в друго производство. Застъпва тезата, че
държавните учреждения дължат само суми/разноски, изрично посочени в
изпълнителния лист. Счита, че ОД на МВР -Плевен, не дължи заплащането на
5.00лв. ДТ за издаване на изпълнителен лист, т.к. съгласно чл.519, ал.1 от
ГПК, срещу държавни учреждения не се допуска изпълнение на парични
вземания. В заключение моли Окръжният съд да остави без уважение
2
подадената въззивна жалба и да потвърди изцяло обжалваното съдебно
решение. Претендират се и направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
100.00лв. Представен е списък по чл.80 ГПК.
В съдебното заседание ОД на МВР-гр.Плевен, чрез гл.юрисконсулт П. Ф.,
счита, че жалбата е неоснователна, поддържа писмения отговор. Не сочи
доказателства. Не прави доказателствени искания.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА ПО СЪЩЕСТВОТО СИ.
Безспорно е установено между страните, че по издадения изпълнителен
лист за сумата от 300.00лв. е налице плащане от страна на ответника на
цялата вписана в изпълнителния лист сума – 300.00лв.
Не се спори, че на 02.12.2021г. жалбоподателят в настоящото
производство е подал пред Пл.РС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, образувано е ч.гр.д.№7504/2021г., по което съдът
е издал заповед за изпълнение №4326/03.12.2021г., с което е осъдил ОД на
МВР-гр.Плевен да заплати на Н. С. О. главница в размер на 5.00лв., лихва от
подаване на заявлението до окончателното плащане и 325.00лв. разноски.
ОД на МВР-гр.Плевен е депозирала възражение по чл.414 ГПК, в което е
изложила твърдения за недължимост на сумата за главницата.
Не се спори също така,че в издадения изпълнителния лист от ЧРС по
АНД №106/2020г., който длъжникът е приложил към възражението, е вписана
единствено сумата от 300.00лв. разноски за адвокатски хонорар. Приложено
е и копие от преводно нареждане за сумата от 300.00лв. от сметката на ОД на
МВР-гр.Плевен по сметка на процесуалния представител адв.К. К. с вписано
уточнение, че сумата е за Н. О..
Пл.РС е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок. Депозирана е ИМ от Н. С. О. пред Пл.РС.
Спорен по делото остава въпросът – дължат ли се разноските в размер на
5.00лв., представляващи държавна такса за издаване на изпълнителен лист по
3
НАХД №106/2020г. на Районен съд Червен бряг.
Пл.РС е отхвърлил така предявеният иск по чл.415, ал.1 ГПК, като е
разгледал на първо място въпроса – дължат ли се разноски от
жалбоподателите в съдебните производства срещу издадени против тях
наказателни постановления. Позовал се е на практиката на Върховния
административен съд по отношение на недължимостта на държавни такси при
образуване на наказателно-административните дела и по-конкретно на
Тълкувателно решение №2 от 03.06.2009г. на ВАС по тълк.д. №7/2008г.
Посочил е, че според мотивите на ТР препращането в разпоредбата на чл.63,
ал.1 ЗАНН към глава ХІІ на АПК, касае само процесуалния ред, по който се
развива касационното производство пред административния съд, и доколкото
не противоречи на НПК. Безспорно е прието от ВАС, че в производството
пред районния съд по обжалване на наказателни постановления по ЗАНН не
се заплаща държавна такса, както и че и при подаване на касационна жалба
пред административния съд срещу решение на районния съд по чл.63 ЗАНН,
не се дължи държавна такса. Сочи се, че производството по обжалване на
административнонаказателните постановления е особен вид наказателно
производство, защото както с престъпленията, така и с административните
нарушения се засягат определени обществени, а не лични отношения, като
при наказателните от общ характер дела,както и при
административнонаказателните дела, преследването и доказването се
осъществяват от държавни органи. Правилни са разсъжденията на Пл.РС, че
разпоредбата на чл.84 ЗАНН предвижда не само изрично препращане към
разпоредбите на НПК относно правилата за призоваване и връчване на
призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, а и за
определяне разноски за свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове. Правилни и обосновани са изводите на съда, че
разпоредбите на НПК се прилагат субсидиарно изцяло за производството
пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления.
Съгласно чл.5, б. „к“ от Закона за държавните такси, всички документи и
книжа по наказателни дела от общ характер са освободени от държавни такси
и доколкото разпоредбата на чл.84 от ЗАНН сочи приложение на НПК, при
разглеждането на жалби срещу наказателни постановления, то и жалбите
срещу наказателните постановления се приравняват на освободените от такси
дела по смисъла на чл.5, б. „к“ от ЗДТ. РС е посочил, че именно по тази
4
причина, НАХД №106/2020г. на Районен съд Червен бряг е било разгледано
без държавна такса, като такава не е внесена нито по инициатива на
жалбоподателя, нито по разпореждане на съда. В подкрепа на горните
разсъждения за недължимост на държавната такса, Пл.РС сочи, че Районен
съд Червен бряг не е указвал на жалбоподателя внасяне на такса за
изпълнителен лист в размер на 5.00лв. като условие за издаване на
изпълнителния лист за присъдени разноски.
Видно от доказателствата по делото, тази такса е внесена от
жалбоподателя по негова инициатива. Същата обаче е недължима – нито от
жалбоподателя към Районен съд Червен бряг, нито от ответника по жалбата,
осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение.
Правилно РС е посочил, че съгласно чл.4б от ЗДТ недължимо платени
такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Редът за връщането на
сумата в размер на 5.00лв. като ДТ е чрез молба до РС-Червен бряг.
Предвид изложеното правилно и законосъобразно Пл.РС е приел, че
искът с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК
във вр. с чл.59 ЗЗД ,е недоказан и като такъв е отхвърлен. Пл.РС е постановил
едно правилно и законосъобразно решение, което на основание чл.271, ал.1
ГПК, следва да бъде потвърдено.
Ответникът по жалбата претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело в минимален размер на 100.00лв., поради
което на осн.чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК и чл.25, ал.1 НЗПП, въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сума в размер на 100.00лв.
– разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271, ал.1 ГПК Решение №920/17.06.2022г. на
Пл.РС,постановено по гр.д.№764/2022г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК, Н. С. О., ЕГН**********
от ***, да заплати на ОД на МВР-гр.Плевен, ***, представлявана от
директора В.Т.В., деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на
100.00лв.-юрисконсултско възнаграждение.
5
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6