Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р
Е Ш Е Н И E
гр.Б.С, 05.12.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично заседание на 06 ноември, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР
ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д. № 893/2019 год. по описа на РС-Б.С, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „К.Б.” ЕООД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Т.П. – управител, чрез юрисконсулт И.Т., с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД, срещу А.П.Р. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 350,00 лв.-главница, дължима на основание сключен договор за банков кредит № **********/04.04.2015г., сключен между „4Финанс“ ЕООД и ответника, прехвърлен с договор за цесия от 01.02.2018г. на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба- 01.07.2019г. до окончателното ѝ заплащане, както и направените съдебни разноски.
Ищецът
твърди, че между ответника и „4финанс“ ЕООД, опериращо под търговската марка
„Вивус“ е сключен Договор за кредит №**********/04.04.2015г. за сумата 350лв. главница. Поддържа, че договорът е
сключен по реда на чл. 6 и сл. от ЗПФУР. Твърди, че кредитодателят е изпълнил
задълженията си по процесния договор, заявени са и е предоставил горепосочените
услуги. Поддържа, че ответникът не е изпълнил своите задължения.
Поддържа, че така формираното вземане е цедирано от „4финанс“ ЕООД на ищеца, за което е изпратено уведомление на длъжника за цесията, като пратката е върната с отметка „непотърсена“, във връзка с което представя уведомление за цесията и с приложенията към исковата молба.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, намира следното:
Ответникът е уведомен надлежно за подадената искова молба, като не е депозирал писмен отговор. Още с разпореждането по чл. 131 ГПК на ответника е указана възможността при негово пасивно поведение ищецът да поиска постановяването на неприсъствено решение. Ответникът, редовно уведомен, не се явява и в първото съдебно заседание по делото, като липсва и направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
С докладвано в с.з. на 06.11.2019г. становище от ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено срещу ответника в случай, че са налице предпоставките за това.
Съдът, като взе предвид направеното от ищеца искане за постановяване в негова полза на неприсъствено решение и като съобрази, че са налице предпоставките на чл. 238 и следващите от ГПК за уважаване на искането, а именно, че с разпореждането по чл. 131 от ГПК на страната са указани съответните последици, че страната не е представила в срок отговор на исковата молба, не се е явила в първото заседание по делото и не е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, както и че предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявеният иск бъде уважен.
По разноските:
Съобразно изхода на спора направеното от ищеца искане за присъждане на сторените по делото разноски се явява основателно за сумата 50лв. за държавна такса.
Понастоящем е в сила изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.), според която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение присъждането на разноските, дължими на страната за заповедното и исковото производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото –от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа. Съдът като съобрази, че от една страна -делото е с малък материален интерес, за вземания, произтичащи от договор за кредит. От друга страна, извършената от юрисконсулта работа се състои в попълване на искова молба по множество еднотипни искови производства, без явяване в открито съдебно заседание, а с изготвяне на становище с искане за постановяване на неприсъствено решение. Освен това настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност, поради което и съдът намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева –за исковото производство.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.П.Р. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, да заплати на „К.Б.” ЕООД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Т.П. – управител, чрез юрисконсулт И.Т., по предявените искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата от 350 лв./триста и петдесет лева/, представляваща главница по Договор за кредит №**********/04.04.2015г., сключен между „4Финанс“ ЕООД и ответника, прехвърлен с договор за цесия от 01.02.2018г. на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба - 01.07.2019г. до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.П.Р. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, да заплати на „К.Б.“ ЕООД направените по делото разноски в размер на сумата 50 лв. за държавна такса и сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: