№ 95
гр. Русе, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Д.
при участието на секретаря М. Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Д. Гражданско дело №
20214520105651 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е във фаза по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 779 от 05.06.2022 г. на РРС е допусната съдебната
делба между: М. Й. Б., ЕГН **********, с адрес: *******, М. К. Б., ЕГН **********, с
адрес: ******* и Н. К. Б., ЕГН **********, с адрес: *******, която да се извърши за
следният недвижим имот: ЖИЛИЩЕ № 16 в сградата на бл. 207, вх. Е на 6 ет.,
построено върху държавна земя в комплекс *******, състоящо се от стая, дневна и
кухня, на 61,65 кв.м. застроена площ, заедно с избено помещение № 16 и 2,497%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
определено от ИК на ОбНС, със Заповед № 304 от 31.05.1985 г., при съседи: за
жилището: Изток-стълбище, апартамент 17-VI етаж; Запад-терен на комплекса,
апартамент 15-VI етаж от вход „Д“; Север-терен на комплекса; Юг-терен на комплекса,
апартамент 17-VI ет.; за избеното помещение: Изток-Изба 17; Запад-коридор, абонатна
станция, Север-коридор, Юг-терен на комплекса, съгласно Договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, чл. 25 от НРПЖ на 10.04.1986
г. между Стопанска Дирекция „Изграждане на селищни системи“ гр. Русе и М. Й. Б., а
съгласно Схема № 15-1064320-30.09.2021 г. издадена от СГКК гр. Русе, представлява
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.6.134.8.16 с адрес: *******, с
предназначение: жилище, брой нива на обекта: 1, с площ от 61,65 кв.м. Прилежащи
части: Изба 16, 2,497% ид.ч. от Общите части на сградата, с ниво 1, и съседни
самостоятелни обектив сградата: на същия етаж: 63427.6.134.8.17, под обекта:
63427.6.134.8.13, над обекта: няма. Данъчната оценка на целия имот е 14969,50 лв.
ПРИ ПРАВА: 9079,33/11746 ид.ч. за М. Й. Б., 1333,34/11746 ид.ч. за М. К. Б.,
1333,33/11746 ид.ч. за Н. К. Б..
На осн. чл. 346 от ГПК ответницата Б. е направила искане по сметки за
обезщетение за лишаването й от правото да ползва общия имот в размер на 70 лв.
1
месечно, считано от поканата отправена с отговора на исковата молба.
В проведеното открито съдебно заседание по извършване на делбата, първо след
допускане на същата, ищцата, чрез пълномощника си адв. С. Велинова-Палежева
заявява претенция с правно основание чл. 349, ал. 1 от ГПК за възлагане на
неподеляемото жилище, представляващо допуснатия до делба имот. Представя
писмена декларация, че процесния имот е единствения жилищен имот, който
притежава, придобит по време на брака й със съпруга й Камен Славов Б.. Представя и
копие на лична карта, че е регистрирана на адреса на който е имота. По отношение
искането по сметки по чл. 346 от ГПК на ответницата Б. заявява, че ще заплати
дължимия наем, считано от датата на завеждане на исковата молба, с което го признава
изцяло.
В съдебно заседание ответницата Н. К. Б. се явява лично, като не възразява по
искането за възлагане и моли да бъде определено уравнение на дела й, съобразно
експертизата на вещото лице.
В съдебно заседание съделителят М. К. Б. не се явява, не е взел становище по
предявеният иск и не е възразил срещу искането за възлагане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено следното:
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, с вещо лице инж. Г. Ф.,
депозирала писмено заключение, което съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изготвено и неоспорено от страните.
В заключението си вещото лице сочи, че жилището е с площ от 61,65 кв.м.,
построено върху държавна земя и е неподеляемо, съгласно изискванията на чл. 40 (1) и
чл. 203 (1) от ЗУТ.
Следователно допуснатия до делба недвижим имот е неподеляем, съобразно
техническите изисквания за обособяване на реални самостоятелни дялове, съобразно
квотите на страните, при които е допусната делбата.
Вещото лице определя средната пазарна експертна оценка на процесния имот на
66 680 лв., като стойността на дяловете на страните са както следва: 9079,33/11746
ид.ч. за М. Й. Б. на стойност 51542,00 лв., 1333,34/11746 ид.ч. за М. К. Б. на стойност
7569,00 лв. и 1333,33/11746 ид.ч. за Н. К. Б. на стойност 7569,00 лв.
Настоящия съдебен състав счита, че възлагателната претенция е направена в
преклузивния срок по чл. 344, ал. 4 ГПК, поради което и същата следва да бъде
разгледана.
Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.1 от ГПК, ако неподеляемият имот е
жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на
единия съпруг или с развод и преживелият или бившият съпруг, на когото е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака,
няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като
уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. С
горепосочената разпоредба са уредени две хипотези за възлагане в дял на неподеляемо
жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, когато
съсобствеността възниква поради смърт на единия съпруг или при развод на
страните /в този смисъл са и разясненията в ТР № 1/2004 г.
на ВКС, приложими на общо основание/. Предпоставките, при които законът дава
възможност да бъде извършено възлагането от съда в полза на някой от
2
съделителите са свързани от една страна с обекта на съсобствеността, възникнала в
резултат на прекратяване на СИО, а от друга страна са установени изисквания, на
които следва да отговаря самият съделител, а именно - делбеният недвижим имот
следва да има характера на жилищен и от него да не могат да се обособят
самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите;
съделителят, заявил възлагателна претенция следва да отговаря на отрицателното
условие да не притежава друг собствен жилищен имот, както и да покрива условието
да е преживял съпруг или бивш съпруг. От материалноправна страна горните
изисквания следва да са установени в тяхната кумулативна наличност.
В процесния случай не е спорно, като се установява и от доказателствата по
делото, че имотът – предмет на възлагателната претенция е жилищен и неподеляем. Не
е спорно, че именно този жилищен имот е ползван като семейно жилище от ищцата и
нейния съпруг/общ наследодател на страните по делото/ до момента на неговата смърт,
а към настоящия момент от ищцата, т. е. имотът е бил СИО, прекратена със смъртта на
единия съпруг.
На следващо място, по отношение на съделителя с възлагателна претенция
законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друг жилищен имот. В
подкрепа на искането за възлагане на имота ищцата е ангажирала писмени
доказателства, а именно – декларация, подписана под страх от наказателна
отговорност, че последната не притежава друг жилищен имот, освен процесния, че до
смъртта на съпруга си и до настоящия момент само тя е живяла в това жилище и никой
от съделителите не живее в имота. Тези обстоятелства не се оспориха и от ответниците
по делото, негови син и дъщеря.
Съдът счита, че от съвкупната преценка на ангажираните от ищцата
доказателства се установява безспорно, че същата не притежава друго жилище.
При така установеното от фактическа страна съдът приема, че възлагателната
претенция на ищцата с правно основание чл. 349,ал.1 ГПК се явява основателна и
следва да бъде уважена. За уравняване дяловете на останалите съделители на
основание чл. 349, ал.5 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумите от по
7569,00 лв., съобразно приетата и неоспорена експертиза, заедно със законната лихва, в
6-месечен срок от влизане в сила на решението.
В хода на производството по делото е назначена и приета съдебно -
оценителна експертиза, по която вещото лице дава заключение за стойността на
обезщетението за лишаване на ответницата Б. от право на ползване, под формата на
среден пазарен наем за процесния апартамент общо 290 лв., който съобразно правата й
1333,33/11746 ид.ч. възлиза на 33 лв. месечно. Съдът кредитира заключението на
приетата експертиза, като компетентно изготвена и обоснована, отговаряща
изчерпателно на поставените въпроси.
Съдът намира искането с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за обезщетение за
лишаването на ответницата Н. Б. от правото да ползва общия имот за периода от
18.10.2021 г. датата на завеждане на исковата молба до 30.01.2023 г. датата на
постановяване на настоящия съдебен акт против ищцата М. Б. за допустимо, а по
същество основателно и доказано до размер от 33 лв. месечно. Предпоставка за
уважаване на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС е общата вещ да се ползва лично само от някои
от съсобствениците, при което те дължат обезщетение на останалите за ползата от
която са лишени, от деня на писменото поискване. Безспорно се установи по делото, че
ответницата по делото не е ползвала съсобствения имот, за процесния период. Видно
3
от отправената по делото покана, инкорпорирана в отговора на исковата молба, се
установява, че тя е връчена на ищцата на 16.02.2022 г., като се претендира обезщетение
в размер на 70 лв. месечно, считано от завеждане на исковата молба за това, че е
лишена от ползване на имота. По назначената по делото съдебно-оценителна
експертиза вещото лице дава заключение за стойността на обезщетението за лишаване
на ответницата от право на ползване, което възлиза на 33 лв. месечно или за периода от
18.10.2021 г. датата на завеждане на исковата молба до 30.01.2023 г. датата на
постановяване на настоящия съдебен акт се дължи сумата 508 лв.
По изложените съображения искането по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2
от ЗС следва да бъде уважено като бъде осъдена съответно ищцата М. Б. да заплати на
ответницата Н. Б. сумата 508 лв., представляващи обезщетение за лишаването й от
правото да ползва общия имот за периода от 18.10.2021 г. датата на завеждане на
исковата молба до 30.01.2023 г. датата на постановяване на настоящия съдебен акт,
като в останалата част до претендирания размер от 70 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските в производството:
При този изход на процеса всеки един от съделителите следва да бъде осъден
да заплати по сметка на РРС държавна такса от 4 % върху стойността на дела си, а
именно-сумата от 2061,68 лв. ищцата и от по 302,76 лв. всеки от ответниците.
Съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК страните в делбеното производство
заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. Ето защо, всеки от
съделителите следва да понесе такава част от разноските, която съответства на размера
на неговия дял в имуществената общност. По отношение на направените в хода на
делбеното производство разноски пред настоящата инстанция се установява, че по
делото са налице доказателства за направени деловодни разноски от ищцата 300 лв. за
вещо лице и 650 лв. за адвокатско възнаграждение, общо 950 лв., които в
случая подлежат на разпределение между тримата съделители. Липсва договор за
правна помощ на ответницата, която е представила само пълномощно в първа фаза на
делбата за адв. П. П., което е оттеглила. Предвид горното и стойността на дяловете на
страните, от общо разноски 950 лв. ищцата следва да поеме своята част от
подлежащите на разпределение разноски по делото от 734,32 лв., а ответниците следва
да й заплатят по 107,84 лв.
По отношение разноските по искането по сметки по чл. 346 от ГПК
ответницата Б. е направила разноски в размер на 200 лв. за вещо лице и съобразно
уважената част от иска ищцата следва да й заплати сумата 94,29 лв.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ВЪЗЛАГА на основание чл. 349, ал.1 от ГПК, в дял и изключителна собственост
на съделителката М. Й. Б., ЕГН **********, с адрес: *******, по иска за делба, която
да се извърши за следният недвижим имот: ЖИЛИЩЕ № 16 в сградата на бл. 207, вх. Е
на 6 ет., построено върху държавна земя в комплекс *******, състоящо се от стая,
дневна и кухня, на 61,65 кв.м. застроена площ, заедно с избено помещение № 16 и
2,497% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, определено от ИК на ОбНС, със Заповед № 304 от 31.05.1985 г., при съседи:
за жилището: Изток-стълбище, апартамент 17-VI етаж; Запад-терен на комплекса,
4
апартамент 15-VI етаж от вход „Д“; Север-терен на комплекса; Юг-терен на комплекса,
апартамент 17-VI ет.; за избеното помещение: Изток-Изба 17; Запад-коридор, абонатна
станция, Север-коридор, Юг-терен на комплекса, съгласно Договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, чл. 25 от НРПЖ на 10.04.1986
г. между Стопанска Дирекция „Изграждане на селищни системи“ гр. Русе и М. Й. Б., а
съгласно Схема № 15-1064320-30.09.2021 г. издадена от СГКК гр. Русе, представлява
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.6.134.8.16 с адрес: *******, с
предназначение: жилище, брой нива на обекта: 1, с площ от 61,65 кв.м. Прилежащи
части: Изба 16, 2,497% ид.ч. от Общите части на сградата, с ниво 1, и съседни
самостоятелни обектив сградата: на същия етаж: 63427.6.134.8.17, под обекта:
63427.6.134.8.13, над обекта: няма.
ОСЪЖДА М. Й. Б., ЕГН **********, с адрес: *******, да заплати в 6-месечен
срок от влизане в сила на настоящото решение за уравнение на дяловете суми, както
следва: на съделителя М. К. Б., ЕГН **********, с адрес: ******* сумата от 7569,00
лв., ведно със законната лихва от влизане на решението в сила и на съделителката Н. К.
Б., ЕГН **********, с адрес: *******, сумата от 7569,00 лв. ведно със законната лихва
от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА М. Й. Б., ЕГН **********, с адрес: *******, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РРС сумата от 2061,68 лв., представляваща държавна такса по
производството за делба.
ОСЪЖДА М. К. Б., ЕГН **********, с адрес: ******* ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РРС сумата от 302,76 лв., представляваща държавна такса по
производството за делба.
ОСЪЖДА Н. К. Б., ЕГН **********, с адрес: ******* ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на РРС сумата от 302,76 лв., представляваща държавна такса по производството за
делба.
ОСЪЖДА М. К. Б., ЕГН **********, с адрес: ******* ДА ЗАПЛАТИ, да
заплати на М. Й. Б., ЕГН **********, с адрес: *******, сумата от 107,84 лв. – разноски
за настоящото производство за делба.
ОСЪЖДА Н. К. Б., ЕГН **********, с адрес: ******* ДА ЗАПЛАТИ на М. Й.
Б., ЕГН **********, с адрес: *******, сумата от 107,84 лв. – разноски за настоящото
производство за делба.
ОСЪЖДА М. Й. Б., ЕГН **********, с адрес: *******, ДА ЗАПЛАТИ на Н. К.
Б., ЕГН **********, с адрес: *******, сумата 508 лв. представляващи обезщетение за
лишаването й от правото да ползва общия имот за периода от 18.10.2021 г. датата на
завеждане на исковата молба до 30.01.2023 г. датата на постановяване на настоящия
съдебен акт, като в останалата част до претендирания размер от 70 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Й. Б., ЕГН **********, с адрес: *******, ДА ЗАПЛАТИ на Н. К.
Б., ЕГН **********, с адрес: *******, сумата от 94,29 лв. разноски по иска по сметки,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5
6