ОПРЕДЕЛЕНИЕ №139
гр.Хасково, 06.02.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание
на
шести февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА
ЖЕЛЕВА
разгледа
докладваното от съдията адм.дело №1171/2022 г.
1.
Производството по делото е образувано по жалба от М.С.Г. ***, против Акт за
установяване на задължения по декларация №АУ001491/01.11.2022 г., издаден на
основание чл.107, ал.3 от ДОПК от старши инспектор – орган по приходите в Дирекция
„Финансово-счетоводна дейност“, отдел „Приходи“, Община Димитровград, потвърден
с Решение №ПР-10-2579#1/23.11.2022 г. на Началник отдел „Приходи“ при Община
Димитровград.
С оспореният акт по отношение на
жалбоподателката са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2022 г. в общ
размер на 85.09 лв. главница и лихва за просрочие.
Жалбата е редовна и допустима, и са налице
условията на чл.154, ал.1 и чл.157, ал.1 от АПК за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание.
2.
Под вх.№8748/20.12.2022 г. по делото е постъпило Искане от М.С.Г., с което моли
съда да спре изпълнението по изпълнително дело №20228740401113 на частен
съдебен изпълнител С. П., поради подадената от нея жалба срещу АУЗД №АУ001491/01.11.2022
г.
Към искането е приложена Покана за
доброволно изпълнение по изп.д. №20228740401113, адресирана до М.С.Г. от Частен
съдебен изпълнител с рег.№***, с район на действие Окръжен съд – Хасково, с
която същата се поканва на основание чл.428, ал.1 от ГПК да заплати доброволно
задължението си, установено по Акт №1491/2022 г. на Община Димитровград –
олихвяема сума 85.09 лв., ведно със законната лихва към момента – 0.85 лв.,
т.е. задължение, произтичащо от оспорения в настоящото производство АУЗД.
Съдът намира така направеното искане за
спиране на образуваното изпълнително дело №20228740401115/2022 г. по описа на Частен
съдебен изпълнител С. П. за процесуално недопустимо за разглеждане в настоящото
производство.
Съгласно разпоредбата на чл.163 от ДОПК,
общината има възможност да избира реда и органа, който да извърши
принудителното изпълнение – публичния изпълнител по реда на ДОПК, или съдебни
изпълнители по реда на ГПК. Съгласно чл.163, ал.4 от ДОПК, в случаите, когато
публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им
се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс. В случая не може да
намери приложение разпоредбата на чл.266 и следващите от ДОПК, тъй като
принудителното събиране на вземането не е по реда на ДОПК. В конкретния случай
общината е предпочела принудителното събиране на публичното задължение да се
извърши от частен съдебен изпълнител по реда на ГПК. Образувано е изпълнително
дело №20228740401113/2022 г. от ЧСИ С. П.. На жалбоподателката е изпратена
покана за доброволно изпълнение по реда на чл.428, ал.1 от ГПК.
В глава тридесет и осма „Започване,
спиране и прекратяване на изпълнението“ от ГПК е уредено изпълнителното
производство. В чл.432 от същия кодекс са посочените хипотези, при които
подлежи на спиране изпълнителното производство. Съответно разпоредбите на чл.436,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.435, ал.2 от ГПК сочат, че длъжникът може да обжалва
действията на съдебния изпълнител, като жалбата се подава чрез последния до
окръжния съд по мястото на изпълнението.
Следва извода, че своята защита относно
принудителното изпълнение на обжалвания в настоящото производство акт длъжникът
може да реализира по реда, предвиден в ГПК, и съдебният състав по адм.дело
№1171/2022 г. не разполага с процесуална възможност да спре изпълнението на
посоченото изпълнително дело.
Като процесуално недопустимо, Искане с вх.№8748/20.12.2022
г. следва да бъде оставено без разглеждане.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА страните по делото, както
следва:
жалбоподател – М.С.Г.;
ответник – Началник на отдел „Приходи“ на
Община Димитровград.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.03.2023
г. от 10.00 часа.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл.170,
ал.1 от АПК, в тежест на административния орган е да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението
на законовите изисквания при издаването му.
УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената
тежест да установи изложените в жалбата твърдения, от които черпи благоприятни
правни последици.
Определението в тази му част не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАГЛЕЖДАНЕ подаденото от М.С.Г. ***/20.12.2022 г. за спиране на изпълнително дело №20228740401113/2022 г. по описа на Частен съдебен изпълнител С. П..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на подателя.
СЪДИЯ: