РЕШЕНИЕ
№ 3841
гр. София, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110210088 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. В. М., чрез адв. Г. М. срещу наказателно
постановление /НП/ № 22-4332-010954 /16.06.2022 г., издадено от началник
група към СДВР О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000/две хиляди / лв. на
основание чл. 174, ал. 3 пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24
месеца и административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лв. за
нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.
В жалбата се оспорва фактическите констатации в акта. Твърди се да са
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на протеклото
производство. Иска от съда да отмени издаденото наказателно
постановление.
В съдебното заседание, жалбоподателят се представлява от адв. М..
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и доводите
в нея. Счита, че съдът следва да не кредитира разказаното от полицейските
служители. Твърди, че не се установява авторството на издаденото
1
наказателно постановление. Иска от съда да отмени наказателното
постановление.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 06.06.2022г. около 21.45 часа в гр. София по бул. „Гоце Делчев“
жалбоподателят М. М. управлявал л.а. „Фиат”, модел „Пунто” с ДК № . Той
се движел с посока на движение от ул. „Костенски водопад” към ул. „Боянски
водопад”. Свидетелят В. С. заедно със св. Й. Й. – полицейски служители
установили, че жалбоподателят пред бл.21, след като му била предоставена
възможност да бъде изпробван с техническо средство – дрегер, и тест за
наркотични вещества, извършил проба за наличие на алкохол във въздушно
капковото пространство с отчетен отрицателен резултат, но отказал да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози. На същия
бил съставен талон за медицинско изследване. За така констатираното св. С.
съставил АУАН, в който описал фактическите си констатации и дал
съответна правна квалификация на административно нарушение.
В последствие било издадено НП 20-4332-010954/16.06.2022г., издадено
началник група към СДВР О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя М. В. М.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000/две хиляди
/ лв. на основание чл. 174, ал. 3 пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП
и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24
месеца както и административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на св.С., св. Й., св. С., както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по
делото - АУАН, заповед на министъра на вътрешните работи, справка-
извлечение за извършени нарушения и наложени на жалбоподателя
административни наказания по ЗДвП, талон за медицинско изследване. Съдът
кредитира и заключението на изготвената по делото СГЕ.
Доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата
2
обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и
несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.
Свидетелските показания очертават фактите, свързани с време, място и
механизъм на осъществяване на нарушението, респективно съставянето на
акта. От показанията на свидетелите съдът установи и отказа на
жалбоподателят да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества или техните аналози, / тази им част те намират
потвърждение в издадения талон за медицинско изследване/.
Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в
АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено
доказателство, относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно
отразеното в него.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално
легитимирано лице, подадена е в предвидения от закона срок, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните
работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила досежно първото описано в
НП нарушение. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в
АУАН, така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са
посочени точно и ясно обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Изрично са отразени време, място, МПС, което е управлявал жалбоподателят,
респективно отказа да бъде изпробван с техническо средство, като е описан
вида и номера му. Тези нарушения са описани откъм фактически параметри в
издаденото НП и им е дадена съответна правна квалификация.
Административнонаказателната отговрност на жалбоподателя е била
правилно ангажирана.
3
М. В. М. е осъществил съзнателен волеви акт – управлявал е моторно
превозно средство. Несъмнено установено от доказателствата по делото е
жалбоподателят да е отказал да бъде изпрабван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Зради отказа е издаден
талон за медицинско изследване приложен към делото. Това нарушение
отразява конкретно съзнателно волево поведение на водача концентрирано в
липсата на активно поведение, когато такова се изисква - да бъде изпробван с
техническо средство.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали
водачът на МПС е управлявал същото след употреба на наркотични
вещества/техни аналози или не. За да е съставомерно деянието по реда на
цитираната разпоредба необходимо и достатъчно е лицето да е водач на МПС
и след като е било поканено да бъде изпробвано за употреба на наркотични
вещества или техни аналози е отказало да му бъде направена проверка.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на въведената в
АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил, бил е поканен
да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества/техни аналози
техническо средство, като е отказал да му бъде направена проверката.
Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание,
въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателят, е дали М. е употребил такива или не, респективно дали е
управлявала МПС след употребата им. Отказвайки да бъде изпробван за
употреба техническо средство /независимо дали преди това жалбоподателят е
бил употребил наркотични вещества или техни аналози или не/ М. е
осъществил от обективна страна състава на административното нарушение,
визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Наложеното му административно наказание за това нарушение е в
рамките на въведения в закона размер като глоба и като лишаване от парво да
управлява моторно преовзно средство, същевременно то е адекватно на вида
и тежестта на извършеното нарушение, поради което не следва да бъде
редуцирано.
В процесната хипотеза не са налице основания за приложение на чл.28
4
ЗАНН.
В частта, с която на М. М. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП съдът прие
наличие на основание за отмяна на наказателното постановление. В
конкретната хипотеза административно-наказващият орган е допуснал
съществено процесуално нарушение, което пряко рефлектира върху
възможността на субекта на отговорността да установи срещу какви факти
следва да се защитава, респективно реализира защитата си. Видно е от
съдържанието на съставения АУАН, че квалификацията на соченото
нарушение е изписана ръкописно, без да са ясно въведени данни, подлежащи
на проверка чрез събиране с валидни процесуални способи на доказателства,
очертаващи кога и кой е осъществил въвеждането на тази квалификация. Така
се е стигнало до незаконосъобразно съставяне на АУАН в тази му част. В този
смисъл съдът прие, че НП в частта, касаеща нарушение по чл. 100 ал.1 т.1
ЗДвП следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството жалбоподателят М. В. М.ов следва да
заплати в полза на СРС сумата от 500 /петстотин/ лв., представляваща
разноски в производството.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-010954
/16.06.2022г., издадено от началник група към СДВР О”ПП”-СДВР, с което на
М. В. М.ов е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2
000/две хиляди / лв. на основание чл. 174, ал. 3 пр. 1 ЗДвП за нарушение на
чл. 174 ал.3 ЗДвП и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство” за срок от 24 месеца.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-010954 /16.06.2022г.,
издадено от началник група към СДВР О”ПП”-СДВР, с което на М. В. М.ов е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лв. за
5
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА М. В. М.ов да заплати в полза на СРС сумата от 500
/петстотин/ лв., представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6