Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. К.-29.01.2020г
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
РАЙОНЕН СЪД-К.-първи състав в открито заседание на 11.12.2019г в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА СТАНКЕВА
При
секретаря М.Ш., като разгледа докладваното от съдията гр.д.203/2018г по описа на КРС,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Предявена
е искова молба от „М.Е.“АД със седалище
и управление гр.С. район В.,представлявано от Г.Д.,са предявили осъдителен иск
против Ю.С. Г.,ЕГН ********** ***,с цена на иска 10 000лв
Съдът,при
изпълнение задължението си в чл.131 и сл ГПК е изпратив препис от исковата
молба и доказателствата към нея,на ответницата,която в отгова си оспорва иска.
Съдът,след
като прецени доводите на страните и доказателствата в процеса,приема за
установено следното:
На
28.10.2015г ищцовото дружество е сключило Договор за паричен заем за сумата
10 000/десет хиляди/ лв с длъжника Г.Б.Г.,обезпечен със Запис на
заповед“без протест“ и „без разноски“ алавиран от ответницата Ю.С..
След
изтичане на срока за плащане ищцовото дружество е подало заявления за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.Тъй като е издадена Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист
единствено по отношение на длъжника издадена на Запис на заповед Г.Г., но не и
срещу длъжника –авалист Ю.С.,ответницата по настоящето дело.
Съдът,счита,че
иска е основателен и доказан,съобразно разпоредбата на чл.485 ал.2 ТЗ,в този
смисъл и Решение № 17 от 21.04.2011г на ВКС по т.д.213/2010г 2 т.о. и ТК и
Решение № 26 от 24.04.2014г на ВКС по т.д. № 1027/2013г 2 т.о..ТК,поради което
следва да бъде уважен.
Водим от
горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Ю.С.Г. ЕГН ********** ***,да заплати на „М.Е.“АД
ЕИК175204644 представлявани от Г.Д.,сумата от 10 000/десет/ хиляди лв,ведно със
законна лихва считано от 09.03.2018г,до окончателното изплащане на сумата,както
и разноски в размер на 1050лв
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване пред Окръжен
съд С.,в двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: