Решение по КНАХД №1945/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Обжалвано е Решение № 886/04.08.2025г., постановено по АНД № 1836/2025г. по описа на РС - [населено място], V н.с., с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия К, № 10366166, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на Ж. В. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], ***, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

Жалбоподателят Ж. А., чрез адв. Т. моли да се отмени решението като незаконосъобразно и неправилно и вместо това да се постанови отмяна на процесния ЕФ и при евентуалност – делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. Навежда касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба –ОД на МВР Пловдив, чрез юр. П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и намаляването му под минималния размер, съобразно решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Административен съд - Пловдив, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против Електронен фиш /ЕФ/ серия К, № 10366166, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на Ж. В. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], ***, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

От фактическа страна в хода на въззивното производство е установено, че на 26.11.2024г., в 9.21 часа на републикански път II – 64 на км. 49 + 600, посока от юг към север, А. управлява товарен автомобил [Марка], рег. № [рег. номер], като се движи със скорост 104 км/ч, при максимално разрешена скорост за движение на автомобили с категория D + E извън населено място 70 км/ч, при отчетен толеранс минус 3% от измерената скорост в полза на водача, наказуема скорост 104 км/ч, наказуемо превишение 34 км/ч. Нарушението е установено с АТСС/CELERITAS MVD/№000355BB.

Регистриран собственик на МПС е дружеството „ДЕПЛАН“ ООД, чийто управител в срок, на 07.02.2025г. е депозирал декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП по повод издаден преди това ЕФ серия К № 10032094. В декларацията е посочено, че на 26.11.2024г. превозното средство е било управлявано от Ж. А. и към нея е приложено копие на СУМПС на А.. Първоначално издаденият ЕФ серия К № 10032094 е бил анулиран и е последвало издаването на обжалвания ЕФ.

За да потвърди ЕФ, районният съд, след като е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства е приел, че вмененото нарушение е извършено и доказано, а приложената санкция съответства на предвидената в закона. Мотивирано е още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения. По-конкретно, нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство CELERITAS MVD 2020, което е оборудвано с радар с висока точност, който радар използва доплерова технология за точно измерване на скоростта и позицията на превозните средства на пътя, като изключва всяка възможност за грешка. Радарът определя позицията на превозното средство с помощта на точен алгоритъм за проследяване. На всеки 58 милисекунди радарът сканира пътното платно, като за всяко сканиране отчита скоростта и позицията на всички движещи се превозни средства в зрителното поле.

Изображението, запазено от CELERITAS MVD 2020, съдържа маркер върху автомобила – нарушител, получен благодарение на позицията, определена от радара. Статичното изображение по смисъла на чл. 16 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. се състои от два взаимно свързани компонента – снимкова част и текстова част, която съдържа словесно описание на заснетото нарушение.

Направен е краен извод, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство от одобрен тип, вписано в регистъра на БИМ, преминало през надлежна метрологична проверка. Надлежно е съставен и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити, включително и номер на първо и последно статично изображение. Налице е пълно съответствие между посочените в протокола статични изображения и представените такива. Приложена е и снимка за разполагане на АТСС на участък от пътя.

Изложени са аргументи за неоснователност на направените от жалбоподателя възражения относно монтиран на автомобила тахограф с ограничител на скоростта, достоверността на данните от GPS системата за движението на автомобила и средната скорост на автомобила, измерена във времевите интервали на движението му от 5,31ч. до 8,33ч. и от 9,20ч. до 10,59ч. на дата 26.11.2024г.

Решението е постановено при непълнота на доказателствата и при неизяснена фактическа обстановка.

Възраженията на санкционираното с ЕФ лице са приети за неоснователни въз основа на математически изчисления на данните от представените извлечения от джипиес система, които са направени от съда без същия да разполага със специални знания за това и без да е изяснено дали протоколът от контролна проверка на цифровия тахограф отразява достоверно информация, дали има данни за манипулиране на скоростоограничителя и дали при така зададената скорост от 90 km\h е възможно да се развие скорост от 108 km\h, колкото е била отчетената. Неизясняването на тези обстоятелства, което е задължение за въззивния съд, означава априори да се приемат винаги за вярни данните при заснемане на нарушения с автоматизирано техническо средство, което би довело до обезсмисляне на съдебния контрол.

Въз основа на направените с въззивната жалба възражения е следвало да се назначи съдебна-автотехническа експертиза, вещото лице по която да изследва дали към момента на заснемане, процесното МПС е имало техническа възможност да достигне скоростта, описана, в издадения ЕФ, съобразно пътния участък с посочени координати, снимковия материал и при посочените обстоятелства свързани с местонахождението на измерващото устройство. Следвало е да се изясни и въпросът дали има данни за манипулация на скоростоограничителя, както и при измерените от джипиес системата данни, технически възможно ли е в заснетия интервал от време и място товарният автомобил да се е движил с посочената в ЕФ скорост. Тук действително следва да се има предвид, че GPS системата, с която е оборудван автомобила, показва точното местонахождение на автомобила в определено време и с тези данни може да се изчисли средна скорост на движение на автомобила, а не моментна такава, докато процесното АТСС, с което е констатирано нарушението измерва моментната скорост на движение, която съществено се различава от средната скорост на движение. Последното следва да се съобрази при прилагането на специални технически знания и при съпоставка с всички останали доказателства по делото.

Изложеното се налага и с оглед на това, че видно от представения протокол от контролна проверка на цифров тахограф, процесният товарен автомобил е с монтиран контролен уред за регистриране на данните за неговото движение и работата на екипажа, представляващ тахограф по см. на легалната дефиниция на § 1, т. 34 от ДР на ЗАвПр,и в съответствие с Регламент /Е0/ № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. , като тахографът е цифров и в случай на манипулация, същата би могла да се установи при извършване на експертиза. Въпросният протокол е годно доказателствено средство чиято доказателствена тежест следва да се прецени на база на изследване на данните дали е налице първоначална метрологична проверка за съответствие, монтаж, калибриране и периодични проверки на изправността на монтирания в автомобила тахограф и за правилната му експлоатация и да се съотнесе с доказателствената тежест на данните от ЕФ именно въз основа на експертен анализ, а не произволно.

Едва след изясняване в пълнота на спорните факти може да се разреши и правния спор относно законосъобразността на оспорвания ЕФ.

Ето защо касационния съд намира, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на основание чл.222,ал.2,т.2 от АПК.

При новото разглежадне на делото районният съд следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство на основание чл.226,ал.3 от АПК.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 886/04.08.2025г., постановено по АНД № 1836/2025г. по описа на РС - [населено място], V н.с.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав съобразно дадените с настоящото решение задължителни указания

 

Решението е окончателно.