О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
17.09.2021 |
град |
Кърджали |
|||
|
|
||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||
|
|
||||||||
|
На |
17.09. |
година |
2021 |
|||||
|
|
||||||||
|
В |
закрито |
заседание
и следния състав: |
||||||
|
|
||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
|||||||
|
|
||||||||
|
|
|
|||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||
|
|
||||||||
|
административно
дело |
номер |
245 |
по описа за |
2021 |
година |
|||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197
– чл.202 от Административно процесуалния кодекс АПК/, във вр.
с чл.56, ал.4 и във вр. с чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Образувано е по жалба
от Ш.И.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
подадена чрез пълномощник - адв.М.И.Ш. от АК-***, с
посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, против Разпореждане
№2113-08-1150#4 от 19.08.2021 год. на Ръководител „Пенсионно осигуряване”/„ПО”/
при ТП на НОИ - град Кърджали, с което е прекратено производството по заявление
с Вх.№2113-08-1150/17.08.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали, подадено от жалбоподателя
Ш.И.А.
Жалбоподателят сочи в жалбата, че нa
02.10.2020 год. подал заявление в ТП на НОИ – Кърджали, с искане да му се
отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и че с Разпореждане №Ц
2113-08-1486#13/01.03.2021 год. на ръководител „ПО” бил постановен отказ за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с мотиви, че има общ
осигурителен стаж без превръщане – 16 год., 11 месеца и 08 дни, при навършена
възраст към датата на подаване на заявлението - 67 години, 00 месеца и 05 дни.
сочи, че от този общ осигурителен стаж без превръщане – 16 год., 11 месеца и 08
дни, без мотиви и законови основания, периодът на наборната му служба в БНА, с
продължителност 02 години, 02 месеца и 01 ден, въпреки че се зачита за стаж, бил
приспаднат с твърдения, че не следва да се зачита за действителен стаж по
смисъла на параграф 1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО и
неоснователно му бил намален от общия набран стаж от 16 год., 11 месеца и 08
дни, който бил преизчислен на 14 год., 09 месеца и 07 дни, като с това
изключване на стажа, придобит в редовете на БНА, се твърдяло, че няма
изискуемия се стаж от 15 години. Жалбоподателят заявява, че след влизане в
законна сила на Разпореждане №Ц 2113-08-1486#13/01.03.2021 год. на ръководител
„ПО” при ТП на НОИ - Кърджали, узнал от лица с подобни случаи, че стажът им,
придобит в периода на наборната им служба в БНА, бил признат за действителен и
им била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. Сочи, че предвид това, подал ново заявление в ТП на НОИ - Кърджали с
вх.№2113-08-1150/17.08.2021 год., като с обжалваното Разпореждане
№2113-08-1150#4 от 19.08.2021 год., ръководител „ПО” при ТП на НОИ - град
Кърджали, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, прекратил производството по това
заявление с мотива, че е налице искане с идентичен предмет и страни, по което
вече има влязъл в сила административен акт.Жалбоподателят счита постановеното разпореждане
за прекратяване на преписката, без да има административен акт по същество, за
неоснователно и издадено в нарушение на материалноправни
и процесуалноправни норми, т.к. правото му да иска, т.е. да подаде заявление за
отпускане на пенсия, не било преклудирано. Сочи, че разпореждането
на ТП на НОИ – Кърджали не е било предмет на съдебен контрол по същество и
спорът относно материалното право на пенсия не бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Предвид
изложеното, жалбоподателят с жалбата моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло Разпореждане №2113-08-1150#4 от 19.08.2021 год. на ръководител
„ПО” при ТП на НОИ - град Кърджали, да възобнови разглеждането на подадено от него
заявление в ТП на НОИ - Кърджали с вх.№2113-08-1150/17.08.2021 год. и да върне
преписката на административния орган с указания по тълкуване и прилагане на
закона, за да му се отпусне исканата лична пенсия. С жалбата моли също така, да
му бъдат присъдени направените деловодни разноски.
Ответникът по
жалбата – ръководител „Пенсионно осигуряване”/„ПО”/ при ТП на НОИ - град
Кърджали, чрез когото е подадена жалбата, е изпратил на АдмС
– Кърджали окомплектованата преписка по издаване на оспорения акт със
съпроводително писмо с Изх.№1012-08-517#1 от 14.09.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали. Към
съпроводителното писмо и преписката е представено и становище от ответника, в
което заявява, че счита депозираната пред Административен съд - Кърджали жалба за
неоснователна и като такава, моли съда да я остави без уважение. В становището
излага подробни съображения и аргументи в подкрепа на оспореното разпореждане, като
с оглед на същите, моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отхвърлена
като неоснователна жалбата на Ш.И.А., действащ чрез пълномощника си - адв.М.Ш. от АК-***, подадена срещу Разпореждане
№2113-08-1150#4 от 19.08.2021 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което, на
основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е оставено без разглеждане, като
недопустимо, заявлението на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с вх.№2113-08-1150/17.08.2021
год. и производството по същото е прекратено.
Административният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
По допустимостта
на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.56, ал.4 от АПК, актът за прекратяване на производството
може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV – чл.197 и следв. от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.197 от АПК, изричният
отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него
искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се
обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от
съобщаването му.
В настоящия случай,
в оспореното разпореждане също е указано, че то може да се обжалва по реда на глава
десета, раздел IV от АПК, чрез ТП на НОИ – град Кърджали, пред Административен
съд – Кърджали, в 14-дневен срок от получаването му. Видно от приложеното по
административната преписка известие за доставяне, обр.24,
с баркод ***, на „Български пощи” ЕАД ***/л.8/, Разпореждането
с №2113-08-1150#4 от 19.08.2021 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали е получено от
жалбоподателя Ш.А., на датата 02.09.2021 год., за което същият е положил подпис
и е вписал имената си. Жалбата против това решение е подадена чрез директора на
ТП на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, на датата 08.09.2021
год., регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№1012-08-517 от
същата дата, видно от положения щемпел на същата/л.5/. От това следва, че жалбата е
подадена на 6-ия/шестия/ ден сред получаване на разпореждането от жалбоподателя,
с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, изрично указан и в самото разпореждане. Ето защо съдът счита, че
така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по предвидения ред, в
предвидената от закона писмена форма, с необходимото съдържание и от лице -
надлежна страна, която е подала заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, производството по което е прекратено с оспореното
разпореждане и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от
оспорването.
Като прецени събраните и приложени по административната преписка писмени
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
От документите,
съдържащи се в пенсионното досие на Ш.И.А. е видно, че по повод на подадено от
жалбоподателя Ш.А. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст с Вх.№Ц 2113-08-1486 от 02.10.2020 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.37-л.38/,
е издадено Разпореждане № Ц2140-08-1486#13 от 01.03.2021 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали/л.21/, с което, на основание чл.68,
ал.3 от КСО, на Ш.И.А. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. В това разпореждане пенсионният орган при ТП на НОИ - Кърджали
е посочил, че жалбоподателят А. няма изискуемия се действителен стаж от 15
години, като е приел, че същият има 14 год., 09 мес.
и 07 дни действителен осигурителен стаж, поради което исканата пенсия за
осигурителен стаж и възраст му е отказана. Видно от приложеното по
административната преписка известие за доставяне, обр.24,
с баркод ***, на „Български пощи” ЕАД ***/л.22/,
Разпореждането с №Ц 2140-08-1486#13 от 01.03.2021 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали е получено от адв.Д. Й. К., изрично посочена в заявлението за отпускане
на лична пенсия за ОСВ с Вх.№Ц 2113-08-1486 от 02.10.2020 год. на ТП на НОИ –
Кърджали, като упълномощено лице за получаване на кореспонденция и с посочен в
заявлението адрес за кореспонденция на това лице, като разпореждането е
получено на този адрес и от упълномощеното лице, на датата 10.03.2021 год. Това
Разпореждане №Ц2140-08-1486#13 от 01.03.2021 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали не е обжалвано в указания в същото
едномесечен срок от получаването му, поради което е влязло в законна сила на
13.04.2021 год., според положената заверка на представеното по преписката
заверено копие от това разпореждане.
Впоследствие, жалбоподателят
Ш.И.А. е подал жалба до директора на ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№1012-08-260 от
27.04.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.20/, с която е изразил несъгласие
с това Разпореждането с №Ц 2140-08-1486#13 от 01.03.2021 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, както и е изложил доводи, че според
него, неправилно не му е зачетен за трудов стаж периодът на наборната военна
служба и че неоснователно е намален общо набрания му осигурителен стаж. С
жалбата Ш.А. е поискал да бъде преразгледано заявлението му и да бъде отменено
обжалваното разпореждане, както и да бъде разпоредено
да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.
По повод тази
жалба директорът на ТП на НОИ – Кърджали се е произнесъл с Решение №2153-08-112
от 25.05.2021 год./л.18/, с което е оставил без разглеждане жалбата на Ш.И.А.
против Разпореждане №Ц 2113-08-1486#13/01.03.2021 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, като подадена извън преклузивния едномесечен срок по чл.117, ал.2, т.1 от КСО и
съответно е прекратил административното производство по случая. Това решение е
изпратено на жалбоподателя със съпроводително писмо с
Изх.№1012-08-260#1/25.05.2021 год.на ТП на НОИ – Кърджали/л.17/,
като видно от приложеното по административната преписка известие за доставяне, обр.24, с баркод ***, на
„Български пощи” ЕАД ***/л.19/, Решение №2153-08-112 от 25.05.2021 год. на директора
на ТП на НОИ - Кърджали е получено от жалбоподателя Ш.А., на датата 18.06.2021
год., като същото не е било обжалвано в указания в същото 7/седем/-дневен срок
от получаването му и също е влязло в законна сила, на датата 26.06.2021 год.,
видно и от положената заверка на представеното по преписката заверено копие от
това решение.
Така, на 17.08.2021
год., жалбоподателят Ш.И.А. е подал ново заявление, обр.УП-1,
чрез същото упълномощено лице - адв.Д. Й. К., постъпило
в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-1150/17.08.2021 год. на ТП на НОИ –
Кърджали/л.15-л.16/, с което отново е поискал отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/. Към това ново заявление, от страна на
жалбоподателя А. не са били представени никакви нови документи, удостоверяващи
придобит осигурителен стаж, като в същото изрично е посочено „Да се ползват
данните от пенсионното досие.”.
По повод това подадено
повторно заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/,
е издадено и обжалваното Разпореждане №2113-08-1150#4 от 19.08.2021 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали/л.7/, с
което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, това повторно заявлението за
отпускане на пенсия за ОСВ с Вх.№2113-08-1150 от 17.08.2021 год., е оставено
без разглеждане и е прекратено производството по същото. В мотивите към
разпореждане е посочено, че към това заявление за отпускане на пенсия за ОСВ с Вх.№2113-08-1150
от 17.08.2021 год., подадено от Ш.И.А., не са представени никакви нови
удостоверителни документи за придобит осигурителен стаж, като е прието, че е
налице искане с предмет и страни, по което вече има влязъл в сила
административен акт - Разпореждане №Ц 2113-08-1486#13/01.03.2021 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, с което е
постановен отказ и съответно, че е налице основанието по чл.27, ал.2, т.1 от АПК, за прекратяване на производството.
Следва да се
отбележи, че с жалбата против това Разпореждане №2113-08-1150#4 от 19.08.2021 год.
на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, от
жалбоподателя Ш.И.А. и пред съда не са представени никакви нови доказателства,
касаещи осигурителния му стаж, а от административния орган е изпратена административната
преписка, съдържаща изброените по-горе документи във връзка с подаденото
предходно заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ.
По така
установените факти между впрочем, не се и спори между страните по делото.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, от
правна страна съдът прави следните изводи:
Както бе
обосновано и по-горе в настоящото изложение, жалбата се явява процесуално
допустима, но разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В разпоредбата на чл.117, ал.1 от КСО е направено изчерпателно
изброяване на разпорежданията, по които
ръководителят на териториалното поделение
на НОИ
е овластен да се произнесе при подадена жалба по
административен ред, в съответствие с правомощията, дадени му с разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО. В конкретната хипотеза,
процесното разпореждане не попада в кръга на разпорежданията, посочени по-горе, които
задължително следва да бъдат контролирани по специалния ред за осъществяване на административния контрол, който е предвиден
в разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО.
При това положение обжалваното разпореждане подлежи на съдебен контрол по правилото на
чл.56, ал.4 от АПК и съответно по реда на
чл.197 и сл. от АПК, тъй като с него се прегражда развитието на административното производство по подаденото
второ заявление за отпускане на лична
пенсия за ОСВ, поради което постановеното прекратяване на производството
подлежи на съдебен контрол по реда на чл.197 от АПК.
След извършената на основание чл.168, ал.1 от АПК служебна
проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК,
съдът намира най-напред, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен
орган. Издаването на разпореждане за
отпускане на лична пенсия за ОСВ,
респективно на отказ по същество да бъде
отпусната такава, е в правомощията на
ръководителя на пенсионното осигуряване в
съответното териториално поделение на НОИ, съгласно чл.98, ал.1, т.1 от КСО.
Следователно и по аргумент от чл.27, ал.2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши проверката за
допустимост на административното
производство на всички основания по
последно посочената норма и съответно - да прекрати административното
производство, ако счете, че е налице някое от тези основания. В случая
разпореждането за оставяне на заявлението
на жалбоподателя без разглеждане и
прекратяване на производството е издадено
от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП
на НОИ
- град Кърджали, в пределите на неговата
материална и териториална компетентност.
На следващо място,
оспореният акт на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ -
град Кърджали е издаден в изискуемата се писмена форма и съдържа достатъчно
пълно и точно изложение на фактическите
обстоятелства, обосновали постановяването му, както съдържа и посочено правно
основание за издаването му.
Съдът в настоящия
състав намира, че обжалваното решение е правилно като резултат и по отношение
прилагането на относимите
процесуални норми на закона.
В
административното производство, свързано с издаването на индивидуален
административен акт, компетентният за това орган следва да се съобразява с
установените в специалния процесуален закон, т.е. в АПК правила, вкл. следва да
провери предпоставките за допустимостта на искането за издаването на
индивидуалния административен акт. Съгласно чл.27, ал.2 от АПК, преди да
започне производството, административния орган задължително следва да провери
за наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки за допустимост на искането за издаването на съответния индивидуален
административен акт, а именно: липса на влязъл в сила административен акт със
същия предмет и страни; липса на висящо административно производство със същия
предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във
фазата на издаване или оспорване; наличие на въпрос от компетентност на друг
орган, когато актът не може да бъде издаден без предварително решаване на този
въпрос; дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на
организациите; наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и
встъпилите граждани и организации; наличие на други специални изисквания,
установени със закон.
В конкретния
случай, с влязлото в сила на 13.04.2021 год. Разпореждане №Ц 2113-08-148#13 от 01.03.2021 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, въпросът дали жалбоподателят Ш.И.А. има
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО,
съобразно представените от него документи за придобит осигурителен стаж към
заявлението му за отпускане на пенсия, подадено на 02.10.2020 год., е решен. С последващо заявление с Вх.№2113-08-1150 от 17.08.2021 год. на
ТП на НОИ - Кърджали, от жалбоподателя Ш.А. отново е поискано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но към това заявление не са
представени никакви нови удостоверителни документи, касаещи придобития от него
осигурителен стаж, т.е. безспорно е налице искане с предмет и страни, по което
вече има издаден и влязъл в сила стабилен индивидуален административен акт. За
идентичността на предмета в случая е от значение наличието или липсата на нови
данни, т.е. на нови писмени доказателства за придобит осигурителен стаж от
страна на Ш.И.А., тъй като по отношение на наличните такива, удостоверяващи
осигурителния стаж, респ. правото на лична пенсия за ОСВ, представени от
жалбоподателя с първото му заявление, пенсионният орган при ТП на НОИ -
Кърджали е направил своята преценка още при издаването на първото Разпореждане №Ц
2113-08-148#13 от 01.03.2021 год., влязло в сила на 13.04.2021 год. Подаденото ново
заявление на 17.08.2021 год., с Вх.№2113-08-1150, без наличието на никакви нови
писмени доказателства, т.е. на удостоверителни документи, установяващи нови
факти и обстоятелства, касаещи осигурителния стаж на жалбоподателя, няма как да
новира производството за преценка на правото на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. От това се налага извода, че административният
орган - ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали
правилно е приел, че при наличие на
влязъл в сила административен акт със същия предмет и същите страни, е налице
основанието по смисъла на чл.27, ал.2,
т.1 от АПК.
Влезлият в сила индивидуален
административен акт, с който е решен един въпрос, е абсолютна процесуална
пречка за неговото повторно решаване от органа, разбира се, при идентичност на
предмета и на страните, какъвто е и настоящия случай. Разпоредбата на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, приложима в
настоящия случай, въвежда като абсолютна процесуална пречка за провеждане на административното производство, наличието на влязъл в сила индивидуален административен
акт със същия предмет и страни, като в случая, Разпореждането с №Ц 2113-08-148#13 от 01.03.2021 год., влязло в сила на 13.04.2021 год., се ползва със
стабилитет, т.к. с издаването му компетентността на
административния орган по конкретния въпрос е изчерпана и той не може да издаде
искания от жалбоподателя нов акт, по същия въпрос и при абсолютно същите факти
и обстоятелства.
Съдът намира за
неоснователно и твърдението на
жалбоподателя, направено в подадената жалба, че доколкото не е бил осъществен
съдебен контрол върху Разпореждането с №Ц 2113-08-148#13 от
01.03.2021 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ -
град Кърджали, то спорът относно материалното право на пенсия не бил разрешен
със сила на пресъдено нещо. В тази връзка, на първо место следва да се посочи, че
оспорването на един административен акт,
който засяга правата, задълженията и интересите на
дадено лице, е право, а не задължение, включително и по отношение на постановените актове от пенсионните органи
по реда на чл.98 и чл.117 от КСО. На второ место, независимо от спецификата на настоящото производство, то приложима е
разпоредбата на чл.27, ал.2, т.1 от АПК,
в която законодателят не е въвел изискването, по отношение на административния акт задължително да е бил
осъществен съдебен контрол. Въведена е като предпоставка за допустимост на искането за издаването на съответния индивидуален административен акт
липсата на влязъл в сила административен
акт със същия предмет и страни, без задължението този административен акт да е
бил контролиран от съд.
Дори и да се
приеме, че разпореждането по чл.98 от КСО не се ползва със стабилитет и че
същото може да бъде изменено или отменено при условията и предпоставките на чл.99 от КСО от органа, който го е издал и
че тази норма създава специално правило, което дерогира
общите такива, посочени в АПК, то следва изрично да се посочи, че в случая се
касае за разпореждане, с което е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. При това положение, следва да се има предвид
нормата на чл.99, ал.1(Изм., ДВ, бр.98 от 2016 г.,
в сила от 01.01.2017 г.), т.2, б.„г” от КСО,
която изрично регламентира, че влязлото в сила разпореждане по чл.98 може да се
измени или отмени по инициатива на органа, който го е издал, когато се
установи, че отпускането на пенсията неправилно е отказано, но не и по
заявление на лицето, както се иска това да стане в настоящия случай. Ясно е, че
при тази хипотеза, правото да инициира административното производство по
изменение или отмяна на разпореждането е
предоставено единствено и само на компетентния
орган. Така подаденото на 17.08.2021 год. заявление от жалбоподателя Ш.А. би
могло да представлява единствено отправено към пенсионния орган предложение или
сигнал, тъй като след 01.01.2017 год., подателят му не разполага със защитено
от закона субективно потестативно право да инициира
административно производство на соченото
правно основание.
При така
установеното фактическо и правно положение, съдът в настоящия състав намира, че
оспорения административен акт - Разпореждане №2113-08-1150#4 от 19.08.2021 год.
на ръководител „Пенсионно осигуряване”/„ПО”/ при ТП на НОИ - град Кърджали, е
издаден от материално и териториално компетентен орган и в съответната форма и
изискуемо се съдържание, спазени са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му, като актът е съобразен и с целта на закона, поради което същият е
законосъобразен, а подадената от Ш.И.А., с постоянен адрес: ***, жалба, като
неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена с определението по
настоящото дело.
Независимо от
изхода на спора по настоящото дело, на
ответника по жалбата не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива
не са били поискани, а и реално не са сторени от него.
Водим от горното и
на основание чл.200, ал.1, във вр. с чл.197 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.И.А., с постоянен
адрес: ***, с ЕГН **********, против Разпореждане №2113-08-1150#4 от 19.08.2021
год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване”/„ПО”/ при ТП на НОИ - град
Кърджали, с което е прекратено производството по заявление с Вх.№2113-08-1150/17.08.2021
год. на ТП на НОИ – Кърджали, подадено от жалбоподателя Ш.И.А..
Преписи от
настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на Република България в
7/седем/-дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд – Кърджали,
като съгласно Тълк.решение №2 от 24.03.2021 год.,
постановено по Тълк.дело №10/2019 год. на ОСС на ВАС,
определението е окончателно за ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град Кърджали.
С Ъ Д И Я: