№ 13785
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110165631 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ТС ЕАД е предявил иск срещу Д. В. Л. и И. В. Г. разделно
заплащане при равни квоти по 1/2 на сумите, както следва:
За И. Г.: сумата от 800,96 лв. - представляваща цена на ползвана топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент ***, находящ се в гр.
*************, аб. № *******, за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба
до изплащане на вземането, сумата от 169,19 лв. – лихва за забава в плащането
на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. до 16.10.2024 г.,
сумата от 11,27 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна
енергия за периода от м.11.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите, както и сумата от 3,01 лв. – лихва за забава в плащането
на главницата за разпределение на ТЕ за периода 15.01.2022 г. до 16.10.2024 г.
За Д. Л.: сумата от 800,96 лв. - представляваща цена на ползвана топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент ***, находящ се в гр.
*************, аб. № *******, за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба
1
до изплащане на вземането, сумата от 169,19 лв. – лихва за забава в плащането
на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. до 16.10.2024 г.,
сумата от 11,27 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна
енергия за периода от м.11.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите, както и сумата от 3,01 лв. – лихва за забава в плащането
на главницата за разпределение на ТЕ за периода 15.01.2022 г. до 16.10.2024 г.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответниците Д. В. Л. и И. В. Г., чрез
особения си представител е депозиран писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло исковете като неоснователни и недоказани. Излага
доводи относно липсата на качеството "потребител", липсата на доказателства
за собственост и за валидно възникнало облигационно отношение. Оспорва
представените доказателства и изчислението на сумите. Прави възражение за
изтекла погасителна давност относно вземанията за главница, дялово
разпределение и лихвите върху тях за периода преди 16.10.2021 г., като се
позовава на тригодишната давност за периодични плащания. Моли се съда да
отхвърли изцяло предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Н" АД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
2
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От представените по делото Договор за продажба на държавен недвижим
имот от 22.12.1990 г. (л.148) и Заповед № ***/06.11.1990 г. (л.149) се
установява, че процесният имот е закупен от В. Г. Л. и С. Г. Л..
От Удостоверение за наследници с изх. № ******/19.11.2024 г.(л.45) се
установява, че В. Л. е починал на 27.01.2005 г., оставяйки за свои наследници
съпругата си С. Л. и дъщерите си Д. Л. и И. Г..
Удостоверение за наследници с изх. № ******/19.11.2024 г.(л.44)
установява, че С. Л. е починала на 06.12.2021 г., оставяйки за свои наследници
дъщерите си Д. Л. и И. Г..
Следователно, към процесния период ответниците са съсобственици на
топлоснабдения имот при равни квоти от по 1/2 идеална част за всяка,
съгласно чл. 5, ал.1 ЗН.
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответниците като съсобственици
на топлоснабдения имот са обвързани по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота им топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да
закупуват доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и
същите дължат заплащане на цената на доставяната до имота им топлинна
енергия. Договорът касае обект с абонатен № *******, находящ се в гр. ***,
*** за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
3
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
При кредитиране заключението по приетата Съдебно-техническа
експертиза (СТЕ), съдът приема за установено, че монтираният в абонатната
станция общ топломер съответства на нормативните изисквания и е преминал
необходимите метрологични проверки за процесния период. Дяловото
разпределение, извършено от ФДР „Н“ АД, е в съответствие с Наредба №***
от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Не се установи по делото и да са
правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
ответниците са начислени сметките за процесния период.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
4
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
депозиране на исковата молба – 05.11.2024г.
С оглед датата на подаване на исковата молба (05.11.2024 г.), исковете за
задължения, станали изискуеми преди 05.11.2021г., са погасени по давност.
Съобразно това и по изрично указание на съда, вещото лице е изчислило
размера на реално потребената топлинна енергия за непогасения по давност
период, а именно от 05.11.2021 г. до 30.04.2023 г.
Според заключението на СТЕ, стойността на потребената ТЕ (сградна
инсталация, имотно отопление и БГВ) за този период е 1 438,48 лв. До този
размер искът за главница е основателен и следва да се уважи, а за горницата
до пълния предявен размер от 1601,92 лв. и за периода от 31.05.2021г. до
05.11.2021г., следва да се отхвърли, като погасен подавност. Сумата от 1
438,48 лева следва да бъде разпределена между ответниците съобразно
притежаваните от тях квоти, като всяка дължи сума в размер на 719,24 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период (л.27). По делото се установява, че за исковия период от м.11.2021 г. до
м.04.2023г., начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение
на топлинна енергия е в размер на 22,54 лв., поради което и искът се явява
изцяло основателен. Съобразно притежаваните от ответниците квоти следва
да заплатят на ищеца всеки поотделно, сумата от 11,27 лв.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
За процесния период са приложими ОУ на „ТС“ ЕАД от 2016 г.,
публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150
ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
5
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент
за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия от 2016 г.
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на „ТС“ ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата
сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия.
Съобразно това и предвид датите, на които са изготвени общите фактури за
отчетните периоди 2021/2022 г. и 2022/2023 г., мораторната лихва се полага за
периода от 15.09.2022 г. до 16.10.2024 г., която служебно изчислена възлиза в
размер на 381,31 лв., но с оглед обстоятелството, че се претендира по нисък
размер, съдът следва да уважи предявената претенция за мораторна лихва до
пълния й размер – 338,38 лева, която следва да се разпредели между
ответниците, съобразно притежаваните от тях идеални части. Така всеки един
поотделно дължи на ищеца сумата от 169,19 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
6
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има
право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът е
представил доказателства за сторени разноски в размер на 1078,75 лв.,
включващи 78,75 лв. заплатена държавна такса, 400 лв. депозит за ВЛ, 500 лв.
депозит за особен представител, 100 лв. юрк. възнаграждение, определено от
съда по реда на чл. 78, ал.8 ГПК. Уважената част от исковете за главница
(1461,02 лв. от общо 1624,46 лв.) е 89.94%. Ответниците следва да заплатят на
ищеца сумата от 970,23 лв. (978,75 лв. * 89.94%), от които всяка поотделно,
съобразно притежаваните от нея идеални части, дължи по 485,11 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. В. Л., ЕГН: **********, да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК
******, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 719,24 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в апартамент ***,
находящ се в гр. *********, аб. № *******, за периода от 05.11.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда
– 05.11.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.86, ал. 1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 169,19 лв. представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 16.10.2024 г., както и сумата от 11,27 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1 ЗЗД за главница за топлинна енергия за
горницата до пълния предявен размер от 800,96 лв. и за периода от
м.31.05.2021 г до 05.11.2021г., както и сумата от 3,01 лв., представляваща
лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за
периода от 15.01.2022 г. до 16.10.2024 г.
ОСЪЖДА И. В. Г., с ЕГН: **********, да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК
******, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 719,24 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в апартамент ***,
находящ се в гр. *********, аб. № *******, за периода от 05.11.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда
– 05.11.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.86, ал. 1
7
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 169,19 лв. представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 16.10.2024 г., както и сумата от 11,27 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1 ЗЗД за главница за топлинна енергия за
горницата до пълния предявен размер от 800,96 лв. и за периода от
м.31.05.2021 г до 05.11.2021г., както и сумата от 3,01 лв., представляваща
лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за
периода от 15.01.2022 г. до 16.10.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. В. Л., ЕГН: **********, да
заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 485,11 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. В. Г., с ЕГН: **********, да
заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 485,11 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на "Н" АД, като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8