№ 10
гр. София, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Въззивно гражданско дело
№ 20211100507524 по описа за 2021 година
I. Твърдения и искания
1. На жалбоподателя
[1] На 29.04.2021 г. Д.П. е подала жалба срещу разпореждането от
14.09.2021 г. по изп. дело 20208410400604 на ЧСИ Н.М., с което той е отказал
да намали:
- адвокатското възнаграждение за взискателя от 3 000,00 лева до
минималния размер на адвокатско възнаграждение, което се дължи по
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения;
- таксата за ЧСИ по т. 26 от Тарифата за таксите, събирани от ЧСИ. Тя
твърди, че делото не е представлявало фактическа и правна сложност. Затова
се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер, а намаляването на
това възнаграждение, както и на разноските в заповедното производство с
предходно определение на СГС, ще намали и таксата по т. 26 от Тарифата.
Ето защо Д.П. моли съда да намали адвокатското възнаграждение и таксата за
1
ЧСИ по т. 26 от Тарифата, които се дължат по изп. дело (жалбата, л. 4-5 от
делото на СГС).
2. На ЧСИ
[2] ЧСИ М. е оспорил жалбата. Той е заявил, че правилно е определил
адвокатското възнаграждение и таксата по т. 26 от Тарифата, защото е
съобразил размера на вземането и действията, извършени от адвоката на
взискателя. Затова той моли съда да потвърди обжалваното разпореждане
(мотивите, л. 11-13 от делото на СГС).
3. На взискателя
[3] Взискателят Б.Б. моли съда да отхвърли жалбата, защото не са
налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение
(становището, л. 8-9 от делото на СГС).
II. Обстоятелства, които съдът установява
[4] На 20.01.2020 г. СРС е издал изпълнителен лист. С него СРС е
осъдил Д.П. и В.П. солидарно да заплатят на Б.Б.:
- 40 000,00 лева главница по договор за заем плюс законната лихва от
13.12.2019 г. до окончателното изплащане;
- 800,00 лева държавна такса;
- 1 130,00 лева адвокатско възнаграждение (изпълнителния лист, л. 5 от
изп. дело; определението, л. 16 от делото на СГС).
[5] На 03.02.2020 г. Б.Б. е подал чрез адвокат Н.Н. до ЧСИ М. молба за
образуване на изп. дело по изпълнителния лист. Б.Б. е упълномощил за това
адвокат Н.. Липсват доказателства той да заплатил възнаграждение или да е
уговорил с нея безплатно да го представлява (пълномощното, л. 4 от изп. дело
– в пълномощното нито е вписана договорена и заплатена сума, нито е
уговорено безплатно представителство). Липсват доказателства адвокат Н. да
2
е регистрирана по ЗДДС. Не се спори, че към момента на образуване на изп.
дело законната лихва върху 40 000,00 лева е била 600,60 лева.
[6] С молбата адвокат Н. е поискала от ЧСИ М. да наложи запори
върху банковите сметки на длъжниците и възбрана върху ипотекиран имот,
който да бъде изнесен на публична продан (молбата, л. 1-3 от изп. дело). ЧСИ
М. е връчил запорни съобщения на банки в страната и на бивш работодател на
В.П. (л. 23-24, 112-113, 98, 101). Той е вписал и възбрана върху недвижимия
имот (л. 25, 28, 32).
[7] На 03.03.2020 г. ЧСИ М. е връчил на В.П. призовка за доброволно
изпълнение, а на 31.08.2020 г. е направил това спрямо Д.П., след няколко
неуспешни опита (л. 102; л. 144, 104 и 130 от изп. дело). С призовките за
доброволно изпълнение ЧСИ М. е уведомил В.П. и Д.П., че дължат:
а) на В.П.:
- 40 000,00 лева главница плюс законната лихва от 13.12.2019 г. до
окончателното плащане;
- 3 512,00 лева разноски по заповедното производство;
- 3 000,00 лева адвокатско възнаграждение по изп. дело;
б) на ЧСИ М.:
- 3 655,31 лева такса по т. 26 от Тарифата за таксите за ЧСИ;
- 217,40 лева други такси (пак там).
[8] На 14.09.2020 г. Д.П. е поискала от ЧСИ М. да намали адвокатското
възнаграждение до минималния размер, както и таксата по т. 26 от Тарифата
за таксите за ЧСИ (жалбата, л. 160 от изп. дело). В същия ден ЧСИ М. е
постановил обжалваното разпореждане, с което е отказал да намали
адвокатското възнаграждение и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите за
ЧСИ (разпореждането, л. 161).
[9] На 23.09.2020 г. адвокат Н. е подала становище по жалбата на Д.П.
срещу разпореждането на ЧСИ. На 29.09.2020 г. тя е участвала в опис и
3
оценка на възбранения имот (протокола, л. 184-185).
III. Приложимо право, съотнасяне на установените обстоятелства към
приложимото право и решение на съда
[10] Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва
постановлението за разноските. Разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника (чл. 79, ал. 1, т. 1).
[11] В случая Д.П. обжалва разпореждане на ЧСИ М. за размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя над минималния размер по
Наредбата до 3 000,00 лева. Недопустимо е съдът да проверява правилността
на разпореждането в необжалваната му част, защото в нея то вече е влязло в
сила.
[12] Съдът приема, че адвокатско възнаграждение на взискателя се
дължи в минималния размер по Наредбата, защото липсват доказателства Б.Б.
да е заплатил по-високо възнаграждение. Такова възнаграждение се дължи
както за подаване на молба за образуване на изп. дело, така и за процесуално
представителство по изп. дело. Това е така, защото съдът установи, че адвокат
Н. е извършвала процесуални действия, различни от подаването на молба за
образуване на изп. дело. Съдът приема, че върху минималното адвокатско
възнаграждение, което се дължи, не следва да се начислява ДДС, защото
липсват доказателства адвокат Н. да е регистрирана по ЗДДС.
[13] Минималното адвокатско възнаграждение, което се дължи на Б.Б.,
ако изп. дело е било срещу един длъжник, е:
200,00 лева за подаване на молба за образуване на изп. дело (чл. 10, т. 1
от Наредбата);
902,60 лева за процесуално представителство по изп. дело
((40 000,00+800,00+1 130,00+600,60)-10 000,00х0,03+830,00/2).
Следователно 1 002,60 лева е дължащото се адвокатско възнаграждение,
ако длъжникът беше един.
4
[14] По процесното изп. дело длъжниците са двама. Това обуславя
повече работа за адвоката на взискателя. Затова тези 1 002,60 лева се дължат
в двоен размер (по същия начин съдът би определил адвокатското
възнаграждение, ако са предявени искове от няколко ищци срещу един
ответник или от един ищец срещу няколко ответника). Така дължащото се
минимално адвокатско възнаграждение за Б.Б. става 2 005,20 лева. Ето защо
съдът приема, че следва да отмени разпореждането на ЧСИ М. относно
адвокатско възнаграждение, дължимо на взискателя за разликата над 2 005,20
лева до 3 000,00 лева.
[15] В основата за изчисляване на таксата за ЧСИ по т. 26 от Тарифата
не се включва адвокатското възнаграждение по изп. дело на адвоката на
взискателя, защото то не е включено в подлежащата на събиране сума по
изпълнителния лист. Тогава таксата по т. 26 от Тарифата, която се дължи на
ЧСИ М. с ДДС е 3 326,20 лева ((40 000,00+800,00+1 130,00+600,60-
10 000,00)х0,06+820)х1,2). Затова съдът отменя разпореждането на ЧСИ М. в
частта му за таксата по т. 26 от Тарифата за таксите за ЧСИ за разликата над
3 326,20 лева до 3 655,31 лева с ДДС. Поради това съдът,
РЕШИ:
[16] ОТМЕНЯ разпореждането от 14.09.2021 г. по изп. дело
20208410400604 на ЧСИ Н.М. в следните му части:
- относно дължащото се адвокатско възнаграждение на Б.С.Б. – за
разликата над 2 005,20 лева до 3 000,00 лева;
- относно таксата по т. 26 от Тарифата за таксите на ЧСИ - за
разликата над 3 326,20 лева с ДДС до 3 655,31 лева с ДДС. ПОТВЪРЖДАВА
разпореждането в останалата му обжалвана част.
[17] Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6