№ 22
гр. Велико Търново , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ПЛАМЕН ПОПОВ
при участието на секретаря ВАНЯ Г. ЧАНТОВА
в присъствието на прокурора Румянка Ирманова Хинчева (АП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Наказателно дело за
възобновяване № 20214000600003 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК.
Образувано е въз основа на искане по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК във вр. с чл. 420,
ал. 2 НПК, подадено от осъденото лице М. Р. М. за възобновяване наказателното
производство по НОХД № 77/2019 г. на Районен съд – Луковит. В искането се сочат
нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т.
5 НПК, като от съдържанието се извежда оплакването за нарушение на закона по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като декларативно са изброени останалите
касационни основания. Искателят твърди, че решаващият съд неправилно е постановил
изтърпяване на предходното му наказание лишаване от свобода от две години и четири
месеца, което е отложено с изпитателен срок от четири години. Първият твърди, че в
посочения срок не е извършвал друго умишлено престъпление от общ характер.
Инкриминираното деяние е извършено на 27.02.2019 г., т.е. извън изпитателния срок.
Освен това искателят счита, че е към момента на извършването му е бил реабилитиран
по право, поради което е следвало да му се наложи наказанието една година лишаване
от свобода, чието изтърпяване се отложи по чл.66 НК, а не да се изтърпява ефективно.
По изложените съображения иска възобновяване на производството по НОХД №
77/2019 г. на Районен съд – Луковит.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура оспорва
основателността на подаденото искане, като моли същото да се остави без уважение.
Осъденото лице М. Р. М. се явява с упълномощен защитник – адвокат В.М.,
1
който поддържа искането и моли за произнасяне само в частта за неправилното
приложение на материалния закон.
В правото си на последна дума осъденият М. Р. М. моли за отмяна на
приложението на чл. 68 НК и определяне на наказание по реда на чл. 66 НК.
Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за наличието
на наведените в искането основания за възобновяване на делото в пределите на
правомощията си по чл. 347 НПК, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на
посочените в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред. Искането е
подадено от легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 НПК в законоустановения срок по чл.
421 ал. 3 НПК. Наведено е оплакване за наличието на основание за възобновяване по
чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. По същество
подаденото искане от осъдения М.М. за възобновяване на наказателното производство
е неоснователно по следните съображения:
С присъда № 8 / 23.04.2019 г. по НОХД № 77/2019 г. на Районен съд –
Луковит подсъдимият М.М. е признат за виновен за извършено на 27.02.2019 г.
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Наложено му е наказание лишаване от свобода за
срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и глоба в
размер на петстотин лева.
На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наложеното
наказание на М.М. по НОХД № 307/2014 г. на Районен съд – Луковит, по което е
определено общо такова измежду наложените му по същото дело, по НОХД 3/2014 г.
на Районен съд – Луковит и по НОХД № 14/2014 г. на Окръжен съд – Враца от две
години и четири месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален
строг режим.
На основание чл. 25, ал. 3 НК е приспаднато изтърпяното наказание по НОХД
№ 3/2014 г. Присъдата е влязла в сила на 09.05.2019 г.
В искането се излагат доводи за незаконосъобразно привеждане в изпълнение
на предходното му наложено наказание, както и че искателят е бил реабилитиран по
право към момента на извършване на инкриминираното деяние. Изложените
аргументи са в подкрепа само на заявеното нарушение на материалния закон, което се
поддържа и в съдебно заседание.
От защитата се акцентира върху неправилното приложение на чл. 68 НК,
както и за това, че искателят е бил реабилитиран по чл. 86 НК. В отговор на
оплакването следва да се обсъдят данните, които се установяват от справката за
съдимост на М.М.. От същата е видно, че искателят е осъден по НОХД 3/2014 г. на РС
– Луковит за извършено престъпление на 19.05.2013 г. по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.
130, ал.1 НК. Наложено му е наказание пробация, състояща се от задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година, както и безвъзмезден труд в полза на обществото 200
часа годишно в рамките на една година. Определението е в сила от 10.01.2013 г.
С определение по НОХД № 14/2014 г. на ОС – Враца е одобрено
споразумение, с което М. е осъден за извършено престъпление на 7.02.2013 г. по чл.
2
142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК, като му е наложено наказание две години и четири месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по чл.66 НК за срок от четири
години. Определението е в сила от 29.01.2014 г.
С определение по ЧНД № 448/2014 г. на ОС Враца на основание чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 НК са групирани наложените наказания на М. по НОХД № 3/2014 г. на
РС – Луковит и по НОХД № 14/2014 г. на ОС – Враца, като е определено едно общо
такова в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.
66, ал. 1 НК изпълнението му е отложено за срок от четири години. Определението е в
сила от 14.11.2014 година.
С присъда по НОХД № 307/2014 г. на Районен съд – Луковит М. е осъден за
извършено престъпление на 8.03.2013 г. по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 10 НК, като му е
наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода. Изтърпяването
му е отложено за срок от четири години. На основание чл.25 ал.1 НК са групирани
наложените наказания по същото дело, по НОХД № 3/2014 г. на РС –Луковит и по
НОХД № 14/2014 г. на ОС Враца. Определено е общо наказание в размер на две години
и четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по чл.66 НК за
срок от четири години. Присъдата е влязла в сила на 19.02.2016 г.
Инкриминираното деяние е извършено на 27.02.2019 г., за което М. е осъден
с присъда по НОХД № 77/ 2019 г. на РС – Луковит. Деянието е квалифицирано като
престъпление по чл.343 б ал.3 НК. Същото е от общ характер и е умишлено, като е
извършено в изпитателния срок на предишното му осъждане. Така установените
фактически положения обуславят извод да наличие материалноправните предпоставки
за приложение на чл. 68, ал. 1 НК. М.М. е признат за виновен за умишлено
престъпление от общ характер, което е извършено в изпитателния срок на предишното
му осъждане. Следователно наложеното по него наказание, чието изтърпяване е било
отложено по чл.66 НК, законосъобразно е приведено в изпълнение по чл.68 НК.
На следващо място е наведен довод, че към момента на извършване на
инкриминираното деяние, за което М. е осъден по НОХД № 77/2019 г. на РС– Луковит,
същият е бил реабилитиран по право. Посоченото не намира подкрепа в материалите
по делото. Инкриминираното деяние е извършено от М. в определения изпитателен
срок на групираното общо наказание по НОХД № 307/2014 г. на РС – Луковит.
Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 НК в случаите на условно осъждане реабилитацията
настъпва по право, когато в изпитателния срок не е извършено друго престъпление. В
случая изискуемите от закона предпоставки за настъпване на реабилитация по право не
са налице. В искането избирателно се сочи само определението по ЧНД № 448/2014 г.
на ОС Враца, с което са групирани наложените му наказания по НОХД № 3/2014 г. на
РС – Луковит и по НОХД № 14/2014 г. на ОС – Враца. Налице е последващото
осъждане на М. с присъда по НОХД № 307/2014 г. на РС – Луковит. Със същата по
чл.25 НК са групирани наложените му наказания, като е определено общо такова в
размер на две години и четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е
отложено отново за срок от четири години. Присъдата е в сила от 19.02.2016 г., а не от
29.01.2014 г. или от 14.11.2014 г. Следователно е налице правилно приложение на
материалния закон, а от там наведените оплаквания са неоснователни.
На следващо място в искането е посочено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3
НПК. Доколкото липсват конкретни доводи в подкрепа на същото, настоящият състав
3
намира за необходимо единствено да отбележи, че наложеното наказание е
справедливо, отмерено при съблюдаване тежестта на инкриминираното деяние и
личността на осъдения, както и е в съответствие с целите по чл. 36 НК. Наложените
наказания в размер на една година лишаване от свобода и глоба от петстотин лева са
правилно определени при условията на чл.54 НК. Определеният размер на първото от
тях е в минималния такъв, предвиден в санкцията на чл. 343б, ал. 3 НК. При
индивидуализация на наказанието решаващият съд е взел предвид обремененото
съдебно минало на М., както и наложените му административни наказания за
нарушения по ЗДП, проектиращи завишената лична опасност на дееца. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено направеното самопризнание в
хода на досъдебното производство. При определяне размера на наложеното наказание
глоба са съобразени имотното състояние и доходите на осъдения.
С оглед изложените съображения, настоящият състав на Апелативния съд
счита, че направеното искане за възобновяване на наказателното производство от
осъдения М.М. се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от изложените съображения и по аргумент от чл. 425 НПК,
Апелативният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице М. Р. М. за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 77/2019 година на
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4