РЕШЕНИЕ
№
361
гр. Враца, 28.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 29.09.2020г., двадесет
и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело №229 по описа на АдмС
– Враца за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на касационна
жалба, предявена от РУ Бяла Слатина при ОД на МВР Враца, чрез * К.Й., против
Решение №25/ 26.03.2020г., постановено
по анд №553 по описа за 2019г. на
РАЙОНЕН СЪД Бяла Слатина, с което е отменено
издаденото от касатора Наказателно постановление №19-0248-001053/ 11.11.2019г.,
с което на Б.А.У. *** са наложени административни наказания глоба в размер на 20лв.
на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение
на чл.190 ал.3 от същия закон и глоба в
размер на 200лв. на основание чл.178Д от ЗДвП
за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от същия
закон.
В жалбата не са
посочени конкретни касационни основания, водещи до неправилност
на оспореното решение, но от текста й
може да се направи извода, че се поддържа допуснато нарушение на материалния закон. Сочи
се, че Районният съд не е извършил
задълбочен анализ на събраните доказателства, поради което е достигнал до
незаконосъобразния извод за недоказаност на нарушенията,отразени в НП, без да съобрази
обстоятелството, че са налице категорични данни, че провереният водач на МПС не е заплатил дължимите
от него глоби в указания от закона срок
и че е паркирал на място, предназначено
за лица със специални потребности. Прави се искане за отмяна на оспореното
решение и потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба счита
оспореното решение за правилно и прави
искане същото да бъде оставено в сила.
Участващият в касационното
производство прокурор дава заключение, че предявената жалба е частично
основателна, тъй като законодателят не е предвидил налагане на административно
наказание за неплатени в срок глоби. По отношение на наложеното наказание за извършеното
нарушение „паркиране на място, предназначено за хора с трайни увреждания“ счита, че нарушението е доказано, поради
което решението на Районния съд в тази
му част е неправилно и прави искане за отмяната му и потвърждаване на наказателното
постановление.
Настоящият съдебен състав,като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Първостепенният съд е проявил
процесуална активност, като е събрал относимите към спора доказателства.
Разпитал е актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението и съставянето
на акта, обсъдил е писмените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
мотивирал се е защо е достигнал до крайния си извод за основателност на жалбата
и незаконосъобразност на наказателното постановление. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че
издателите на АУАН и НП са имали съответната материална и териториална
компетентност, същите са издадени в
сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат необходимите реквизити. Обоснован е изводът, че описаното в АУАН и НП нарушение на
разпоредбата на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП и неговото авторство не са доказани по
несъмнен и категоричен начин. Възражението на
настоящия ответник по касация, направено и пред въззивната инстанция, че
не е осъществено изпълнителното деяние на това нарушение, е основателно. Според
текста на законовата норма нарушението
се изразява в това, че водачът на МПС е паркирал на място, определено за хора с
трайни увреждания. Основното възражение на настоящия касатор е, че е спрял на забраненото за паркиране
място за ограничено време, като е бил в автомобила си, т.е. е престоявал там,
за което няма законова забрана, не се опровергава от показанията на разпитаните
свидетели. След като изпълнителното деяние на
нарушението, за което е наказан настоящият ответник, се осъществява чрез
извършване на маневрата „паркиране“, а това не е доказано от събраните доказателства, то правилно
първостепенният съд е приел,
че оспореното пред него НП е незаконосъобразно
в тази му част и го е отменил. Обоснован и в съответствие с доказателствата е и
изводът, че неплащането на наложена глоба не съставлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, а води единствено до последицата, че същата ще се събере принудително, поради което това бездействие
не води и до налагане на административно наказание. Постановеният съдебен
акт е правилен, поради правилно прилагане
на материалния закон, за което
касационната инстанция следи и служебно, дори да няма направено искане в
касационната жалба.
При служебна проверка на
решението по отношение на неговата валидност и допустимост, съдът
намира, че същото е постановено от законен състав и в рамките на заявения спор, което го прави валидно и допустимо.
По всички изложени съображения решението
следва да бъде оставено в сила, а жалбата против него следва да бъде
отхвърлена.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221 ал.2 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ №25/26.03.2020г., постановено
по анд №553/2019г. по описа на Районен съд Бяла Слатина, с което е отменено Наказателно постановление №19-0248-001053/11.11.2019г. на Началника
на РУ Бяла Слатина при ОД на МВР Враца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.