Решение по дело №139/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.

Образувано е по жалба на Т. Й. Г., М. Й. Г., Д. Т. Й. и Т. Т. Й., всички от гр.Русе, против заповед № РД-01-311/31.01.2025 г. на кмета на Община Русе, с която е наредено изземване на общински жилищен имот с адрес гр.Русе, [жк], [адрес], ап.З, държан от жалбоподателите, актуван с акт за частна общинска собственост № 2897/02.06.1999 г., поради прекратяване на наемното правоотношение с община Русе, съгласно заповед № РД-01-3711/26.11.2024 г., влязла в сила на 27.12.2024 г. и на основание чл.65, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗОбС и чл.44, ал.1, т.8 и ал.2 от ЗМСМА.

В жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалните разпоредби. Основното възражение направено в жалбата е, че заповед № РД-01-3711/26.11.2024 г. за прекратяване на наемното им правоотношение не е получено от тях, поради което същата не е влязла в сила и наемното им правоотношение не е пракратено. Сочат още, че дължимият наем е заплащан от тях редовно до момента на подаване на жалбата. Молят съда да постанови решение, с което да я отмени като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - кметът на Община Русе, чрез процесуалния си представител, в писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата. В с.з. заявява, че не претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Русе, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

По фактите

Със Заповед № РД – 01 – 3711/26.11.2024 г. на заместник-кмет Е. Е., подписан за кмет на Община Русе /съгласно Заповед № РД01-3615/19.11.2024 г. на кмет на Община Русе/, било прекратено наемното правоотношение с жалбоподателите, на основание чл. 46, ал.1, т.1, т.7 и т.9 и ал.2, и ал.5 от ЗОбС и чл.31, ал.1, т.5, т.6 и т.13 вр. чл.3, ал.1, т.1, т.5 и т.6 от Наредба № 6 на ОбС – Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост.

На жалбоподателите било съобщено за издадената заповед по реда на чл.18а, ал. 9 от АПК.

Последвало издаване на оспорената заповед, съобщена на жалбоподателите отново по реда на чл.18а, ал.9 от АПК, като актът е получен лично от Т. Й. Г., което е отразено върху Уведомление от 04.02.2025 г. (л.2 от преписката) и не се оспорва по делото.

По преписката е приложено и Заявление от Т. Г., с което последният иска да му бъде удължен срока за предаване процесното общинско жилище (л.3).

Жалбата срещу оспорената заповед е подадена чрез административния орган с рег. № 94Т-5805-1/20.02.2025 г.

С определение № 1307 от 24.04.2025 г., АдмС – Русе е спрял производството по адм. дело № 139/2025 г. по описа на АдмС – Русе до приключване с влязъл в сила съдебен акт по адм. дело № 138/2025 г. по описа на АдмС – Русе, което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. чл.144 от АПК, се явява преюдициално, тъй като предметът му е Заповед № РД – 01 – 3711/26.11.2024 г. на заместник-кмет Е. Е., подписан за кмет на Община Русе за прекратяване на наемното правоотношение с жалбоподателите.

С Решение № 1566 от 16.05.2025 г., постановено по адм. дело № 138/2025 г. по описа на АдмС – Русе, влязло в сила на 16.05.2025 г., съдът отхвърлил жалбата на Т. Й. Г., М. Й. Г., Д. Т. Й. и Т. Т. Й. срещу заповедта за прекратяване на наемното им правоотношение досежно процесния имот.

С определение № 1806 от 04.06.2025 г., съдът възобновява настоящото производство.

По настоящото дело е приложено и адм. дело № 138/2025 г. по описа на АдмС – Русе.

Правни изводи:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресат на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. В случая, оспорената заповед е издадена от кмета на общината, което налага извода, че административният акт е издаден от компетентния по материя и териториален обхват орган.

Заповедта е издадена в писмена форма и има задължителното съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК.

Съдът не констатира в производството да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Правилно е приложен и материалния закон.

Основното възражение, направено от жалбоподателите, е относно обстоятелството, че Заповед № РД – 01 – 3711/26.11.2024 г. на заместник-кмет Е. Е., подписан за кмет на Община Русе /съгласно Заповед № РД01-3615/19.11.2024 г. на кмет на Община Русе/, с която е прекратено наемното им правоотношение и е посочена като основание за издаване на процесната заповед, не е влязла в сила, което води до незаконосъобразност на оспорената в настоящото производство заповед, тъй като наемното им правоотношение не е прекратено.

Съдът приема, че след издаване на оспорената заповед са настъпили нови факти, които, на основание чл.142, ал.2 от АПК, следва да съобрази при преценка на съответствието на административния акт с материалния закон. С влязло в сила Решение № 1566 от 16.05.2025 г., постановено по адм. дело № 138/2025 г. по описа на АдмС – Русе, съдът е приел, че Заповед № РД – 01 – 3711/26.11.2024 г. на заместник-кмет Е. Е., подписан за кмет на Община Русе е издадена в съответствие с административно производствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона и е отхвърлил жалбата на Т. Й. Г., М. Й. Г., Д. Т. Й. и Т. Т. Й. срещу заповедта за прекратяване на наемното им правоотношение досежно процесния имот. Така, към момента на приключване на устните състезания заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила и е възникнало основанието за изземване на общински жилищен имот. Следователно жалбоподателите държат процесния имот без правно основание и административният орган правилно е приел, че на основание чл. 65, ал.1 от ЗОбС той следва да се изземе.

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че атакуваният административен акт се явява законосъобразен и правилен, както и съобразен с целта на закона и оспорването следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, пети състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Й. Г., М. Й. Г., Д. Т. Й. и Т. Т. Й., всички с адрес в гр. Русе, [жк], [адрес], ап.З, против Заповед № РД-01-311/31.01.2025 г. на кмета на Община Русе.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.