№ 16875
гр. С, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря ЦВ.ИВ.ЯН.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110152533 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Т. С. П. и Х. С. Ц..
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми:
Х. С. Ц.: 2231,24 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се на адрес: гр. С,
УЛ.АРХ.ЙО.М. 38, вх.1, ап.1, аб. №******, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. , ведно със законна лихва за периода от 31.01.2023 г. до
изплащане на вземането, 185,72 лева - мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.09.2021 г. до 13.01.2023 г., 16,78 лева - цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. ,
ведно със законна лихва за периода от 31.01.2023 г. до изплащане на
вземането, 2,60 лева- мораторна лихва върху главницата за дяловото
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 13.01.2023 г.
Т. С. П.: 1115,62 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се на адрес: гр. С,
УЛ.АРХ.ЙО.М. 38, вх.1, ап.1, аб. №******, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 31.01.2023 г. до изплащане
на вземането, 92,86 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от
15.09.2021 г. до 13.01.2023 г., 8,39 лева - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 31.01.2023 г. до изплащане на вземането, 1,30 лева-
мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от
1
16.07.2020 г. до 13.01.2023 г. За процесните суми е издадена ЗАПОВЕД №
13147 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 ГПК
11.05.2023 г. по ч.гр.д. № 5499/2023 г. по описа на СРС, 178 състав. Ищецът
твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците (като
собственици на процесния топлоснабден имот) въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
имота на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение от „Техем сървисис“ ЕООД, както и дължимата стойност на
услуга дялово разпределение. Счита, че ответниците са изпаднали в забава и
дължат обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе
размери. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на
разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Х. Ц., с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Т. П. не е депозирала отговор. Във
възражението по чл. 414 ГПК в заповедното производство е изложила доводи
за неоснователност на претенциите.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
По предявените установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска
за главница за топлинна енергия - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия - че
облигационното правоотношение е възникнало на соченото от ищеца правно
основание – по силата на закона и с оглед притежаваното от ответниците
право на собственост върху имота през исковия период, обема на реално
доставената до имота на ответниците топлинна енергия, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума, изпадането в забава в плащането
на главното задължение.
В тежест на ищеца е да установи, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е
извършена през периода, както и легитимацията си да претендира
дължимостта на това вземане.
Ответниците следва да докажат възраженията си (правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По възражението за давност, наведено от ответника Х. С. Ц. с отговора, в
2
тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността за процесните вземания.
На първо място спорен по делото е въпросът дали ответниците имат
качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според чл. 153,
ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. по описа на ОСГК, ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни
субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на
задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди
към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице
следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства,
например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част
от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както
изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора между страните по същия), така и презюмиран
(сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право
на ползване – по силата на закона чл. 153, ал. 1 ЗЕ), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е
в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния
имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице
последно по време е сключен договор за доставка на топлинна енергия.
След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства
съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и главно
доказване, че през исковия период страните са били обвързани от договорно
3
правоотношение, възникнало с оглед притежавано от ответниците право на
собственост върху недвижимия имот.
Установява се от представения по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 135, том XXI, дело № 3946/1970 г. от 26.08.1970 г. /л. 24/ се
установява, че Л.Л. Ц.а е придобила собствеността върху следния недвижим
имот: апартамент в гр. С, ул. „АРХ.М.“ № 38-40, на партера, състоящ се от
една стая, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по ОП 51,25
кв.м.
От удостоверение за наследници на Л.Л. Ц.а /л. 20/ се установява, че след
смъртта си, настъпила на 10.03.1989 г., Ц.а оставила за наследник по закон
сина си СТ.П. Ц.. От същото удостоверение е видно, че СТ.П. Ц. е починал на
29.04.1996 г., като оставил за наследници по закон В.Б. Ц.а /съпруга/, Т. С. П.
/дъщеря/ и Х. С. Ц. /син/.
Не са представени други относими доказателства, установяващи право на
собственост върху топлоснабдения имот. По делото не се твърди и не се
установява към момента на придобиването на имота Л.Л. Ц.а да е била в
граждански брак. От удостоверенията за наследници на П.Ц.П. /л. 18-19 и 22-
23/ е видно, че към датата на смъртта си /20.07.1988 г./ е бил в граждански
брак с Л.Л. Ц.а, но не се твърди и не се установява кога е сключен този брак,
поради което не се установява при придобиването му имотът да е станал СИО.
Представения препис от решение № 20066865/15.03.2021 г. на СРС, 141
състав, /л. 41/ е със заличени данни, но дори и да се приеме, че страните по
акта могат да се идентифицират по приложения препис от ИМ /л. 37/, то от
разпореждане № 20020524/11.03.2022 г. /л. 44/ е видно, че
първоинстанционното решение е обжалвано, като не са представени по делото
данни за резултат от инстанционен контрол. Не е представено удостоверение
за наследници на В.Б. Ц.а. Представените други удостоверения за наследници
и документи са неотносими, доколкото не водят до изграждането на
проследима линия от последователни транслативни сукцесии.
Доколкото съдебното решение не може да се основава на предположения и
спекулации, то от представените и приети доказателства настоящият състав
стига до извод, че въз основа на наследствено правоприемство ответниците Т.
С. П. и Х. С. Ц. се легитимират в настоящия процес като собственици на по
1/3 ид. ч. от описания в исковата молба имот.
Както се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден
презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед
притежавано от потребителя право на собственост или вещно право на
ползване. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ответниците през процесния период са били титуляри на правото на
собственост върху имота, с оглед което и предвид законовата уредба на ЗЕ се
явяват насрещна страна по продажбеното правоотношение с предмет
топлинна енергия за същия имот. Следва да се посочи, че нормата на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди,
4
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които
се урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносното предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона -
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител,
включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по
описа на ВКС, ІІІ г. о. С оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между
главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с
решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор"
от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по
силата на закона предвид качеството на ответниците на собственици на имота
през процесния период.
Доколкото от събраните по делото доказателства не следва по
безпротиворечив начин нещо различно, то следва да се приеме, че всеки от
ответниците е задължен за 1/3 част от неплатената цена на топлинната
енергия, потребена в имота през исковия период.
Твърдените от ищеца квоти не намират опора в събрания по делото
доказателствен материал.
С оглед оплакванията на ответника Т. С. П., че имотът е използван единствено
от ответника Х. С. Ц., съдът приема, че обстоятелството кой фактически е
ползвал имота е ирелевантно за ангажиране отговорността на ответника, тъй
като законът свързва качеството потребител с носителя на правото на
собственост или на ограничено вещно право на ползване, какъвто безспорно е
и ответникът Т. С. П.. По делото няма приложено заявление – декларация за
откриване на партида лично от името на ответника Х. С. Ц., поради което
отговорността на ответниците за заплащане на стойността на доставената до
имота топлинна енергия следва да се ангажира при условията на разделност –
съобразно притежаваните квоти в съсобствеността.
Не е спорно също така, а и това се установява от събраните писмени
доказателства, че сградата, в която се намира имотът е топлоснабдена.
Установено е, че на проведеното на 21.08.2002 г. общо събрание на етажните
собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата дялово
разпределение с "Техем сървисис" ЕООД.
Относно количеството и цената на топлинната енергия е изслушано и прието
заключение на съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като компетентно изготвено и в пълнота отговарящо на
поставените задачи. От заключението на вещото лице настоящата инстанция
приема, че в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в имота е имало 2-ва
радиатора, свързани към ВОИ, без монтирани УДР ( с топлинна мощност
2496,9 Вт и 2779.6 Вт.), за които служебно са начислени дялови единици -
общо 11316,602 д.е. За начислените дялови единици е изчислена и начислена
5
ТЕ отдадена от отоплителни тела в имота - 11261,458 кВтч. Не е начислявана
ТЕ за отопление имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота -
0,000кВтч. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна
инсталация на база пълен отопляем обем 122 м3 - 1377,514 кВтч (30,59% за
ЕС; Qcи - 41494,773 кВтч.). За имота е изчислена и начислена ТЕ за
подгряване на вода за БГВ на база начислен разход за бр. ползватели ( без
водомер ): начислен разход 50,680 м3; коригиран разход 101,360 м3; 6695,544
кВтч. Разходът е разпределен по периоди (помесечно ). От СТЕ се установява
още, че в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. в имота е имало 2-ва
радиатора, свързани към ВОИ, без монтирани УДР (с топлинна мощност
2496,9 Вт и 2779.6 Вт.), за които служебно са начислени дялови единици-
общо 12240,742 д.е. За начислените дялови единици е изчислена и начислена
ТЕ отдадена от отоплителни тела в имота - 12167,075 кВтч. Не е начислявана
ТЕ за отопление имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота -
0,000кВтч. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна
инсталация на база пълен отопляем обем 122 м3 - 1533,157 кВтч (28,50% за
ЕС ; Qch = 46183,225 кВтч.). За имота е изчислена и начислена ТЕ за
подгряване на вода за БГВ на база начислен разход за бр. ползватели (без
водомер): начислен разход 49,700 м3; коригиран разход 99,400 м3; 4697,649
кВтч. Разходът е разпределен по периоди ( помесечно).
Количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща
процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, е измервано и
отчитано от общ топломер. Технологичните разходи в абонатната станция са
отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били
за сметка на ищеца. Дяловото разпределение е осъществявано от "Техем
Сървисис" ЕООД. Според вещото лице дяловото разпределение за процесния
период е извършено съобразно нормативната уредба. След извършеното
изравняване вещото лице е посочило, че стойността на ТЕ за процесния
период възлиза на сумата от 4030,60 лв. Вещото лице е подчертало, че тази
сума не включва предишни неплатени и просрочени суми извън периода,
както и лихви по тях. Вещото лице не е констатирало отклонения от
нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за периода. Посочено е и че
общият топломер е преминавал метрологични проверки на 05.2020 г. и на
17.11.2021 г., като не са констатирани отклонения, с оглед което и съдът
приема, че през процесния период същият е бил годно средство за търговско
измерване на преминаващата през същия ТЕ.
Настоящият съдебен състав приема, че от СТЕ се доказва, че през исковия
период до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 4030,60 лв., като
според вещото лице изчислението по изравнителните сметки е правилно. Ето
защо съдът приема иска за главница за топлинна енергия за доказан до размер
от 4030,60 лв., всеки от ответниците дължи по 1/3 от тази сума, или по 1343,53
лв.
Ответникът Т. С. П. не е подал отговор на исковата молба, не е направил
6
възражения срещу дължимостта на сумата за главница, поради което спрямо
нея искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от
1115,62 лв., колкото се претендира с исковата молба. Като законна последица
от уважаване на иска за главница, следва да се присъди и законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.01.2023 г. до
окончателното плащане.
Ответникът Х. С. Ц., в срока по чл. 131 ГПК, е направил възражение за
погасяване на сумите по заповедта за изпълнение по давност, по което съдът
приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия
са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в
общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да
са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по
описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е
уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.01.2023 г., на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК – то в случая от 31.01.2023 г. давността е прекъсната, като в
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. срокът на погасителната давност е
спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР
на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 24.11.2019 г. (с
прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност.
В случая не се претендират такива вземанията.
Вземането за м. 5.2020 г. е станало изискуемо на 15.07.2020 г.
При това положение възражението за изтекла погасителна давност се явява
изцяло неоснователно, поради което искът срещу Х. С. Ц. за главница за ТЕ
следва да се уважи до размера от 1343,53 лв., като за разликата над 1343,53 лв.
до 2231,24 лв. искът се явява недоказан и трябва да бъде отхвърлен.
Като законна последица от уважаване на иска, върху главницата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 31.01.2023 г. до окончателното плащане.
7
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която
се намира жилището на ответниците, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. От събраните в хода на производството доказателства
е установено, че услугата е извършвана през процесния период от "Техем
Сървисис" ЕООД.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сградаетажна собственост се извършва по система за дялово разпределение,
като начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. В отношенията между
страните са приложими общите условия, приети по делото като доказателство,
като според същите условия редът и начинът на заплащане на услугата
"дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата
"дялово разпределение" се заплаща на продавача – "Т.С." ЕАД, от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите
за дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е
установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на
същата е дължима на ищеца.
Ето защо и този иск е доказан по основание и по размер за сумата от 25,18 лв.,
от която всеки от ответниците дължи по 8,39 лв. При това положение искът за
цена за услугата ДР срещу Т. С. П. следва да се уважи изцяло, а този срещу Х.
С. Ц. – до размера от 8,39 лв., а за разликата над 8,39 лв. до 16,79 лв. – да се
отхвърли като недоказан. Началната дата, за която се претендира цена на
услуга за дялово разпределение е м. 05.2020 г., поради което няма вземания,
които да са погасени по давност и искът е основателен в пълен размер, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.01.2023 г. до окончателното плащане.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение №
0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3,
вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, доколкото
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен
– с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон. Предвижда се лихва да се дължи след
8
установяване окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в
размер на законната лихва. Следователно, задълженията за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което
поставянето на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана
от страна на кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет -
страницата на дружеството, в какъвто смисъл са оплакванията в отговора на
исковата молба, които биха били релевантни в случай, че приложение намират
общите условия на ищеца от 2014 г., каквато не е настоящата хипотеза.
По отношение на ответника Т. С. П. съдът прие, че дължи главница за
топлинна енергия в размер на 1115,62 лв., лихвата за забава е дължима за
периода 15.09.2021 г. – 13.01.2023 г. и изчислена по реда на чл. 162 ГПК е в
размер на 92,86 лв., поради което този иск следва да се уважи изцяло.
По отношение на ответника Х. С. Ц. съдът прие, че е дължима главница за
топлинна енергия в размер на 1343,53 лв.
Съобразявайки момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по
всяка от изравнителните сметки и с помощта на онлайн калкулатор, съдът
изчисли по реда на чл. 162 ГПК, че искът за лихва за забава е основателен за
сумата от 109,44 лв., до която следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 185,72 лв.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение
на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция
за сумата от 3,90 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство ищецът претендира разноски в размер на 152,21 лв.
– държавна такса, 300 лв. – депозит за експертиза, и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален
размер от 100 лв., или общо 552,21 лв.
Пропорционално на уважената част от исковете ответникът Х. С. Ц. дължи
222,95 лв., а Т. С. П. – 180,27 лв.
За заповедното производство ищецът претендира от Х. С. Ц. разноски в
размер на 48,73 лв. – държавна такса и 27,78 лв. – юрисконсулстско
възнаграждение, или общо 76,51лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съразмерно с уважената част от исковете, този ответник следва да заплати на
ищеца сумата от 45,90 лв.
9
За заповедното производство ищецът претендира от Т. С. П. разноски в размер
на 24,36 лв. – държавна такса и 13,89 лв. – юрисконсулстско възнаграждение,
или общо 38,25 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената
част от исковете, този ответник следва да заплати на ищеца сумата от 38,17 лв.
От ответника Х. С. Ц. се претендират разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева за исковото производство и 200 лева за
заповедното производство. От ищеца е направено възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно. Възнаграждението следва
да се определи при база от 400 лева за исковото производство и 50 лева за
заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете на ответника се дължи сумата от 160 лв. –
разноски за исковото производство, както и 20 лв. – разноски за заповедното
производство.
От ответника Т. С. П. не се претендират разноски, поради което съдът не
присъжда такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК:
******** и адрес: гр. С, УЛ.“Я.“ 23 Б, общ. Столична, обл. С (столица), по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х. С. Ц. с ЕГН: ********** дължи на "Т.С." ЕАД
сумата от 1343,53 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се на адрес: гр. С, УЛ.
„АРХ.ЙО.М.“ 38, вх.1, ап.1, аб. №******, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 31.01.2023 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 2231,24 лв. като неоснователен; сумата от
109,44 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до
13.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 185,72 лв. като неоснователен, сумата от 8,39 лв. - цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м.
04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 31.01.2023 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 16,78 лв. като неоснователен, за които вземания
е издадена ЗАПОВЕД № 13147 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО
ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 ГПК 11.05.2023 г. по ч.гр.д. № 5499/2023 г. по
описа на СРС, 178 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК:
******** и адрес: гр. С, УЛ.“Я.“ 23 Б, общ. Столична, обл. С (столица), по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че т Т. С. П. с ЕГН: ********** дължи на "Т.С."
ЕАД сумата от 1115,62 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
10
топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се на адрес: гр. С, УЛ.
„АРХ.ЙО.М.“ 38, вх.1, ап.1, аб. №******, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 31.01.2023 г. до
изплащане на вземането; сумата от 92,86 лв. - мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2021 г. до 13.01.2023 г.; както и сумата от 8,39
лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.
05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 31.01.2023
г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена ЗАПОВЕД №
13147 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 ГПК
11.05.2023 г. по ч.гр.д. № 5499/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от "Т.С." ЕАД, с ЕИК: ******** и адрес: гр.
С, УЛ.“Я.“ 23 Б, общ. Столична, обл. С (столица), по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х. С. Ц. с ЕГН: ********** дължи
на "Т.С." ЕАД сумата от 2,60 лева- мораторна лихва върху главницата за
дяловото разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 13.01.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от "Т.С." ЕАД, с ЕИК: ******** и адрес: гр.
С, УЛ.“Я.“ 23 Б, общ. Столична, обл. С (столица), по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. С. П. с ЕГН: ********** дължи
на "Т.С." ЕАД сумата от 1,30 лева- мораторна лихва върху главницата за
дяловото разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 13.01.2023 г.
ОСЪЖДА Х. С. Ц. с ЕГН: ********** да заплати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК:
******** и адрес: гр. С, УЛ.“Я.“ 23 Б, общ. Столична, обл. С (столица) на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 222,95 лв. - разноски в исковото
производство и сумата от 45,90 лв. - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Т. С. П. с ЕГН: ********** да заплати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК:
******** и адрес: гр. С, УЛ.“Я.“ 23 Б, общ. Столична, обл. С (столица) на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 180,27 лв. - разноски в исковото
производство и сумата от 38,17 лв. - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК: ******** и адрес: гр. С, УЛ.“Я.“ 23 Б, общ.
Столична, обл. С (столица), да заплати на Х. С. Ц. с ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 160,00 лв. – разноски в исковото
производство, и сумата от 20,00 лв. – разноски в заповедното производство
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач "Техем
Сървисис" ЕООД, ЕИК *********, на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12