Р Е Ш Е Н
И Е
№ 4 26.01.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 278 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Началникът
на група „Пътен контрол“ към сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Дупница към
ОДМВР – Кюстендил с адрес: гр.Дупница, ул.“Бисеров“ № 2 обжалва решението по
а.н.д.№608/2020г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
свързва с доказано деяние и спазена процедура за издаване на НП. Моли за отмяна
на решението и потвърждаване на НП.
В
с.з. касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът
Л.Л.А. не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице
касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за
обосновано и правилно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №19-0348-000838/12.12.2019г. на началник група към
РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил, с което на Л.Л.А. за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200лв.
От
фактическа страна съдът е установил, че на 01.12.2019г. в 06.20 часа нарушителят
управлявал лек автомобил с рег.№КН ****ВВ в гр.Дупница, на кръстовището на
ул.“Васил Левски“ и ул.“Антим I“ с
несъобразена скорост с пътните условия, загубил е контрол върху автомобила и се
е ударил в крайпътно дърво, в следствие на което реализирал ПТП с материални
щети.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна допуснати
нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на НП, свързани с необоснованост на обвинението за движение на автомобила
с несъобразена скорост във вр. с алтернативно изброените хипотези по чл.20,
ал.2 от ЗДвП. Според съда, липсват реквизити досежно релефът на местността,
условията на видимост и интензивността на движение, във връзка с извода на
органите за управление с несъобразена скорост и липсата на изчерпателно
посочване на всички релевантни за този извод обстоятелства. Съдът е намерил и
процесуално нарушение, свързано с липса на описание на настъпилите материалните
щети. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон решението е правилно.
Правилен
е извода на районният съд, че в съдържанието на АУАН и НП са допуснати
съществени нарушения на правилата по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Нормата
на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на МПС при избиране на скоростта за
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Отговорността на водача
по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е ангажирана в първата хипотеза на санкционната
норма – за движение с несъобразена скорост. Деянието е резултатно, т.к.
поведението се санкционира при причиняване на ПТП.
В
АУАН е посочено единствено, че деецът не е съобразил поведението си с пътните
условия и скоростта на движение, което описание е възпроизведено дословно в обстоятелствената
част на НП, а в обвинителната част има механично изброяване на част от
релевантните обстоятелства по чл.20, ал.2 от ЗДвП без тяхната изчерпателност и
конкретизация спрямо конкретното деяние. По този начин на изписване, правилен е
извода на районния съд за неясно обвинение. Описанието на деянието не е
достатъчно, т.к. няма данни за конкретната пътна обстановка и скоростта на
движение на МПС. Само наличието на подобно описание би могло да формира извод
дали скоростта е била съобразена с пътните условия и да обоснове връзка между
движението на автомобила, неизпълнение на задължението по чл.20, ал.2 от ЗДвП и
настъпилото ПТП.
Допуснатите
съществени процесуални нарушения в описание на съставомерните елементи от
обективна страна на деянието нарушават правото на защита на дееца да разбере
обвинението и да се защити срещу него, в каквато насока са изводите и на
районния съд. Процесуалната незаконосъобразност на НП не налага разглеждане на
спора по същество.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260031/05.10.2020г.
по а.н.д.№608/2020г. на РС – Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.