Решение по дело №67659/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8341
Дата: 8 май 2024 г.
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20231110167659
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 8341
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110167659 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
************** срещу К. А. И. за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
38487/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът ************** твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ
ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в **************. Тъй като издадената
заповед била оспорена от длъжника – настоящ ответник, на ищеца били дадени
указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с
предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството си на
ползвател, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост
/СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
1
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от ************** на клиенти за битови
нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в
сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ************** на клиенти
за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още,
че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от
2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на
данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят
констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ,
собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор
за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с **************.
Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от
ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период
се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на
база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не
са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за
уважаване на предявените искове, като по отношение на ответника бъде признато за
установено, че дължи на ищеца сумата от 2 192,79 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 288,02 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 20.06.2023 г., сумата от
36,48 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
10.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 7,30 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 20.06.2023 г. Претендира и направените в хода на заповедното и
исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът оспорва предявените
искове като неоснователни. Излагат се доводи за липса на облигационно
правоотношение между страните, тъй като собственик на имота е трето за спора лице,
на чието име е открита и партида в дружеството. Отделно от предходното се прави
възражение за настъпила погасителна давност по отношение на вземанията. По
изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените
2
искове и присъждане на сторените разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца -************** изразява
становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 174559 в съответствие с
действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за
изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и
топла вода и талони за отчет.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 38487/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на ************** е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ
ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 2 192,79 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 288,02 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 20.06.2023 г., сумата от 36,48 лева, представляваща главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
7,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 20.06.2023 г.
С разпореждане от 06.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 38487/2023 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед е подадено възражение от длъжника,
поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал
исковата молба.
Видно от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот е,
че ************** и съпругата му К. А. И. /настоящ ответник/ са дарили на сина си
************** процесния недвижим имот, като дарителите са запазили правото си на
безвъзмездно вещно право на ползване, докато са живи.
По делото е приложена молба-декларация от 30.11.1999г., с която новият
собственик на имота е поискал да бъде открита партида на негово име на адреса на
топлоснабдения имот, като е декларирал, че семейството му се състои от 1 члена.
По делото е изискан и приложен препис-извлечение от акт за смърт, от който се
установява, че дарителят ************** е починал на 04.09.2009 г.
По делото е приложен протокол от проведено на 18.10.2001 г. ОС на ЕС, където
се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на
договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с **************, в
3
който в списъка на присъствалите лице е посочено името на ответника и е положен
подпис, който не е оспорен от последния.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата
01.05.2020 г.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
общи фактури през исковия период.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са приложени изготвените от третото лице-помагач индивидуални
справки за отопление и топла вода и талони за извършени отчети през исковия период,
съдържащи подпис за клиент, като по делото няма данни за подадени възражения.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по
силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР ЗЕ (в
редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време) определя
като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо
4
лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение
№35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
В конкретния случай между страните не се спори и от представения по делото
нотариален акт се установява, че настоящия ответник и покойният й съпруг, са дарили
на сина си процесния недвижим имот, но са запазили вещно право на ползване върху
същия, поради което следва да се приеме, че облигационната връзка по силата на
публикувани общи условия възниква между доставчика на топлинна енергия от една
страна, и ползвателя по силата на вещно право на ползване, от друга. По смисъла на
цитираните разпоредби от закона и съдебната практика ползвателят, притежаващ
ограничено право на ползване, изключва собственика в правоотношението с
дружеството – доставчик на топлинна енергия. Това е така, тъй като ползвателят е
носител на правото да използва вещта по предназначение и същият съгласно чл.56 и
чл.57 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. В закона не е
предвидена солидарна отговорност на собственика и ползвателя, такава не е
предвидена и в общите условия на ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че през процесния период
между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с
продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен
договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение
през исковия период ответникът е била потребител на топлинна енергия за битови
нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се
живее и потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите
и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на
облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
В случая ответникът не оспорва количеството и стойността на доставената до
5
имота и незаплатена топлинна енергия, които видно от приложените по делото
индивидуални справки и издадени фактури възлизат на претендираната от ищец
стойност.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия е основателна и доказана, поради което следва да бъде разгледано
обективираното в писмения отговор възражение за давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 10.07.2023 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
10.07.2020 г. Ето защо и съобразявайки представената по делото справка за издадени
фактури през исковия период, съдът приема, че погасено по давност е единствено
вземането по фактура № **********/31.05.2020 г., на стойност 73,67 лева. Следва да се
има предвид, че независимо от обстоятелството, че ответникът е издал обща фактура
№ ********** на 31.07.2021 г., в която са включени издадените прогнозни фактури
през процесния период, то от нейното издаване на започва да тече нова давност. Това е
така, тъй като изискуемостта на вземанията на ищеца настъпва с изтичане на 45 дни
след срока, за който се отнасят.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия е основателна и доказана до размер от 2 119,12 лева и за периода от
10.07.2020 г. до 30.04.2022 г. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 10.07.2023 г. до
окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 2192,79
лева и за периода от 01.05.2020 г. до 09.10.2020 г. искът за главница за ТЕ следва да
бъзе отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/,
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
6
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в
срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявения иск за вземания за обезщетение за забава
върху главницата за ТЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, като от приетата и неоспорена от ищеца
съдебно-техническа експертиза се установява, че през исковия период изравнителните
сметки за изготвени от третото лице-помагач на страната на ищеца. По делото няма
данни как е формирана сумата от общо 36,48 лева, ищцовото дружество да е заплатило
тази сума на горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него да е
възникнало право да я претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава в размер на 7,30 лева.
Отделно от предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото
не са представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
7
издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от данните по делото е, че
дружеството е направило единствено разноски за доплатена държавна такса в размер
на 187,71 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност и е приключило само в две открити съдебни заседания. С оглед предходното,
ответникът следва да понесе разноски съразмерно на уважената част от предявените
срещу него искове или сумата от 241,50 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Видно от данните по делото и
представения списък на разноските по чл.80 ГПК е, че ответникът е направил разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева. Съдът намира за основателно
възражението на процесуалния представител на ответника с правно основание чл.78,
ал.5 ГПК. Това е така, тъй като липсва фактическа и правна сложност на делото –
първоинстанционното производство се е развило в 2 съдебни заседания, като не са
събрани значителен брой доказателства, не са изслушвани експертизи, а конкретния
правен спор макар и интерес в общ размер на 2 192,79 лева е с ниска правна сложност.
С оглед предходното и при съобразяване с указанията на т.3 на ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, че при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско
възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан
от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата наредба минимален размер, съдът определя адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лева. Съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове ищецът следва да заплати на ответника сумата от 80,30 лева.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съразмерно на
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 84,35 лева.
В заповедното производство ответникът не представил доказателства за
направени разноски, поради което съдът не му присъжда такива. Видно от приложения
в исковото производство договор за правна защита и съдействие е, че уговореното и
заплатено възнаграждение е единствено за исковото производство.
Така мотивиран, съдът

8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД предявени
от **************, със седалище и адрес на управление: ************** срещу К. А.
И., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 119,12 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия до недвижим имот, находящ се в **************, за периода от 10.07.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2023 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените за сумата над 2 119,12 лева до пълния
предявен размер от 2 192,79 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 09.07.2020 г. вкл.,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2023 г. до изплащане на
вземането, както и за сумата от 288,02 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 20.06.2023 г., за
сумата от 36,48 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането и за сумата от 7,30 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 г. до 20.06.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. А. И., ЕГН ********** да заплати на
**************, със седалище и адрес на управление: ************** сумата от
241,50 лева, представляваща направените разноски по исковото производство
съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 84,35 лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 38487/2023г. по описа на СРС,
43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК **************, със седалище и адрес на
управление: ************** да заплати на К. А. И., ЕГН ********** сумата от 80,30
лева, представляваща направени разноски в исковото производство, съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице **************, помагач
на страната на ищеца **************.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9