№ 829
гр. София, 18.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20211110216342 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Бест Бг” ООД срещу Наказателно постановление (НП) №
600391-F607391/16.09.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“
София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 185,
ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева за нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, вр. чл.
118, ал. 4 от ЗДДС.
В подадената жалба се излагат съображения за материална и процесуална
незаконосъобразност на постановлението, включително и за нарушен месечен срок за
издаването му след връчване на АУАН. Посочва, че в процесния ден обектът на
дружеството е проверен двукратно, като са установени минимални разлики между касовата
наличност и отчетеното в паметта на двете фискални устройства. Сочи се, че разликата от
около 90.00 лева, описана за втората каса, се дължи на върнати пари на клиенти, които са
върнали закупена от тях стока, но още не са били сторнирани покупките и това не е било
отразено в паметта на ФУ.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, при отказ на
служител да получи призовката, не изпраща законен или упълномощен представител.
Административно наказващият орган – началника на отдел „Оперативни дейности“
София в ЦУ на НАП се представлява от юрисконсулт П ., която оспорва жалбата. Намира,
че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, тъй като нарушението е
безспорно доказано. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.03.2021 г. в 15:20 часа била извършена проверка след двудневно наблюдение, на
търговски обект – магазин „BEST BAY”, находящ се в гр. София, бул. Панчо Владигеров №
46, стопанисван от „Бест Бг” ООД. По-рано същия ден отново била извършена проверка на
обекта, когато не били установени нарушения на чл. 33 от Наредба Н-18. Като част от
проверяващият екип при повторната проверка участвал и св. Н. П. – старши инспектор по
приходите в ЦУ на НАП. При проверката било установено, че в обекта има въведени в
работен режим две фискални устройства (ЕКАФП) и две компютърни конфигурации с
инсталиран софтуер. Първото било модел Tremol M20 с номер на фискалното устройство №
ZK128827 и номер на фискална памет – 50165472, а второто ФУ било също модел Tremol
M20 с номер на фискалното устройство № ZK128860 и номер на фискална памет –
50165505. И двете фискални устройства притежавали функциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми, както и имали изградена дистанционна връзка с НАП и били
регистрирани в НАП през 2019 г.
Като част от проверката от първото фискално устройство с № ZK128827 бил изваден
междинен дневен финансов отчет от ФП № 042031/03.03.2021 г. в 15:27 часа, видно от който
разчетената касова наличност на устройството била в размер на 1019.06 лева, платени в
брой. Но проверяващите установили, че фактическата наличност в касата се равнявала на
1023.50 лева, съгласно опис на парите в касата, изготвен от служител на обекта.
Следователно била установена разлика между касовата наличност и разчетената от ФУ в
размер на 4.44 лева, която се явявала в повече от отразената от устройството.
А от извадения междинен дневен финансов Х отчет с № 055460/03.03.2021 г. в 15:33
часа от второто ФУ с № ZK128860 се установил дневен оборот от 1701.25 лева. За таза каса
проверяващите установили фактическа наличност в размер на 1609.00 лева, съгласно опис
на пари в касата, съставен от служител на дружеството. Установената промяна в касовата
наличност била в размер на 92.95 лева, която се явявала по-малко от отразеното в паметта
на ФУ. Разликата се дължала на върнати поради рекламация закупени стоки от магазина, за
които на клиентите били върнати и заплатените цени на стоката, като в края на деня в 17:33
часа бил издаден фискален бон за сторно за сумата от 15.50 лева по документ от същия ден
в 13:35 часа, както и за сумата от 75.00 лева по документ, издаден същия ден, в 14:07 часа.
Но тези върнати на клиентите суми не били своевременно отразени в паметта на второто
фискално устройство като „служебно изведени“ суми.
При прегледа на дневните отчети за дата 03.03.2021 г. било установено, че няма
вписани „служебно изведени“ суми в паметта на фискалното устройство, а само „служебно
въведени“ суми, като в деня на проверката и двете били в изправност. Описа на парите в
двете каси бил изготвен от служител в обекта – Чън Мейин без същият да изложи каквито и
да е възражения относно така констатираните суми.
Инспекторът по приходите Н. преценил, че разликата от 4.44 лева в първата каса
представлява въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажби, която не е отразена
на фискалното устройство в момента на извършването й с точност до минута. А за разликата
от минус 92.95 лева във втората каса, той преценил, че е в резултат на извеждане от пари от
касата, която не е отразена във фискалното устройство в моента на извършването й с
точност до минута. За констатациите бил съставен протокол за извършена проверка
(подписан и от служителя Чън Мейин) и били иззети и приложени към протокола 2 бр.
дневен отчет от ФУ и 2 бр. опис на пари в касата. В протокола служителят не изложил
каквито и да е възражения срещу констатираната касова наличност или нейния произход, а
само написал „Имам“ в полето за възражения. Протоколът бил изготвен на 03.03.2021 г. в
16:10 часа и бил връчен на служителя на дружеството, който се разписал за това.
При така достигнатите изводи, след края на проверката, на 30.03.2021 г. от инспектор
по приходите Н. П. бил съставен АУАН № F607391 за описаните нарушения на чл. 33, ал. 1
2
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, в присъствието на свидетел на
установяване на нарушението и на упълномощено лице от управителя на дружеството –
жалбоподател, което се удостоверява с техните подписи. Представителят на дружеството не
изложил възражения срещу констатациите в акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било
подадено възражение, в което се излагало именно какъв е произходът на разликата, като
доводите са идентични с тези по жалбата.
Въз основа на АУАН № F607391/30.03.2021 г. при пълна идентичност на описаното
нарушение и дадената му правна квалификация било издадено обжалваното наказателно
постановление на 16.09.2021 г., с което на „Бест БГ“ ООД е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18 на министъра на финансите, за това, че дружеството не е изпълнило
задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна в касовата
наличност при извеждане на пари от касата на двете фискални устройства чрез операциите
„служебно изведени“ или „служебно въведени“ суми. Изрично в НП наказващият орган е
приел, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи.
Наказателното постановление е връчено на управителя на дружеството на 08.11.2021 г.
видно от инкорпорираната в НП разписка, като на 15.11.2021 г. е депозирана и жалбата
срещу него в ЦУ на НАП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Н. П., като и от събраните по делото писмени доказателства (2 броя дневен отчет от ФУ,
протоколи за извършена проверка, 2 броя опис на парите в касата, копия на 2 броя фискални
бонове за сторно, заповед № ЗЦУ-ОПР-1149/25.08.2020 г.), приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля П., тъй като същите са
непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото.
Свидетелят подробно разказва за случая и за установеното от него при извършената
проверка на обекта. Свидетелят потвърждава, че при проверката в една от касите на обекта е
установена сума, по-голяма от регистрираната на ФУ, а при втората каса, разликата е
отрицателна. Свидетелят споделя, че актът е съставен в присъствие на упълномощен
представител на дружеството, който макар и китайски гражданин, е владеел писмено и
говоримо български език и е имал издаден ЕГН и българска лична карта. Той уточнява, че
по време на проверката също е могъл да се разбере с китайските служители на обекта, които
са извършили описа на пари в касата.
Като от самия дневен отчет се установява, че устройството притежава функциите
„служебно въведени суми” и „служебно изведени суми”, както и конкретните отразени
стойности. Съдът се довери и на отразеното в писмените доказателства по делото, като
видно от описите на пари в касата, и двата са изготвени и подписани от служител в обекта,
без да посочи каквито и да е възражения относно размера на сумите или техния произход. А
доказателства за произхода на отрицателната разлика са представени в последствие, видно
от двата фискални бонове за сторно, издадени по-късно същия ден, в които изрично е
посочено, че се отнасят до сделки от датата на проверката.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в актуалната
към онзи момент чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок /актуален към датата на подаването й/,
от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално
допустима.
3
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при правилно
приложение на процесуалния и материалния закон.
Съгласно т. 1.1, б. „г” от приложената към преписката Заповед от 25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП, наказателни постановления за нарушения по чл. 185
ЗДДС се съставят и от началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, като
съдът приема, че посочения в НП като негов издател – началник на сектор „Оперативни
дейности“ в ЦУ на НАП заема същата длъжност, след промяна в организацията на
Централното управление, за което е представено и удостоверение. А актосъставителят в
качеството му на орган по приходите е компетентен на основание т. 2.1 от същата заповед,
каквото правомощие е предвидено и в чл. 193, ал. 2 от ЗДДС.
Съдът намира за необосновани твърденията за нарушен месечен срок за издаване на НП
след връчване на АУАН. Срокът по чл. 52 от ЗАНН е инсруктивен и нарушаването му не
води до незаконосъобразност на НП. Съдът съобрази, че постановлението е издадено в 6-
месечния давностен срок по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е ясно описано, като е посочена идентификацията на въведеното в обекта
ФУ, отчетената наличност в паметта му и фактическата наличност в касата, като правилно е
изчислена и положителната, съответно отрицателната разлика на парите в касата. Описани
са конкретно проверения обект, датата и мястото на нарушението, като му е дадена и
съответната правна квалификация. Поради това съдът намира, че липсват нарушения на чл.
57, ал 1 ЗАНН. Действително, в акта и в НП са описани две разминавания в наличностите,
съответно за всяка каса. Но е наложено едно наказание, като е прието, че е осъществено
само едно нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата. С оглед на това и начина на описване на
нарушението в НП, където изрично е посочено, че то се изразява в неотразяване на
извеждане на пари в касата, съдът прие, че всъщност дружеството е санкционирано
единствено за отрицателната разлика от 92 лева във втората каса в обекта. А очевидно
разликата от 4.44 лева в първата каса е минимална и единствено от формална страна
осъществява състава на нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Именно поради това и
наказващият орган не е наложил две административни наказания, а само едно, като
очевидно е приел, че не следва да се санкционира дружеството за разминаването между
фактическата наличност и отразеното в паметта на първото ФУ в размер на 4.44 лева, макар
и да не е изложил конкретни съображения за това. Но поради минималния размер на
разликата същата вероятно се дължи на останали дребни суми след някои продажби, които
клиентите са оставили като невзето „ресто“.
Но по отношение на втората каса е установено разминаване в размер на около 92 лева,
което се явява като липса от касовата наличност в сравнение с отразеното в паметта на ФУ и
именно за това нарушение е санкционирано дружеството.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е предвидено, че всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ.
С обжалваното НП е вменено на жалбоподателя извършване на нарушение на чл. 33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Цитираната норма гласи, че извън случаите
4
на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми (които операции са се поддържали от фискалното устройство
в обекта). Безспорно е, че при проверката е установена разлика в касовата наличност, а
именно минус 92.95 лева, а в разпечатките от дневния отчет от фискалното устройство с №
ZK128860 не е отразен произходът на тези суми, нито те са отчетени като служебно
изведени. Следователно актосъставителят и наказващият орган са дали правилна правна
квалификация на нарушението, която съответства на фактическото му описание. Посочени
са датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено и установено.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо
лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда въпроса за
субективната страна на деянието. От това следва и извода, че при реализирането й не следва
да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството
или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната
форма. В този смисъл е ирелевантно дали невъвеждането на сумата от 92.95 лева като
„служебно изведени“ в паметта на ФУ незабавно след връщане на сумите на клиенти,
направили рекламация, се дължи на пропуск на служител, независимо кой е той, както и
какви са причините за този пропуск. Всяко ЮЛ извършва фактически действия чрез своите
управителни органи и служители, като същото носи отговорност за техните действия и
бездействия, стига да не представляват престъпление, каквото в случая не е налице.
В случая на практика дружеството не оспорва, че е била налице такава наличност в
касата на обекта, като е представило и доказателства за произхода на отрицателната разлика.
На следващо място, съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е
приел, че неотбелязването на промяната в касовата наличност не е довело до неотразяване
на приходи. Този извод на наказващия орган се обосновава преди всичко с факта, че е
налице отрицателна разлика, както и че при извършената от проверяващите контролна
покупка е бил издаден касов бон. Освен това съдът установи и произходът на сумата, а
именно върнати на клиенти пари по сторнирани продажби, които обаче не са били отразени
незабавно като „служебно изведени“ суми.
Законодателят е предвидил в нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС налагане на съответно
наказание, като е предвидил, че извън случаите по ал. 1 /която касае неиздаване на документ
по чл. 118 от ЗДДС/ на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 от закона или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Нормата обаче съдържа едно ограничение за прилагане на посочената алинея – нарушението
трябва да не води до неотразяване на приходи, когато се налага наказанието предвидено в
ал.1 /а именно за юридически лица- имуществен санкция в размер от 500 до 2000 лева/.
Следователно нарушението, санкционирано по ал.2 следва да е довело до неотразяване на
приходи, а ако не е довело до неотразяване на приходи – следва да се приложи санкцията по
ал.1.
В конкретния случай по безспорен и несъмнен начин се установи, че към момента на
проверката в касата на търговския обект е имало парични средства, които са по-малко от
отчетената касова наличност, отразена в паметта на фискалното устройство с 92.95 лева,
които не са отчетени като „служебно изведени“. Тъй като се касае за отрицателна разлика
между касовата наличност и отчетената такава по фискално устройство, съдът намира, че
нарушението не е довело до неотразяване на приходи, както и е прието в НП чрез избора на
санкционна разпоредба.
При така установеното съдът достига до извода, че наказващият орган е приложил
5
правилната санкционна норма - тази на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, като е наложил
санкцията в границите, посочени в ал. 1. За така извършеното нарушение на чл. 33 от
Наредба № Н-18 на дружеството е определена имуществена санкция в минималния размер
/а именно 500 лева/, която съдът намира за правилно индивидуализирана. Наказващият
орган е взел предвид ниския размер на неотчетената сума и обстоятелството, че се касае за
отрицателна разлика. Съдът счита, че по този начин е спазена разпоредбата на чл. 27 от
ЗАНН и с така наложеното административно наказание ще бъдат постигнати целите на
административното наказване посочени в чл.12 от ЗАНН.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН и
квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007
г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС. Съдът намира, че нарушението разкрива типичната
обществена опасност на нарушенията от този вид и не следва да бъде разглеждано като
малозначително, доколкото нарушението е свързано с липсата на надлежно отразяване на
две суми, които са били изведени от касата на обекта, но не са отразени в паметта на
фискалното устройство. Подобна практика затруднява отчетността и контрола над
търговските обекти. Разпоредбата на чл. 33 от Наредба № Н-18 цели да се осигури по-голяма
отчетност и проследимост на паричните потоци във всеки един момент, като липсата на
отразяване на служебно въведени или изведени суми и следващата се разлика в касовата
наличност и отчетените суми във ФУ препятстват проследяването на отчетените продажби и
налични средства в обекта.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия
орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. и приложима и за висящи производства/ законът допуска
присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално представителство на
наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като представител на НАП в проведеното
съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата
делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в
размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна
или фактическа сложност, като е проведено само едно съдебно заседание и се касае за едно
типично санкционирано нарушение, поради което и следва да се присъди възнаграждение в
размер на минималния предвиден от закона - 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9, вр. чл. 63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 600391-F607391/16.09.2021 г.,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ София в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя „Бест Бг“ ООД на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 500 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, издадена от министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
6
ОСЪЖДА жалбоподателя „Бест Бг“ ООД с ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на
Национална агенция за приходите сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7