РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Карнобат, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно
наказателно дело № 20222130200078 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59д и сл. от ЗАНН ,
като е образувано по повод подадената жалба от СТ. ХР. ХР. от село П.,
община Сунгурларе обл. Бургас против наказателно постановление № 02-
31 от 09.03.2022 година на Началника на отдел Рибарство и контрол -
Черно море гр. Бургас към Главна дирекция Рибарство и контрол /ГДРК /
към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури / ИАРА / гр. Бургас с
което на горепосочения жалбоподател за извършени от него
административни нарушения : по чл. 30 ал.3 т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите / ЗРА / на основание чл. 70 ал.1 от ЗРА му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1500 лв. и по чл. 39 а ал.2 от
ЗРА му е наложено адм. наказание на основание чл. 81 а от ЗРА – глоба в
размер на 2000 лв. , както и на основание чл. 90 ал.1 от ЗРА е постановено
отнемане в полза на Държавата на 9 бр. хрилни мрежи с обща дължина от
630 м от които 4 бр. с размер на окото 120 мм. и 5 бр. с размер на окото 100
мм. И 1 бр. бензинов двигател GENOVO - 6 к.с. .
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така
наложените му административни наказания посочени по- горе , като
същият в жалбата си твърди , че същото горепосочено наказателно
1
постановление се явява напълно несправедливо , необосновано ,
незаконосъобразно като издадено в противоречие на материалния закон-
Закона за рибарството и аквакултурите и процесуалния закон – ЗАНН , като
сочи многобройни според него основания водещи до твърдяната от него
незаконосъобразност и моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно
призован не се явява лично, като за него се явява неговия процесуален
представител , като същият по този начин не взема друго респ. допълнително
становище по жалбата , като моли за цялостна отмяна на издаденото
наказателно постановление поради неговата незаконосъобразност тъй като
било издадено в нарушения на материалния закон – ЗРА и процесуалния
закон - ЗАНН.
За административнонаказващия орган редовно призован, се явява
неговия процесуален представител в съдебно заседание, като същият в
съдебно заседание изразява становище по така подадената срещу издаденото
от него наказателно постановление жалба, като счита същата за
неоснователна , а издаденото от него наказателно постановление за напълно
законосъобразно и затова моли съдът да отхвърли жалбата като напълно
неоснователна изцяло респ. да потвърди процесното наказателно
постановление.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на
съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя СТ. ХР. ХР. наказателно
постановление № 02-31 от 09.03.2022 година на Началника на отдел
Рибарство и контрол - Черно море гр. Бургас към Главна дирекция
Рибарство и контрол /ГДРК / към Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури / ИАРА / гр. Бургас е издадено срещу същия жалбоподател въз
основа на чл. 36 ал.2 от ЗАНН и във връзка с постановление за отказ от
образуване на досъдебно производство от 29.09.2021 г. по пр. пр.№ 7989 /
2021 г. по описа на РП Бургас , пр. вх. № ТОК- 482 / 2021 г. по описа на ТО-
Карнобат , / вх. № 11-00-828 / 01.10.2021 г. / и приемо – предавателен
протокол от 11.06.2021 г. , което констатира за две извършени от него
административни нарушения на дата 10.06.2021 година които се изразява в
2
следното , че на горепосочената дата 10.06.2021 г. в 21.20 часа при
извършено наблюдение съвместно от служители на РУ Сунгурларе и ИАРА
на язовир Камчия , забранен за риболов на основание т.4.1 от Заповед № 09-
69 от 01.02.2019 г. на Министъра на земеделието , храните и горите ,
изменена със Заповед № 09- 684 от 08.07.2021 г. на Министъра на
земеделието , храните и горите във вр. с Приложение № 1 от Наредба № 37
от 10.11.2008 г. е установено , че жалбоподателят СТ. ХР. ХР. заедно с И.В.
Д. са влезли във водите на язовира с надуваема лодка с електрически
двигател , като лодката е била пълна с чували с мрежи , които те са
разположили във водата. В 01, 40 ч.се установило , че лицето Д. и
жалбоподателя Х. са извадили мрежите от водата , като жалбоподателят С.Х.
е натоварил 9 бр. мрежи и 1 бр. двигател на автомобил ВАЗ – Лада Нива с
рег. № *** и е отпътувал със същия. Служителите на ИАРА са препречили
пътя му и са спрели същия автомобил с цел проверка , като при проверката
в превозното средство са открити натоварените по- рано мрежи и двигател.
Впоследствие автомобила е придружен до двора на РПУ Сунгурларе за
установяване самоличността на жалбоподателя СТ. ХР. ХР. и се е
установило , че той не притежава издадено от ИАРА разрешително за
стопански риболов и удостоверение за придобито право за усвояване на
ресурс от риба и други водни организми и че същият не притежава
регистрация по чл. 25 от ЗРА , с които негови горепосочени действия е била
нарушена от негова страна на първо място разпоредбата на чл.30 ал.3 т.1 от
ЗРА във вр. с т.4.1. от Заповед № 09- 69 / 01.02.2019 г. на Министъра на
земеделието , храните и горите изменена със Заповед № 09-684 от 08.07.2021
г. на Министъра на земеделието , храните и горите във вр. с Приложение 1
от Наредба № 37 / 10.11.2008 г. и за което извършено от него адм.
нарушение на основание чл. 70 ал.1 от ЗРА му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1500 лв. и на второ място нарушил е
разпоредбата на чл. 39а ал.2 от Закона за рибарството и аквакултурите и за
което извършено от него адм. нарушение на основание чл. 81 а от ЗРА му е
наложено адм. наказание глоба в размер на 2000 лв. , като отделно на
основание чл. 90 ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на Държавата
на 9 бр. хрилни мрежи с обща дължина от 630 м от които 4 бр. с размер на
окото 120 мм. и 5 бр. с размер на окото 100 мм. и 1 бр. бензинов двигател
GENOVO - 6 к.с. .
3
Същото наказателно постановление е издадено въз основа на
постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от
29.09.2021 г. и прекратяване по пр. пр.№ 7989 / 2021 г. по описа на РП
Бургас , пр. вх. № ТОК- 482 / 2021 г. по описа на ТО- Карнобат, като същото
НП е издадено в приложение на чл. 36 ал.2 от ЗАНН , която разпоредба
позволява образуване на адм. наказателно производство и по този начин -
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратил
същото постановление за отказ ведно с цялата преписка на адм. наказващия
орган за образуване на адм. наказателно производство , по което адм.
наказващия орган е издал и процесното НП в срока по чл. 34 ал.3 от ЗАНН
.Затова при издаването на наказателното постановление адм. наказващия
орган е спазил начина и сроковете за издаването му, тъй като в случая не е и
нужно да се издава твърдения от жалбоподателят АУАН. Затова съдът намира
, че са спазени процесуалните правила по издаването на процесното НП.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите С.Т. , Г.м. и Т.Т. , които
твърдят, че на процесната дата 10.06.2021 г. са забелязали три лица и три
автомобила в района на язовир Камчия, между които бил и жалбоподателят
Х. които вечерта около 21, 30 часа натоварили в две лодки с чували и
влезли с тях в язовира , придвижили се до средата на язовира и там
започнали да разполагат във водата много по количество хрилни мрежи ,
като около 23, 30 часа двама човека от тях излезли с лодката на брега и
сменили електрическия двигател прикрепен към нея с бензинов такъв и пак
отишли на мястото където били разпънати мрежите , като около 24.00 часа
започнали да вадят същите мрежи , след което като ги извадили около 1, 30
часа през нощта излезли с лодките на брега , натоварили лодките и мрежите
в и потеглили по черния път водещ от язовира към главния път , където
впоследствие били спрени за проверка от служителите на ИАРА , които
установили лицата и транспортираните от тях хрилни мрежи и лодки , след
което за случая били информирани служителите на РУ Сунгурларе , които
отишли на място и след това по тяхно нареждане автомобилите и лицата
отишли в сградата на РУ Сунгурларе , където били описани мрежите ,
лодките и двигателите в съставените съответни констативни протоколи за
случая. Същите свидетели по този начин твърдят, че нарушението извършено
от жалбоподателя и двете други лица е по чл. 39 а ал.1 от ЗРА – за
извършването на риболов с мрежени риболовни уреди т. е. в случая с хрилни
4
мрежи .В случая съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели
като достоверни тъй като същите не се опровергават от никакви други
събрани по делото доказателства и затова намира , че същите допринасят
съществено за установяването на обективната обстановка по настоящото
дело.
По отношение на посоченото в НП първо адм. нарушение по чл. 30 ал.3
т.1 от ЗРА за което на основание чл. 70 ал.1 от ЗРА на жалбоподателя Х. е
наложено адм. наказание глоба в размер на 1500 лв. и вследствие за което
адм. нарушение на основание чл. 90 ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в
полза на Държавата на 9 бр. хрилни мрежи с обща дължина от 630 м от
които 4 бр. с размер на окото 120 мм. и 5 бр. с размер на окото 100 мм. и 1 бр.
бензинов двигател GENOVO - 6 к.с.съдът намира следното: Разпоредбата на
чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА предвижда, че министърът на земеделието, храните и
горите съгласувано с министъра на околната среда и водите определя
временни забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по
чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони от тях за опазване на популациите от
риба и други водни организми, а чл. 70. ал.1 от с.з. предвижда санкция за
всеки който лови риба и други водни организми в период на забраната по чл.
30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32, ал. 1 от ЗРА. Според чл. 70, ал. 1 от ЗРА ,
който лови риба и други водни организми в период на забраната по чл. 30, ал.
3, т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32, ал. 1, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание.
Видно от съдържанието на акта и на НП, физическото лице Х. е
наказано за горепосоченото нарушение по чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА, във връзка
със Заповед № РД-09-69 от 01.02.2019г. на МЗХГ , изменена със Заповед №
РД-09-684 от 08.07.2021г. на МЗХГ. Тези заповеди са приложени към делото ,
а освен това са общоизвестни, тъй като съдържанието им е публикувано и в
интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите.
Следва обаче да се подчертае , че изменителната Заповед № РД 09- 684 от
08.07.2021 г. на МЗХГ е с дата на издаването й – 08.07.2021 г. , която дата е
много по- късна от датата на извършване на твърдяното адм. нарушение –
10.06.2021 г. и затова тя – тази заповед към тази дата на извършването на адм.
нарушение не е съществувала и не може тогава да е породила никакви правни
последици вкл. и относно изменението на първоначалната заповед № РД 09-
69 от 01.02.2019 г. . По този начин съдът приема , че към датата на
твърдяното адм. нарушение – 10.06.2021 г. е била в сила само последната
заповед на МЗХГ и само тя се явява общ нормативен акт уреждащ
отношенията във връзка с извършването на риболов през 2019 , 2020 и 2021
години в рибностопанските обекти по чл. 3 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за
5
рибарството и аквакултурите или зони към тях , вкл. и риболова в процесния
язовир Камчия. Относимо към процесното вменено на жалбоподателя
нарушение е съдържанието на стр.4 от заповедта, относно цитираните водни
обекти на територията на Област Бургас, където е въведена забрана. Съгласно
т.4.1 от заповедта се забранява риболова в участъци от реки и водни обекти,
посочени поименно и в съответните им части, където важи ограничението.
Действително, в това число е включен и яз.Камчия, съгласно Приложение №
1 от Наредба № 37 от 10.11.2008г., но в „границите на ЗМ „Пода“, в
землището на гр.Бургас“ видно от текста на заповедта по отношение на този
воден обект. Следователно, общият административен акт, на който се
основава АНО въвежда ограничение /забрана за риболов/ само във
вътрешните водни обекти /участъци на реки и други водни обекти/, но тъй
като се въвежда забрана /ограничение/ тя важи само за изрично посочените в
административния акт места. Общоизвестен факт е, че територията на
Защитена местност „Пода“ е 1 кв.км. и се намира на 4 км. южно от центъра на
гр.Бургас, вляво от международния път „Бургас- Истанбул“, които данни за
защитената територия са публикувани още с обособяването на тази
територия и са достъпни за всички лица.Настоящия съд следва да вземе в
предвид така изложеното съдържание на заповедта. Мястото на забраната,
обективирано в заповедта, съпоставено с описанието на мястото, където е
заварено лицето да извършва любителски риболов води до категоричния
извод, че мястото на осъществения риболов е извън територията обхваната от
действащата Заповед от 01.02.2019г., валидна за три календарни години-
2019г., 2020г. и 2021г. Това е така, тъй като описания район в НП е язовир
Камчия и очевидно не съответства на описаното в заповедта място на
забраната- „границите на ЗМ „Пода“, в землището на гр.Бургас“. При
положение, че основният факт включен в състава на вмененото на дееца
нарушение е нарушаване на забрана, въведена с така описания
административен акт, респективно на неговото съдържание, последното също
следва да бъде обсъдено при преценка дали действително е нарушена
конкретната забрана. Съдът в това производство не разполага с възможност
да осъществява контрол на цитирания общ административен акт, който следва
да се изпълнява като влязъл в сила и придобил стабилитет, а и не би могло да
се игнорира неговото съдържание и да се обосновава извод за наличие на
нарушение, въпреки констатациите, че така описаните параметри на мястото
на нарушението очевидно противоречат на текста на акта, обективиращ
забраната. Съгласно чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА, министърът на земеделието,
храните и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите
определя временни забрани за стопански и любителски риболов във водни
обекти по чл.3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони от тях за опазване на
популациите от риба. Със Заповед № РД 09-69 от 01.02.2019 г. Министърът на
земеделието, храните и горите е забранил извършването на риболов през
посочените три календарни години, сред които и 2021 година в редица
рибностопански обекти и зоните около тях по чл.3, ал.1, т. 1-2 от ЗРА, сред
които и язовир „Камчия“, но не за цялата площ на язовира, както става ясно
от текста на заповедта. Вярно е, че съгласно Приложение № 1 от Наредба №
37 от 10.11.2008 година за ползването на язовирите – държавна
собственост в рибностопанско отношение и правилата за извършване на
стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите – държавна
6
собственост по чл. 3 ал. 1 от ЗРА язовирът е забранен за риболов. Обаче,
издаденият общ административен акт е постановен, съгласно чл.30, ал.3 от
Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, а целта на този акт е
обективиране на забрани за риболов. В този смисъл, издаденият по-нов общ
административен акт, съгласно законовата делегация на чл.30, ал.3 от закона
/ЗРА/ не може да бъде игнориран от описаното в цитираното приложение към
наредбата, още повече, че уредбата на обществените отношения с този акт се
явява специална, доколкото обективира само действащи във времето и
спрямо водните обекти забрани, докато самата наредба регламентира
отношенията във връзка с ползването на водните обекти- държавна
собственост въобще. При тази конкуренция не може да се игнорира
направеното от издателя на акта уточнение относно мястото, където действа
забраната за любителски риболов към 2021 г., а именно за яз.Камчия, в
„границите на ЗМ „Пода“, в землището на гр.Бургас“. При
положение, че същият воден обект- яз.Камчия е обект на регулация и от
новия общ административен акт и то се прави уточнението, че забраната е
само за конкретна територия, по начина на описанието й не може да се
направи връзка с процесното място, където жалбоподотеля е заварен да
извършва риболов, а именно в района на язовир Камчия в общ.Сунгурларе. В
тази връзка, действително се нарушава и правото на защита на наказаното
лице да разбере с кой акт е забранен риболова и какво точно му се забранява,
след като мястото, където е бил е значително отдалечено от границите на
намиращата се в близост до гр.Бургас защитена местност „Пода“, а не на
последно място води до обективна невъзможност и за съда да установи тезата
на административния орган, въвеждащ забраните относими към това
АНП.Поради тези си съображения настоящия съд намира , че жалбоподателят
Х. не е извършил адм. нарушение на разпоредбата на чл. 30 ал.3 т.1 от ЗРА и
затова напълно незаконосъобразно на същия е наложено адм. наказание на
основание чл. 70 ал.1 от ЗРА – глоба в размер на 1500 лв. Затова
наказателното постановление като незаконосъобразно в тази му част следва
да бъде отменено , ведно със законните последици от това.Поради
незаконосъобразността на НП в тази му част следва да се посочи от съда , че
АНО неправилно и незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 90
ал.1 от ЗРА с която е постановено отнемането в полза на Държавата на
уредите , средствата и приспособленията , а именно - 9 бр. хрилни мрежи с
обща дължина от 630 м от които 4 бр. с размер на окото 120 мм. и 5 бр. с
размер на окото 100 мм. и 1 бр. бензинов двигател GENOVO - 6 к.с., още
повече , че в НП не е посочено , че са уловени от жалбоподателя риби или
други водни организми . Затова НП като незаконосъобразно и в тази му част
следва да бъде отменено.
По отношение на посоченото в НП второ адм.нарушение по чл. 39а ал.2
от ЗРА за което на основание чл. 81 а от ЗРА на жалбоподателя Х. е
наложено адм. наказание – глоба в размер на 2000 лв. Видно от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на горепосочените свидетели ,
както и писмените такива – констативен протокол № 023-151-037 от
10.06.2021 г., протокол за отговорно пазене от 11.06.2021 г., съдържащите се
7
към преписка № 454 ЗМ – 93 / 2021 г. по описа на РУ Сунгурларе , преписка
УРИ 454ЗМ – 146 / 2021 г. на РУ Сунгурларе пр.пр. № 7989 / 2021 г. по описа
на РП Бургас , пр. вх. № ТОК – 482 / 2021 г. по описа на ТО- Карнобат
писмени доказателства – 2 бр. докладни записки ,2 бр. приемо- предавателни
протоколи за отговорно пазене от 11.06.2021 г. , 3 бр. справки за собственост
спрямо МПС , и писмо изх. № 03-05-137-1 от дата 01.09.2021 г. издадено от
ИАРА гр. Бургас до Началника на РУ Сунгурларе с вх. № на последното
454000 – 2815 от 01.09.2021 г. се установява по един несъмнен и безспорен
начин , че жалбоподателят Х. е извършил адм. нарушение по чл. 39 а ал.2 от
ЗРА като е пренасял и монтирал на горепосочените мрежени риболовни
уреди – хрилни мрежи , а именно - 9 бр. хрилни мрежи с обща дължина от
630 м от които 4 бр. с размер на окото 120 мм. и 5 бр. с размер на окото 100
мм. С лек автомобил ВАЗ – Лада Нива с рег. № *** , без да има издадено
редовно от ИАРА разрешително за стопански риболов и удостоверение за
придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми по
смисъла на чл. 17 от ЗРА , както и не притежава регистрация по чл. 25 от
ЗРА за развъждането и отглеждането на риба и други водни организми и
производството на носители на генетичен материал от хидробионти и затова
за това извършено от него адм. нарушение АНО напълно законосъобразно и
правилно му е наложил адм. наказание по чл. 81а от ЗРА – глоба в размер на
сумата от 2000 лв. , която е в минимален размер. Затова съдът намира , че НП
следва да бъде потвърдено в тази му част като напълно законосъобразно .
При този изход на делото следва да бъдат присъдени на адм.
наказващия орган поисканите от него съдебни разноски по делото.
В съдебно заседание АНО претендира да му се присъдят разноски по
настоящото дело на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН. С настоящото си
решение съдът приема , че процесното наказателно постановление се явява
частично законосъобразно и в горепосочената му част следва да бъде
потвърдено , а в останалата му част следва да бъде отменено като
незаконосъобразно . По този начин на адм. наказващия орган следва да се
присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При
определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение ,
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д ал.5 от ЗАНН , съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело , определен по реда на
8
разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредбата за заплащането на правната помощ . Съгласно чл. 27 е от
Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от
80 до 120 лв. . С оглед фактическата и правна сложност на делото и с оглед
частичната отмяна на НП , съдът стигна до извода , че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на адм. наказващия
орган следва да се присъди и определи възнаграждение в размер на 50 лв. В
жалбата си жалбоподателят също е поискал да му бъдат присъдени
направените от него съдебни разноски по настоящото дело в размер на
платеното от него адв. възнаграждение , но тъй като по делото липсват
доказателства жалбоподателят да е направил съдени разноски вкл. и да е
платил адв. възнаграждение , то съдът намира , че такива не следва да му
бъдат присъждани и респ. това му искане като напълно неоснователно следва
да бъде отхвърлено.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО наказателно постановление № 02-31 от
09.03.2022 година издадено от Началника на отдел Рибарство и контрол -
Черно море гр. Бургас към Главна дирекция Рибарство и контрол /ГДРК /
към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури / ИАРА / гр. Бургас
против СТ. ХР. ХР. с ЕГН ********** , същият с адрес в село П. ,община
Сунгурларе обл.Бургас ул. *** , същият и с адрес за призоваване и
съобщения гр. Бургас , ул. *** чрез адв. П. Д. Д. – съдебен адресат САМО
В ЧАСТТА МУ с което за извършено от него адм. нарушение на дата
10.06.2021 година на разпоредбата на чл. 30 ал.3 т.1 от Закона за рибарството
и аквакултурите на основание чл. 70 ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите му е наложено административно наказание – глоба в размер
на 1500 лв. и на основание чл. 90 ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите е постановено отнемане в полза на Държавата на 9 бр. хрилни
мрежи с обща дължина от 630 м от които 4 бр. с размер на окото 120 мм. и 5
бр. с размер на окото 100 мм. и 1 бр. бензинов двигател GENOVO - 6 к.с.
като незаконосъобразно, като ПОТВЪРЖДАВА същото наказателно
9
постановление в останалата му част с което за извършено от СТ. ХР. ХР.
адм. нарушение на дата 10.06.2021 г. на разпоредбата на чл. 39а ал.2 от Закона
за рибарството и аквакултурите на основание чл. 81 а от Закона за
рибарството и аквакултурите му е наложено адм. наказание – глоба в размер
на 2000 лв. като законосъобразно .
Осъжда СТ. ХР. ХР. с ЕГН ********** , същият с адрес в село П.
,община Сунгурларе обл.Бургас ул. *** , същият и с адрес за призоваване и
съобщения гр. Бургас , ул. *** чрез адв. П. Д. Д. – съдебен адресат да
заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури с адрес гр.
Бургас *** сумата от 50 лв. представляваща направените съдебни разноски
за юрисконсултско възнаграждение по настоящото а.н.д. № 78 / 2022 г.по
описа на Районен съд Карнобат.
Отхвърля искането на СТ. ХР. ХР. с ЕГН ********** , същият с адрес
в село П. ,община Сунгурларе обл.Бургас ул. *** , същият и с адрес за
призоваване и съобщения гр. Бургас , ул. *** чрез адв. П. Д. Д. – съдебен
адресат за осъждането на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
с адрес гр. Бургас 8000 бул. *** да му заплати направените от него съдебни
разноски по настоящото а.н.д. № 78 / 2022 година по описа на Районен съд
Карнобат , като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
10