№ 50
гр. Ихтиман, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Надя Н. Борисова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20211840200476 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН вр. чл. 189, ал. 8 ЗДвП.
Образувано е по жалба на ИВ. М. Ч. против Електронен фиш серия К №
4845667 издаден от ОДМВР - С., с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв.
В жалбата се претендира отмяна на ЕФ при подробно изложени
съображения.
В писмена защита АНО оспорва основателността на жалбата. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира
присъждане на разноски.
В хода на съдебните прения защитникът развива подробни
съображения, обосноваващи отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
По допустимостта на жалбата:
По делото не са представени доказателства за датата на връчване на
електронния фиш на жалбоподателя. Административнонаказващият орган не
е изпълнил задължението си да ангажира доказателства за връчване на
обжалвания акт, като е администрирал жалбата до РС – Ихтиман, с което
очевидно е приел, че същата не е просрочена. На следващо място с
обжалвания електронен фиш административнонаказаният не е уведомен за
1
правото си на обжалване, респективно за срокът за упражняване на това
право. Липсата на доказателства у административнонаказващия орган за
връчване на обжалвания акт и неуводомяването на наказания за правото да
обжалва електронния фиш, респективно за срока за упражняване на това
право, не може да бъде възложено в тежест на последния, поради което съдът
приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
На 29.04.2021 г. в 08.35 часа, в Софийска област, община Ихтиман, по
автомагистрала „Тракия“ км. 46+200, посока на движение към гр. Пловдив, с
мобилно ATCC „TFR1-M“ № 507, насочено в посока гр. С., при въведено с
пътен знак В-26 ограничение от 70 км./ч., била установена скорост на
движение 103 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия
3%), т.е. превишаване с 33 км./ч. на разрешената скорост при движение на
МПС – товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпи“ с рег. №
********, ползван от „М. Г. Ц.“ ЕООД, чийто законен представител е
жалбоподателят.
Въз основа на данните от АТСС след справка в електронната система на
КАТ за собственик на автомобила с Електронен фиш серия К № 4845667,
издаден от ОДМВР - С., с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на
основание чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя, в качеството на законен
представител на ползвателя на моторното превозно средство, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв.
Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение ATCC „TFR-1M“ е одобрена и вписана в регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване, на 24.02.2010 г., със срок на
валидност на одобряването 24.02.2020 г.
Процесната мобилната система с № 507 е преминала проверка на
периода 31.07.2020 г. - в ГД „Национална полиция“, сектор „Управление на
собствеността“ – полицейска техника лаборатория за проверка на анализатори
за алкохол в дъха и радар скоростомери, оправомощена със Заповед № 2050-
4/11.02.2019 г. от ДАМТН, като допустимата грешка при измерване на
скоростта в реални условия е ±3 %, за което е съставен протокол.
Мобилната система е поставена на участъка от пътя – АМ „Тракия“, км.
46+200, с посока на движение на контролираните МПС от гр. С. към гр.
Пловдив, за което е съставен протокол.
Със Заповед № РД 11-246/11.04.2017 г., е въведена временна
организация и безопасност на движението, включваща ограничение на
скоростта на движение на пътни превозни средства (ППС) на 70 км./ч. в
участъка от 45+700 до км. 46+266 дясно платно на АМ „Тракия“, като срокът
2
на действие е удължаван до 30.06.2021 г. със Заповеди №№ РД 11-
19/12.01.2018 г., 11-440/31.05.2019 г., 11-1323/30.10.2019 г., 11-229/17.03.2020
г., 11-576/26.05.2020 г. и 11-1328/22.12.2020 г. със срок на действие до
30.06.2020 г. Временната организация на движението е въведена еднократно
на 11.04.2017 г., за което е изготвен протокол и не е сваляна. В изпълнение на
заповедта е поставен знак В 26 с означена скорост 70 км/ч., както и знак Т1.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: копие на заповед от 2016 г. на
министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на
електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш; справка от
Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за
одобрен тип, протокол за използване на техническото средство – преносима
система за контрол на скоростта на МПС тип „TFR1-M“, Заповед №№
Заповед № РД 11-246/11.04.2017 г. и 11-1328/22.12.2020 г., протокол от
11.04.2017 г. за въвеждане на ВОБД, снимка към eлектронен фиш, издаден от
ОДМВР – С., справка собственост лек автомобил.
От протокола за използване на АТСС се установява времето, мястото,
посоката на контрол, серийният номер и вида на техническото средство, с
което е осъществен и служителят осъществил контрола. Посоченото в него
хармонира смислово със снимка към електронния фиш.
От приложената снимка към електронния фиш се установява
нарушението, индивидуализирано чрез време и място на извършване, скорост,
регистрационен номер на автомобил.
От приложените удостоверения се установява техническата годност на
процесното АТСС, както и че използваната система е от одобрен тип със срок
на валидност до посочената по-горе дата.
От заповедта на председателя на УС на АПИ и протокол от 11.04.2017 г.
се установява въведената временна организация на движението на процесния
участък, включваща ограничение на разрешената скорост за движение и
срокът за това.
От справката за собственост се установява собственикът и ползвателят
на моторното превозно средство.
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви,
взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не
разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК,
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
3
посочени от жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш. Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
специална по отношение на изискванията към съдържанието на електронния
фиш и съответно има приоритет пред общата норма въвеждаща реквизитите
на АУАН и НП и е достатъчно фишът да има съдържанието, което е дадено в
ЗДвП – място на извършване на нарушението, дата, час, МПС, собственик,
описание на нарушението, нарушена разпоредба, размер на глобата, начин на
плащане, обжалване. По дефиниция, електронният фиш не носи подпис на
издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице
не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, което в случая е сторено, т. е. не
е налице законово изискване да бъде посочено лицето, издало електронния
фиш. В заключение разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са изброени
изчерпателно реквизитите на ЕФ и сред тях не фигурира „дата на съставяне на
ЕФ“ (за разлика от чл. 42, т. 2 и чл. 57 от ЗАНН, който въвежда такъв
реквизит на АУАН и НП).
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки
фактор.
Облекчената процедура по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за налагане на
административно наказание, е приложима при установяване на нарушение по
чл. 21 от ЗДвП и с мобилно автоматизирано техническо средство или
система. При изпълнение на функциите си, определените от министъра на
вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на МПС /чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП/, като нормата на
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изрично определя като веществени доказателствени
средства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически
средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС. В разпоредбата на чл. 189,
4
ал. 4 от ЗДвП е регламентирано, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно легалната
дефиниция по § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП /нова, ДВ бр. 19/ 2015 г. /,
„автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните
работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /. С
посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните автоматизирани технически
средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, като в чл. 3 от Наредбата
е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система.
С оглед на посочената нормативна регламентация не може да се твърди,
че, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се
санкционират чрез издаване на електронен фиш само при установяването им
при използване на стационарни АТСС, но не и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол, тъй като в
последния случай трябва да се състави АУАН. Нормативно установените
условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС
(чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВАС.
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение, се основава на
наличието на непълноти в нормативната регламентация към момента на
приемане на ТР от гл. т липсата на изрично разписани правила за
използването на мобилните технически средства, като е прието, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията
на ЗДвП /ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
5
издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за
допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато
нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно АТСС, функциониращо
автоматично. Следователно няма законово регламентирана пречка за
прилагане на облекчената процедура по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за налагане на
административно наказание при установяване на нарушение по чл. 21 от
ЗДвП чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи. Предвид
цитираните законодателни изменения задълженията на контролните орган е
да въведат в експлоатация съответната мобилна система и да изготвят
протокол за това, като липсва правило, съгласно което да са задължени да
констатиран нарушения по ЗДвП единствено чрез издаване на АУАН.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Изготвен е
снимков материал в съответствие с изискванията на чл. 2 от Наредбата.
Не е налице несъответствие между установена скорост на движение,
посочена в снимката към електронния фиш и в електронния фиш, като е
приложен чл. 16, ал. 5 от Наредбата чрез приспадане максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС, в случая 3%. Макар
административнонаказващият орган да не е посочил изрично, че скоростта на
движение е 103 километра в час е след приспаднат толеранс от 3%, такъв
фактически е бил приспаднат, доколкото от снимката е видно, че измерената
скорост е 106 км., с оглед на което словесната непълнотата на електронния
фиш е от техническо характер и не може да бъде преценена като съществено
процесуално нарушение.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен е протокол. Липсата на снимка на разположението
на мобилната система по чл. 10, ал. 3 от Наредбата не представлява
съществено процесуално. Това е така, защото същото се установява от
подробно попълнения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата. На следващо
място местоположението на уреда се установява и от GSP и географските
координати на снимката към електронния фиш. Те автоматично генерирани и
позволяват с точност и без субективизъм да се разкрие локацията на АТСС.
Поради това липсата на снимка по чл. 10, ал. 3 от Наредбата не може да се
разглежда като съществено нарушение на процедурата по издаване на
електронен фиш (в този смисъл е и трайната практика на касационната
инстанция – вж. напр. Решение № 1159/10.11.2020 г. по КНАХД № 705/2020
г. на АССО).
Неоснователни са доводите за недоказаност на мястото на контрол и
дали попада в обхвата на ограничението. Еднозначния положителен отговор
следва от протокола за употреба на АТСС и снимката към електронния фиш.
Към датата на нарушението – 29.04.2021 г. срокът на валидност на
удостоверението за одобрен тип средство за измерване на АТСС TFR1-M е
изтекъл (на 24.02.2020 г.). Същата не е преминала последваща проверка, но
това не опорочава административнонаказателната процедура. Съгласно чл.
6
30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които
отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Случаят е точно такъв.
Конкретното средство за измерване TFR1-M е преминало проверка на
31.07.2020 г., видно от Протокол № 4-41-20 г. и същата съответства на
одобрения тип. Следователно мобилната система е била годно и надлежно
средство за измерване скоростта на пътното превозно средство към датата на
нарушението и отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В този
смисъл е и трайната съдебна практика ( Решение № 589 от 17.06.2021 г. по
к.а.н.д. № 309/2021 г. АдмС.-С. област, Решение № 672 от 29.10.2020 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 830/2020 г., Решение № 252 от 20.11.2020 г. на
АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 250/2020 г., Решение № 5944 от 18.10.2018
г. на АдмС - С. по адм. д. № 6067/2018 г. и Решение № 787 от 28.10.2010 г. на
АдмС – С. област по ч. к. а. д. № 594/2010 г.).
Необосновани са доводите, че налице нарушение на чл. 79, ал. 2 от
Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Следва да се отбележи още във връзка с възраженията, развити в съдебните
прения, че АПИ стопанисва АМ „Тракия“ съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП и на
основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта
и поддържането на тези пътища. Предвид това в компетентността на АПИ е
въвеждането на ВОБД при нарушения на конструктивната сигурност на
дадено съоръжение, включително да преценява целесъобразността на
подобни действия. Водачите от своя страна са длъжни да спазват въведените
ограничения под страх от административнонаказателна отговорност. В
случай на съмнение в законосъобразността на заповедта или за неизпълнение
на задължението по чл. 167, ал. 1 ЗДвП то всеки заинтересован правен субект
разполага с правни средства, като обжалване на заповедта, с която е въведена
ВОБД или иск за изпълнение на законови задължения, но няма да не спазва
въведеното по надлежен ред ограничение на скоростта на движение. В случая
е обяснимо недоволството на жалбоподателя от продължилия 4 години
период, в който действа въведената ВОБД, но е необяснимо защо, ако е
действително са засегнати негови права, вследствие на твърдяното
бездействие от стопанина на пътя, не е предприел надлежни правни действия
за защита на правата си и отстраняване на бездействието.
Не се споделят доводите, че поради наличието на кръстовище на км. 46
въведеното ограничение е отменено на основание чл. 50 от ППЗДВП.
Съгласно чл. 50, ал.1 от ППЗДвП забраната, въведена с пътен знак В 26, важи
до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние,
указано с допълнителна табела Т2. Съгласно т. 8 от § 6 от ПЗР на ЗДВП
„Кръстовище“ е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се
или се събират на едно ниво. А „Път“ е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни
средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците
съгласно т. 1 от § 6 от ПЗР на ЗДВП, като автомагистралата също е път, който
отговаря на изискванията на чл.3, ал. 7 от ЗП (т. 52 от § 6 от ПЗР на ЗДВП).
В конкретния случай не е налице кръстовище. Автомагистралата по
дефиниция не пресича пътища и пешеходни пътеки на едно ниво и не би
могло да се приеме, че изходният път от автомагистралата създава
7
кръстовище с нея (вж. в този смисъл Решение № 1017 от 27.12.2010 г. на
АдмС - С.-област по ч. к. а. д. № 876/2010 г.). Такова е налице едва накрая на
изходния път от автомагистралата. Налице е пътен възел по смисъла на т. 16 §
1 ПЗР на ППЗДВР - място, където два или повече пътя се пресичат на
различни нива с възможност за преминаване от единия път в другия. При това
положение не може да се приеме, че поради наличие на изходен път за с.
Мухово ограничението е отменено.
Не се споделят доводите, че не е ясен субектът на
административнонаказателната отговорност. Безспорно утвърденият образец
за изготвяне на електронен фиш не е напълно юридически прецизен, но както
беше посочено е съответен на законовите изисквания за съдържание,
установени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При тълкуване на съдържането електронния
фиш, вида на наложеното наказание – глоба, следва несъмнен извод, че
наказан е ИВ. М. Ч. в качеството му на физическо лице, което е законен
представител на ползвателя на автомобила „М. Г. Ц.“ ЕООД. Доводите, че
когато водачът на автомобила не е известен, наказание се налага на
собственика, почиват на непълен прочит на действащата нормативна уредба.
В чл. 188, ал. 2 ЗДвП е предвидена алтернативна възможност за ангажиране
на административнонаказателна отговорност досежно субекта на
нарушението, когато е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице. В този случай предвиденото по
този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. По делото е налице втората хипотеза. От доказателствата
е видно, че собственик на процесния автомобил е „МОТО-ПФОЕВ“ ЕООД, а
лице, на което е предоставено управлението (ползвател) „М. Г. Ц.“ ЕООД,
чийто законен представител, съгласно справката от ТРРЮЛНЦ, е. Т.е. налице
е втората хипотеза на чл. 188, ал. 2 ЗДвП. В случая собственикът е
предоставил превозното средство за ползване на дружеството, чийто законен
представител е жалбоподателят. Нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП следва да се
тълкува във връзка с тази на чл. 188, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, която урежда
алтернативност в субекта на отговорността (собственикът или този, на когото
е предоставено моторно превозно средство). Това тълкуване е съобразено и с
целта на регламентираната в закона процедура по установяване на
действителния извършител на конкретното нарушение посредством
подписване на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП - да бъде наложено
наказание и да бъде санкциониран този, който е извършил конкретно
административно нарушение, а не да се санкционира собственикът,
респективно ползвателят на автомобила, без същият да е извършил
административното нарушение. Именно с цел да бъде избегнато ангажиране
отговорността на собственик, който не използва МПС. Противно на
нормалната житейска логика е собственикът да разполага с информация и да
може да посочи към конкретен момент кой е управлявал превозно средство –
негова собственост, но ползващо се трайно и постоянно от трето лице.
Единствено у ползвателя на автомобила е възможно да съществува,
респективно – да се търси знание кое е лицето, управлявало към конкретен
момент процесния автомобил. С оглед избягване на една продължителна и
тромава процедура, при която първоначално издаденият електронен фиш се
8
връчва на собственика, който от своя страна прави възражение, че
автомобилът се ползва от конкретно трето лице, което обективно може да
предостави информация за действителния извършител на административното
нарушение, законодателят е предоставил право, от което
административнонаказващият орган се е възползвал, да санкционира едно от
алтернативно посочените в разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП лица –
собственикът или този на когото МПС е предоставено, т.е. ползвателят (вж. в
този смисъл Решение № 136/17.12.2020 г. по КНАХД № 926/2020 г. на АССО,
с което е потвърдено Решение № 135 от 19.06.2020 г. по НАХД № 186/2020 г.,
с което са отхвърлени идентични доводи относно възможността за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на ползвател,
развити от жалбоподателя).
Поради изложеното жалбоподателят законосъобразно е санкциониран
за това, че на 29.04.2021 г. в 08.35 часа, в Софийска област, община Ихтиман
по автомагистрала „Тракия“ км. 46+200, посока на движение към гр.
Пловдив, с мобилно ATCC „TFR1-M“ № 507, насочено в посока гр. С., при
въведено с пътен знак В-26 ограничение от 70 км./ч., е установена скорост на
движение 103 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия
3%), т.е. превишаване с 33 км./ч. на разрешената скорост при движение на
МПС – товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпи“ с рег. №
********, ползван от „М. Г. Ц.“ ЕООД, чийто законен представител е
жалбоподателят.
Нарушена е забраната по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, поради което
законосъобразно законният представител на ползвателя на автомобила е
санкциониран на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Нарушението е надлежно описано и подведено под съответната
материалноправна разпоредба.
Наказанието е определено в съответствие с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП,
съгласно който за превишаване на разрешената скорост на движение в
населено място от 31 до 40 km/h., се налага наказание глоба в размер на 300
лв. Превишението е 33 километра и размерът от 300 лв. е правилно
определен.
Не са налице предпоставките случаят да бъде определен като
маловажен. Касае се за превишаване на с 33 километра в час на разрешената
скорост за движение, нарушението е на просто извършване, като
съставомерни признаци не е предвидено нещо различно от превишаване на
разрешената скорост за движение.
Ето защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото основателно е искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК АНО
сочи, че то се определя по преценка на съда, като е установен единствено
неговият максимален размер. В случая съдът намира, че възнаграждението
9
следва е в размер на 50 лв., тъй като делото не разкрива висока фактическа и
правна сложност. Типово е за процесуалния представител на АНО, освен това
юрисконсултът е представлявал органа без явяване в съдебно заседание, т.е.
единствено посредством кратко писмено становище.
Не са налице предпоставките да не бъдат присъждани разноски на
процесуалния представител на жалбоподателя, тъй като възнаграждението за
юрисконсултско възнаграждение е дължимо по силата на закона – чл. 63, ал. 5
ЗАНН при наличие на процесуалните предпоставки, сред които не е доказване
на сторени разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4845667 издаден от
ОДМВР – С..
ОСЪЖДА ИВ. М. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., район
„С.“, ул. „Г. М.“, бл. Б, № 116, вх. Д, ап. 93 ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – С.
сумата от 50 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–С. област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
10