№ 2632
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20251110200129 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХХ“ООД, с ЕИК ХХ, представлявано от К Й. Й., срещу
Наказателно постановление (НП) №22-2400386 от 25.11.2024 г., издадено от ИХЙ -
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София (ДИТ – София) към Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, с което на жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5,
във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ), е наложена „имуществена санкция” в
размер на 2 000,00 (две хиляди) лева за нарушение на чл.61, ал. 1 от КТ.
В жалбата се релевират доводи за недоказаност на извършеното нарушение, поради
неправилно проведена дейност по анализ на събраните в хода на проверката доказателства
от наказващия орган. Настоява се, че не са разграничени основните елементи на трудовия и
на гражданския договор, като в случая отношенията между дружеството и Б. П. разкривали
облигационен характер. В тази връзка се сочи, че въвеждането на място, на което да се
извърши услугата, както и договарянето на възнаграждение не са достатъчни, за да се
обоснове извод, че са постигнати уговорки за „работно място“ и заплата за наемен труд.
Подчертава се отсъствието на кумулативно изискуемите в трудовото правоотношение
работно време, длъжност, подчиненост и зависимост между страните. Обсъжда се и
допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между ангажираната
фактология и приложената като съответна правна квалификация. В алтернатива се
възразява, че изводът на наказващия орган за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, уреждаща хипотезата на маловажен случай на административно нарушение, е
неправилен. Моли се за отмяна на издадения санкционен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят „ХХХ“ООД, редовно призован, се представлява
от адв. К. - САК, с пълномощно по делото, който поддържа жалбата с изложените в нея
аргументи.
Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, редовно
призована, представлява се от юрк. Бонева, с пълномощно по делото, която счита жалбата за
неоснователна и пледира за потвърждаване на НП. Обсъжда категоричното наличие на
трудови правоотношения, възникнали между жалбоподателя и наетото от него лице. Поставя
акцент и върху факта на сключване на трудов договор с работника П. на 10.09.2024 г.,
1
веднага след приключване на проверката.
Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди
доводите и възраженията на страните, прецени събраните доказателствени материали
поотделно и в тяхната съвкупност, предвид разпоредбите на закона, установява следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от аргументите, изложени в нея.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Дружеството-жалбоподател „ХХХ“ООД било вписано в Търговския регистър с ЕИК
ХХ, със седалище и адрес на управление: ХХХХ Негов представляващ бил К Й. Й. -
управител. Основният му предмет на дейност включвал „Изграждане на водопроводни,
канализационни, отоплителни и климатични инсталации“, КИД 43:22. Във връзка с
търговската си дейност и по силата на договор с „ФЕЪРПЛЕЙ ПРОПЪРТИС“АДСИЦ
дружеството поело ангажимент като изпълнител на част от дейностите на строителен обект -
„Сграда със смесено предназначение и подземни гаражи“, находящ се на адрес: УПИ IV –
171, кв. 535, м. „Център – зона А- север“, р-н „Оборище“, гр. София.
На 05.08.2024 г., около 11:30 часа, инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ -
София – Ш. Ш. Х., Н. Л. В. и ЕНГ, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство по Кодекса на труда от страна на дружествата, извършващи строителна
дейност на строителния обект, находящ се на горепосочения адрес в гр. София, сред които и
„ХХХ“ЕООД. Контролните органи заварили на място лицата С. Й. Д. и Б. С. П., които в този
момент били ангажирани с работи върху ВиК-инсталацията. Инспекторите поискали
информация относно условията, при които двамата мъже изпълняват дейността си на обекта.
Д. споделил, че е ангажиран към дружеството по силата на трудов договор на длъжност
„Монтьор топлофикационни съоръжения“. П. заявил, че е постигнал уговорка с управителя
на „ХХХ“ЕООД да извърши монтаж на две канални помпи за отходни води, като за целта е
сключил граждански договор. Не било изяснено обаче дали лицето спазва работно време,
ползва ли почивки, получава ли възнаграждение и при какви условия, спазва ли установен
от възложителя на работата ред и намира ли се в друга форма на подчиненост спрямо него.
По повод проведения разговор свид. В. попълнил само лични данни (три имена и
ЕГН) за двамата трудещи в бланка на декларация, изготвяна във връзка с извършване на
проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство. Той подписал
документа, но не го предявил на Д. и П..
Проверяващите връчили на техническия ръководител А призовка по чл.45, ал.1 от
АПК, като с нея отправили покана до представляващ дружеството да се яви на конкретна
дата в офиса на ДИТ – София и да представи допълнителни документи, касаещи
организацията на трудовия процес на строителния обект.
Проверката продължила по документи до 04.08.2024 г. в сградата на
административнонаказващия орган. В нейния ход били представени сключен в писмена
форма граждански договор от 01.08.2024 г. с Б. С. П., трудов договор от 10.09.2024 г. и
длъжностна характеристика към него, справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ, добавък към застрахователна полица, квитанция, копие на информационна
табела, споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, призовка
на основание чл.45, ал.1 от АПК, извлечение от книга за инструктаж, пълномощни за
процесуално представителство.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в протокол от 04.10.2024 г.,
с изх.№ПР 2430634/04.10.2024 г., в който били дадени и задължителни за изпълнение
предписания към работодателя. Изготвеният документ бил връчен на и подписан от
пълномощник на управителя на дружеството.
На 04.10.2024 г. свидетелят Ш. Ш. Х. съставила против „ХХХ“ООД, в качеството му
на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 22-2400386 от 04.10.2024 г., за това, че на 05.08.2024 г., в обекта на
контрол: строеж „Сграда със смесено предназначение и подземни гаражи“, находящ се в
2
УПИ IV – 171, кв. 535, м. „Център – зона А – север“, р-н „Оборище“, гр. София, не е уредил
отношенията по предоставяне на работна сила от Б. С. П. като трудови, като не е сключил
трудов договор с него в писмена форма преди постъпването му на работа. Актът бил
подписан от актосъставителя, свидетелите по него и от пълномощник на дружеството – ЮА,
на която бил връчен и препис. В съответно обособената графа последната не вписала
възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН обаче постъпили такива в писмена форма, в
които били изложени доводи, идентични на тези, посочени в иницииращата настоящото
производство жалба. Били приложени копия на граждански договор, сключен с П.,
констативен протокол от 06.08.2024 г., разписка от 06.08.2024 г. и сметка за изплатени суми
по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ.
Въз основа на съставения АУАН на 25.11.2024 г. Директорът на Дирекция „Инспекция
по труда“ - София – ИХЙ, издала и атакуваното НП №22-2400386/25.11.2024 г., с което на
основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от акта, на дружеството-жалбоподател била наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за нарушение на чл.61, ал. 1
от КТ. Санкционният акт бил връчен на 19.12.2024 г., видно от приложената по делото
товарителница. Жалбата срещу него била депозирана на 02.01.2025 г. (съобразно дата на
електронен подпис) чрез наказващия орган.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите
Ш. Ш. Х., Н. Л. В., Б. С. П. и С. Й. Д., както и приобщените по надлежния ред на чл.283 от
НПК писмени доказателства: товарителница за доставяне на НП, протокол за извършена
проверка, с № ПР 2430634/04.10.2024 г., декларация, подписана от Н. В., граждански
договор, сключен с Б. П. на 01.08.2024 г., трудов договор №128/10.09.2024 г., длъжностна
характеристика, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на
труда, добавък към застрахователна полица, квитанция, копие на информационна табела,
споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, призовка на
основание чл.45, ал.1 от АПК, копие от книга за инструктаж, пълномощно за процесуално
представителство, възражение срещу АУАН, констативен протокол от 06.08.2024 г.,
разписка, сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ от 06.08.2024 г., Заповед № З –
0693/25.08.2022г. на Изпълнителния директор на ИАГИТ, Заповед №ЧР – 1744/20.12.2022 г.
на Изпълнителния директор на ИАГИТ, длъжностна характеристика за длъжността
„Директор“ на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, Заповед №ЧР-462/28.01.2014 г. на
Изпълнителния директор на ИАГИТ, длъжностна характеристика за длъжността „Главен
инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“ - София, договор за правна защита и
съдействие, пълномощни за процесуално представителство, копие на протокол №П-
22221424204480-073-001/05.03.2025 г. на ТД на НАП – София, писмен отговор от ТД на
НАП – София, офис „Изток“, списък с разноски.
Показанията на свидетелите Х. (актосъставител) и В. отразяват последователността
от действия, следвани от тях при провеждане на проверката. Убедителни са те, че са
заварили в проверявания обект две лица – свидетелите П. и Д., които са се намирали в
близост до ВиК -инсталацията, където са били ангажирани. Споделят и заявена от двамата
договорна обвързаност с „ХХХ“ООД.
Твърде фрагментарни и формално следващи описаната в акта за установяване на
административно нарушение хронология обаче са сведенията на проверяващите относно
извършваната дейност на двамата трудещи се и изявленията, конкретно на П., относно вида
на отношенията, в които е встъпил с дружеството – жалбоподател. Свид. Х. съобщава, че
заварените на място лица са извършвали ВиК – дейности. Въпреки това не предлага детайли
за работата, която всеки от тях е изпълнявал, която недвусмислено да доведе до извод, че са
били ангажирани с една и съща дейност. Заявява, че двамата мъже са споменали за трудови
договори, сключени с жалбоподателя, но не предлага информация за уговорките между П. и
дружеството, касаещи трудовия процес и защо те са възприети от нея като трудово
правоотношение въпреки представения на по-късен етап граждански договор. В тази връзка
дори сочи, че не тя, а колегата й е провеждал разговорите с работниците и е попълвал
документи.
Не предлага повече конкретика и свид. В., който в показанията си дори проявява
3
несигурност относно фактите, които са установени на място, като борави с предположения
за обстоятелствата, съобщени му от заварените лица и особено от свид. П. относно вида и
условията на извършваната работа. Подобно съдържание на показанията обаче съдът не би
могъл да цени като достоверен източник на факти. В наказателния процес, към чиито
основни принципи, регламентирани в Наказателнопроцесуалния кодекс на Република
България препраща разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, не се допуска доказателствената
дейност на съда да почива върху презумпции и предположения.
Допълнително разколебава убедителността на изявленията на проверяващите и
декларацията, изготвена от свид. В.. Свидетелят се позовава върху нея с твърдението, че е
отразил изрично казаното от работещите относно вида на отношенията им с „ХХХ“ ООД и
уговорките, касаещи продължителност на трудовия ангажимент, почивки и заплащане.
Съдържанието на цитирания документ обаче опровергава твърденията на проверяващия,
доколкото в него не само отсъстват изискуемите вписвания, но и той не е подписан от
лицата, чиято дейност е касаел. Запитан за причините, поради които оформлението на
книжата не е завършено, свид. В. не предостави разумен отговор. Този факт ограничава
възможността да бъдат проверени неговите показания и не позволява проявлението на
удостоверителната функция на декларацията по отношение на част от интригуващите
настоящия процес обстоятелства.
На показанията на свидетелите Х. и В., в които отсъства пълнота, последователност и
изчерпателност, се противопоставят и сведенията, получени посредством разпитите на
свидетелите П. и Д.. Настоящият съдебен състав при формиране на вътрешното си
убеждение по фактите подлага същите на критичен анализ, с оглед факта на трудовата им
ангажираност към жалбоподателя към момента на провеждане на съдебните следствени
действия с тяхно участие. Предложените от двамата разкази, обаче, не указват на проявена
преднамереност единствено в услуга на защитната теза. Свид. П. е категоричен, че макар да
е бил заварен от органите на ДИТ – София на строителния обект, той е бил ангажиран от
„ХХХ“ООД инцидентно и по повод конкретно възложена му в рамките на граждански
договор задача, свързана с монтаж на две дренажни помпи в гаражното помещение.
Подчертава, че уговорките между него и дружеството не са включвали работно време и
контрол от страна на работодателя върху организацията на дейността, а цената на услугата е
уговорена предварително и не е била обвързана с продължителност или норма. Сочи
изрично, че органите на ДИТ - София не са се интересували от тези въпроси, както и че им е
съобщил, че има сключен единствено граждански договор.
Така споделени, твърденията на свидетеля разкриват пълен синхрон и с показанията
на свид. Д.. Той пресъздава идентично обстановката, в която е протекла проверката.
Различни изводи не нагалат и резултатите от допуснатите очни ставки с участието на
свидетелите Х., В. и П.. Съпоставени помежду си отговорите на служителите на контролния
орган дори затвърждават убеждението за изпитвана несигурност относно конкретните
изявления на заварените на обекта работници относно вида на договорните отношения с
„ХХХ“ООД.
В противовес на изведената по- горе фактология не се явява приобщената и
попълнена от свид. В. декларация. В нея освен част от личните данни на заварените в
строителния обект лица, не се откриват елементи, описващи възникналото правоотношение
между свид. П. и жалбоподателя, които да му придават характеристиките на трудово такова.
Съществени аргументи, върху които обосновава своите изводи, този съд извежда и от
представения от въззивника „граждански договор“ от 01.08.2024 г. Съдържанието му,
съпоставено с показанията на свид. П., в частта, касаеща обстоятелства за същността на
уговорките му с „ХХХ“ООД, указва постигане на съгласие за предоставяне на конкретен
резултат, а не поет ангажимент за престиране на работна сила в рамките на предварително
уговорено работно време, срещу заплащане, при съобразяване на дължимите на работника
почивки и при йерархичната му зависимост от работодателя. За същината на извършваната
дейност се съобразяват единствено условията, при които ще се реализира тя, които в случая
недвусмислено сочат за възникнало облигационно правоотношение. В този смисъл и
противно на доводите на въззиваемата страна, не се налага впечатлението, че конкретно
обсъжданият документ е съставен след приключване на контролната дейност на място и
единствено, за да обслужи защитната теза на въззивника.
4
За разграничителен белег на договора за изработка от трудовия договор служи
фактът, че при изработката изпълнителят е самостоятелен при осъществяването на
уговорения резултат, а при трудовия договор, работникът е подчинен на изискванията и
разпорежданията на работодателя – трудовата дисциплина. Разлика се открива и в
елементите работно време, дневни почивки, работно място, възнаграждение и задължение за
спазване на определена трудова дисциплина, както и липсата или наличието на йерархична
зависимост. Видно от клаузите на писменото съглашение, потвърдено пред съда във
възприетите с доверие свидетелски показания, свид. П. не е съобразявал работно време,
предварително установени и регулярно ползвани почивки, както и е отсъствало указание за
изпълнение на определена норма за деня, като организацията и предоставянето на
условията, материалите за работа, работното облекло, не са били ангажимент на
дружеството, а единствено на извършващия изработката. Установеното в гражданския
договор, работата да се извърши на определена в алтернатива дата, в удобно за страните
часово време, възможността продължителността на ремонта да се постави в зависимост от
аварийно - технологичната необходимост и изискването дейността да се извърши само в
присъствието на представител на „ХХХ“ООД, не може да се свърже с изрични указания за
спазване на работно време и количество работа. То не насочва и към организация и контрол
върху трудовата дейност в рамките на възникнало трудово правоотношение. Така поставени,
изискванията разкриват еднократността на поетия ангажимент, напълно съответстват на
особеностите на възложената дейност и мястото, на което тя се изпълнява – строителен
обект, достъпът до който, поради съображения за безопасност на трудовите процеси, не е
свободен за трети лица, извън възложителя и неговите служители. Последното обяснява и
необходимостта да се осигури представител на жалбоподателя през времето, през което П. е
следвало да извършва монтажа на дренажните помпи. Сред писмените договорки не
фигурират задължения за извършване на работата по начин, безопасен за околните или други
такива, които по същество да наподобяват инструктаж по безопасност или организационни
норми за трудов процес. Дори обстоятелството, че на П. е проведен първоначален
инструктаж обаче не води до различни изводи, доколкото макар и предоставящият услугата
да е независим, да работи в свой интерес и на свой риск и да носи последствията от
неспазване на здравословни и безопасни условия на труд, след като дейността трябва да се
изпълни в рамките на строителния обект, като посетител – трето лице, възложителят му има
задължения да го инструктира за безопасни условия на труд.
Не следва да се тълкува в полза на тезата на наказващия орган и изричното
определяне на място за извършване на услугата. Тази клауза е предопределена от
особеностите на предмета на възложената дейност, който по необходимост изисква
конкретизация на обекта, където следва да бъдат отремонтирани и поставени каналните
помпи. Тук съдът се съгласява с доводите на въззивника, че макар този елемент да е повече
характерен за трудовия договор, същият може да се включи и в граждански такъв, доколкото
свободата на договаряне допуска подобен подход, предвид и липсата на легално въведено
ограничение в тази насока.
В съдържанието на „гражданския договор“, приложен по делото, е отразена с точност
и степента, в която следва да бъде извършена възложената задача, за да бъде постигнат
резултатът, характерен за договора за изработка, респ. за да бъде приета работата от
възложителя. Вписано е в чл.1, че същият се свежда до „ремонт и привеждане в работа на
канализационни помпи за отпадни води, находящи се при сутерен – 2“. Същевременно, в
чл.15, уреждащ условията за разваляне на договора, като такива са въведени „отклонения
или недостатъци, които правят ремонта, респ. ВиК –инсталациите негодни за ползване по
предназначение“. Тълкувани съвместно двата текста водят до извод, че се касае за
изработка, която може да се изпълни и се дължи еднократно и за която е предписан и
критерий за качествено изпълнение. Дължимият резултат е свързан единствено с
осъществяване на възложената работа – ремонт и привеждане в работа на дренажни помпи,
като обективно не може да се търси постигане на друг. Не се откриват, а не бяха и доказани
със свидетелските показания или чрез други източници и договорки за допълнителни
неописани в договора трудови функции. Доколкото особеностите на производствения процес
от своя страна, предполагат и нуждата от тестуване на съоръженията, се обяснява и
уговорката, времето и продължителността на ремонта да е поставено в зависимост от
аварийно-технологичната необходимост.
5
Съдържащите се в договора клаузи разкриват и еднократния характер, който носи
заплащането, което кореспондира с предварително зададения резултат и е поставено в
зависимост от качеството на същия. Уговореният размер от 200,00 лева за дейности и
консумативи и момента, към който те са дължими с оглед срока за изпълнение, напълно
съответства на особеностите на вида договор и на изложеното в тази връзка от свид. П..
Отсъства дори и намек за уговорки с управляващите дружеството за норма на изработка на
ден или неопределена ангажираност, което да указва на някоя от съществуващите и
регламентирани системи на плащане на наемния труд. Описаното в горепосочения договор
съдържание на работата не говори за отделни трудови функции, за чието изпълнение се
престира работна сила. Констатираните особености на сключения договор съответстват на
граждански отношения, чийто предмет е предаването на завършен продукт, в хипотезата на
чл.258 и сл. от ЗЗД. Не се доказа йерархична зависимост, определена трудова дисциплина,
установено работно време и фиксиран размер на заплата.
По горните съображения и с оглед постигнатите уговорки за конкретна процедура при
наличие на недостатъци или частично изпълнение, при констатацията на които не се
предвижда ангажиране на дисциплинарна отговорност, следва извод, че не е престирана
работна сила, а се касае за дейност, изпълнявана под клаузите на облигационна обвързаност.
Противното тълкуване би довело до неприемливото положение да се отрече въобще
приложимостта на гражданските договори по отношение на извършваните ВиК – услуги,
което не произтича от действащото законодателство. Доколкото съдържанието на
обсъжданото писмено съглашение се припокрива напълно с показанията на свидетелите П.,
Д., а и с приложените допълнително писмени доказателства, касаещи изплащането и
отчитането пред данъчните органи на предоставените по договора суми, настоящият
съдебен състав отдава предпочитание именно на така оформената съвкупност, която поставя
в основата на своите изводи по същество. Представянето на гражданския договор пред
контролните органи не е извършено само с цел „да се докаже” съществуването на
гражданско правоотношение, което реално прикрива трудово такова. Последното се налага
още повече, когато от съдържателна гледна точка показанията на свидетелите Х. и В. не
предлагат нужната информация, която да опровергае твърденията на свид. П. и
действителността на уговорките в гражданския договор относно характера на извършваната
дейност.
До противни изводи не води и представения пред проверяващите трудов договор,
сключен на 10.09.2024 г. с П.. Действително, датата на същия следва тази на първоначалната
проверка, но отстои от него с повече от месец, поради което и пряка връзка между двете
обстоятелства не би могла да бъде коментирана с убеждение. Същевременно, този факт, при
липса на други доказателства, не е достатъчен, за да се постигне непоколебимо познание, че
инициативата е провокирана единствено с цел да се избегнат бъдещи санкции.
Обсъдените пропуски в доказателствената дейност на наказващия орган
възпрепятстват еднозначното утвърждаване на неговата теза за извършено в дейността на
„ХХХ“ООД нарушение на трудовото законодателство. Те подчертават доказателствената
необезпеченост на отразените в акта и НП фактически констатации. В тази връзка следва да
се отбележи, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила /разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН, във
вр. с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и
дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока – т.7 от ППВС №10/1973 г.,
по н.д.№9/1973 г./, поради което разкриващата се доказателствена непълнота не може да
обуслови безусловното възприемане на отразеното в него. Констатациите, закрепени в
иницииращия производството документ, подлежат на доказване с всички допустими
способи за събиране и проверка на доказателствен материал, установени в НПК.
Невъзможността да бъде проверена правилността на същите указва единствено
необезпеченост на тезата на наказващия орган за извършеното нарушение. Последното се
налага още повече, когато представената в акта фактология не позволява да бъде изведена от
други доказателствени източници. С тези съображения съдът приема, че възраженията на
жалбоподателя, с които оспорва тезата на наказващия орган, останаха необорени.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
6
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН
или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. В конкретния случай съдът приема,
че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица,
които са съставили, респ. издали двата документа. Актът е съставен от компетентно лице
съгл. чл.416, ал.1 вр. чл.399 от КТ – „главен инспектор” при Дирекция „ИТ”-София, а НП е
издадено от ръководителя на ДИТ – София.
На следващо място, съдът констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице
е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са описани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят
изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното
й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната
принуда. Въведени са всички съставомерните признаци на съответно приложимия състав на
чл.61, ал. 1 от КТ, като същият е правилно подбран спрямо хронологията на твърдените
факти и се идентифицира с тях. В случая се касае за консумиране на състав на нарушение
посредством изпълнителната форма на бездействие. Създава се едно трайно състояние,
начеващо от първата дата, на която лицето е прието на работа, което продължава до
момента, в който това нарушение бъде прекратено от субекта или бъде разкрито от
органите, натоварени с компетентност да упражняват контрол. Последното разбиране е
поставено в корелация и с правилата за изчисление на давностните срокове в НК (чл.80, ал.3
от НК), към които препраща нормата на чл.11 от ЗАНН (в подобен смисъл и решения на
АССГ - Р№ 5187/20.07.2015г., по н.д.№ 146/2015г. на АССГ, ІV к.с, Р № 4826/07.07.2016г., ІІ
к.с. на АССГ, Р № 6518/28.10.2016г., VІІІ к.с. на АССГ, Р № 6270/17.10.2016г., ІІІ к.с. на
АССГ, Р № 7153/16.11.2016г., ХVІІ к.с. на АССГ, Р № 8019/19.12.2014г., VІІІ к.с. на АССГ,
Р№ 880/15.02.2016г. АССГ, V к.с., Р№ 7237/23.11.2015г. VІ к.с. АССГ). В духа на изложените
аргументи, според настоящия съдебен състав, правото на жалбоподателя е охранено в
степен, позволяваща му да организира защитата си въз основа на ясно и пълно описано
„административнонаказателно обвинение”.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН
в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-
годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния давностен срок. Ето защо са
спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Макар правораздавателният акт, с който е приключила извънсъдебната фаза на
административнонаказателното производство, да е съставен без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, настоящата съдебна инстанция счита, че се разкрива
недоказаност на фактическите обстоятелства възприети в обвинителната теза на наказващия
орган, което обусловя отмяната на атакуваното наказателно постановление.
7
Административнонаказателната отговорност на въззивника „ХХХ“ООД е ангажирана
за неизпълнено правно задължение по чл.61, ал.1 от КТ, като на основание чл.416, ал.5, във
връзка с чл.414, ал.3 от КТ му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 /две
хиляди/ лева.
По делото се установи по безспорен начин, че към датата на извършената на място
проверка от служителите на ДИТ - София, не е бил налице сключен писмен трудов договор
между жалбоподателя и Б. П.. Този факт не се оспорва от „ХХХ“ООД, респ. намира
потвърждение в показанията на свид. П., свид. Д. и представения по делото граждански
договор. Отсъстват обаче достатъчно убедителни доказателствени източници, които да
подкрепят твърдението, че П. е бил заварен да престира работната си сила в рамките на
строителния обект, по смисъла, който влага в това понятие трудовото законодателство.
При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото гласни
доказателствени средства и писмени доказателства този съдебен състав не може да достигне
до несъмнен извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Показанията
на служителите на ДИТ - СО Х. и В. са небалансирани и не съдържат изчерпателна
информация в частта относно заварената от тях обстановка на строителния обект и
възприетите изявления на лицата, заварени в него, по – конкретно на свид. П., относно
характера и условията на извършваната от него дейност. При възпроизвеждане на личните
си наблюдения двамата проверяващи не дават конкретни сведения относно обстоятелствата,
които им е споделило лицето за отношенията си с „ХХХ“ООД. Свид. В. не успя да
възстанови спомени дори след предявяване на съставената от него декларация, нито сподели
защо съществени пунктове от съдържанието й не са попълнени, респ. за причините, поради
които тя не е подписана от лицата, чиято дейност е била проверявана. Липсата на
информативност на получените сведения от разпитите на свидетелите лишава съда от
възможността да формира безспорен извод за наличието на извършено административно
нарушение и неговите параметри. Не става ясно и защо актосъставителят не е възприел
валидността на представения граждански договор като допустима в случая форма за
уреждане на отношенията между свид. П. и въззивника. Формалното придържане от двамата
проверяващи към съдържанието на АУАН е неприемливо като аргумент за потвърждаване на
тезата на наказващия орган. Както бе споменато по-горе, този документ не се ползва с
презумптивна доказателствена сила. Отразените в него констатации подлежат на доказване
и не могат да бъдат обвързващи за съда при изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване. Принципът, установен в нормата на чл.14, ал.1 от НПК, за вземане на решения по
вътрешно убеждение, пораждащ действието си на общо основание и в процеса по ЗАНН,
изисква съдът да се произнесе въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото. Поради това доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила, съгласно чл. 14, ал. 2 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН. Когато фактическите констатации по АУАН не са признати от наказаното
лице, а са оспорени чрез възражения по чл. 44, ал. 1 ЗАНН и жалбата му по чл. 59 и
следващите от ЗАНН, описаното в акта нарушение подлежи на доказване с други допустими
по закон доказателствени средства. „Отделно, тъй като с акта, съгласно чл. 36 ЗАНН, се
образува административнонаказателното производство, същият не може да се самодоказва
точно, както не се самодоказва обвинителният акт в наказателния процес.“ (така Р№1953 от
25.03.2021 г. на АССГ, по адм.д.№574/2021 г.). Предвид това АУАН няма материална
доказателствена сила в процедурата по оспорване на актовете по чл.58д от ЗАНН, а следва
да се цени единствено с оглед процесуалната законосъобразност на
административнонаказателното производство (в този смисъл са решения:
№3115/10.05.2013г., по адм.д.№863/2013г., VI к.с., №4292/27.06.2013г., по адм. д.
№4340/2013г., II к.с., Р от 29.06.2009г., по к.а.н.д.№2821/2009г., ХII к.с., Р от 07.11.2008г., по
к.а.н.д.№5485/2008г., II к.с., Р № 160/26.04.2023г.). Обстоятелството, че отговорността се
реализира за административни нарушения, разкриващи по- ниска степен на обществена
опасност от престъпленията и поради това санкционирани в рамките относително облекчена
откъм формалности процедура, не представлява аргумент за допустимост на занижен
доказателствен стандарт. Тази теза е застъпена от дълги години и в теорията (вж Илкова, Р.,
Панов, Л. „Процесът по ЗАНН“, София, Сиела, 2009). В случая по делото не са събрани
други доказателствени източници, които да обосноват отразените в акта констатации.
Служителите на ДИТ - София не заявяват, дали въобще и какво точно е заявил пред тях
8
свид. П. относно обвързаността си с проверяваното дружество. Те не сочат дори дали са
търсили други сведения, включително на трети лица, намиращи се на обекта, които да
потвърдят или да отхвърлят техните съмнения. Липсва и разумен довод защо приложената
по делото декларация не е попълнена докрай, респ. не е представена за подпис на лицата,
чиито данни са вписани. Не е осмислена дори нуждата от събиране на писмени сведения от
П. и Д., или трети лица, които евентуално да бъдат съпоставяни впоследствие с техните
твърдения и процесуално поведение във въззивното производство. Твърде неубедителни са
и аргументите, въз основа на които се застъпва тезата за съществуването на прикрито
трудово правоотношение и отказ да се признае валидността на представения граждански
договор. Както бе споменато и по- горе при обсъждане на доказателствения материал, само
въз основа на съдържанието на клаузите на този документ, съчетан с представените
допълнително книжа от жалбоподателя, не се достига до заключение за изолираност на
твърденията на жалбоподателя. Оформлението на писменото съглашение не предлага
съществени отклонения от формата на договора за изработка и правилата, на които той се
подчинява. От клаузите в него, съчетани с показанията на свид. П., не се налага асинхрон
или драстични противоречия, които да придават недействителност или да поставят под
съмнение действителната воля на страните. От доказателствата по делото не бе установена
системност на извършваната от П. дейност, йерархична подчиненост, съобразяване с
трудова дисциплина и периодичност на заплащането, респ. отмерването му спрямо
конкретна норма, което да придава облик на трудово правоотношение. Напротив, налага се
извод, че присъствието му в обекта е обосновано единствено от изискуем от него по силата
на облигационни договорки резултат, предоставянето на който е предполагало изпълнение
на определени действия на конкретно място и при съобразяване на режима за достъп до
него, с оглед обстоятелството, че се е касаело за строителен обект. Последното, обаче, не
кореспондира с факта на трайно уговорена длъжност, която П. е следвало да изпълнява,
респ. с наличие на уговорки за мястото на полагане на труд и заплащане. Противното
възприемане на тези факти би означавало изначално да се отнеме възможността на
работодателите да възлагат отделни дейности на външни лица по силата на граждански
договори, независимо че се касае за вид строителни дейности. Високият риск, който
предполага самата дейност не е достатъчен, за да обоснове подобен извод, след като той не
произтича от законодателството.
Наличието на внесени в процеса противоречиви факти е задължавало АНО да докаже
обвинението предявено на правонарушителя по категоричен и несъмнен начин и е
обуславяло необходимостта от извършване допълнителни действия в тази насока, както
повелява и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Описаното, според съда не само засяга правото на защита
на нарушителя, но и води на единствено възможен извод за липса на безспорна и
категорична доказаност на административното обвинение. В този смисъл, съдът намира, че
твърдените от административните органи фактически положения относно преминаване на
забранителен сигнал на светофарна уредба са останали доказателствено необезпечени,
поради което отговорността на въззивника е ангажирана неправилно и в разрез със закона. В
настоящото производство носител на тежестта на доказване е съответният наказващ орган.
Недопустимо е тя да се размества, поради което и не следва да се очаква, че жалбоподателят
е длъжен да представя доказателства срещу обвинителната теза, още повече когато не знае
какви са аргументите, с които тя се обосновава.
Констатираната доказателствена необезпеченост и наличието на доказателствени
материали, които опровергават констатациите на административните органи, мотивират този
съдебен състав да приеме, че имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател е
ангажирана неправилно, поради което единственият законосъобразен изход в настоящото
производство е атакуваният санкционен акт да бъде отменен изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-
ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-2400386 от 25.11.2024 г., издадено от
9
инж. ИХЙ - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София (ДИТ – София) към
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на жалбоподателя „ХХХ“ООД,
на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 2 000,00 ( две хиляди) лева за нарушение на чл.61, ал. 1 от КТ, като
неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред
Административния съд – гр.София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10