Решение по дело №3645/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 449
Дата: 5 април 2023 г.
Съдия: Тихомира Георгиева Казасова
Дело: 20224520103645
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Русе, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520103645 по описа за 2022 година
Ищецът – Гаранционен фонд заявява, че на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ
изплатил по щета №110577/05.10.2018г. обезщетение за имуществени вреди в размер на
4642.78 лева за увредения при ПТП, настъпило на 11.09.2018г. в гр.Русе, лек автомобил
„Пежо 308“ с рег.№.......................
Поддържа, че виновен за произшествието е О. А. М., който при управление на лек
автомобил „Нисан“ с рег.№Р ........................РН, движейки се по бул.“Христо Ботев“,
предприел маневра завой наляво и не пропуснал правомерно движещия се лек автомобил
„Пежо 308“ с рег.№Р ...................ВТ.
В нарушение разпоредбата на чл.490 КЗ ответникът управлявал увреждащия
автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Въпреки изпратената регресна покана, О. М. не възстановил на молителя изплатеното
обезщетение.
С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което, на основание
чл.559, ал.3, вр.чл.558, ал.7 КЗ да осъди О. А. М., ЕГН ********** да заплати на
Гаранционен фонд сумата 4642.78 лева – изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по
щета №110577/05.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.07.2022г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока от чл.131 от ГПК ответникът О. А. М. е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Твърди, че на 11.01.2018г. сключил с „Олимпик“ АД договор за задължителна
1
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег.
№......................... – застрахователна полица №BG/28/118000247392 със срок на действие
13.01.2018г. – 12.01.2019г. Описаното в исковата молба ПТП настъпило на 11.09.2018г., т.е.
в срока на действие на застраховката. Гаранционен фонд извършил плащането на
21.12.2018г. - преди обявяване в ТР, откритото производство по ликвидация на ЗК
„Олимпик Лимитид“ АД. Към 11.09.2018г. застрахователното дружество не било
освободено от задълженията му по вече сключени договори.
Поддържа, че във връзка с ПТП спрямо него са съставени АУАН и издадено НП №18-
1085-002871/17.10.2018г., което било отменено с решение №38/16.01.2019г., постановено по
АНД №2041/2018г. по описа на РРС.
На 15.02.2019г. получил регресна покана от ищеца, в отговор на която го уведомил,
че не са налице предпоставките на чл.557, ал.1, т.2 КЗ за ангажиране отговорността му.
Предвид факта, че към датата на инцидента, за управлявания от него лек автомобил е
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ моли съда да отхвърли претенцията
като неоснователна.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
В приложените към исковата молба писмени доказателства се съдържат данни за
ПТП, настъпило на 11.09.2018г. в гр.Русе по бул.“Христо Ботев“, до бензиностанция „ЕКО“.
Според изнесеното в съставения протокол за ПТП №1616935, причина за инцидента е
поведението на О. М., който при управление на лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег.№Р
..............................РН извършил маневра ляв завой и не пропуснал насрещно движещият се
лек автомобил „Пежо 308“ с рег.№Р ..........................ВТ.
В справка от базата данни на ИЦ към ГФ е видно, че застраховка гражданска
отговорност за лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег.№Р .......................РН е прекратена на
17.08.2018г. в 23.59 часа.
За нарушение разпоредбите на ЗДвП и КЗ срещу О. А. М. са издадени: АУАН
№0675119/11.09.2018г. и НП №18-1085-002871/17.10.2018г. Наказателното постановление е
отменено с решение №38/16.01.2019г., постановено по АНД №2041/2018г. по описа на РРС.
Релевирани са писмени доказателства, от които е видно, че във връзка с имуществени
вреди, претърпените Х.И.Х. – собственик на увредения автомобил „Пежо 308“ с рег.№Р
......................ВТ вследствие ПТП, настъпило на 11.09.2018г., Гаранционен фонд изплатил на
лицето 4642.78 лева – обезщетение по щета №110577/2018г.
През м.февруари 2019г. молителят изпратил регресна покана до О. М., като
предоставил едноседмичен срок за погасяване на задължението. В отговор, ответникът
уведомил Гаранционен фонд, че не дължи претендираната сума, тъй като счита, че не са
налице предпоставките от фактическия състав на чл.557, ал.1, т.2 КЗ.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.558, ал.7 КЗ и чл.86 от
2
ЗЗД.
Съдът намира претенцията за допустима, предвид наличието на активна и пасивна
процесуална легитимация, както и правен интерес от завеждането му.
Съобразно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, Гаранционния фонд изплаща на
увредените лица обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
Република България от МПС за което няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След изплащане на обезщетението по ал.1,
фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви,
както и разходите за определянето и изплащането му (чл.558, ал.7 КЗ).
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяване на четири
групи материални предпоставки: 1. деликвентът виновно да е увредил пострадалото лице,
като му е причинил имуществени вреди, които от своя страна да са в причинно – следствена
връзка с противоправното поведение; 2. деликтната отговорност да е възникнала във връзка
с използването на МПС от деликвента; 3. Гаранционният фонд да е платил обезщетение на
увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на деликвента; 4. в
момента на настъпване на вредоносните последици, деликтната отговорност на виновния за
настъпването на ПТП водач да не е била обезпечена чрез сключване договор за застраховка
„Гражданска отговорност“.
В случая ответникът не оспорва констатациите, визирани в протокол за ПТП
№1616935/11.09.2018г., относно вината и механизма на произшествието, вследствие, което
са причинени вреди, обезщетени от ищеца. Протоколът е изготвен от длъжностно лице на
МВР в кръга на възложените му правомощия и съставлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл.179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, относно удостоверените в него обстоятелства, непосредствено
възприети от длъжностното лице, включително датата, мястото на произшествието,
участниците в него и видимите щети по автомобилите. В документа е отразено кой е
водачът на лекия автомобил, причинил събитието.
Не е налице спор и относно извършеното от ищеца плащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 4642.78 лева за увредения при ПТП, настъпило на
11.09.2018г. в гр.Русе, лек автомобил „Пежо 308“ с рег.№Р .........................ВТ.
Ответникът оспорва твърдението, че към момента на инцидента не е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че на 11.01.2018г. сключил
с „Олимпик“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил „Нисан Алмера“ с рег.№Р ......................... РН – застрахователна полица
№BG/28/118000247392 със срок на действие 13.01.2018г. – 12.01.2019г.
От приетите по делото „Справка от базата данни на ИЦ към ГФ на база подадени
данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите“ е видно, че застраховката е прекратена на 17.08.2018г., т.е. преди
процесното ПТП. За прекратяването на застрахователните полици, сключени с „Олимпик“
АД е извършено публично оповестяване на 14.08.2018г., чрез електронната страница на
3
Комисия за финансов надзор. КФН е уведомила, че действащите застрахователни договори
по общо застраховане, сключени със ЗК „Олимпик“ ще бъдат прекратени на 17.08.2018г.,
като прекратяването ще се извърши автоматично без да са необходими допълнителни
действия от застраховащия или от застрахованите лица. Указала е, че на 18.08.2018г. всеки
засегнат собственик на МПС трябва незабавно да сключи нова застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с друг застраховател. Предупредила е, че след
прекратяване на застрахователните договори, ако не са били сключени нови своевременно, в
случай на ПТП обезщетените се заплаща от лицето, причинило произшествието на пътя.
При това положение не би могло да се приеме, че към датата на инцидента,
ответникът е бил с валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Изложеното води до извод, че ищцовата страна е установила наличието на
предпоставките от фактическия състав на чл.558, ал.7 КЗ и претенцията като основателна
следва да бъде уважена изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл.86 ЗЗД върху главницата следва да се присъди лихва за
забава, считано от датата на предявяване на иска.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 485.71 лева, от които 185.71
лева – държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. А. М., ЕГН ********** с адрес: село Тетово, ул.“Бузлуджа“№10 да
заплати на Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.”Граф
Игнатиев”№2, представляван от изпълнителните директори М.К. и С.С. сумите: 4642.78
лева – изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета №110577/05.10.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2022г. до окончателното й
изплащане и 485.71 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4