Решение по дело №430/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 22/08.03.2010 г., постановено по гр. д. № 998/2009 г. Кърджалийският районен съд отхвърлил предявения от Н. А. С. от с. Ц., О. К. против А. А. А. от с. Ц., О. К. и Г. А. Г. от с. Б., О. А. иск по чл. 42 във вр. с чл. 26 ал. 2 изр. 1 пр. 2 от ЗЗД за обявяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 133/14.08.2006 г. том V дело № 901/2006 г. на нотариус К. Димитров- съдебен район РС- К., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 020, между Н. А. С., действаща Ч. пълномощника си А. А. А., като продавач и А. А. А. като купувач, поради липса на представителна власт на пълномощника, липса на съгласие на продавача. С решението е отхвърлен предявения от Н. А. С. срещу А. А. А. и Г. А. Г. иск по чл. 87 ал. З от ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 153/14.08.2006 г. том V дело № 901/2006 г. на нотариус К. Димитров- съдебен район РС- К., между Н. А. С., действаща Ч. пълномощника А. А. А., като продавач и А. А. А. като купувач, поради неплащане на цената по договора. Отхвърлен е и предявения от Н. А. С. срещу А. А. А. и Г. А. Г. иск по чл. 108 от ЗС за предаване владението на недвижими имоти, подробно описани в диспозитива на решението, находящи се в землището на с. Ц., ЕКАТТЕ 78149, Община К.. С решението Н. А. С. е осъдена да заплати на А. А. А. и Г. А. Г. разноските по делото.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Н. А. С., която го атакува с молба да бъде отменено изцяло като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон и вместо него бъде постановено друго решение по същество, с което се уважат предявените искове на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД за обявяване за нищожен договора за покупко- продажба от 14.08.2006 г. на подробно описаните недвижим имоти в исковата молба, сключен между Н. А. С., представлявана от А. А. А. като продавач и А. А.А. като купувач, съгласно н. а. за покупко- продажба № 133/04.08.2006 г., том V н. д. № 901/2006 г. по описа на нотариус К. Димитров, поради липса на съгласие от страна на продавача или бъде обявен за нищожен, поради липса представителна власт на описания като пълномощник на Н. А. Сейруле- А. А. А., или ако не бъде уважен иска с правно основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, договора да бъде развален на основание чл. 87 ал. З от ЗЗД поради неплащане на цената на имотите в размер на 1433 лв. На основание чл. 108 от ЗС да бъдат осъдени А. А. А. и Г. А. Г. да отстъпят собствеността и предадат владението на жалбодателката върху подробно описаните недвижими имоти, находящи се е землището на с. Ц., О. К.. Претендира разноски. Поддържа в жалбата, че от събраните по делото доказателства и от разпитаните свидетели С.А., Р.Ш. и М.Ю. се установявало, че ищцата писмено и говоримо не владеела български език, поради което и пълномощното, което послужило като основание за изповядване на атакуваната сделка било нищожно, тъй като към момента на съставянето му била нарушена разпоредбата на чл. 472 от ГПК /отм./ във вр. с чл. 478 от ГПК /отм./, действащ към датата на неговото изготвяне, тъй като Н. С. в качеството си на упълномощител, не е знаела съдържанието на пълномощното, поради незнанието на български език. Нищожността на пълномощното водело след себе си до нищожност на атакуваната сделка, поради обстоятелството, че са допуснати съществени нарушения на предвидените в ГПК разпоредби, касаещи изповядването на сделки, тъй като от представеното в хода на производството удостоверение от ОДП- К., се установявало ново обстоятелство по смисъла на чл. 147 т. 1 от ГПК- че ответникът А. А. в момента на изповядване на сделката се намирал извън пределите на страната. Извода на съда, че не следвало да се разглежда това твърдение за нищожност, тъй като не било посочено в предмета на делото, бил необоснован и било допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ограничаващо правата на Н. С.. Моли, при условията на евентуалност да бъде развален атакувания договор на основание чл. 87 ал. З от ЗЗД поради неплащане на цената на имотите. Като последица от уважаването на един от тези искове, предявени при условията на евентуалност, следвало да се уважи и иска по чл. 108 от ЗС, тъй като ищцата се легитимирала като собственик на процесните имоти, които се владеят и ползват без правно основание от ответниците. Жалбодателката не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Ответниците по жалбата в съдебно заседание се представляват от А. В. В., който моли да се остави в сила атакуваното решение като законосъобразно и обосновано. Поддържа съображенията, изложени в писмения отговор на въззивната жалба. Претендира разноските за тази инстанция.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подаден в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявени саискове с правно основание чл. 42 от ЗЗД, във вр. с чл. 26 ал. 2 пр. второ от ЗЗД за нищожност на договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № 133/14.08.2006 г., н. д. № 901/2006 г., като сключен без представителна власт на пълномощÝика, без съгласие на продавача по него и иск с правно основание чл. 87 ал. З от ЗЗД за разваляне на същия договор поради неплащане цената по него при условията на евентуалност, както и иск по чл. 108 от ЗС запредаване на владението на описаните в исковата молба имоти.

Ищцата твърди, че е собственик по наследство от А. И.И. на описаните в исковата молба 9 ниви съгласно Решение № 4131/10.03.2006 г. на Общинска служба по земеделие и гори-К., които й били предоставени в обезщетение. Твърди, че не владее писмено и говоримо български език, и че не е упълномощавала трети лица с права относно посочените ниви. При посещение в Република България през м. август 2009 г. узнала, че синът й А. А. А. през 2006 г. с нотариален акт за покупко- продажба прехвърлил на себе си от нейно име посочените ниви, а втората ответница Г. Г. придобила 1/2 идеална част от имотите, тъй като към момента на сключване на покупко- продажбата била в граждански брак с А. А.. Твърди, че сключеният договор за продажба бил нищожен поради липса на валидно изразено съгласие от нея за осъществяване на сделката и пълномощникът действал без представителна власт. Твърди и, че посочената в нотариалния акт цена от 1433 лв. не й била заплатена, както и че ответниците владеели и ползвали процесните недвижими имоти без основание. Моли договора за продажба да бъде обявен за нищожен поради липса на съгласие и липса на представителна власт, или да бъде развален на основание чл. 87 ал. З от ЗЗД поради неплащане на цената на имотите, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на описаните в исковата молбаниви.

От фактическа страна се установява следното:

От удостоверение за наследници № 14/25.05.2006 г. на кметство Ц., О. К., се установява, че ищцата е законен наследник на А.И.И.- негова дъщеря, бивш жител на с. Ц., починал на 14.01.1961 г. Видно от удостоверение № 57/13.08.2009 г. на кметство с. Ц., ответника по иска А. А. А. е син на ищцата.

С решение № 4131/10.03.2006 г. на ОСЗГ гр. К. на наследниците на А. И.И., бивш жител на с. Ц., О. К. било предоставено право на собственост върху земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, представляващи девет ниви, описани в решението по площ, категория, местност, номер на имот по плана за земеразделяне, и граници /съседи/ на имота, всички находящи се в землището на с. Ц., ЕКАТТЕ 78149, Община К. както следва:- Нива от 1 дка,шеста категория, местност Баалък, имот № 000431 по плана за земеразделяне, при граници № 000432 нива на насл. на А. И.И., № 000059 нива на насл. на Д.А.С., № 000057 нива на насл. на Ш.Ф.Т., № 000105 пасище, мера на Общината- остатък, № 000058 нива на насл. на Х.М.Р.; Нива от 1.5 дка, шеста категория, местност Ев янъ, имот № 000432 по плана за земеразделяне, при граници: № 000433 нива на насл. на А. И.И., № 000059 нива на насл. на Д.А.С., № 000431 нива на насл. на А. И.И., № 000058 нива на насл. на Х.М.Р., № 000399 нива на Общината;Нива от 2 дка, шеста категория, местност Ак Бузалък, имот № 000433 по плана за земеразделяне, при граници: № 000062 нива на насл. на Р.М.Х., № 000059 нива на насл. на Д.А.С., № 000432 нива на насл. на А. И.И., № 000399 нива на Общината, № 000434 нива на насл. на А. И.И., № 000400 нива на Общината- остатък;Нива от1.104 дка,шеста категория, местност Ак Бузалък, имот № 000434 по плана за земеразделяне, при граници: № 000399 нива на Общината, № 000435 нива на Общината- остатък, № 000400 нива на Общината- остатък, № 000433 нива на насл. на А. И.И.; Нива от 1 дка,шеста категория, местност Папазлък, имот № 000436 по плана за земеразделяне, при граници: № 000437 нива на насл. на А. И.И., № 000105 Пасище, мера на Общината- остатък, № 000104 нива на М.Б.А..; 6. Нива от 1.5дка,шеста категория, местност Гьол Чаър, имот № 000437 по плана за Земеразделяне, при граници: № 000438 нива на насл. на А. И.И., № 000105 пасище, мера на Общината- остатък, № 000436 нива на насл. на А. И.И., № 000104 нива на М.Б. А.;7. Нива от 6 дка,шеста категория, местност Кьоклюк, имот № 000438 по плана за земеразделяне, при граници: № 000439 нива на насл. на А. И.И., № 000399 нива на Общината, № 000058 нива на насл. на Х.М.Р., № 000105 пасище, мера на Общината- остатък, № 000437 нива на насл. на А. И.И., № 000104 нива на М.Б.А.., № 000102 нива на Н.С. А.;8. Нива от6 дка,шеста категория, местност Аша Тепе, имот № 000439 по плана за земеразделяне, при граници: № 000440 нива на насл. на А. И.И., № 000399 нива на Общината, № 000438 нива на насл. на А. И.И., № 000102нива на Н.С.А. 9. Нива от5.141 дка,шеста категория, местност Гьоклюк Янъ, имот № 000440 по плана за земеразделяне, при граници: № 000441 пасище, мера на Общината- остатък, № 000435 нива на Общината- остатък, № 000399 нива на Общината, № 000439 нива на насл. на А. И.И..

На 25.05.2006 г. ищцата подписала пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 4334 по описа на нотариус Д. Георгиева, с което упълномощила сина си А. А. А. да се разпорежда, както намери за добре, със собствените й земеделски земи, останали й в наследство от баща й А. И.И., на цена каквато намери за добре, в т. ч. и да ги продава сам на себе си. Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото графическа експертиза, което не е оспорено и се приема от съда като компетентно изготвено, подписът на упълномощител в пълномощното, е положен от ищцата.

На 14.08.2006 г. ищцата Н. С. Ч. пълномощника си А. А. А. продала на А. А. А. с договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 133 том V рег. № 8785, дело № 901/2006 г. на нотариус К. Димитров с район на действие РС- К., вписан в регистъра на НК под № 020, описаните в решение № 4131/10.03.2006 г. на ССЗГ- гр. К. девет броя ниви, за сумата от 1433 лв. В нотариалния акт е посочено, че пълномощникът заявил, че сумата 1433 лв. е изплатена напълно и в брой на продавача. Купувачът и ответник по иска- А. А. А. и ответницата Г. А. Г. придобили имотите при условията на съпружеска имуществена общност, тъй като към датата на сделката- 14.08.2006 г., били съпрузи.

С декларация от 14.08.2009 г. с нотариална заверка на подписа, ищцата декларирала, че не владее писмено и говоримо български език, и че не е упълномощавала сина си, или друго трето лице да се разпорежда със собствените й земеделски земи, като изявлението е направено Ч. преводач С.Ю.А..

Разпитаната по делото като свидетел С.А.- преводач, сочи, че е извършила превод на изявлението на ищцата пред нотариус, в т. ч. и за даване на пълномощно на А. М., защото ищцата не разбирала български език като това предположила, и не се била опитвала да говори с ищцата на български език. Св. Ш. обяснява, че е съсед с ищцата, която от 1989 г. живеела в Турция, не я бил чувал да говори на български език, както и, че нямал работа с нея, за да си говорят. Св. Ю. сочи, че познава отдавна ищцата и с нея разÒоварял винаги на турски език.

Съдът приема за недоказани твърденията на ищцата, че не владее писмено и говоримо български език и, че не е давала пълномощно на първия ответник. За да приеме това, съдът взе предвид, че е установено по делото, чепълномощното, с което е действал първият ответник при изповядване на оспорената продажба, е подписано от ищцата. Декларацията от 14.08.2009 г. с нотариална заверка на подписа, с която ищцата декларирала, че не владее писмено и говоримо български език,има само формална доказателствена сила, като нейните твърдениясе опровергават от писмените доказателства, ангажирани от ответниците. От същите се установява, че ищцата е извършвала правни действия без да е използвала преводач преди изповядване на сделката за продажба на имотите. Така, на 20.07.2005 г. ищцата е подписала лично декларация за идентичност на имена, както и пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 3581/2005 г. по описа на нотариус Елияна Калайджиева. На 20.07.2005 г. е упълномощила Д.А.П. да извърши вместо нея посочените в пълномощното правни и фактически действия. На 30.05.2006 г. лично и със съпруга си е дарила на сина си Ю. А. С. недвижим имот в с. Ц., като е подписала лично договора за дарение. На 25.05.2006 г. е подписала декларации с нотариална заверка на подписите по чл. 264 ал. 1 от ДОПК и декларация по чл. 25 ал. 6 от ЗННД. Такива декларации е подписала във връзка със сключване на договора за дарение, видно от преписката по нотариалния акт, както и молбата до нотариуса за изповядване на сделката. Лично е предявила иск по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ, по който е постановено решение № 582/2005 г. по гр. д. № 668/2005 г. на РС- К.. Показанията на разпитаните по делото свидетели също не доказват твърдението, че ищцата не владее писмено и говоримо български, а са само индиция, че тя е контактувала на турски език. Не се твърди и не се установява по делото да има нарушения на правилата по ГПКпри подписване на процесното пълномощно. Или, предявения иск за нищожност на договора за продажба поради липса на представителна власт, в частност, липса на съгласие от продавача, следва да се отхвърли като недоказан.

Съдът счита, че и предявения иск по чл. 87 ал. З от ЗЗД е неоснователен. Във връзка с твърдението на ищцата, че ответниците не са й заплатили цената по договора за продажба, следва да се посочи, че установяването на това обстоятелство е в тежест на ответниците по иска. Разпитаните по делото свидетели И.М.и Г. А. установяват, че сума в размер на 2000 лв. била дадена в заем на първия ответник за закупуване на земи от майката на същия, но не и, че тази сума е била предадена лично на ищцата. В случая обаче, при сключване на процесната продажба, ищцата като продавач е действала Ч. пълномощник, който действа от името на упълномощителя и в негов интерес, като е длъжен да предаде на продавача- ищцата по делото, получената цена от сделката. Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания, а неплащането на цената, е предмет на вътрешни отношения между представител и представляван, и не засяга последиците от сделката. С оглед на това, предявения при условията на евентуалност иск за разваляне на договора за продажба, следва да се отхвърли като неоснователен.

При така установеното, ответниците се легитимират като собственици на процесните имоти при условията на съпружеска имуществена общност на основание договор за продажба, с оглед на което предявения иск за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС също следва да се отхвърли.

В хода на процеса ищцовата страна е изложила ново обстоятелство- че на датата на сделката, ответникът А. А. А. не бил в страната. Това обстоятелство не е било включено в предмета на делото, описан в исковата молба и съдът не следва да излага съображения в тази връзка.

Като е направил същите изводи, първоинстанционният с·д е постановил правилно решение, което следва да се потвърди като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към неговите мотиви.

Искането за присъждане за разноски от ответниците по жалбата за тази инстанция, съдът счита, че не следва да се уважава, тъй като в представения пред въззивния съд Договор за правна защита и съдействие № 016202 е вписано единствено договорено възнаграждение и не е отразен размерът на платената сума, респ. не се установява такава да е действително внесена и заплатена на упълномощения от ответниците по жалбата адвокат. При това положение, съдът приема, че макар и доказана по основание, претенцията за разноски не е доказана по размер, тъй като няма данни за действително направени разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 22/08.03.2010 г., постановено по гр. д. № 998/2009 г. по описа на Кърджалийският районен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването ме на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/