Номер 19509.11.2020 г.Град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ТърговищеII състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анна С. Димитрова
Секретар:Красимира А. Кирилова
като разгледа докладваното от Анна С. Димитрова Административно
наказателно дело № 20203530200712 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Т. М. А. от гр. Търговище, против НП № 118 от
06.08.20 г. на зам.директор РЗИ гр. Търговище, с което за нарушение на т. I,2
от Заповед № РД-01-402/06.08.20 година на Министъра на здравеопазването и
на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „глоба ” в размер на 300/триста/ лева.
Жалбоподателят моли на основанията изложени в жалбата, съдът да отмени
издаденото НП. В с.з. жалбоподателят се явява лично. Жалбата се поддържа.
Ответната страна, редовно уведомена, изпраща представител-
юрисконсулт А.. НП се счита за правилно и законосъобразно, с молба да бъде
потвърдено.
След преценка на събраните доказателства, писмени и гласни, съдът
установи следното: в обстоятелствената част на НП е описана следната
фактическа обстановка – при извършена проверка на 27.07.20 г. в 11.35 ч. на
временен преместваем обект за продажба на сладолед на фирма „Драганов“
ЕООД ,гр. Търговище, ул. „Цар Симеон“, срещу Кеш кредит е установено, че
лицето Т. М. А. , на длъжност „продавач“, обслужва клиенти без защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата.
1
При така установената фактическа обстановка е прието, че Т. А. не е
спазила изискванията на т.I,2 от Заповед № ДР-01-402/15.07.20 година на
Министъра на здравеопазването.
За констатираното нарушение е съставен АУАН № 27.07.20 година, в
присъствие на жалбоподателя, подписан от него без възражения. Писмени
възражения не са постъпвали и в срока по ЗАНН. На основание АН е
издадено и обжалваното НП № 118 от 06.08.20 година.
Жалбата е процесуално допустима, издадена е от компетентен орган в
рамките на правомощията му съгласно представена по преписката Заповед №
РД-15-84 от 09.05.17 година.
След запознаване с доказателствата по делото- писмени и гласни, съдът
счита жалбата за не основателна по следните съображения:
При проверка законосъобразността по отношение спазване императивните
изисквания при издаване на процесното НП, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон, водещи
до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, НП следва да съдържа
определени от закона задължителни реквизити. В конкретния случай, съдът
намира, че както в АУАН, така и в НП са налице задължителните по силата
на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН реквизити – описание на нарушението, дата и
място, където е извършено, обстоятелствата при което е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. Изложената в НП фактическа
обстановка се потвърждава и от събраните в съдебно заседание гласни
доказателствени средства – показанията на разпитаните свидетели П. А. и М.
А. – присъствали при установяване на адм. нарушение.
Св. П. А. в съдебно заседание пояснява, че на 27.07.20 г в 11.35 ч.
заедно с колега и св. А. извършили проверка в различни обекти в гр.
Търговище във връзка с контрол по спазване на противоепидемичните мерки.
При проверка на временен обект за сладолед в гр. Търговище, ул. „Цар
Симеон“ на фирма „Драганов“ ЕООД установили лицето Т. А., който
извършва продажба на сладолед на клиенти без защитна маска или някакво
2
друго предпазно средство, което да закрива носа и устата, като е
задължителни изискване по реда на чл.1.2 от Заповед № 402 от 15.07.20 г. на
Министъра на здравеопазването. При така установеното е направена
преценка, че с действията си жалбоподателят създава риск за здравето на
хората в създадената епидемична обстановка в страната, защото няма
възможност да се спази дари минимална дистанция от метър и половина,
която следва да бъде между лицата. Св. А. пояснява, че единственият
вариант, който позволява обслужващото лице да е без защитно предпазно
средство е преграда, която да бъде от стъкло или плексиглас и да има
възможност от почистване и дезинфекция. Св. А. на допълнителни въпроси
уточнява, че на количката за сладолед е нямало монтирана преграда, поради
което продавача е следвало да носи защитно средство. На въпрос на
жалбоподателя, относно твърдението на свидетеля, че разстоянието не
отговаря на изискванията, св. А. пояснява: „Не сме измерили на какво
разстояние се намира от клиента, но лицето беше точно до количката и когато
подава сладоледа, както и парите, просто контакта е много по-близък и
разстоянието е много по-малко от метър“.
Св. М.А. в съдебно заседание пояснява начина на извършване на
проверката и констатациите по нея. Той уточнява дата и място на извършване
на проверката, а именно временен преместваем обект за продажба на
сладолед на ул. „Цар Симеон“ По време на проверката установили, че лицето
А. обслужва клиенти, без да има поставена защитна маска на лицето или
друго средство, което да покрива носа и устата. За тези констатации е бил
съставен и връчен на жалбоподателя АУАН, за това че няма дистанция между
клиентите и него, като този случай е задължително да се носи защитно
средство покриващо носа и устата. Жалбоподателят не е имал възражения и
не подавал такива в срока по ЗАНН.
На въпрос на жалбоподателя относно разстоянието между него и
клиента, св. А. пояснява, че разстоянието е било по-малко от метър по
простата причина, че гишето е малко, клиентите имат достатъчно близък
контакт с него, още повече, че той няма изградена някаква друга преграда с
клиента. При проверката жалбоподателят обяснил, че той е на открито и
затова не смята, че трябва да носи маска. Св. А. пояснява, че заповедта на
Министъра на здравеопазването е категорична, че обслужващия персонал, без
3
значение дали е на открито или закрита обществено място, при невъзможност
от спазване на дистанция от метър и половина, задължително трябва да има
защитна маска.
Съдът приема показанията на свидетелите, като обективни,
последователни и без противоречия, отразяващи реално и доказващи
констатираните от тях. нарушения.
Св. Х. Х., поискан от жалбоподателя при режим на довеждане и допуснат
от съда, в съдебно заседание пояснява, че познава Т.А. предвид
обстоятелството, че работи на същата улица в непосредствена близост до
неговия обект. Не си спомня точната дата на проверката, но е било през
лятото, като той бил извън обекта, в който работи и видял проверяващите.
Св. Х. заявява, че по принцип А. работел с поставена маска, но в момента на
проверката маската била на ръката му. Жалбоподателят бил отишъл до
склада и като се върнал имало клиенти. Докато обслужвал клиентите дошли
проверяващите , като А. бил без маска, която била паднала. Според свидетеля
разстоянието между А. и клиента е повече от два метра, но не е сигурен дали
тази дистанцията остава, когато се подава стоката и парите между А. и
клиента.
Съдът приема показанията на св. Х., които не водят до противоречия в
изложената фактическа обстановка относно факта, че в момента на
проверката, жалбоподателя е обслужвал клиенти и е бил без поставена маска
или друго защитно средство.
В жалбата Т. А. не отрича фактическите констатации по акта. Счита, че е
бил на безопасно разстояние от два метра от клиента. Счита, че не е имал
задължение да носи предпазна маска, поради това, че е бил на открито.
Изразява недоволство от това, че е наказан , че не носи маска на открито, като
проверяващите в момента на проверката също са били без маски. Счита , така
както е отразено в жалбата, че съгласно разпоредбата на чл.т.1.6 от Заповедта
на Министъра, на открити обществени места носенето на маски е
препоръчително, а не задължително. Следва да се отбележи, че по отношение
на последното, жалбоподателят явно пропуска обстоятелството, че т.6 е
обща и се отнася за всички граждани при движението им открити
обществени места. Той обаче е проверен, в качеството на лице, обслужващо
4
клиенти, поради което по силата на т.1.4 от Заповедта за него е налице
изискването да носи защитно предпазно средство, нещо което , като
констатация не отрича, че не е носил в момента на проверката.
В конкретния случай не са налице предпоставки за приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид обществената опасност на деянието
във връзка с предприетите противоепидемични мерки за опазване живота и
здравето на населението. Наложеното наказание е в минимален размер, като
явно наказващият орган е направил преценка на обстоятелствата по реда на
чл. 27 ЗАНН при определянето му.
По гореизложените съображения, съдът намира, че НП № 118 от 06.08.20
година е правилно и законосъобразно, не са установени съществено
нарушаване процесуалните изисквания на ЗАНН, както и на материалния
закон, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице, поради
което и следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 118 от 06.08.20 година на зам.Директор РЗИ –
Търговище, с което на Т. М. А. от гр. Търговище, ЕГН ********** , за
нарушение на т.I,2 от Заповед № РД-01-402/15.07.20 г. на Министъра на
здравеопазването и на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е
наложено административно наказания „глоба” в размер на 300 /триста/ лева,
като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на
страните за изготвянето му, пред Административен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5