РЕШЕНИЕ
№ 1275
гр. Бургас, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120104604 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от „Йеттел България” ЕАД против
Я. А. К. иск за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2 508,15
лв., която е предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1533/2022 г. на БРС, и която представлява сбор от дължими суми по
сключени между страните договори, а именно: по Договор за мобилни услуги от 07.03.2019 г.
с предпочетен номер ********: 89,43 лв. – неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 20.11.2019 г. – 19.02.2020 г. и 94,95 лв. – неустойка, начислена
поради неизпълнение на договора от ответника, по Договор за лизинг от 07.03.2019 г. на
устройство ******: 59,85 лв. – неплатени лизингови вноски за периода 20.11.2019 г. –
19.05.2020 г. и 162,43 лв. – разлика между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, по Договор за мобилни услуги
от 09.09.2019 г. с предпочетен номер ******: 39,85 лв. – неплатени абонаментни такси за
отчетен период 20.11.2019 г. – 19.02.2020 г. и 51,22 лв. – неустойка, начислена поради
неизпълнение на договора от ответника, по Допълнително споразумение от 09.09.2019 г.
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* 192,05 лв. – неплатени
абонаментни такси и ползвани услуги за отчетен период 20.11.2019 г. – 19.04.2020 г. и 89,99
лв. – неустойка, начислена поради неизпълнение на договора от ответника, по Договор за
лизинг от 09.09.2019 г. на устройство *********: 537,39 лв. – неплатени лизингови вноски
за периода 20.11.2019 г. – 19.05.2020 г. и 140,96 лв. – разлика между цената на устройството
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, по Договор
за лизинг от 09.09.2019 г. на пакет базови аксесоари: 45,15 лв. – неплатени лизингови
вноски за периода 20.11.2019 г. – 19.05.2020 г., по Договор за мобилни услуги от 11.12.2019
1
г. с предпочетен номер *******: 92,99 лв. – неплатени абонаментни такси за отчетен период
20.11.2019 г. – 19.02.2020 г. и 88,63 лв. – неустойка, начислена поради неизпълнение на
договора от ответника и по Договор за лизинг от 11.12.2019 г. на устройство ******: 698,96
лв. – неплатени лизингови вноски за периода 20.11.2019 г. – 19.05.2020 г. и 124,30 лв. –
разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена по договора за лизинг, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане. Претендира се и
присъждане на направените от ищеца разноски в исковото и в заповедното производство.
Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила горепосочените задължения, произтичащи от
сключените между тях договори, като сроковете на договорите за лизинг са изтекли, но към
настоящия момент лизинговите цени не са платени, нито предоставените устройства са
върнати на ищеца. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника,
но с писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,
чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от особения представител на
ответницата, в който се твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди се, че всички
процесни договори съдържат неравноправни клаузи на осн. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, а
именно клаузите за неустойка, тъй като претендираните неустойки са над трикратния размер
на месечните абонаментни такси и с определянето на неустойка в размер на оставащите
абонаментни месечни такси до края на срока на договора се създава значителна
неравнопоставеност между страните по договора. Твърди се също така, че начисляването на
оставащите като сбор лизингови вноски по договорите за лизинг, ведно с кумулативно
начисляване и на неустойка за прекратяване на правоотношенията между страните, е
незаконосъобразна практика на мобилните оператори. На следващо място е заявено, че
липсват данни и доказателства, че на ответницата е изпратено уведомление за начислените
накуп лизингови вноски. В отговора също така се твърди, че клаузата на чл. 9, ал. 2 от
общите условия към договорите за лизинг, съгласно която договорът за лизинг не може да
бъде прекратен от която и да е от страните преди изтичане на уговорения срок на действие,
противоречи на чл. 143, ал. 1, т. 9 от ЗЗП, както и на смисъла на закона и на добрите нрави,
съответно е нищожна, като влече нищожност на цялото облигационно правоотношение, тъй
като не може да се предположи, че страните биха сключили договора и без тази му част.
Заявено е и че ищецът не е отправил надлежно волеизявление до ответницата за
прекратяване на договорите за услуги. Моли се искът да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан. Особеният представител на ответницата не се явява в съдебно заседание, но с
писмено становище е заявил, че поддържа отговора, не ангажира доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представено копие на Договор за мобилни услуги от 07.03.2019 г.,
сключен между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с настоящо наименование „Йеттел
България” ЕАД) и Я. А. К. за предпочетен номер *****, при абонаментен план „*****“, със
стандартен месечен абонамент от 29,99 лв. и промоционален месечен абонамент от 25,99 лв.
за срок от 24 месеца. Посочено е, че първоначалният срок на договора е 24 месеца, като след
изтичането му договорът се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания
абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от действието му. Уговорено е
също така, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния му срок по вина
или по инициатива на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти
за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
2
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение на неустойката потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора, а в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената
от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена
по договора за лизинг.
С горепосочения договор на ответника е било предоставено и устройство – таблет
*****, при следните условия: цена с абонаментния план - 95,76 лв., стандартна цена на
устройството в брой без абонамент – 489,90 лв., отстъпка от стандартната цена – 394,14 лв.,
като с отделен договор за лизинг от същата дата са уговорени условията и начина на
изплащане на устройството, включително погасителния план. Представени са и общи
условия на договор за лизинг на ищцовото дружество.
Видно е, че горепосочените договори и общи условия са подписани от двете страни
по тях, като подписите не са оспорени, поради което следва да се приеме, че същите са
валидно сключени.
По делото е представен и сключен между страните договор за мобилни услуги от
09.09.2019 г. за предпочетен номер *****, при абонаментен план „****“, с месечен
абонамент за първоначалния срок на договора – 12,99 лв. и месечен абонамент след
изтичането на първоначалния срок на договора - 15,99 лв. Посочено е, че първоначалният
срок на договора е 24 месеца, като след изтичането му договорът се превръща в безсрочен
при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко
време от действието му с едномесечно писмено предизвестие. Договорът съдържа и клаузи
за неустойка, които са аналогични на съдържащите се в договора на страните от 07.03.2019
г. Този договор също е подписан от двете страни по него, като подписите не са оспорени от
ответницата.
На 06.01.2018 г. страните по делото са сключили и Договор за мобилни услуги за
предпочетен номер *****, с месечен абонамент от 20,99 лв. и 5 000 промоционални МВ на
максимална скорост за срок от 24 месеца, а с допълнително споразумение към него от
09.09.2019 г. са променени условията по договора по следния начин: месечен абонамент за
първоначалния срок на договора – 25,99 лв., месечен абонамент след изтичането на
първоначалния срок – 29,99 лв., мобилен интернет на максимална скорост в БГ – 10 000 МВ
на месец, мобилен интернет на максимална скорост в ЕС – 5 700 МВ на месец, минути към
зона ЕС - 200. Видно е от допълнителното споразумение, че при подписването му на
потребителя е предоставено устройство*****, чиято цена в брой или обща лизингова цена с
абонаментния план е била 614,16 лв., при стандартна цена в брой без абонамент от 839,90
лв., т.е. с отстъпка от стандартната цена в размер на 225,74 лв. Допълнителното
споразумение е сключено за срок от 24 месеца, като в него са уговорени неустоечни клаузи,
аналогични на съдържащите се в предходните два договора на страните. Представени са и
договор за лизинг на горепосоченото устройство, както и договор за лизинг на базови
аксесоари, сключени на 09.09.2019 г. с погасителни планове към тях.
По делото е представен и сключен между страните договор за мобилни услуги от
11.12.2019 г. за предпочетен номер ******, при абонаментен план „*****“, с месечен
абонамент за първоначалния срок на договора – 27,99 лв. и месечен абонамент след
изтичането на първоначалния срок - 31,99 лв., при първоначален срок на договора от 24
месеца, след изтичането на който договорът се превръща в безсрочен при стандартните
условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от
действието му с едномесечно писмено предизвестие. Договорът съдържа и клаузи за
неустойка, които са аналогични на съдържащите се в другите договори на страните.
Представен е и договор за лизинг от 11.12.2019 г. на устройство *********, при обща
3
лизингова цена от 689,77 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски по 29,99 лв.
Към исковата молба са приложени дубликати на пет фактури и едно кредитно
известие, издадени от ищеца на името на ответника през периода 20.12.2019 г. - 20.05.2020
г., в които са фактурирани суми за месечни абонаментни такси, ползвани мобилни услуги,
лизингови вноски и неустойки за предсрочно прекратяване на договори, на обща стойност
2 508,17 лв. към датата на издаване на последната фактура. Така представените документи
не са оспорени от особения представител на ответника.
По отношение на направеното в отговора на ответника възражение за нищожност на
съдържащите се в договорите клаузи за неустойки, съдът намира същото за неоснователно.
Видно е от договорите, че неустойките са уговорени в максимален размер от три месечни
абонамента, като към тях се добавят и част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. Според съда така
уговорени, клаузите за неустойки не противоречат на добрите нрави, тъй като размерите на
неустойките не са необосновано високи и не водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните, нито създават предпоставки за неоснователно
обогатяване на доставчика на услугите, поради което тези клаузи не са нищожни, като е
налице трайна съдебна практика в тази насока.
Съдът обаче счита, че претендираните неустойки не са дължими, макар те да се
претендират поради допуснато неизпълнение на договорите от страна на ответницата, тъй
като във всички договори е предвидено, че неустойките се дължат за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване, а по делото не са представени доказателства за
прекратяване действието на който и да било от договорите по предвидения в тях начин - във
всички договори е предвидено, че същите могат да бъдат прекратени с едномесечно
писмено предизвестие, като доказателства за отправяне на такива предизвестия липсват по
делото. С оглед на това съдът намира, че ответницата не дължи претендираните от ищеца
неустойки по договорите за предоставяне на мобилни услуги.
Гореизложените мотиви са относими им към претендираните от ищеца суми,
представляващи разлики между цените на предоставени на ответницата устройства без
абонамент и преференциалните им общи лизингови цени, съответно обосновават тяхната
недължимост, тъй като тези разлики представляват част от дължимите неустойки по
договорите за мобилни услуги и са дължими при тяхното прекратяване, а по делото не се
доказа договорите да са били валидно прекратени.
По отношение на претендираните месечни абонаментни такси и цени на ползвани
услуги и тъй като ответницата не е оспорила представените от ищеца фактури като
документи с невярно съдържание, нито ползването на услугите, нито начислените й във
фактурите суми, съдът намира, че макар тези фактури да са издадени от ищеца и да
удостоверяват изгодни за него обстоятелства, същите следва да бъдат кредитирани и въз
основа на тях да се приеме, че ответницата дължи на ищеца посочените в тях суми за
абонаментни такси и използвани услуги.
Съдът намира, че ответницата дължи на ищеца и претендираните суми за неплатени
лизингови вноски, тъй като във всички договори за лизинг е удостоверено получаването на
съответните устройства от лизингополучателя (ответницата по делото), но липсват
доказателства тя да е платила начислените й в представените фактури лизингови вноски.
Липсват също така твърдения и доказателства тя да е върнала предоставените й устройства
след изтичане сроковете на договорите, поради което следва да заплати неплатената част от
цената им.
С оглед на горното, съдът намира, че предявеният иск е основателен до размера от
1 755,67 лв., която сума представлява сбор от неплатени месечни абонаментни такси,
използвани услуги и дължими лизингови вноски. В останалата му част, а именно за сумата
от 752,48 лв., представляваща сбор от неустойки и разлики между цените на предоставени
4
на ответницата устройства на лизинг без абонамент и преференциалните им общи
лизингови цени, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид частичното уважаване на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата
следва да заплати на ищеца сумата от 302,05 лв., представляваща част от направените от
него съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, съответна на уважената част
от иска, както и сумата от 805,67 лв., представляваща част от направените от него разноски
в настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че Я. А. К., ЕГН **********,
от гр. К**, ул. ***, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление гр. С***, ж.к. ***, сумата от 1 755,67 лв. (хиляда седемстотин
петдесет и пет лв. и шестдесет и седем ст.), представляваща сбор от неплатени абонаментни
такси, цени на използвани услуги и лизингови вноски по сключени между страните
договори, а именно: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 07.03.2019 г.,
Договор за лизинг на устройство ******** от 07.03.2019 г., Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ****** от 09.09.2019 г., Допълнително споразумение от 09.09.2019 г.
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******, Договор за лизинг на
устройство ****** от 09.09.2019 г., Договор за лизинг на пакет базови аксесоари от
09.09.2019 г., Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 11.12.2019 г. и
Договор за лизинг на устройство ****** от 11.12.2019 г., както и законната лихва върху
главницата от 1 755,67 лв., считано от 14.03.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, което вземане е част от предмета на Заповед № 796/17.03.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1533/2022 г. по
описа на РС-Бургас, като в останалата му част над уважения до предявения размер от
2 508,15 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск.
ОСЪЖДА Я. А. К., ЕГН **********, от гр. К**, ул. ***, да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр. С***, ж.к. ***,
сумата 805,67 лв. (осемстотин и пет лв. и шестдесет и седем ст.), представляваща част от
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и
сумата от 302,05 лв. (триста и два лв. и пет ст.), представляваща част от направените от
ищеца разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5