№ 15452
гр. с, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110138527 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 197361/11.07.2023 г.,
с която от името на „т с“ ЕАД, ЕИК ********* против Е. К. К., ЕГН: **********,
Р. Н. С., ЕГН ********** и К. Е. Й., ЕГН: ********** са предявени, по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на
стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 109451/20.04.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. К. К., ЕГН: **********, Р. Н. С.,
ЕГН ********** и К. Е. Й., ЕГН: ********** за суми, както следва: 1/ сумата от
128,88 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., в имот, представляващ апартамент № 26,
находящ се в гр. с, ж.к. ******, бл. 59, вх. В, ет. 4, абонатен № *******, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 20.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 36,27 лева, представляваща
1
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 30.03.2023 г., върху главницата за цена
на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 9,15 лева,
представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.03.2020 г. - 30.04.2020 г., за имот, представляващ
апартамент № 26, находящ се в гр. с, ж.к. ******, бл. 59, вх. В, ет. 4, абонатен №
*******, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
20.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 2,45 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 16.05.2020 г. - 30.03.2023 г., върху
главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия. Направено е искане за присъждане на разноски. От Е. К. К. се
претендират 1/8 част от горепосочените суми. От К. Е. Й. се претендират 3/8 части
от горепосочените суми. От Р. Н. С. се претендират 4/8 части от горепосочените
суми.
На 27.04.2023 г. по ч. гр. д. № 20658/2023 г. по описа на СРС, 160 състав е
издадена заповед за изпълнение срещу ответниците, съгласно която последните
следва да заплатят разделно на „т с“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 1/
сумата от 128,88 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., в имот, представляващ
апартамент № 26, находящ се в гр. с, ж.к. ******, бл. 59, вх. В, ет. 4, абонатен №
*******, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
20.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 36,27 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 30.03.2023 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 9,15
лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.03.2020 г. - 30.04.2020 г., за имот, представляващ
апартамент № 26, находящ се в гр. с, ж.к. ******, бл. 59, вх. В, ет. 4, абонатен №
*******, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
20.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 2,45 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 16.05.2020 г. - 30.03.2023 г., върху
главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответниците са депозирали възражения.
В тази връзка заявителят /т с ЕАД/ е уведомен за възможността да предяви
иск за съществуване на вземането си срещу длъжниците, на 12.06.2023 г. Исковата
молба е депозирана в съда в законоустановения за това срок /на 11.07.2023 г./.
В исковата си молба ищецът „т с“ ЕАД твърди, че има договорни
2
отношения с ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиенти на
топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с дружеството
„Термокомплект” ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал.
1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна
енергия през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и не са погасили задължението
си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, поради което дължали
плащане.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответниците дължат разделно на ищеца суми, както следва: 1/
сумата от 128,88 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., в имот, представляващ
апартамент № 26, находящ се в гр. с, ж.к. ******, бл. 59, вх. В, ет. 4, абонатен №
*******, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
20.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 36,27 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 30.03.2023 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 9,15
лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.03.2020 г. - 30.04.2020 г., за имот, представляващ
апартамент № 26, находящ се в гр. с, ж.к. ******, бл. 59, вх. В, ет. 4, абонатен №
*******, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
20.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 2,45 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 16.05.2020 г. - 30.03.2023 г., върху
главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия. От Е. К. К. се претендират 1/8 част от горепосочените суми. От К. Е. Й. се
претендират 3/8 части от горепосочените суми. От Р. Н. С. се претендират 4/8
части от горепосочените суми..
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран общ отговор на
3
исковата молба от името на ответниците в производството, към които са
представени доказателства за заплащане на сумите, които се претендират в
настоящото исково производство. Моли се за прекратяване на настоящото
производство.
С молба вх. № 236453/23.08.2023 г., подадена от името на ищеца т с ЕАД, е
посочено, че с извършеното от ответниците плащане задължението им към т с
ЕАД е изцяло погасено.
В проведеното на 25.09.2023 г. открито съдебно заседание, процесуалният
представител на ищцовото дружество изрично посочи, че с извършеното от
ответниците плащане са погасени изцяло всички вземания на т с ЕАД, предмет на
предявените искове, включително и сумите за разноски в заповедното и исковото
производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже съществуването на договорни отношения
между него и ответника с съществуването на договорни отношения между него и
ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му
клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот
топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане в полза на т с ЕАД.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
4
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
5
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
6
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "т с" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
С оглед изявленията и твърденията на страните, включително относно
извършено от името на ответниците плащане на претендираните в настоящото
производството суми, съдът намира, че са установени в производството, при
условията на пълно и главно доказване, всички факти и обстоятелства от
фактическия състав на спорното право, в това число, че през процесния период
между ищеца и ответниците са съществували договорни отношения, с предмет
доставка на топлинна енергия, че ответниците са били клиент на топлинна
енергия през заявения в исковата молба период, че в процесния имот през исковия
период е реално доставената топлинна енергия в количеството твърдяно от ищеца,
че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за
ответника е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесната главница, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При доказаната основателност на претенциите в тежест на отвртниците е да
докажат, че са погасили паричните си задължения. Горното обстоятелство не е
спорно между страните в производството, като изрично процесуалният
представител на ищцовото дружество заяви в проведеното на 25.09.2023 г.
открито съдебно заседание по делото, че с извършено на 02.08.2023 г.,
ответниците са заплатили изцяло сумите, претендирани в производството, ведно
със законната лихва върху претендираната главница, както и сумите за разноски
за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. № 20658/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав и в
исковото производство по гр.д. № 38527/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
С оглед извършеното плащане в хода на процеса, което не само не се
оспорва от ищеца, но и изрично се признава от същия, то предявените за
разглеждане в настоящото производство обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от
7
ЗЗД, следва да се отхвърлят.
По отношение на разпределението на отговорността за разноски:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу
нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато
неправомерно е засегната чужда правна сфера, като задължението за заплащането
им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Ако предявеният иск бъде отхвърлен, се предполага, че ищецът виновно и
неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото – в този
случай последният има право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ако обаче искът
бъде отхвърлен по причини извън вината на ищеца, следва да се приеме, че
последният има право на разноски. И това е така, тъй като в духа на закона е да се
присъждат разноски в полза на ищеца, когато искът е отхвърлен, защото след
предявяването му ответникът доброволно е изпълнил задължението си. Когато
обаче с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат на ищеца независимо от изхода на делото –
арг. чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази връзка следва да се изследва цялостното поведение
на ответника в процеса, като в случай че не оспорва заявена осъдителна
претенция, признанието на иска следва да е съпроводено с удовлетворяване на
изискуемото вземане на ищеца в хода на процеса.
В настоящия случай ответниците са дали повод за завеждане на делото, тъй
като към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, послужило като основание за образуване на ч.гр.д. №
20658/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, срокът за доброволно изпълнение
на претендираните задължения е бил изтекъл. Същевременно след получаване на
препис от издадената в заповедното производство заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, ответниците са депозирали възражения срещу издадената заповед за
изпълнение, предвид което се налага извод, че са станали повод за образуването
на настоящото исково производство.
Извършеното от тях плащане в хода на процеса /на 02.08.2023 г./ вече е
било забавено и следователно не ги освобождава от отговорността да понесат
направените от насрещната страна разноски при отхвърляне на исковете, за
предявяването на които е станал причина.
Същевременно, обаче, в производството се установи, че с извършеното от
8
ответниците плащане са погасени в цялост и разноските на ищеца, извършени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 20658/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав и в исковото производство по гр.д. № 38527/2023 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав /това обстоятелство беше изрично заявено от процесуалния
представител на ищеца в проведеното на 25.09.2023 г. открито съдебно заседание
по делото/, поради което и разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „т с“ ЕАД, ЕИК ********* против Е. К. К.,
ЕГН: **********, Р. Н. С., ЕГН ********** и К. Е. Й., ЕГН: **********, по реда
на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, обективно и субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено,
че Е. К. К., ЕГН: **********, Р. Н. С., ЕГН ********** и К. Е. Й., ЕГН:
********** дължат разделно /Е. К. К. 1/8 част; К. Е. Й. 3/8 части и Р. Н. С. 4/8
части/ на т с ЕАД, ЕИК ********* суми, както следва: 1/ сумата от 128,88 лева,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., в имот, представляващ апартамент № 26, находящ
се в гр. с, ж.к. ******, бл. 59, вх. В, ет. 4, абонатен № *******, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 20.04.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането; 2/ сумата от 36,27 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 15.09.2020 г. - 30.03.2023 г., върху главницата за цена на доставена и
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 9,15 лева, представляваща цена на
предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.03.2020 г. - 30.04.2020 г., за имот, представляващ апартамент № 26, находящ се
в гр. с, ж.к. ******, бл. 59, вх. В, ет. 4, абонатен № *******, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 20.04.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането; 4/ сумата от 2,45 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 16.05.2020 г. - 30.03.2023 г., върху главницата за цена на предоставена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за които на 27.04.2023 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 20658/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, поради плащане
извършено в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
9
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10