Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 04.04.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на единадесети март, през две хиляди и деветнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар РУМЯНА БАЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2517 по описа за 2018 год,за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ/ с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ” АДСИЦ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Христофор Колумб”№43, представлявано от Галя Александрова Георгиева – изп.директор, действащ чрез пълномощник – юрисконсулт Д.К., против П.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***. Заявената искова претенция е с посочено правно основание по чл.422 от ГПК вр.чл.79 и сл.от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и цена на исковете: 735,42 лв, от които: главница – 563,58 лв. и лихва – 171,84 лв.
Ищецът излага в ИМ, че въз основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 917/2018 г. по описа на РС – Ловеч е издадена заповед за изпълнение № 488_23.05.2017 г. против П.П.П., която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Със съобщение от 01.11.2018 г. на РС – Ловеч по посоченото ч.гр.д. „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ е уведомено за възможността в 1- месечен срок да предяви искове срещу П.П. за установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Счита, че с оглед на това за ищеца е налице правен интерес да предяви настоящите искове по реда на чл.422 от ГПК.
Наведени са твърдения, че на 21.04.2006 г. ответникът е сключил Договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” с Българска пощенска банка АД, нова фирма „Юробанк България”АД, по силата на който на П. е издадена кредитна карта и е отпусната определена парична сума, а П. се е задължил да върне усвоената част от него с начислените договорни лихви разсрочено, на месечни вноски, с установен минимален размер. Твърди се, че ответникът не е извършил плащания на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, поради което на основание приложимите към сключения договор Общи условия, вземането за възстановяване на цялата сума по кредита е станало незабавно изискуемо и дължимо.
Ищецът посочва, че вземането на Банката срещу ответника е цедирано на „Алфа Кредит”АДСИЦ/с ново наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ/, като към датата на цесията/15.11.2007 г./ възлиза на сумата от 563,58 лв. Твърди, че ответникът П.П. е уведомен за цесията и със споразумение от 25.04.2013 г., сключено с „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ, е признал съществуването на дълга си от 563,58 лв. Съгласно постигнатото споразумение страните са се съгласили задължението на ответника да бъде редуцирано с 50% в случай, че остатъкът в размер на 281,79 лв. бъде изплатен на 1/една/вноска, еднократно в срок до 25.05.2013 г.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил в срок дължимата сума, поради което в съответствие с т.6 на споразумението, уговорената редукция е станала невалидна и П. е останал задължен за пълния размер на задължението, признато със споразумението от 25.04.2013 г., а именно 563.58 лв. Твърди, че до настоящия момент не са извършвани никакви плащания за погасяване на признатото със споразумението задължение .
В петитумната част е изведено искане, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че П.П.П. дължи на „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ8 с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ”АДСИЦ/ сумите, заявени по реда на заповедното производство и предмет на заповедта за изпълнение на парично задължение №488/23.05.2017 г., издадена по ч.гр.д.№ 917/2018 г. по описа на РС – Ловеч, както следва:
- 563,58 лв – представляваща непогасено задължение по споразумение от 25.04.2013 г. за признаване и разсрочване на задължение по договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 21.04.2006 г, сключен с Българска пощенска банка АД / нова фирма „Юробанк България”АД, цедирано на „Алфа Кредит”АДСИЦ / ново наименование „Делта Кредит АДСИЦ, съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007 г. и Приложение №1 към него, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда / 26.02.2018 г./ до окончателното изплащане на сумата;
- 171,84 лв. – мораторна лихва върху главницата, считано от 22.05.2015 г. до 22.05.2018 г. вкл.
Претендирани са и разноски по заповедното и
настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на
ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана
възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или
неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ , ако
има необходимост и право на това.
В законоустановения едномесечен
срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът не е
депозирал писмен отговор.
В о.с.з. ищeцът – „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ не изпраща представител. Преди с.з.по същество е постъпила писмена молба от упълномощения представител – юрисконсулт Д.К., в която заявява, че поддържа предявените искове и моли съдът да постанови решение, с което ги уважи в пълния претендиран размер.
Ответникът П.П.П. взема лично участие в процеса. По същество заявява, че не оспорва предявените искове. Не отрича, че е страна по договор за издаване и използване на кредитна карта, както и че не е погасявал чрез плащане задълженията си към банката. Заявява, че ще направи всичко възможно да се издържи сумата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д №917/2018 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ”АДСИЦ/ е издадена Заповед № 488 от 23.05.2017 г., с която съдът е разпоредил длъжникът П.П.П. да заплати на кредитора „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ сумата от 563.58 лв. – главница, сумата 171,84 лв. – мораторна лихва, начиная от 22.05.2015 г. до 22.05.2018 г. вкл, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 23.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които: 25.00 лв. – държавна такса и 40.00лв. – юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.26 от НПП.
С Разпореждане № 3504 от 31.10.2018 г. съдът е приел, че съобщението до длъжника е връчено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 07.12.2018 г., като ищецът „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ е упражнил правото си на иск и на 27.12.2018 г. /т.е. в рамките на законоустановения едномесечен срок /е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
По делото не е спорно, че на 21.04.2006 г. между ответника П.П.П. и Българска пощенска банка /с ново наименование „Юробанк България”АД/ е сключен Договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE”. По силата на сключения договор Банката е предоставила кредитен лимит в уговорения размер, като ответникът е поел задължение за върне усвоената част от него заедно с начислените договорни лихви, на минимални месечни вноски. При сключването на договора ответникът е декларирал, че се е запознал с Общите условия за издаване и използване на EUROLINE кредитна карта, приема ги и ги разбира. Съгласно приложеното заявление – договор, първата транзакция е в размер на 278.52 лв/ сума с оскъпяване / и 249 лв. / сума без оскъпяване/. Ответникът не оспорва, че е получил кредитна карта и у усвоил сумата по кредитния лимит, но не е извършвал плащания съгласно постигнатата договореност.
По
делото са ангажирани доказателства, че на 15.11.2007 г. между „Юробанк и Еф Джи
България” / с предишно наименование „Българска пощенска банка”АД /, като
цедент, и „Алфа Кредит”АДСИЦ, като цесионер, е сключен Договор за прехвърляне
на вземания, по силата на който цедентът е
прехвърлил на цесионера, срещу заплащане
вземанията си срещу длъжниците, съгласно Приложение №1 към договора за
цесия, в което е посочен конкретният размер на всяко вземане към датата на
сключване на договора. От представеното извлечение от Приложение №1 – Списък на
длъжниците и вземанията по чл.2 от Договор за прехвърляне на вземания №
001/15.11.2007 г. е видно, че е описано
и вземането към ответника П.П.П. *** по Договор от 21.04.2006 г, с посочен
размер на задължението към датата на цесията
563.58 лв.
Приложено е уведомление за прехвърляне на
вземания, с което старият кредитор „Юробанк и Еф Джи България”АД и
цесионера уведомяват ответника, че на
основание договор за цесия от 15.11.2007 г. Банката е прехвърлила на „Алфа
Кредит”АДСИЦ всички свои вземания към него, произтичащи от Договор при общи
условия за изваване на кредитна карта „EUROLINE” от 21.04.2006 г. в размер на 563.58 лв. Отправено е
изявление, че на основание посочения договор за цесия, считано от датата на
получаване на уведомлението, ответникът дължи и следва да заплаща дълга си,
произтичащ от Договора за кредитна карта на новия кредит – „Алфа Кредит”АДСИЦ
по посочената банкова сметка, ***редитор след 15.11.2007 г. ще бъде
недействително и няма да го освобождава от задълженията му към новия кредитор.
Съдът намира, че приложеният Договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 15.11.2007 г. е валидно сключен между
кредитора по процесния договор за потребителски паричен кредит – „Юробанк и Еф Джи България” / с предишно наименование
„Българска пощенска банка”АД /, в качеството му на продавач/цедент/ и „Алха
Кредит”АДСИЦ в качеството му на купувач/цесионер/. По делото са ангажирани
доказателства, които по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е
било предмет на цесионния договор и ищеца като титуляр на вземането се явява
материално-правно легитимиран да претендира заплащането му.
Установява се, че на 25.04.2013 г., т.е.след цедиране на вземането, между новия кредитор „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ/ с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ”АДСИЦ/ и ответника П.П.П. е постигнато писмено споразумение - 1903131, с което страните са констатирали, че съгласно сключен на 15.11.2007 г. договор за продажба на вземания между „Юробанк и Еф Джи България” и „Алфа Кредит”АДСИЦ цесионерът е придобил вземане срещу длъжника, представляващо неплатени суми по договор от 21.04.2006 г. на кредитна карта EUROLINE, първоначално договорен с „Юробанк и Еф Джи България”/ с предишно наименование „Българска пощенска Банка”АД. Страните са констатирали, че към датата на подписване на договора за цесия размерът на цедираното вземане срещу ответника е в общ размер на 563.58 лв., както и че към 31.08.2012 г. кредиторът не е получил никакви плащания по цедираното вземане. Страните са се споразумели, задължението на ответника П. да бъде редуцирано с 50% в случай, че остатъкът в размер на 281,79 лв. бъде изплатен на 1/една/вноска, еднократно в срок до 25.05.2013 г. Съгласно т.6 от споразумението, при неизпълнение на поетото задължение, изборът на редукцията става невалиден и кредиторът има право без покана и без предизвестие да обяви за изискуема цялата неизплатена сума от 563.58 лв..
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ съществува вземане срещу ответника П.П. П. в размер на сумите - предмет на заповед № 488 от 23.05.2017 г , издадена по ч.гр.д.№917/2018 г. по описа на РС – Ловеч, ІV състав.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника и реалното изпълнение да е възможно.
С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че между ответника и „Българска Пощенска Банка” АД валидно е възникнала облигационна обвързаност по Договор за издаване на кредитна карта EUROLINE, сключен на 21.04.2006 г. Представеният договор като частен диспозитивен документ не е оспорен от ответника и тъй като носи подписите на лицата, посочени в него като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същия са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесния договор в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения, предвидените в договора и Общите условия за издаване и използване на EUROLINE кредитна карта, неразделна част от същия. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основното си задължение и е издал на ответника кредитна карта, както и че е предоставил кредитен лимит, при условията, валутата и размера, определен в договора. За ответникът възникнала възможност, при условията на договора, да ползва картата, като извършва сделки чрез АТМ и тегли в брой в рамките на одобрения кредитен лимит, като е поел задължение да възстановява ползваните суми чрез минимални месечни вноски. Ответникът не отрича, че не е заплащал редовно минималните месечни погасителни вноски, като е допуснал забава в плащанията на две последователни такива. Установява се, че към датата на сключване на договора за цесия / 15.11.2007 г./ между „Юробанк и Еф Джи България”АД/с предино наименование Българска пощенска банка”АД и „Алфа Кредит”АДСИЦ / сегашно наименование „Делта Кредит”АДСИЦ, задълженията на ответника по договора за кредитна карта са възлизали на 563.58 лв. След цедиране на вземането, в сключено на 25.04.2013 г.споразумение с ищеца „Делта Кредит”АДСИЦ, в качеството му на нов кредитор, ответникът е признал, че вземането е в претендирания размер от 563.58 лв., както и че не е извършвал никакви плащания към кредитора. По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват, че ответникът е изпълнил избраните условия за редукция на дълга, поради което съгласно т.6 от споразумението изборът на редукцията става невалиден и ответникът остава задължен за цялата неизплатена сума от 563.58 лв. До датата на приключване на съдебното дирене ответникът не е представил доказателства, удостоверяващи плащане на исковата сума. Ето защо, съдът приема, че същият се явява неизправна страна по договора, тъй като не е предложил на кредитора изпълнение на задължението си, произтичащо от Договор за кредитна карта. В случая се касае за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора.
Съобразявайки изложеното до тук, съдът намира, че предявения установителен иск по чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, се явява основателен и доказан, като следва да се признае да установено по отношение на ответника, че същият дължи на „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ сумата от 563.58 лв., представляваща непогасено задължение по споразумение от 25.04.2013 г. за признаване и разсрочване на задължение по договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 21.04.2006 г, сключен с Българска пощенска банка АД / нова фирма „Юробанк България”АД, цедирано на „Алфа Кредит”АДСИЦ / ново наименование „Делта Кредит АДСИЦ, съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007 г. и Приложение №1 към него, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда / 26.02.2018 г./ до окончателното изплащане на сумата
Горната сума ответникът
следва да заплати ведно с мораторната лихва, начиная от 22.05.2015 г. до
22.05.2018 г., която е в размер на 171, 84 лв, съгласно изчислението, извършено
чрез онлайн счетоводна програма.
С оглед изхода на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 75.00 лв, от които: 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК/изм. ДВ, бр.8, 24.01.2017 г./ вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
В полза на ищеца следва да се присъдят и разноски по настоящото исково производство в общ размер на сумата от 175.00 лв, включваща 75.00 лв. – платена държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК / изм. ДВ, бр.8, 24.01.2017 г./ вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Искането на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разликата над посочената по-горе сума до пълния претендиран размер от 300.00 лв. в настоящото производство, подлежи на отхвърляне.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на П.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ” с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ”АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Христофор Колумб”№43, представлявано от Галя Александрова Георгиева – изп.директор, за сумите, заявени по реда на заповедното производство и предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №488 / 23.05.2017 г., издадена по ч.гр.д.№917/2018 г. по описа на РС – Ловеч, ІV състав, както следва: 563,58 лв/ петстотин шестдесет и три лева и 58ст/ – представляваща непогасено задължение по споразумение от 25.04.2013 г. за признаване и разсрочване на задължение по договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 21.04.2006 г, сключен с „Българска пощенска банка” АД / нова фирма „Юробанк България”АД/, цедирано на „Алфа Кредит”АДСИЦ /ново наименование „Делта Кредит АДСИЦ/, съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007 г. и Приложение №1 към него, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда / 26.02.2018 г./ до окончателното изплащане на сумата и 171,84 лв./ сто седемдесет и един лева и 84ст/ - мораторна лихва върху главницата, считано от 22.05.2015 г. до 22.05.2018 г. вкл.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК, П.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ” с
предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ”АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.”Христофор Колумб”№43, представлявано от Галя
Александрова Георгиева – изп.директор разноски по настоящото производство в общ размер на 175.00лв./сто седемдесет и пет/лева, както и сторените в
заповедното производство разноски в общ размер на 75.00/седемдесет и пет/лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ” с предишно наименование
„АЛФА КРЕДИТ”АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Христофор Колумб”№43, представлявано от Галя Александрова
Георгиева – изп.директор, чрез пълномощник юрисконсулт Д.К. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в исковото
производство за разликата до пълния претендиран размер от 300.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№917/
РАЙОНЕН СЪДИЯ: