РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Благоевград, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100626 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№626/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба вх.№6250/15.03.2024г., подадена от „В* и к*“ ЕООД гр.Б*, ЕИК
*, седалище и адрес на управление гр.Б*, ул.„А* Ч*“ №*, представлявано от управителя М*
И* П*, против Р. Й. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ул.„Б*“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, с която е
предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК във връзка
с чл.288 във връзка с чл.286 от ТЗ във връзка с чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл.294 от ТЗ във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на Р. Й. А., че дължи
на „В* и к*“ ЕООД следните суми по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №1123/21.11.2023г. по ч.гр.д.№2446/2023г. по описа на
Районен съд-Благоевград - главница в размер на 575 лв., представляваща стойността на
доставена, но незаплатена ВиК услуга за имот, находящ се в гр.Б*, ул.„Б*“ №*, вх.*, за
отчетен период от 19.02.2020г. до 26.09.2023г., по аб. номер 1081326, ведно със законна
лихва от датата на заявлението – 17.11.2023г. до окончателното плащане, и лихва за забава в
размер на 100.69 лв. за периода от 02.07.2020г. до 27.10.2023г.
В исковата молба се твърди, че между „В* и к*“ ЕООД гр.Благоевград и Р. Й. А. е налице
облигационно правоотношение, възникнало по повод продажба на питейна вода, отвеждане
и пречистване на вода, което се урежда от общоизвестни “Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор“, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-09 от
11.08.2014г. („Общите условия“) и Наредба №4 от 14.09.2004г. на МРРБ за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги („Наредба №4“).
Твърди се, че партидата с абонатен номер 1081326 за недвижим имот, находящ се в гр.Б*, ул.
„Б* е открита на името на Й* П* А., ЕГН *, който е починал на 03.08.2004г., като съгласно
Удостоверение за наследници изх.№2659 от 25.07.2022г., издадено от Община Б*, единствен
наследник на Й* П* А., ЕГН *, е синът му Р. Й. А.. Сочи се, че от Нотариален акт за дарение
на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията - гр.Б*, с вх. Peг.№144 от 23.02.2000г.,
акт номер 73, том 1, става ясно, че Й* П* А. - титуляр на партидата, и съпругата му Н* Й.а
А.а са дарили на Р. Й. А. водоснабдения имот, като са си запазили правото на ползване върху
имота. Сочи се, че след смъртта на Й* П* А., наследникът Р. Й. А. не е изпълнил
задължението си по чл.62, ал.1 от ОУ - след смъртта на наследодателя си не се е явил в 60-
дневен срок във ВИК дружеството, за да подаде съответното заявление за промяна на
титуляра на партидата. Независимо от неизпълнението на това задължение, ответникът Р. Й.
А. бил задължено лице, в качеството му на наследник на титуляра на партидата, и като
собственик на имота.
1
Сочи се, че по силата на така възникналата облигационна връзка, Р. Й. А. е потребител на
услугите доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за
недвижимия имот, находящ се на цитирания по-горе адрес, а ищцовото дружество е
дружество - доставчик на ползваните ВиК услуги. Към настоящия момент се сочи, че в
дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия
или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между
страните. Твърди се, че ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи
погасяване на формираното към „ВиК“ ЕООД парично задължение за изразходвано
количество вода, но въпреки това Р. Й. А. не заплаща предоставените му ВиК услуги, като за
отчетения период от 19.02.2020г. до 26.09.2023г. за предоставянето на ВиК услуги до
процесния имот са издадени 35 бр. фактури, като общото задължение по тях възлиза на 575
лв. главница и 100.69 лв. лихва. Навежда се, че доколкото задълженията по неплатените 35
бр. фактури са за период от 19.02.2020г. до 26.09.2023г., то потребител на предоставените
ВиК услуги е именно ответникът в качеството на собственик на водоснабдения имот.
Правоотношението между него и ищцовото дружество е възникнало с присъединяването на
имота към водопроводната и канализационната мрежа и откриването на партида с абонатен
номер 1081326. Ответникът ползвал предоставените му ВиК услуги, но не е заплащал
задълженията си по създаденото облигационно правоотношение. Падежът на задълженията
по фактурите е 30 дни след датата на фактуриране, на основание чл.33, ал.2 от ОУ, като при
забава съгласно правилото на чл.44 от ОУ се дължала законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Поради изложената фактическа обстановка, ВиК ЕООД - гр.Б*е депозирало Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК в Районен съд - гр.Благоевград
срещу Р. Й. А. за дължимите от него суми, както следва: главница в размер на 575 лв.
/петстотин седемдесет и пет лева/, за отчетен период от 19.02.2020г. до 26.09.2023г., ведно
със законна лихва от датата на заявлението до окончателното плащане, и лихва в размер на
100.69 лв. /сто лева и 69 ст./ от 02.07.2020г. до 27.10.2023г., за което било образувано ч.гр.д.
№2446/2023г. на Районен съд - гр.Благоевград, ГО, V-ти с-в, по което е издадена Заповед за
изпълнение срещу длъжника за претендираните суми. Сочи се, че заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, се иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение.
Претендират се и сторените по делото разноски.
На ответника Р. Й. А. е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК –
адв.В. В., която е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер.
Счита се, че за абоната не е налице възникнало задължение за заплащане на претендираните
суми по представените фактури, тъй като осчетоводеното количество ВиК услуги не е
реално доставено. Сочи се, че в чл.23, ал.4 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор /ОУ/ са предвидени условията и начина за отчитане на
водомерите, като същото следва да се извършва от служител на ВиК оператора, в
присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов представител, който с подписа
си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, като по този начин
резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя.
Навежда се, че правото на доставчика за служебно начисляване на количества ВиК услуги
възниква при отказ на потребителя да осигури достъп на инкасатора, удостоверен с
констативен протокол, съдържащ подписа на лицето, отчитащо водомера и поне един
свидетел - чл.24, ал.4 и чл.49 от ОУ. Сочи се, че в конкретния казус за ответника не е
възникнала хипотезата за служебно начисляване на суми, тъй ответникът отсъства
продължителен период от адреса, което и предполага липса на консумация на вода и
ползване на ВиК услуги. Установяването на ответника в чужбина и отсъствието му от адреса
за продължителен период не е приравнено на отказ на потребителя да осигури достъп на
инкасатора. В случая се сочи, че липсва и съставен констативен протокол със съответните
реквизити, удостоверяващ отказ за предоставяне на достъп.
Твърди се, че на ответника не са предоставени Вик услуги за периода от 19.02.2020г. до
26.09.2023г., поради което и същият не дължи заплащане на претендираните суми.
Навежда се, че от справка за консумацията на абонат 1081326 и справка от електронен
карнет за абоната в периода 30.05.2019г. до 29.02.2024г. се установява, че показанието на
2
водомера от 304 не е променяно от 16.11.2019г. до 29.02.2024г.
Навежда се, че съставените фактури не са подписани от получателя.
Отделно от гореизложеното, се навежда, че от процесните фактури се установявало, че в
същите е калкулирана и лихва към датата на издаването им, без да става ясно за какъв
период е начислявана тази лихва и върху какъв размер на главница, за която лихва се прави
възражение за изтекла погасителната давност, както и за изтекла погасителна давност за
всички фактури с падеж повече от три години преди датата на подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №2446/2023г. по
описа на Районен съд - гр.Благоевград.
Сочи се, че заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, е подадено на 17.11.2023г., поради което са погасени по давност вземанията
по следните фактури: Вземането по фактура № **********/01.06.2020г. на стойност 31.87
лв., с падеж 01.07.2020г., е погасено по давност като давността е изтекла на 01.07.2023г.;
Вземането по фактура № **********/01.07.2020г., на стойност 31.67 лв., с падеж
31.07.2020г., е погасено по давност като давността е изтекла на 31.07.2023г.; Вземането по
фактура № **********/03.08.2020г. на стойност 31.46 лв., с падеж 02.09.2020г., е погасено
по давност като давността е изтекла на 02.09.2023г.; Вземането по фактура №
**********/01.09.2020г. на стойност 31.27 лв., с падеж 01.10.2020г. е погасено по давност,
като давността е изтекла на 01.10.2023г.; Вземанията по фактура № **********/01.10.2020г.
на стойност 31.07 лв., с падеж 31.10.2020г. е погасено по давност, като давността е изтекла
на 31.10.2023г.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Поради наведеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност, ищцовото дружество е направило намаление на размера на предявения иск по реда
на чл.214 от ГПК, съчетано с отказ от иск за погасените по давност вземания, както следва:
искът за главница е намален от сумата от 575 лв. за периода от 19.02.2020г. до 26.09.2023г.
до сумата от 457.35 лв. за периода от 27.09.2020г. до 26.09.2023г.; искът за мораторна лихва е
намален от сумата от 100.69 лв. за периода от 02.07.2020г. до 27.10.2023г. до сумата от 61 лв.
за периода от 03.12.2020г. до 27.10.2023г.
В съдебно заседание ищецът „В* и к*“ ЕООД не изпраща представител. В писмено
становище преди съдебно заседание сочи, че начислените количества вода не са реално
доставени, а се касае за служебно отчитани задължения поради неосигурен достъп до имота.
Преди последното съдебно заседание по делото ищецът е заявил, че длъжникът изцяло е
погасил задълженията си по процесните фактури, за което представя доказателства, поради
което пледира за отхвърляне на иска поради плащане и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ответникът Р. Й. А. се представлява от особен представител – адв.В. В.,
която намира, че с извършеното от ответника плащане задължението е изцяло погасено вкл.
и сторените разноски от ищцовата страна.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема следното от фактическа и правна страна:
По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот №34, том 1, рег.№589,
дело №41 от 23.02.2000г., по силата на който Йо* П* А. и Н* Й.а А.а даряват на сина си Р.
Й. А. следния недвижим имот в гр.Б*, намиращо се на ***етаж от четириетажна жилищна
сграда – блок „Ш* построен в кв.145 по плана на града, на ул.“Б*, с квадратура 102.55 кв.м.,
ведно с мазе №* и мазе №*. На името на Й* П* А. е открита партида във „В* и *“ ЕООД с
абонатен номер *за гореописания недвижим имот. Видно от Удостоверение за наследници
изх.№1181/25.07.2022г. Й* П* А. е починал на 02.08.2004г. и е оставил за свой единствен
наследник сина си Р. Й. А., който от своя страна е с регистриран настоящ адрес гр.Б*
За отчетен период 19.02.2020г. до 26.09.2023г. за водоснабдения имот с адрес гр.Бл*
аб.номер №1081326 на името на Й* П* А. са издадени 35 брой фактури на обща стойност
575 лв., а за периода от 27.09.2020г. до 26.09.2023г. – 30 бр. фактури на обща стойност 457.35
лв. с ДДС за услуга - вода, канал, пречистване. Върху главниците по всяка от фактурите е
начислена лихва за забава. Във всяка от процесните фактури са начислявани служебно
количества вода, а показанията на водомера са непроменени. По делото е представена и
Справка от електронен карнет, видно от която показанията на водомера не са променяни
като цифрови величини, а количествата вода са начислявани служебно.
3
По делото са представени 3 бр. Писма, адресирани до Й* П* А. изх.№ПИ-11-
650/06.11.2018г., изх.№ПИ-11-221/15.02.2021г. и изх.№ПИ-11-249/28.02.2023г. за осигуряване
на достъп до имота за отчитане на индивидуалния водомер, като липсват доказателства
същите да са връчени.
„ВиК“ ЕООД – гр.Благоевград е изпратило до Й* П* А. Покана за доброволно изпълнение
на дължимите суми по неплатените фактури за използвани ВиК услуги, но същата се е
върнала с отбелязване „непотърсена“.
В хода на съдебното производство – на 18.09.2024г. и на 21.11.2024г. на касата на ВиК
оператора, ответникът е извършил две плащания във връзка със задълженията, предмет на
настоящото дело, като видно от представените 2 бр. фискални бонове и от справката за
плащанията, с платените суми са погасени както следва: 1. На 18.09.2024г. са платени 960
лв., с която сума са погасени адв. хонорари от по 480 лв. в заповедното и исковото
производство; 2. На 21.11.2024г. са платени 1260.72 лв., с която сума са погасени: главница –
575 лв., законна лихва – 85.02 лв., мораторна лихва – 100.70 лв.; хонорар за особен
представител – 400 лв., държавна такса в заповедното производство – 25 лв., държавна такса
в исковото производство – 75 лв.
С оглед на безспорно установения по делото факт за извършеното в хода на производството
плащане на касата на ищцовото дружество с платежни документи, и при налично посочване
на основанията и размерите на погасените с плащанията вземания, съдът приема, че с така
платените суми ответникът е погасил изцяло исковите суми за главница и мораторна лихва
/вкл. в частта им погасена по давност, за която е направен отказ от иска/, законна лихва,
както и разноските в исковото и заповедното производство за държавна такса,
възнаграждение за особен представител и адвокатски хонорари на пълномощника на ищеца
в претендираните размери. Следователно няма спор и се установява, че процесните суми са
платени в хода на процеса, а ищецът - заявител е удовлетворен изцяло за дължимите суми за
главница, лихва за забава и разноски. С извършеното плащане ответникът е направил
извънсъдебно признание за дължимостта на всички суми като основание и размер. Така
направеното признание не се опровергава от събраните по делото доказателствени
материали. С оглед на това, неоснователни се явяват възраженията на особения
представител на ответника за принципна недължимост на претендираните задължения, след
като с доброволното им плащане длъжникът признава наличието на основание за дълга.
Фактът на плащането от ответника е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното
право. Поради правопогасяващия му ефект, и съобразно нормата на чл.235, ал.3 от ГПК,
предявеният иск установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение,
следва да се отхвърли поради плащане в хода на делото.
С извършените плащания ответникът е платил и разноските в заповедното и в исковото
производство, поради което такива не следва да се присъждат с настоящото съдебно
решение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В* и к*“ ЕООД гр.Б*, ЕИК *, седалище и адрес на управление
гр.Б* представлявано от управителя М* И* П*, против Р. Й. А., ЕГН **********, с адрес:
гр.Б*, иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.288 във връзка с чл.286 от ТЗ във връзка с чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл.294 от ТЗ във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на Р. Й. А., че дължи
на „В* и к*“ ЕООД следните суми по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №1123/21.11.2023г. по ч.гр.д.№2446/2023г. по описа на
Районен съд-Благоевград - главница в размер на 457.35 лв., представляваща стойността на
доставена, но незаплатена ВиК услуга, за имот, находящ се в гр.Б*, аб. номер 1081326, за
отчетен период от 27.09.2020г. до 26.09.2023г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението – 17.11.2023г. до окончателното плащане, и лихва за забава в размер на 61 лв. за
периода от 03.12.2020г. до 27.10.2023г., като погасени чрез плащане, извършено в хода на
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5