РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Златоград, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20245420100069 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от “РЕМА” ЕООД срещу
ОБЩИНА МАДАН.
Предявени са обективно, кумулативно съединени, осъдителни искове, с правна
квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата от 3 208,18 лв.,
преведена по банкова сметка на О. М. на 30.05.2023 г. и за сумата от 17 138,50 лв.,
преведена по банкова сметка на О. М. на 14.06.2023 г. - недължимо платени (без
основание) от страна на ищеца „Р." ЕООД.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърдения, че с
ответника са сключили договори за обществен превоз, въз основа на които изпълнява
обществен превоз. До момента, отношенията между страните протичали в дух на
разбирателство и при възниквали спорове същите били разрешавани, чрез
добронамерени преговори.
С писмо изх. № 5300-242 от 30.05.2023 г. по описа на О. М., ответникът изпратил
до „Р.“ ЕООД покана, с която заявил, че има установени несъответствия в регистрите
за издадени карти за превоз на деца до 7 навършени години за 2022 г. по реда на чл.
19, т. 3 и т. 4 от Наредбата приета с ПМС №163 от 29.03.2015г. като поканил
дружеството да възстанови сумата от 1217,62 лв. за издадени карти на лица по чл. 19,
т. 3 с различен постоянен и настоящо адрес на родителите и сумата от 1990,56 лв. за
издадени карти на лица по чл. 19, т. 3, които са навършили 7 години през проверявания
период.
С банков превод от 30.05.2023 г. за сумата от 3 208,18 лв. в израз на добри
взаимоотношения и изцяло доверявайки се на написаното от ответника, ищецът
заплатил посочените суми.
С писмо изх. № 5300-270 от 13.06.2023 г. по описа на О.М., ответникът изпратил до
„Р.“ ЕООД покана, с която заявил, че дружеството е декларирало недостоверни данни
1
в представено приложение № 3 към чл. 12 ал. 1 - Справки за финансови резултати от
субсидираните вътрешноградски превози и междуселищни превози в слабо населени
планински и други райони от Наредбата приета с ПМС №163 от 29.03.2015 г. от което
е последвало свръхсубсидиране, като покани ищеца да възстанови сумата от 17138,50
лв.
В израз на добри взаимоотношения и изцяло доверявайки се на посоченото от О.
М., ищцовото дружество направило в полза на ответната община, банков превод на
14.06.2023 г. за сумата от 17138,50 лв.
След заплащане на посочените суми, ищецът отправил запитване до О. М., с молба
да бъде предоставен административният акт, с който са установени причините за
претендираните и заплатени от него суми. Въпреки това, до настоящия момент,
ищецът не е получил такъв административен акт.
В тази връзка била извършена вътрешна проверка в „Рема“ ЕООД, вследствие на
която, било установено, че няма несъответствия в декларираните пред О.М.данни.
Ищецът счита, че с оглед липса на обвързващ административен акт и/или
твърдение за конкретни извършени нарушения по договорите за превоз от негова
страна, ответната община се е обогатила неоснователно със заплатените от него суми
от 17138,50 лв. и 3 208,18 лв. В тази връзка изпратил до ответника покана вх. № 5300-
242/1/ от 21.12.2023г. по описа на О. М., като с писмо изх. № 5300- 242(2)/28.12.2023 г.
ответникът отново отказал да посочи конкретен обвързващ „Р.“ ЕООД
административен акт, по силата на който се дължи възстановяването на надвзети суми,
както и отново не били посочени конкретни нарушения по договорите за превоз.
При тези твърдения, ищецът „Рема” ЕООД, моли съдът да се произнесе с решение,
с което да осъди О.М. да му заплати сумата от 20 346,68 представляваща сума, с която
ответникът се е обогатил неоснователно, преведена по банкова сметка на ответника с
банков превод от 30.05.2023г. за сумата от 3208,18 лв. и с банков превод от 14.06.2023
г. за сумата от 17138,50 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
заявява, че предявеният иск е процесуално допустим, а по същество – неоснователен.
Излагат се съображения, че превозвачът „Р." ЕООД изначално и неоснователно е
получил тази сума от ответника като компенсация за периода 2022 г. по сключените
между страните договори за обществен превоз за пътници, в частта им за превоз на
деца до 7 навършени години, от които 1 217,62 лв. за издадени абонаментни карти на
лица с различен постоянен и настоящ адрес на родителите и 1 990,56 лв. за издадени
карти на лица, които са навършили 7 години през проверявания период - в
противоречие с договореното и с приложимото законодателство.
Ответникът сочи, че исковата сума от 17 138,50 лв. изначално е била платена от
него на ищцовото дружество, като заявена от последното субсидия за пътнически
превози, извършени по действащите договори през 2022 г., но това е сторено с оглед
декларирани от ищеца данни, които не отговаряли на действителното положение. След
като било установено, че „Р." ЕООД е получило за 2022 г. обща субсидия в размер,
превишаващ нормативно определения, горницата от 17 138,50 лв. подлежала на
връщане, като получена без основание сума.
С превода си от 14.06.2023 г. ищецът, върнал на О. М.средствата, които не му се
следвали по договор и по закон.
Ответникът твърди, че двата парични превода представлявали погашение на
установен по размер и основание дълг на „Р." ЕООД към О. М., които преводни
нареждания не били изпълнени в резултат на грешка или друг порок при извършване
2
на плащането, а очевидно основателността на претенциите на общината се признавала
от ищеца, с факта на незабавното плащане, след получаване на мотивирана покана за
това.
По отношение превода от 3 208,18 лв. от 30.05.2023 г., извършен от „Р." ЕООД към
О.М., ответникът сочи, че тази сума представлява изплатени от него на превозвача
средства при неспазване на нормативно установения ред и правила за извършване на
обществен превоз, регламентирани в договорите за превоз между страните и
Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на
намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по
автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории
пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни
автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други
райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (приета с
ПМС № 163 от 29.06.2015 г., обн. ДВ. бр. 51 от 7 Юли 2015 г.).
Съгласно раздел II „Цени и плащания", чл. 2-5 от договорите между страните, които
клаузи препращат към условията и реда за компенсиране по Наредбата, стойността на
издадените абонаментни карти на децата до 7 навършени години за пътувания по
вътрешноградски транспорт, се компенсира на превозвачите ежемесечно, въз основа на
предоставена в общината опис-сметка за броя и стойността им, изготвена от лицето,
което ги е издало, и справка за изминатия пробег (чл. 37, ал. 1 от наредбата).
Съответно, в чл. 38, ал. 1 е регламентиран редът за документиране и компенсиране
стойността на издадените билети с нулева стойност на децата до 7 навършени години
по междуселищния транспорт, която се компенсира на превозвачите ежемесечно въз
основа на предоставена в общината опис-сметка за броя и стойността им и по
действащата тарифа на превозвача. Ищецът представил в О.М.въпросните ежемесечни
описи за 2022 г., съобразно посочените от „Р." ЕООД данни, в които ответникът му
заплатил сума в размер на 55 011,50 лв. за издадени 429 броя абонаментни карти за
2022 г. за лицата по чл. 19, т. 3 от наредбата, за които имало приложени 23 броя
регистри.
Средната цена на една карта възлизала на 22,88 лв. След извършен анализ на
изготвените от превозвача регистри и проверка в системата „ГРАО" било установено,
че от предоставените за 2022 г. целеви средства О. М. е изплатила неоснователно на
„Р." ЕООД компенсации в общ размер на 3 208,18 лв. за деца до 7 навършени години,
от които 1 217,62 лв. за издадени карти на лица по чл. 19, т. 3 с различен постоянен и
настоящ адрес на родителите и 1 990,56 лв. за издадени карти на лица по чл. 19, т. 3,
които са навършили 7 години през проверявания период.
Общината сочи, че изплатените на превозвача от О. М. средства в размер на 3
208,18 лв. били преведени на ищеца без основание, респективно подлежали на
възстановяване и връщане в приход на централния бюджет. „Р." ЕООД било поканено
да върне платените му без основание суми и дружеството сторило това по сметката на
О. М. на 31.05.2023 г.
От своя страна, с платежно нареждане от 26.05.2023 г. О. М., възстановила целевите
средства в размер на първата искова сума - 3 208,18 лв. по сметка на централния
бюджет.
По отношение превода от 17 138,50 лв. от 14.06.2023 г., извършен от „Р." ЕООД към
О. М., ответникът сочи, че същата представлява неоснователно изплатена от О. М. на
превозвача субсидия, получена от ищеца при неспазване на нормативно установения
ред и правила за извършване на обществен превоз, регламентирани в договорите за
превоз между страните и наредбата. От представената от управителя на „Р." ЕООД
справка за финансовите резултати от субсидираните вътрешноградски превози в слабо
3
населени планински и други райони с натрупване за периода от 01.01.2022 г. до
31.12.2022 г., превозвачът отчел полагаща се за месец декември 2022 г. субсидия от 19
352 лв. При извършена последваща документална проверка било установено, че в т. 3.2
от справката по чл. 12, ал. 1 от наредбата за м. 12.2022 г., превозвачът е посочил сума
за получени компенсации през 2022 г. в общ размер на 35 092 лв., което декларирано
обстоятелство не съответствало на действителното положение, тъй като през 2022 г. на
„Р." ЕООД били изплатени 71 987,50 лв., а в справката ищецът посочил 35 092 лв.,
което е с 36 895,50 лв. по-малко от действително изплатените му компенсации.
Ответникът излага съображения, че в чл. 55, ал. 4 от Наредбата е регламентирано,
че ежемесечно превозвачите предоставят на общините данни, необходими за изготвяне
на справката по чл. 12, ал. 1, като на база предоставените данни се определя нетният
финансов ефект с отчитане на предоставените средства за компенсиране по реда на
част трета от наредбата.
Съгласно чл. 61, с оглед избягване на свръхкомпенсиране след приключване на
бюджетната година, общината изчислява нетния финансов ефект за цялата предходна
година на база годишните финансови отчети на отделния превозвач. В случай че се
установи, че на превозвач е предоставена субсидия в размер, превишаващ
необходимия, разликата в повече се възстановява от превозвача най-късно в 1-месечен
срок от установяване на превишението.
Твърди се, че през 2022 г. О. М. е изплатила на ищеца субсидия в размер на 26 310
лв., която сума превишава полагащата се на превозвача субсидия за извършени
вътрешноградски превози с втората искова сума, а именно 17 138,50 лв.
Въз основа на представената от ищеца справка за финансовите резултати с
натрупване за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г., превозвачът предявил за плащане
полагаща се за съответния месец (с натрупване към 31.12.2022 г.) субсидия от 19 352
лв., а О.М. за 2022 г. вече му била изплатила субсидии в общ размер на 26 310 лв.,
тоест ищецът бил получил в пълен размер средствата, предоставени с писмо от
министъра на финансите. Ето защо, в справката си за м. 12.2022 г., ищецът следвало да
декларира вярната стойност на полагащата му се за съответния месец субсидия (- 18
505,04 лв.), вместо невярната такава, посочена от него в справката (19 352 лв.).
С оглед горното, ответникът счита, че средствата в размер на 17 138,50 лв. са
платени от О. М. на „Р." ЕООД без правно основание за това и в противоречие с чл. 55
от наредбата, подлежат на връщане - от ищеца на общината, респ. от последната към
централния бюджет.
Отново, ищецът бил поканен от общината да възстанови получената без основание
сума, което „Р." ЕООД сторило с платежно нареждане от 14.06.2023 г., а ответникът
съответно, върнал сумата в централния бюджет на 12.06.2023 г.
По изложените съображения, ответникът моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски за производството.
В осз ищецът се представлява от управителя на дружеството, както и от
упълномощени процесуални представители, които поддържат иска.
Ответникът се представлява от пълномощник, който поддържа отговора на исковата
молба.
Между страните не се спори и Съдът в Определение № 103/03.05.2024г. по гр. дело
№ 69/2024г. е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните по делото следните факти:
1. между страните са сключени приложените към исковата молба договори за
4
обществен превоз на пътници по съответните посочени в тях автобусни линии;
2. след писмена покана от страна на О.М., ищецът е превел на ответника исковите
суми в посочения в исковата молба размер, на заявените дати и по твърдения начин, а
именно по банков път.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са и страни по множество договори за осъществяване на
обществен превоз на пътници, въз основа на които изпълнителят – търговец и ищец в
производството е получил, чрез възложителя по договорите – ответника О. М.,
плащания под формата на компенсации, за 2022г., съгласно Наредба за условията и
реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от
прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт,
предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране
на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във
вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване
на превозни документи за извършване на превозите, приета с ПМС № 163/29.06.2015г.
Между страните не се спори по отношение валидността на договорите и
извършените плащания от ответника спрямо ищеца по делото.
В настоящия случай не е спорно между страните, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е заплатил в полза на ответника процесните
суми, с две отделни преводни нареждания - сумата от 3 208,18 лв., преведена по
банкова сметка на Община Мадан на 30.05.2023 г. и сумата от 17 138,50 лв., преведена
по банкова сметка на О.М. на 14.06.2023 г.
Преводите от ищеца към ответника са изпълнени по повод 2 бр. писмени покани:
С писмо изх. № 5300-242 от 30.05.2023 г. и писмо изх. № 5300-270 от 13.06.2023 г.
по описа на О. М., с които ответникът заявил, че има установени несъответствия в
регистрите за издадени карти за превоз на деца до 7 навършени години за 2022 г. и че
дружеството-ищец е декларирало недостоверни данни в представено приложение № 3
към чл. 12 ал. 1 - Справки за финансови резултати от субсидираните вътрешноградски
превози и междуселищни превози в слабо населени планински и други райони от
Наредбата приета с ПМС №163 от 29.03.2015 г. от което е последвало
свръхсубсидиране, отново през 2022г.
С Писмо с вх. № 5300-242 /-1/ от 21.12.2023г., по описа на О. М., ищецът поканил
ответника да му възстанови по-рано изплатените суми, които сочи, че са платени без
правно основание.
Видно от Писмо с изх. № 5300-242 /-2/ от 28.12.2023г., по описа на О.М.,
представляващият я кмет, информира за невъзможност да се възстановят исканите
суми, мотивирайки се с резултат от извършена финансова инспекция от АДФИ на О.
М., в която са формулирани констатации, обективирани в нарочен доклад
/непредставен и неприет по делото/.
Спорният въпрос се заключава до това дали сумите са дължимо платени на
ответника или разместването на имуществените блага е без основание.
По делото е допусната и назначена СИЕ, вкл. допълнителна, която е приета като
обективна, компетентно изготвена и в съответствие с поставените задачи към в.л.
Видно от същата, ищецът, в качеството му на превозвач, получава компенсации въз
основа на всеки от договорите, описани в допълнителното заключение на СИЕ.
5
От приетото заключение на СИЕ става ясно, че О.М. не е уведомила ищеца за
разпределението на компенсациите по видове дейности и категории правоимащи.
Остава неясно, въз основа на кой от отделните договори между страните ответникът е
претендирал възстановяване на суми.
Отделно от това, вещото лице сочи, че не й представен механизъм за разпределяне
на компенсации от страна на ответника, а представител на ответника потвърждава
липсата му -,,Няма такъв механизъм за определяне на компенсациите към датата, на
която са извършени плащанията.“ /л.186/.
По-нататък вещото лице констатира, че не е установено свръх субсидиране на
превозвача за 2022г.
От СИЕ се установява:
О.М., възлага на „ Р.“ ЕООД гр. М., чрез сключване на договори да осъществява
автобусен транспорт на ученици и деца от училища и детски градини със следните
направления:
-Договор № *****г. за превоз с автобусен транспорт на ученици и деца от училищата и
детските градини през учебната 2021/2022 г. с направление: М.- Ш. - М.;
-Договор № *****г. за превоз с автобусен транспорт на ученици и деца от училищата и
детските градини през учебната 2021/2022 г. с направление: М.- К. - М.;
-Договор № *****г. за превоз с автобусен транспорт на ученици и деца от училищата и
детските градини през учебната 2021/2022 г. с направление: М.- Р. - М.н;
-Договор № ******г. за превоз с автобусен транспорт на ученици и деца от училищата
и детските градини през учебната 2022/2023 г. с направление: М.- Ша. - М.;
-Договор № *****г. за превоз с автобусен транспорт на ученици и деца от училищата и
детските градини през учебната 2022/2023 г. с направление: М.- Р. - М.;
-Договор № ***** г. за превоз с автобусен транспорт на ученици и деца от училищата
и детските градини през учебната 2022/2023 г. с направление: М.- К. - М.
Съгласно извлеченията от счетоводната система на О. М., действително изплатена
сума за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. за компенсации на безплатните
пътувания на деца до 7-годишна възраст и компенсации за пътувания по намалени
цени от 7 до 10 годишна възраст е 55 995,12 лв. в т.ч. за начислени фактури за м.
12.2021 г. сумата в размер на 4 416,00 лв. и за периода от 01.01.2022 г. до 30.11.2022 г.
сумата в размер на 51 579,12 лв.
Размерът на предоставените компенсации за безплатни пътувания на деца до 7 -
годишна възраст е формиран въз основа на представените от превозвача ежемесечни
опис - сметки в общината за броя и стойността на издадените абонаментни карти по
вътрешноградски транспорт и опис сметки с приложени дубликати на издадените
билети за компенсации на безплатни пътувания на деца до 7 - годишна възраст по
междуселищния транспорт.
Общата сума за 2022 г. на платените на превозвача компенсации за превоз на деца
до 7 години, посочени от него в съставените ежемесечни описи и регистри, които деца
се установява да са с различен постоянен и настоящ адрес на родителите и/или са
навършили 7 години през този период е 3 208,18 лв. в т.ч. сумата в размер на 1 217,62
лв. за издадените карти на лица по чл.19 т.З с различен постоянен и настоят адрес на
родителите и сумата в размер на 1 990,56 лв. за издадени карти на лица по чл.19, т.З,
които са навършили 7 годишна възраст през периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г.
По отношение начина на разпределение на компенсациите за 2022г. на дружество
"Р." ЕООД от О. М. по видове дейности и категории правоимащи граждани,
6
дейности и договори, с писмо с изх. № 9100-1825- 1/23.12.2024г. от О. М., е посочено,
че средствата се разпределят, съгласно разпоредбите на Наредбата от 2015г. за
компенсиране на превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени превози
по автомобилния транспорт, приета с ПМС № 163/29.03.2015г.,като за конкретното
дружество са, както следва:
-За абонаментни карти на ветерани, военнопострадали и военноинвалиди.
Компенсациите са му предоставени по реда на чл.32 от Наредбата.;
-За абонаментни карти на децата до 7 навършени години за пътувания по
вътрешноградски транспорт, компенсациите на „ Р.“ ЕООД са предоставени по
реда на чл.37 от Наредбата.
-За билети с нулева стойност на децата до 7 навършени години по междуселищния
транспрот. Компенсациите са му предоставени по реда на чл.38 от Наредбата.
-За билети от 7 до 10 навършени години по междуселищния транспорт.
Компенсациите са му предоставени по реда на чл.39 от Наредбата.
-За стойността на безплатни пътувания на служители по чл.19, т.7 от Наредбата,
компенсациите са се предоставели съгласно чл. 41 от Наредбата.
Вещото лице Щ. сочи, че плащането на компенсациите от О. М. на превозвачите
се е извършвало на база справка с обобщена сума, от където, не може да даде отговор
тази сума за какво се отнася т.е. в сумата каква компенсация и колко е включена.
Установява единствено, че изплатените компенсации на „ Р.“ ЕООД за периода от
01.01.2022г. до 31.12.2022г. са на обща стойност 55 900,74 лв.
От допълнителното заключение на СИЕ се установява, че О. М. не е уведомявала
„ Р.“ ЕООД, гр. М. за разпределението на компенсациите по видове дейности и
категории правоимащи граждани, не е предоставена информация от страна на
ответника как са разпределяни компенсациите по видове дейности и категории
правоимащи граждани.
Вещото лице пояснява, че от разчетите и анализите, които прави ответника,
няма данни, дали е имал в предвид и съобразил ли се е факта, че ищеца е изпълнявал
няколко вида дейност, съгласно сключените помежду им договори и съгласно тези
договори ищецът е изпълнявал няколко вида дейности, тъй като компенсациите са се
изплащали общо на база справка.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените и
приети по делото писмени доказателства и изготвената СИЕ.
7
При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По допустимостта на предявения иск:
При проверка относно допустимостта на отделните искове, съдът не констатира
пречки относно тяхното разглеждане, независимо от становището на процесуалния
представител на ответника, изразено в осз, че представляваната от него О. М. не е
пасивно легитимирана, като надлежна страна, да отговаря по исковете на ищеца,
позовавайки се на чл.3, ал.3 от Наредба за условията и реда за предоставяне на
средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за
обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в
нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени
пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския
транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни
документи за извършване на превозите, приета с ПМС № 163/29.06.2015г.
Въведеното възражение би било основателно в рамките на друго производство,
при предявен различен иск, но предвид фактическите твърдения, на които се
основават предявените искове и твърдения за неоснователно обогатяване, именно от
страна на ответника по делото, то Съдът намира, че надлежно исковете са предявени
срещу О.М.
По основателността на иска:
Предявени са обективно, кумулативно съединени, осъдителни искове, с правна
квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата от 3 208,18 лв.,
преведена по банкова сметка на О. М. на 30.05.2023 г. и за сумата от 17 138,50 лв.,
преведена по банкова сметка на Община Мадан на 14.06.2023 г. - недължимо платени
(без основание) от страна на ищеца „Р." ЕООД.
Основателността на предявените искове се обуславя от установяване на
правопораждащия спорното право фактически състав на неоснователно обогатяване по
чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, който включва осъществяване на твърдяното имуществено
разместване на парична престация от патримониума на ищеца в този на ответника, за
което изначално е липсвало правно основание.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване
плащането на претендираната с исковата молба сума, а ответникът е този, който дължи
да докаже съществуването на основание за получаването й.
С оглед въведеното възражение от ответника, в негова тежест е да докаже, че
процесните суми, са преведени за погасяване на установено по основание и размер
задължение на „Р.а" ЕООД към О. М., а именно: 1. за сума от 3 208,18 лв. -
неоснователно получена от ищеца, като компенсация за периода 2022 г. по сключените
между страните договори за обществен превоз за пътници, в частта им за превоз на
деца до 7 навършени години, от които 1 217,62 лв. за издадени абонаментни карти на
лица с различен постоянен и настоящ адрес на родителите и 1 990,56 лв. за издадени
карти на лица, които са навършили 7 години през проверявания период - в
противоречие с договореното и с приложимото законодателство; 2. за сумата от 17
138,50 лв. - неоснователно получена от ищеца в резултат на свръхсубсидиране за
пътнически превози, извършени по действащите договори през 2022 г., с оглед
декларирани от ищеца неверни данни.
В настоящото производство ответникът, въпреки изрично разпределената му
8
доказателствена тежест, не ангажира абсолютно никакви доказателства за
установяване на основание за получаване на процесната сума. Единственото
възражение, въведено от негова страна в процеса, е свързано с констатации от
извършена нему проверка от държавен контролен орган - АДФИ. По делото не става
ясно дали проверката е пряко по отношение на превозвача, както и дали резултатите от
нея се транспонират пряко/повлияват директно в правната сфера на ищеца по делото.
О. М., като страна по договори за обществен превоз, сключени по реда на Закона за
обществените поръчки, има качеството на възложител и участник в търговска сделка,
въз основа на която възниква търговско правоотношение. В това си качество О. М. не е
носител на публична власт, а равнопоставен контрагент по една или повече търговски
сделки.
Както вече се посочи, от страна на ответника не се ангажират доказателства за
установяване на основание за получаване на процесната сума по всеки от двата иска.
Не става ясно спрямо кое отделно договорно правоотношение следва претенцията на
ответника.
Понятието основание в областта на неоснователното обогатяване следва да се
разбира като породено от конкретен юридически факт валидно правоотношение между
правни субекти, чийто централен елемент са права и задължения, въз основа на което
е налице преминаване на имуществени блага между тях.
В настоящия случай ответникът аргументира теза, че всяка от сумите е изплатена
на основание връчени покани на ищеца - писмо изх. № 5300-242 от 30.05.2023 г. и
писмо изх. № 5300-270 от 13.06.2023 г. по описа на О. М., с които ответникът заявил,
че има установени несъответствия в регистрите за издадени карти за превоз на деца до
7 навършени години за 2022 г. и че дружеството-ищец е декларирало недостоверни
данни в представено приложение № 3 към чл. 12 ал. 1 - Справки за финансови
резултати от субсидираните вътрешноградски превози и междуселищни превози в
слабо населени планински и други райони от Наредбата приета с ПМС №163 от
29.03.2015 г. от което е последвало свръхсубсидиране, отново през 2022г.
Съдът не споделя становището на ответника – разгледани по същество, посочените
покани не съдържат законово основание за разместване на имуществени блага.
Издателят им не се позовава на неизпълнение на задължения на ищеца по конкретно
договорно правоотношение. След проявена активност и осъзнаване от страна на ищеца
за липса на основание за извършените плащания, ответникът е посочил Доклад на
АДФИ, непредставен по делото.
Същият би могъл да представлява правно основание за възстановяване на суми от
страна на О. М. към централния бюджет, но не обвързва пряко ищцовото дружество,
което не е негов адресат.
В осз процесуалният представител на ответника сочи, че ,,незабавно след
превеждане на средствата от страна на ищеца, те са преведени в централния бюджет,
незабавно от общината до стотинка“.
Това обстоятелство не засяга предмета на делото и това по какъв начин
получателят на средствата се е разпоредил с тях не води до саниране на по-рано
предприетите от него действия. В този случай, отправяйки покани до ищеца,
ответникът не е действал като процесуален субституент на Държавата, а е заявил
собствена претенция за получаване на суми, без да е налице правно основание за това.
По изложените съображения и доколкото ответникът не доказа по делото
наличието на правно основание за имущественото разместване, съдът намира, че
9
предявените искове са основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква
единствено за ищеца.
Ищецът претендира разноски, съобразно изрично изявление в осз по Протокол №
61/19.02.2025г., в общ размер на сумата от 4 814 лв., от които: 814 лв. - платена
държавна такса по сметка на РС М., и 4 000 лв. - адв. възнаграждение - заплатено
изцяло в брой, съобразно ДПЗС от 13.12.2023г.
Посочените разноски са действително направени от ищеца, поради което и с оглед
изхода на делото, следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, О. М., ЕИК ****, адрес: гр. М.
обл. С., ул. „О.“ № *, да заплати на ,,Р.“ ЕООД, ЕИК ****, адрес: гр. М., ул. ,,Х.Б.“
№*, ап.*, сумата от 3 208,18 лв., преведена по банкова сметка на О. М. на 30.05.2023 г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
11.01.2024г., до окончателното й изплащане, като недължимо платена (без основание)
от страна на ищеца „Р." ЕООД.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, О. М., ЕИК ****, адрес: гр. М.,
обл. С., ул. „О.“ № *, да заплати на ,,Р.“ ЕООД, ЕИК ****, адрес: гр. М., ул. ,,Х. Б.“
№*, ап.6, сумата от 17 138,50 лв., преведена по банкова сметка на О. М. на 14.06.2023
г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
11.01.2024г., до окончателното й изплащане, като недължимо платена (без основание)
от страна на ищеца „Р." ЕООД.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, О. М., ЕИК ****, адрес: гр. М., обл. С., ул.
„О.“ № *, да заплати на ,,Р.“ ЕООД, ЕИК *, адрес: гр. М., ул. ,,Х. Б.“ №*, ап.*, сумата
в общ размер на 4 814 лв.– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС-С., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ___________А.Ч.____________
10