Решение по дело №2384/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1508
Дата: 19 декември 2023 г. (в сила от 19 декември 2023 г.)
Съдия: Мая Недкова
Дело: 20233100502384
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1508
гр. Варна, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. И.

мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100502384 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 76611/17.10.2023г. от С. И. З.,
чрез процесуален представител срещу Решение № 3052/15.09.2023г. по гр.д. № 8157/2023г.
по описана ВРС, с което съда е уважил МОЛБА на Г. Й. З. ЕГН ********** по ЗЗДН и е
НАЛОЖИЛ спрямо въззивника, следните мерки за защита срещу домашно насилие по
отношение на Г. Й. З. :
ЗАДЪЛЖАВА С. И. З., ЕГН **********, с адрес: ***********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Г. Й. З., ЕГН **********, с адрес:
***********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на С. И. З., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., общ.Б., обл. Варна, ул.
„Преслав" № 1, да приближава на по-малко от 50 м Г. Й. З., ЕГН **********, жилището,
обитавано от същата, с адрес: ***********, както и местоработата й - „Север Експорт"
ООД, гр. Варна, Южна промишлена зона, за срок от 18 (осемнадесет) месеца от датата на
издаване на заповедта за защита, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. И. З., ЕГН **********, да заплати в полза на съдебната власт, по
сметка на Районен съд - Варна, глоба в размер на 200,00 лева /двеста лева/, на основание чл.
5, ал. 4 ЗЗДН.
Считайки обжалваното решение за недопустимо, неправилно и незаконосъобразно,
моли за отмяната му и постановяване на друго, с което молбата на Г. Й. З. по ЗЗДН да бъде
оставена без уважение, а наложените мерки отменени.Изложени са твърдения , че е
нарушено правото на защита на ответника , т.к. му е връчен документ, който не е в съС.ие
да прочете по физически причини – прогресиращо заболяване на очите, за което има
издаден ТЕЛК. Оспорват се изводите на съда за осъществен по отношение на ответника
1
спрямо молителя , акт на насилие на 30.05.2023г. ,като се твърди неправилно тълкуване и
обсъждане на събраните по делото доказателства.
В срока по чл.17 ал.4 от ЗЗДН ответната по жалбата страна е депозирала отговор на
подадената жалба, в който излага становище за неоснователност на същата и потвърждаване
на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание , въззивника редовно призован не се явява , чрез процесуалния
си представител поддържа жалбата , претендира уважаването й, отмяна на решението и
отхвърляне на молбата за защита по ЗЗДН.
В съдебно заседание, въззиваемия,редовно призована не се явява, чрез процесуалния
си представител поддържа депозирания отговор на жалбата. Претендира потвърждаване на
решението.
Страните не претендират разноски за настоящото производство.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. Същото
е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Съда, като взе предвид, че към момента на подаване на молбата – 26.06.2023г.
едномесечния срок по чл. 10 от ЗЗДН не е изтекъл, то настоящото производство се явява
процесуално допустимо относно твърдения акт на насилие над молителката, осъществен на
30.05.2023г.Възражението на въззивника за недопустмост на производството , поради
нарушено правото на защита на ответника , т.к. му е връчен документ, който не е в съС.ие
да прочете по физически причини – прогресиращо заболяване на очите, за което има
издаден ТЕЛК е неоснователно. Съобщението до ответника е редовно връчено в хипотезата
на чл. 44 ал.1 от ГПК, от една страна. От друга- видно от представената медицинска
документация – ответника е с 53% трайно намалена работоспособност.Посочено е още , че
същия е работоспособен „според квалификацията и възможностите си без
противопоказания“, както и , че не е установена интелектуална, физическа и психическа
недостатъчност, а сетивната му недостатъчност е намаление на зрението. Следва да се има
предвид и,че правото му на защита не е нарушено, доколкото в първоинстанционното
производство същия е представляван от адвокат, който е депозирал отговор на
депозираната молба и е участвал в откритите съдебни заседания.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът намира, че фактическата обстановка по спора установена въз основа на
събраните по делото доказателства пред първа инстанция е описана в обжалваното решение,
поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна :
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на
чл. 2 от закона изисква той да се изразява под формата на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
2
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В настоящия случай, с оглед
наведените твърдения, че молителката и ответника са съжителстващи лица/ съпрузи/,
съдът намира, че страните по спора се явяват процесуално легитимирани да участват в
производството по ЗЗДН като молител, респективно ответник по молбата.
В молбата за защита са изнесени данни за отправени на Г. З. от ответника обиди ,
че е проститутка, съпроводени с нападение, както и причинена болка от С. З. чрез удари в
лицето и главата/ухото/, бутане, от което молителката паднала по стълбите и си ударила
кръста. Твърденията са за изпитани във връзка с думите и действията на ответника
физическа болка, обида и страх.
Поради особения характер на производството, както и поради обстоятелството, че
проявите на домашно насилие протичат обикновено само с участието на молителя и
ответника и възможните им за доказване са ограничени, законодателя разширява кръга на
годните доказателствени средства в това производство.
Възражението на въззивника, че молителката не е представила по делото никакви
доказателства в подкрепа на изложените в молбата й и в декларацията по чл.9 от ЗЗДН
твърдения относно осъществени от него на 22.07.2022г. актове на домашно
насилие,респективно , че изводите на съда не съответстват на събраните доказателства, е
неоснователно.
Законът е предвидил доказателствена сила на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
както и възможност за издаване на заповед за защита и само на основание на нея, когато
обаче декларацията се явява единственото доказателство по делото, съгласно разпоредбата
на чл.13, ал.3 от ЗЗДН. Материалната доказателствена сила на последната, не е абсолютна.
Тя е задължителна за съда само яко няма други доказателства, които да я оборват.
В тежест на ответника -въззивник в настоящото производство е да опровергае
изложените в декларацията на молителката обстоятелства.
Анализът на събраните по делото доказателства, в условията на единство и
непротиворечивост установяват, че твърдените в молбата форми на домашно насилие са се
проявили в действителност по отношение на молителката, като са приели формата на
психическо посегателство,чрез словесна агресия, както и на физическо такова чрез удари по
лицето и главата, бутане, в резултат на което е последвало падане по стълбите и нараняване
в областта на кръста. Това следва от писмено декларираните от молителката обстоятелства,
така и събраните гласни доказателства. От показанията на св. Й.Н.П. /син на въззиваемата,
чиито показания съда кредитира в условията на чл.172 от ГПК / се установява, че
непосредствено след отправените и обиди и удари , П. се е прибрал в домът си /той и
страните живеят заедно , но всеки в собствена стая/ и майка му му е разказала за случилото
се. Излага , че ответника системно злоупотребява с алкохол, като в деня на инцидента ,
около 14.00 ч. вече е бил пиян. Всеки спи в собствена стая и се заключва , т.к. ответника
поС.но е пиян и не е ясно какво може да направи т.к. спи зад вратата си с брадва, а е имало и
други инциденти – обиди, псувни, физическа агресия – чупил е ръката на майка му. П.
излага , че се е върнал да живее в къщата по нейно настояване, за да може да и помага. С.
има проблем със зрението , но върви сам, като седне на масата не опипва да си намери
цигарите и вилицата, разпознава хората от близко разС.ие. Това , че неговият прозорец е по-
навътре, зад терасата не пречи да се вижда ясно на двора.
Че на 30.05.2023г. е имало посегателство над молителката от страна на ответника не
се опровергава от показанията на водения от него свидетел К.М.П./без дела и родство със
страните , чиито показания съда кредитира доколкото се базират на лични впечатления и не
представляват оценъчни съждения/, доколкото същия не дава никакви сведения относно
съС.ието на молителката и ответника на въпросната дата . От същите се установява, че С.
отдавна има проблеми със зрението, ходи сам, върви нормално, разпознава хората от близко
3
разС.ие, като е на масата не намира вилицата,лъжица с опипване. Къщата е с лице към двора
, където си държат дървата и тай той –С. гледа кокошки. В къщата се влиза със стъпала на
една тераса и от нея се влиза в стаите , които са три и кухничка. С. живее в лявата стая.
Ето защо съда приема, че по отношение на молителката ответника е осъществил
посочените в декларацията й актове на насилие на 30.05.2023г. в гр.Б., обл.Варна,
изразяващи се във физическа и вербална агресия.
Безспорно страните в настоящото производство, лично и в разширения си семеен
кръг са в конфликтни отношения, за които свидетелства както ескалиралата на 30.05.2023г.
ситуация , така и писмените доказателства свидетелските показания за предходни
конфликти, които не се предмет на настоящото произнасяне.
Настоящия съдебен състав намира, че с поведението си ответникът е застрашил,
нормалното психическо и физическо съС.ие и социален живот на молителката. Всичко това
налага извода от необходимостта за предприемане на мерки за защита по смисъла на ЗЗДН,
съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъществяваното от
ответника поведение и насочени към предотвратяване на осъществяваното от него
противоправно поведение.
Решението, с което молбата за защита от домашно насилие против С. И. З. е
уважена, следва да бъде потвърдено, предвид направения по-горе извод за осъществено от
него домашно насилие.
Съдът намира, че предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1,т.3 от ЗЗДН в определената
продължителност, както и кумулативната санкция по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на
200 лв., мерки се явяват адекватна защита по отношение на молителката в това
производство, с оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните
последици на извършваното спрямо нея от ответника домашно насилие.
Поради това обжалваното решение на Варненски районен съд и издадената въз
основа на него заповед е обосновано и правилно и като такова следва да бъде оставено в
сила.
При уважаване на молбата за защита, независимо от обстоятелството дали всички
поискани мерки са наложени от съда, следва да се приеме, че молбата е основателна, поради
което и действат правилата на чл. 78, ал.1 ГПК.
В настоящото производство страните не са претендирали разноски.
Водим от изложеното и на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3052/15.09.2023г. по гр.д. № 8157/2023г. по описана
ВРС .


ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ –ОД- МВР ,
съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 17, ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5