РЕШЕНИЕ
№ 69
гр.
Троян, 17.02.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен
съд първи
състав
на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка
Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело №
1168 по описа на съда за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, предявен от „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ***
представлявано от ****, против М.В.Т., ЕГН **********,***. Претендира се установяване
съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***. по описа на Районен съд
гр.Троян.
В ИМ се твърди, че на 09.06.2014г.
на ул. „*** пред входа за автогарата в гр. Троян, е реализирано ПТП между л.а.
"Фолксваген Поло" с рег. № ***, управляван от М.В.П. и л.а.
"Мерцедес 160Е" с рег. № *** собственост на ответника М.В.Т. и
управляван от Т.Т.Т.. Настъпването на посоченото
застрахователно събитие е удостоверено с протокол за ПТП № ***., съставен от
РУП-Троян при ОД на МВР-гр. Ловеч, съгласно съдържанието на който отговорен за
реализиране на процесното ПТП е водачът на л.а. „Фолксваген Поло", спрямо
който е съставен акт за установяване на административно нарушение № ****.
Сочи се,
че "Дженерали Застраховане" АД е сключило със собственика на л.а.
"Фолксваген Поло" с рег. № ***
и номер на рама ***, при управлението на който е причинено
увреждането, задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите - полица № *****, валидна от 25.04.2014г. до 25.04.2015г.,
която покрива отговорността на водача на застрахованото МПС за причинените от
него вреди на трети лица. Ползвайки се от сключената застраховка и от
съставения за констатиране на процесния случай протокол за ПТП, увреденото лице
- М.В.Т., отправил към "Дженерали
Застраховане" АД искане за оценка на претърпените в резултат на виновното
и противоправно поведение на деликвента имуществени вреди и предявил претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение, във връзка с която в дружеството е
образувана щета № 225793/2014 г. Определено е след оглед и оценка
застрахователно обезщетение в размер на 887.77 лв., което е изплатено на
16.06.2014г. в полза на увреденото лице М.В.Т..
След
изплащане на застрахователното обезщетение, на 10.02.2015г. в "Дженерали
Застраховане" АД постъпило от М.В.П. - водач на л.а. „Фолксваген
Поло" към дадата на реализиране на процесното ПТП, препис от влязлото в
сила Решение от 12.11.2014г. на РС-Троян по АНД № **** с което е отменено
наказателно постановление № ***** с което на М.П. е наложено административно
наказание за ПТП-то ***** В решението е прието, че М.П. не е допуснала
вмененото й нарушение, а единствена причина за настъпване на процесното ПТП е
противоправното и виновно поведение на водача на л.а. „Мерцедес 160Е",
който в нарушение на разпоредбите на чл. 25 и чл. 35 от ЗДвП е предприел
непозволена /срещу пътен знак В1/ маневра завой надясно от лявата пътна лента
за движение без да се убеди, че няма да създаде опасност за движещия се в
дясната пътна лента л.а. „Фолксваген Поло", поради което е ударил
последния в предна лява част.
С оглед
разпоредбата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите „Дженерали
Застраховане" АД претендира, че има право да получи от ответника по
настоящото дело изплатеното в негова полза на отпаднало основание застрахователно обезщетение, а
именно сумата от 887.77 лв.
Твърди се,
че с писмо изх. № 2-11829/25.02.2015г. отв. М.В.Т. е бил поканен на основание
чл. 55 от ЗЗД да възстанови на дружеството дължимата сума в размер на 887.77
лева. Изпратената покана е получена от ответника на 04.03.2015 г., но не е възстановена, поради което е подадено
заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М.В.Т. за сумите, предмет на
настоящото производство, на база на което е образувано ч.гр.д. **** г. След
връчване на заповедта длъжникът е подал възражение
по чл. 414 от ГПК срещу същата.
Ищецът прави искане съдът да
постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че същият му дължи сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение, както следва: сумата от 887.77 лв. - главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, както и
сумата от 295 лв. - мораторна лихва, начислена за периода от 04.03.2015г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и
разноските в заповедното производство.
Ответникът е представил писмен отговор, като е взел
становище за неоснователност на иска.
Посочил е, че обстоятелството, че наказателното постановление срещу
другия водач е отменено в никакъв случай не означава, че автоматично вината за
настъпване на произшествието преминава върху съпругата му. Твърди, че няма нито
данни, нито доказателства, че съпругата му, като водач на неговия автомобил, е
санкционирана за това, че е причинила произшествието, като нито тя, нито
ответника са участвали в административнонаказателното дело пред съда, за да се
защитят, поради което счита, че решението на съда, с което е отменено
наказателното постановление, не им е противопоставимо.
Ответникът
е направил искане да бъде отхвърлен предявения срещу него иск като
неоснователен и недоказан, и да му бъдат присъдени направените разноски.
По допустимостта на предявения
иск
Предявената искова
претенция е процесуално допустима. Правният интерес е обоснован от вида на
търсената защита. Искът, предявен по
реда на чл.422, ал.1 ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на
признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно
регламентирани предпоставки.
Налице е и процесуалната легитимация на
страните. Искът е предявен от надлежна страна против легитимиран ответник. При
иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, легитимиран да предяви иска е
заявител, чието вземане е признато в заповедното производство по реда на чл.410
и сл. ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта
за изпълнение на парично задължение.
Налице са и всички други положителни
процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск,
включително и спазен срок за предявяване, визиран в разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Между страните не се спори, че на 09.06.2014г. в гр.Троян, на ул. „****
пред входа за автогарата, е настъпило ПТП между л.а. "Фолксваген
Поло" с рег. № ***** управляван от М.В.П. и л.а. "Мерцедес **** с
рег. № ****, собственост на ответника М.В.Т. и управляван от неговата съпруга Т.Т.Т..
По делото не се спори,
че лекият автомобил „Фолксваген
Поло" с рег. № **** и номер на рама****, към
09.06.2014 г. е имал валидно действаща задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите - полица № ****, валидна
от 25.04.2014 г. до 25.04.2015 г.
Видно от протокол за
ПТП № *** съставен от свид.К. Г. – мл. автоконтрольор в РУП-Троян при ОД на
МВР- Ловеч, който не е оспорен от ищеца, водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ не
съобразява скоростта си с характера и интензивността на движение и с
конкретните условия на видимост. Същият задейства спирачния механизъм, изминава
14 метра със задействан спирачен механизъм, не успява да спре и блъска
движещият се пред него и предприемащ маневра завиване надясно участник № 2 –
лек автомобил „Мерцедес 160Е" с рег. № ******
От АНД № 577 по описа
на Троянски районен съд за 2014г. се установява, че на водача на лекия
автомобил „Фолксваген Поло" с рег. № *** – свид.М.В.П., е било издадено НП
№ *** от 99*9 на Началника на РУ-Троян, с което същата е санкционирана за
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Тя е обжалвала посоченото НП, като с решение
№ 532 от 12.11.2014г. ТРС е отменил същото, като е приел, че „по-скоро са
налице данни за извършено нарушение от ****, а не нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, което да е извършено от М.П.“. Посочено решение не е обжалвано и е влязло
в законна сила на 19.12.2014г.
По
искане на страните са разпитани
свидетелите К.Т.К., К. Н.Г. и М.В.П..
Свидетелят
К.К. сочи в своите показания, че когато са отишли на
място с мл.автоконтрольор К. Г., последният е констатирал наличие на дълга
спирачна следва и оттам е формирал извод за висока скорост на управление на
лекия автомобил, който се е движел отзад. Поради това не е могъл своевременно
да спре и се е ударил в другия автомобил.
Свидетелят
К. Г. посочва в своите показания, че когато е отишъл
на мястото на ПТП е констатирал наличие на спирачни следи и по тях, в
съвкупност с деформациите по двата автомобила, е приел, че вина за настъпване
на произшествието има водачът на л.а. „Фолксваген Поло“. Поради което е съставил
АУАН на водача М.П..
Свидетелката
М.П. сочи в показанията си, че ударът между управлявания от нея автомобил и
автомобилът, собственост на ответника, е настъпил, след като тя е управлявала
по улица в дясната лента на движение , а водачът на другия автомобил предприел
маневра завиване надясно от лявата лента. Ударът настъпил в лентата за движение
на свидетелката.
По
искане на страните съдът допусна съдебна автотехническа експертиза,
заключението на която кредитира като обосновано и компетентно изготвено. В него
вещото лице е посочило, че л.а. „Поло“ е бил извън полезрението на водача на
„Мерцедеса“, когато последният е предприел маневрата завиване надясно. Към
момента на удара скоростта на „Мерцедеса“ е била 19.***** км/ч. От страна на
л.а.“Фолксваген Поло“ е описана спирачна следа с дължина 14м., на база на което
вещото лице е пресметнало скоростта на движението му преди началото на спиране
73.37 км./ч .
От приложеното
ч.гр.д. № **** по описа на Районен съд гр.Троян се
установява, че на 03.07.2019 г. ищецът е подал заявление вх. № 3644 до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като по образувано ч.гр.д. № 616/2019 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 248 от 06.07.2019 г., с която е разпоредено на длъжника М.В.Т., ЕГН **********,***, да заплати на кредитора „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, **** със седалище и адрес на управление: **** представлявано от **** *** пълномощник юрисконсулт ** ****, сумата
887.77 – осемстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки,
представляваща дължима главница по отпаднало или без правно основание
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
04.07.2018г. до окончателното й изплащане, сумата 295.00/двеста деветдесет и
пет/ лева, представляваща мораторна лихва за периода 04.03.2015 година до
04.07.2018 година, сумата 25.00 - двадесет и пет лева - разноски по делото за
платена държавна такса и сумата 50.00 – петдесет лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Длъжникът Т. е подал възражение, в
което е изложил, че не дължи сумата по
издадената заповед, с оглед на което съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск
за установяване съществуване на вземането си.
При така установеното от
фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
Искът по чл. 422 ГПК е
положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му
срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение.
Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до
съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене
в исковия процес.
По спорния въпрос дали
е отпаднало основанието на застрахователното обезщетение, изплатено от ищцовото
дружество на ответника, съдът намира, че същото не се доказа в настоящето
производство.
Настоящият състав
споделя доводите, изложени от пълномощника на ответника – адв.Е.Ц. от ЛАК, че
от заключението на САТЕ се потвърждават констатациите на АНО, че виновна за
настъпване на ПТП е свид.М.П., която поради движение с несъобразена скорост /
вкл. превишена/ не е могла да спре при възникналата опасност за
движението-извършващата маневра завиване надясно Т****а с л.а.“Мерцедес“. Видно
е от заключението на САТЕ, че мястото, където е настъпило ПТП, е двулентов път
и съгласно чл.15, ал.2, т.2 ЗДвП водачът на МПС може да използва за движение
най-удобната за него пътна лента на пътно платно с две или повече ленти в една
посока. Независимо в която лента се е движила съпругата на ответника, то л.а. „Поло“ е бил извън полезрението й, когато тя е предприела
маневрата завиване надясно, видно от заключението на САТЕ. Именно поради
движение с установената от САТЕ скорост 73.37 км/ч в населено място, за която
свидетелстват обективните находки – спирачни следи и деформации по
автомобилите, свид.М.П. не е могла да спре при възникналата опасност за
движениет и ударът между двата автомобила е настъпил.
Предвид изложеното предявеният
иск се явява неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен. С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК в общ размер
600.00 лева.
Мотивиран от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД от „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление****
представлявано от **** против М.В.Т., ЕГН **********,***, да бъде признато се установяване
съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 616/2018 г. по описа на Районен
съд гр.Троян за сумата от 887.77 лв. - главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.07.2018г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 295.00 лв. - мораторна лихва, начислена за периода от 04.03.2015г. до
04.07.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 ГПК “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, *****, със седалище и адрес на управление: гр****, представлявано от ***** Ц. *** да заплати на М.В.Т.,
ЕГН **********,***,, сумата 600.00 / шестотин/ лева, представляваща разноски
в настоящето исково производство.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: