Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30.03.2021 год. Град
Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд граждански състав
на първи март две хиляди двадесет и първа
година
в публично заседание в следния
състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия
Минчо Танев
гражданско дело номер 86 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила
искова молба от „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от К.И.П., чрез Адвокат Н.Г.Р. - АК Благоевград, със съдебен
адрес:***, партер, офис 14, против Д.Н.Д., ЕГН **********,***,
с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено
по отношение на страните, че ответника дължи на ищеца, сумата в размер на 2
880.00 /две хиляди осемстотин и осемдесет лева/ лева, представляваща: 2 000,00
лева /две хиляди лева/ главница дължима по Договор за потребителски кредит № ***
г. 880,00 лева /осемстотин и осемдесет лева/ договорна лихва, дължима по Договор
за потребителски кредит № *** г. ведно със законната лихва от деня на постъпване
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателно изплащане на сумата, да присъди
на ищеца разноските, направени по водене на делото и по заповедното производство.
С исковата молба са представени
писмени доказателства.
С разпореждане от 02.06.2020 год.
съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата
молба и доказателствата на ответника.
Ответника не е бил намерен
на известните на съда адреси, поради което и на същия е бил назначен особен представител
на разноски на ищеца. Особения представител на ответника е получил съобщението
и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответника счита
предявения иск за допустим, но неоснователен.
В исковата молба, ищецът, твърди, че между него и
ответника е бил сключен договор за потребителски кредит (заем) № *** за сумата
в размер на 2 000,00 лева. Срокът на договора е бил 12 месеца като
длъжникът е следвало да върне заемната сума в договорения срок, ведно с лихвите
и разноските, на вноски, съгласно погасителен план, който е неразделна част от
договора. Ищецът е изпълнил задължението си и е предоставил на заемателя
уговорената с договора сума в деня на неговото подписване. След направеното
частично плащане, длъжникът не е погасил изцяло задължението си. За
претендираните суми, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е било
образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд- Бургас, който е уважил
искането и е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
С допълнителна молба заявява, че поддържа иска и взема становище по отговора на
исковата молба, подаден от ответника.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява
се от назначения му особен представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че между страните е бил сключен
договор за потребителски кредит (заем) № *** г. по силата на който ищецът, в
качеството му на кредитор, се е задължил при подписването на договора да
предостави на ответника, в качеството му на кредитополучател, сумата в размер
на 2 000.00 лева. Последният от своя страна е поел задължението да върне
заемната сума чрез заплащане на месечни погасителни вноски, съгласно изготвения
с договора погасителен план. Договорът е сключен при лихвен процент от 4%
(четири процента), лихвен процент при просрочени плащания за всеки ден
просрочие - 0,5% (нула цяло и пет процента) и годишен процент на разходите - 48
%(четиридесет и осем процента). Договорът е за срок от 12 (дванадесет месеца),
като заемната сума е следвало да бъде издължена в срок до 28.08.2018 г. по
следния начин: За периода 28.09.2017 г. - 30.07.2018 г. ответникът дължи само
месечна лихва в размер на 80 (осемдесет) лева на месец или общо за периода в
размер на 880,00 (осемстотин и осемдесет) лева. За периода 30.07.2018 г. -
28.08.2018 г. ответникът дължи сума общо в размер на 2 080,00 (две хиляди
и осемдесет) лева, представляваща получената от него главница в размер на 2 000,00
(две хиляди) лева, както и съответната лихва за месеца в размер на 80,00
(осемдесет) лева. Ответникът се е съгласил и подписал Месечния погасителен план
при условията описани по- горе. Съгласно чл. 3, ал. 1 Кредитополучателят
декларирал, че е получил заема в пълен размер и е запознат с условията на
кредита. При усвояване на получената сума на 28.08.2017 г. е бил издаден
Разходен касов ордер № ***, който е подписан от кредитополучателя.
Съгласно заключението на изслушаната и приета по
делото СИЕ, ответника е платил до момента 308.00 лв. на 03.10.2017 г. Съгласно същото заключение, Договора е
за срок 12 месеца, като заемната сума е следвало да бъде платена до 28.08.2018
год. по следният уговорен начин: за периода 28.09.2017 год. до 30.07.2018 год.
се дължи месечна лихва в размер на 80,00 лв. на месец или общо за периода 880,00
лв. от които е заплатена сумата от 308,00 лв. За периода 01.08.2018 год. до 28.08.2018
год. се дължи месечна лихва в размер на 80,00 лв. на месец и 2000,00 лв.
главница или общо за периода 2080,00 лв. за които няма плащане. Остатъка за плащане
експертизата е посочила както следва: за периода 28.09.2017 г. до 30.07.2018 г.
е 572,00 лв. и за периода 01.08.2018 г. до 28.08.2018 г. е 2080,00 лв. или
цялата дължима сума е в размер общо на 2652,00
лв.
Тъй като ищецът не е получил плащания по кредита,
след изтичане срока на договора е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е било
образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд- Бургас. Съдът е уважил
искането като е издал Заповед № 2966 от 02.08.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
От така приетото за установено от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Производството е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит,
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предявеният положителен установителен иск има за
предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По този иск следва с пълно
доказване ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по
категоричен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили
неговото вземане.
В случая предмет на предявения иск са вземания,
произтичащи от сключен между страните договор за потребителски паричен кредит.
С приемането и влизането в сила на Закона
за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. в сила от
12.05.2010 г.), действал по време на сключване на процесния договор за
потребителски кредит, са въведени изискванията на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити
и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (§ 2 от ДР на ЗПК), като целта на закона е
да осигури защита на потребителите при предоставяне на потребителски кредити
чрез създаване на равноправни условия за получаването им, както и чрез насърчаване
на отговорно поведение от страна на кредиторите (чл. 2 от ЗПК). Въведени са важни правила по
отношение на преддоговорната информация – стандартизиран единен формуляр (чл. 5 – 8 от ЗПК), дефинира се понятието
"договор за потребителски кредит" и се определят страните му –
потребител и кредитор (чл. 9 от ЗПК), както и други понятия по
закона (§ 1, т. 1 – 12 от ДР на ЗПК), подробно се регламентират
формата и съдържанието на договора (задължителни реквизити), както и
изискванията за предоставяне на договорна информация (чл. 10 – 15 от ЗПК). Предвидено е задължение на кредитора
да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора,
включително чрез справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни,
използвана в Република България за тези цели (чл. 16 – 18 от ЗПК). Силна защита на потребителите е
установена с правилата относно: 1) недействителността на договора за
потребителски кредит, забраната за заобикаляне на изискванията на закона, за
ограничаване на знаково определените права на потребителите, включително отказът
им от права (чл. 20 – 24 от ЗПК, във връзка с чл. 143 – 148 от Закона за защита на потребителите);
2) въведените право на отказ на потребителя от сключения договор за
потребителски кредит (чл. 29 – 31 от ЗПК), както и право на потребителя за
предсрочно погасяване на кредита (чл. 32 от ЗПК), както и 3) регламентираните
други задължения на кредитора (чл. 33 – 34 от ЗПК). Съгласно чл. 11 от ЗПК (в редакцията му ДВ, бр. 18
от 05.03.2010 г.) задължителен реквизит от всеки договор за потребителски
договор е годишен процент на разходите (ГПР), годишен лихвен процент (ГЛП) и
общодължимата в края на периода сума, по които параметри потребителят следва да
е изразил съгласието си и да са му предоставени и той да е запознат преди
сключването на договора (т. нар. информирано съгласие). С оглед създадената
между ищеца и ответника облигационна обвързаност, то последният има качеството
на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП, даващ легална дефиниция
на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност.
Настоящото производство е продължение на заповедното
такова, като е направено искане за признаване за установено съществуване на
вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред в чл. 410 и сл. от ГПК.
Производството е по предявен положителен
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за съществуване на
вземане по договор за потребителски кредит (заем) между ищеца от една страна
като кредитор и ответника- длъжника, срещу който е предявен искът. Разпоредбата
на чл. 422, ал. 1 от ГПК е специална
процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя
правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на
вземането. За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния
интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното
производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно
установени, но е длъжен да установи по категоричен начин, при пълно и главно
доказване, че за него съществува вземане към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Доказателствената тежест по
предявения установителен иск пада върху ищеца, който следва да установи на
първо място, че са се намирали с ответника в облигационни отношения. Ищецът
следваше да установи също, че е изпълнил поетите с договора задължения точно и
в срок и че ответникът не е изпълнил своето. Ищецът следваше да докаже и размера
на всяка една от претенциите си, за претендирания период, в това число и как са
формирани стойностите. Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в Търговския
закон, Закона за кредитните институции и в
специалния Закон за потребителския кредит, поради
което разпоредбите на същите следва да бъдат съобразени. Съгласно легалното определение
в чл. 430, ал. 1 от ТЗ с банковия договор
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ищцовото дружество няма качеството
и статута на Банка по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, а представлява финансова
институция, която по смисъла на чл. 3 от ЗКИ е регистрирана с основна
дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Съгласно легалното
определение в чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит,
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя и се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснения за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 2 от ДР на ЗПК този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.
При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за
потребителски кредит (заем) по своята правна характеристика е двустранен,
възмезден, консесуален и формален при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна на съществуването на самия договор. Договорът за
потребителски кредит (заем) както и останалите търговски сделки се подчинява на
общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в
гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния Закон
за потребителския кредит не са предвидени особени правила за
сключването и действителността му. Съгласно разпоредбите на ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е
определил необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като с
оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че
визираните в същия реквизити са съществени и липсата им е предпоставка да се
приеме, че договорът е недействителен. Договорът за потребителски кредит е
недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Кредиторът се е задоволил да
посочи в договора единствено като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема, лихвен процент за деня.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите
по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения
в договора ГПР). В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредбите
на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален
израз на всичко дължимо по кредита) следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай в процесния договор
за кредит яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен
процент по заема (който е фиксиран), както и годишно оскъпяване по заема, респ.
общодължимата в края на периода сума, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемане на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо (в материалноправен смисъл). Тези съставни елементи обаче, както бе
посочено по-горе, остават неизвестни и на практика така се създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Действително двете величини са с различни математически измервания, но винаги
възнаградителната лихва следва да бъде включена при формирането на ГПР. Неясни
са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях. Съобразно
изложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на
основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и като такова не е в състояние
да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на
договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност
на предоставения финансов ресурс, която в случая е сумата в размер на 2 000,00
лева, която единствено е въведена като предмет на предявения иск по чл. 422 от ГПК, а поради доказано
предоставяне на тази сума от ищеца на ответника, искът срещу последния следва
да бъде уважен като бъде признато съществуването на вземането на ищеца срещу
ответника за нея.
Следва да бъде уважена на това основание и
акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата.
Като съобрази разясненията, дадени в т. 13 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в случая компетентен да обезсили заповедта за изпълнение в частта
относно договорната лихва, е съдът в заповедното производство. Производството по
иска по чл. 422 от ГПК приключва с произнасяне по
същество на спора, а договорната лихва не е предмет на този иск.
По правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по настоящото производство разноски в размер 1153,89
лева, съобразно уважената част на иска, която сума ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца.
Предвид разясненията, дадени в ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по
направените в заповедното производство разноски, които съдът намира за частично
доказани. По тези съображения и пак по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на
573, 75 лева, като за разликата над този до пълния размер на разноските, за
които е издадена заповедта за изпълнение, от 1 093 лева, претенцията следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Така, мотивиран съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***” ЕООД,
ЕИК: *** и Д.Н.Д., ЕГН **********, че Д.Н.Д.,
ЕГН **********, дължи на „***” ЕООД, ЕИК: ***,
сумите както следва: 2000, 00 лева, представляваща
главница по кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК-
29.07.2019 год. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед
№ *** год. по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд- Бургас и отхвърля предявения иск
в останалата му част като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН
**********, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК: ***, сумата в размер на 1153,89 лева, за направени разноски в
настоящото производство, съобразно
уважената част на иска.
ОСЪЖДА Д.Н.Д.,
ЕГН **********, да заплати на „***”
ЕООД, ЕИК: *** сумата в размер на 740,00
лв. представляваща разноски в заповедното производство, по ч.гр.д.
№ *** г. на Районен съд- Бургас,
като за разликата над този до пълния размер на разноските, присъдени със
заповедта за изпълнение- 758,00 лева, ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. № *** г.
на Районен съд- Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.
СЪДИЯ: