№ 2296
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110144274 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
12.02.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 44274/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу В. Н В., Л. П. Н. и В. Л. Б., в която се
твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ
се в гр. ***************, аб. № 375848, като била доставена топлинна енергия, по договор
за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 767,96 лева за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г., но
ответника не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за
забава върху главница за топлинна енергия в размер на 265,35 лева за периода от 01.05.2020
г. до 23.04.2024 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответникът му дължал сумата от 21,86 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.10.2023 г.,
както и сумата от 5,42 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
1
периода 01.05.2021 г. до 30.10.2024 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, като е подадено възражение по чл. 414 ГПК, поради което имал
правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато
за установено, че ответника му дължи претендираните вземания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците,
като претенциите се оспорват. Твърди се, че за процесният имот не е ползвана топлинна
енергия, за което са изложени съображения. Поддържат, че топлоснабдяването в имот е
спряно. Навеждат доводи, че сумите не касаели процесния период. Искат отхвърляне на
предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени и
пасивни субективни съединени, положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал.
2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
2
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателствени средства – Нотариален акт за продажба № 138, том XVII, рег. № 3338, нот.
дело № 270/1919 г., Протокол от 25.03.1940 г. по гр. д. № 192/1940 г. по описа на Софийски
околийски съд, Удостоверение за наследници на В. Н В, Удостоверение за наследници на НВ
Н, Удостоверение за наследници на Д В.а Н. се установява, че ответниците са собственици
на недвижим имот, находящ се в гр. ***************.
Следователно, съдът намира за безспорно е установено, че между страните е налице
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
3
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Приети и неоспорени са заключението на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период не е потребявана топлинна енергия за отопление на
имот, като топлинната енергия е определена на базата на служебен отчет, поради
„неосигурен достъп“. Експертът е уточнил, че е отчитана топлинна енергия за сградна
инсталация, като топлинна енергия за БГВ не е била ползвана и липса водомер за топла
вода. В констативно съобразителната част на заключението, както и в о. с. з. от 06.02.2025 г.
вещото лице е заявили, че на стр. 2, т. 12 от информационни източници е проследил
предоставените му свидетелства за метрологични проверки на топломера в абонатната
станция. Констатирал е, че последваща метрологична проверка, която е извършена през 2018
г., вместо през 2020 г. е извършена през 2021 г., а тази която е извършена след 2021 г., вместо
през 2023 г. е проведена през 2024 г. Като е направи извод за нарушение на изискванията на
нормативната уредба и изискванията на Държавната агенция за метрологичен контрол, като
за 2021 г. нямало данни, че топломерът е отчитал технически правилно потреблението на
топлинната енергия. Изрично е посочено, че за 2021 г. и 2023 г. няма достоверни данни, че
топломерът е работил и е бил технически изправен, като вещото лице сочи, че нито може да
потвърди едното, нито другото с категоричност.
От заключението на ССчЕ се установява, че за процесният период няма извършени
плащания от страна на ответниците, с които да са погасени претендираните вземания.
Съдът, като взе предвид заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са извършени обективно, компетентно
и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода на правния спор
или са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия. Въпреки това, съдът следва да отчете и факта на извършеното
плащане, което следва да се вземе предвид.
С оглед заключението на СТЕ, съдът счита, че ищецът не е доказал, че действително е
потребено количество за топлинна енергия, което да е реално и действително отчетено,
доколкото вещото лице по заключението на СТЕ изрично е констатирало, че общият
топломер не е имал извършени надлежни метрологични проверки, като същият е
констатирал, че за процесния период същата е изтекла и не е ясно дали общият топломер е
бил изправен, а от представените му данни не може да се направи извод, че топломерът е
бил изправен и е отчитал правилно доставената топлинна енергия. В този смисъл, съобразно
разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.
- обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., попр., бр. 39 от 15.05.2007 г., изм. и доп., бр. 58 от
17.07.2007 г., бр. 45 от 16.06.2009 г., бр. 94 от 29.10.2013 г., в сила от 1.06.2014 г. - изм., бр. 99
4
от 15.11.2013 г., в сила от 15.11.2013 г., изм. и доп., бр. 42 от 9.06.2015 г., в сила от 9.06.2015
г., бр. 74 от 20.09.2019 г., в сила от 20.09.2019 г., отм., бр. 25 от 20.03.2020 г. – но действаща
за част от процесния период), количеството топлинна енергия се измерва със средства за
измерване за търговско плащане (топломери), отговарящи на изискванията на Закона за
измерванията. А съгласно правилото на чл. 52, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Наредбата, за дялово
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
използват средства, монтирани след средството за измерване за търговско плащане, както
следва: допълнителен контролен топломер, който служи за отчитане на енергията за
отопление като част от общата енергия през отоплителния период, отчетена със средството
за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция; монтира се
от топлопреносното предприятие след подгревателя за отопление в абонатната станция по
искане и за сметка на етажната собственост и се уведомява лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Средствата по ал. 1 участват при определяне на дялове потребена топлинна енергия от
отделните клиенти в сгради - етажна собственост, след средството за измерване за търговско
плащане. Показанията на допълнителния контролен топломер се използват при изготвяне от
лицето по чл. 139б ЗЕ на годишната изравнителна сметка. Тоест, след като общият топломер
не може да се установи пълно и главно, че действително дори за процесния период е бил
годен, за да се отчете количеството топлинна енергия, вкл. като се вземе предвид, че в случая
с оглед заключението на СТЕ изрично сочи, че се касае за топлинна енергия за сградна
инсталация, то съдът не може да направи извод, че за целия процесен период действително е
потребена топлинна енергия за сградна инсталация, която да е отчетена и правилно
разпределена, за да се дължи действителната й стойност. При това положение с оглед
неблагоприятните последици на доказателствена тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК.
Нещо повече, изрично вещото лице е посочило, че по отношение отоплението на
имота не е потребена топлинна енергия, но е извършен „служебен отчет“, поради
неосигурен достъп. В случая обаче третото лице-помагач е представило протоколи за отчет
при осигурен достъп.
Необходимо е да се изясни, с оглед констатациите на вещото лице по СТЕ, че
топлинната енергия е начислена на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп,
че съгласно правилото на чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм., но действаща през процесния период - обн., ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г., попр., бр. 39 от 15.05.2007 г., изм. и доп., бр. 58 от 17.07.2007 г., бр.
45 от 16.06.2009 г., бр. 94 от 29.10.2013 г., в сила от 1.06.2014 г. - изм., бр. 99 от 15.11.2013 г.,
в сила от 15.11.2013 г., изм. и доп., бр. 42 от 9.06.2015 г., в сила от 9.06.2015 г., бр. 74 от
20.09.2019 г., в сила от 20.09.2019 г., отм., бр. 25 от 20.03.2020 г.), всички клиенти са длъжни
да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане
на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален
оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за
контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Редът за
отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се
урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. В правилото на чл. 13, ал.
1, т. 3 от Общите условия е предвидено, че клиентите в СЕС са длъжни да изберат лице/а от
етажната собственост, което да подписва протокол за неосигурен достъп в датите за отчет от
отделни Клиентите в СЕС. Следователно, за да е налице валидно удостоверяването, че не е
осигурен достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписано от
избраното от ЕС лице, което да удостоверява това обстоятелство.
В случая, съдът констатира точно обратното, че достъп е осигурен, което изключва
приложението на служебният отчет. Тоест, самият ищец не е спазил както изискванията на
5
нормативната уредба, така и собствените си общи условия.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че исковете за главниците следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По отношение акцесорните претенции за мораторни лихви, съдът намира, че същите
са обусловени от изхода на делото по обуславящите искове – за претендираните главници.
След като е неоснователен обуславящият иск, то такъв се явява и обусловения, поради което
претенциите следва да бъдат отхвърлени в цялост.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират заплащането на
деловодни разноски разполагат само ответниците. Последните са поискали присъждането на
деловодни разноски, като са доказали, че действително са сторили такива, поради което
следва да им се присъди сумата от 600,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното и заповедното производство.
За пълнота следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на ищеца по чл.
78, ал. 5 ГПК, тъй като с оглед фактическата и правна сложност на делото, а така и с оглед
процесуалната активност и действия извършени от процесуалният представител на
ответниците, който са трима и са обикновени другари, то уговореното и заплатеното
адвокатско възнаграждение е в справедлив размер и не се явява прекомерно.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“, ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. **************** срещу В. Н В., ЕГН: **********, адрес: гр.
****************, ап. 52, Л. П. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. **************** и В. Л.
Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******************, за признаване за установено на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200
ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Н В., ЕГН: **********, Л. П. Н., ЕГН:
********** и В. Л. Б., ЕГН: **********, дължат разделно на „ТС“, ЕАД, ЕИК: *********,
сумата от 767,96 лева – цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.07.2020 г. м.04.2023 г. за
имот, находящ се на адрес: гр.София, ул.Позитано №3, ет.2, надпартерен, кантора, аб.
№375848, ведно със законна лихва от 26.04.2024 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 265,35 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 01.05.2021 г. до 23.04.2024 г., както и сумата от 21,86 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.03.2021 г. до м.10.2022 г., ведно със законна лихва от
26.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 5,42 лева – мораторна лихва
върху главницата за дяловото разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 23.04.2024 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.05.2024 г. по ч. гр. д. №
25278/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“, ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на
В. Н В., ЕГН: **********, Л. П. Н., ЕГН: ********** и В. Л. Б., ЕГН: **********, сумата
от 600,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
6
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7