№ 224
гр. Попово, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И.Д.Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20213520100330 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищецът- Т. Г. ДР. от с.К., общ.П., действащ чрез адв.И.Ц. от ТАК, твърди в исковата
си молба, че с ответника са съпрузи от 11.02.1985г., когато сключили граждански брак. От
брака си имали родено четири деца, които били пълнолетни към настоящия момент. Твърди
се, че първоначално съпрузите имали нормални отношения, работели и двамата и двамата
издържали семейството си. Ищецът твърди, че преди 30 години, съпругата самоволно
напуснала семейното им жилище и се установила в чужбина. От този момент съпрузите са
разделени, като всеки от тях води отделен личен живот, не поддържали връзки и контакти.
Твърди се, че бракът им е изчерпан от съдържание, и е настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения. Моли съда да прекрати брака му с ответницата, без
съда да се произнася по въпроса за вината. Не желае издръжка от съпругата си. Не възразява
ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име. В с.з. иска се поддържа чрез
изрично упълномощен процесуален представител.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от
ответникът Н. Т. ДР. от с.К., общ.П., не представя доказателства, не прави доказателствени
искания. Редовно призован за с.з. не се явява, не изпраща представител.
Съдът след анализ и преценка на събраните по делото доказателства прие за
установено следното:
Страните са съпрузи по силата на граждански брак сключен на 11.02.1985г. с акт №
1/11.02.1985г., съставен в с.В., общ.П., първи по ред за двамата. Няма спор по отношение на
това, че от брака си страните имат родени четири деца, които са пълнолетни към настоящия
момент. Като съпрузи страните живеели в жилище в с.К., общ.П., под наем.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установи, че преди 25 години,
съпрузите се разделили, и всеки от тях води отделен живот. Установява се още, че съпрузите
нямали съвместен живот, и всеки поел своя път, без да го споделя с другия.Установява се
още, че никой от двамата не е правил опити да заздравят брака си. Напротив установи се, че
1
всеки един от двамата съпрузи съжителства с други лица понастоящем, и всичко помежду
им било приключило.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че бракът между страните е само формален и лишен от съдържание поради
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Липсва една от
основните му предпоставки – съвместното живеене на съпрузите, както и духовна и
физическа близост между тях. Всеки от тях живее собствен живот, без да го споделя с
другия. Това състояние на брака им е обективно и непреодолимо. От събраните свидетелски
показания се установи, че съпрузите са във фактическа раздяла от 25 години, и не поддържат
връзка помежду си. Няма спор, че към настоящият момент отношенията между съпрузите не
почиват на взаимно уважение, общи грижи, любов и разбирателство.Предвид което съдът
намира, че тази брачна връзка не може да бъде заздравена и затова допуска развод.
Доколкото страните не правят искане за произнасяне относно вината на това
разстройство на брака, то съда на основание чл.49, ал.3 от СК не следва да се произнася по
този въпрос.
Предвид всичко изложено и установено дотук, съда следва да се произнесе и по
въпросите изрично уредени в чл.322, ал.2 от ГПК. Тъй като страните нямат малолетни, или
непълнолетни деца родени от брака, то по отношение упражняване на родителските права,
лични отношения и издръжка на деца съда не следва да се произнася. Тъй като няма
направени искания за присъждане на издръжка между съпрузите след прекратяване на брака,
съдът не следва да се произнася и по този въпрос. Съпрузите нямат и семейно жилище,
доколкото са живели на квартира, под наем. Имуществените отношения относно
придобитото по време на брака движимо имущество страните ще уредят впоследствие, тъй
като в тази посока не се събраха данни дали изобщо страните имат такова.
По отношение на фамилното име на съпругата, съдът намира следното: Съгласно чл.
53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.
Тълкуването на разпоредбата води до категоричния извод, че да „възстанови“ името си
може да стори само лицето, което го е променило, но не и другия съпруг. Искане от другия
съпруг в бракоразводното производство, макар името да е „неговото“ е недопустимо, защото
той се явява нелегитимирано лице да прави такова искане, тъй като не може да обосновава
права върху чуждо име. В този смисъл фамилното име на съпругата, след прекратяване на
брака ще остане непроменено
Предвид всичко изложено съда счита, че разноските направени по делото се поемат
по равно, в тежест на всеки от тях, както са ги направили, на основание чл.329, ал.1,изр.ІІ от
ГПК.
По отношение на държавната такса за допускането на развода, съдът намира, че
същата следва да бъде определена в размер на 50.00лв., вносими поравно от страните, на
основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Водим от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК, съдът:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Т. Г. ДР. , ЕГН **********, от с.К., общ.П., обл.Т.,
ул.“*****, и Н. Т. ДР., ЕГН **********, от с.К., общ.П., обл.Т., ул.******, сключен с Акт
№1/11.02.1985г., съставен в с.В., общ.П., като дълбоко непоправим и разстроен, на
основание чл.49, ал.1 от СК.
ОСЪЖДА Т. Г. ДР. , с посочен адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПпРС
2
сумата 25.00лв. (двадесет и пет лева)- държавна такса за допускането на развода, на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА Н. Т. ДР. , с посочен адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПпРС
сумата 25.00лв. (двадесет и пет лева) - държавна такса за допускането на развода, на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд-Търговище, в двуседмичен
срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
3