№ 48807
гр. София, 25.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20251110146473 по описа за 2025 година
При извършване на служебна проверка за редовност и допустимост на исковата молба
съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът констатира, че предявеният установителен иск по чл.422
ГПК е предявен извън преклузивния едномесечен срок.
Според разрешенията, възприети в т.10а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
на ОСГТК на ВКС, спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за съществуването, респ. надлежното упражняване
на право на иск. Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални предпоставки за
надлежното му упражняване. Едномесечният срок за предявяването на установителен иск е
преклузивен по характера си. Ако същият не бъде спазен, предявеният иск е недопустим.
В конкретния случай, от служебна справка в ЕИСС се установява, че Заповед №
26432 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 45912/2024 г. е
била издадена на 23.08.2024 година. Същата е била връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал.5 ЗЗД, като връчителят е събрал данни, че лицето не живее на адреса, поради което
с Разпореждане № 123249 / 06.08.2025г. на заявителя са дадени указания за възможността да
предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението. Последното е връчено на 11.08.2025 г., а настоящият иск е предявен на
17.09.2025г., тоест извън определения срок.
Поради това, при осъществяването на преценка за надлежното упражняване на
правото на иск, съдът приема, че е сезиран с иск по реда на чл. 422 ГПК, предявен извън
преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което и този иск е недопустим.
Доколкото предявеният по специалния ред на чл. 422 ГПК установителен иск се явява
недопустим, производството по делото следва да бъде прекратено, а исковата молба -
върната, на основание чл. 130 ГПК.
За ищеца остава отворена възможността да подаде ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение или да защити правата си по общия исков ред, чрез предявяването на
осъдителен иск за присъждане на сумата по записа на заповед.
Мотивиран от горното и на основание чл. 130 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №46473/2025 г. по описа на СРС, 143-ти
състав поради недопустимост.
ВРЪЩА на осн. чл.130 ГПК исковата молба.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 26432 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 45912/2024 г. от 23.08.2024 година.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от съобщаването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2