№ 105
гр. Русе, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Галина Магардичиян
Светослав Тодоров
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Светослав Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20234500500091 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – РУСЕ“ АД против Решение №
75/ 24.01.2023г., постановено по гр.д. № 3259/ 2022г. по описа на Русенски районен съд, с
което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че Д. Й. К. дължи сума в размер на 502.09 лева –
неплатена цена за доставена топлинна енергия в периода от 25.11.2020г. до 27.08.2021г. за
обект в гр. Русе – магазин № 59 в бл. Л.И. с абонатен номер ********** и 35.50 лева – лихва
за забава до 04.01.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
87/2022г. по описа на РС Смолян.
Във въззивната жалба се изразява несъгласие с изводите в обжалваното решение, че
ответникът не е собственик на имота и затова не може да бъде потребител на
разпределяната в сградата топлинна енергия. Поддържа се, че след като ответникът не е
заявил промяната в собствеността пред ищцовото дружество, то той се е съгласил и не се е
противопоставил на съществуващото облигационно правоотношение.
Ответникът по жалбата, представляван от особен представител, изразява становище за
недопустимост на жалбата, а алтернативно, че същата е неоснователна и недоказана.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
1
правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно
решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение
на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства,
че ответникът Д. Й. К., в качеството си на ЕТ „Д. К. – ДИМСИ-К“, е бил собственик на
магазин № 59, находящ се в гр. Русе, ул. „******, блок Люба Ивашевич, като сградата в
режим на етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа на
ищцовото дружество. С постановление за възлагане на недвижим имот от 02.11.2020г.,
влязло в сила на 19.11.2020г., собствеността върху имота е възложена на трето за настоящия
спор лице. Предмет на спора е топлинна енергия, доставяна в процесния имот в периода от
25.11.2020г. до 27.08.2021г., в който период ответникът не е бил собственик на имота.
Партидата за имота е прехвърлена на ответника в лично качество по инициатива на
ищцовото дружество въз основа на доклад от 13.05.2013г., като няма данни ответникът да е
подавал заявление за разкриване на партида на негово име или да е уведомяван за
промяната в записите относно титуляра на партидата. Липсват твърдения и доказателства
след промяната в собствеността през м. ноември 2020г. ответникът или купувачът на
проведената публична продан да е уведомил ищцовото дружество за промяната в
собствеността.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ „всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия…“. Изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
2
предприятие. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/17 от 17.05.2018г по т. д. № 2/17
ОСГК на ВКС.
Ответникът не е бил собственик на имота през целия процесен период и няма данни да
е ползвал имота със съгласието на собственика, като правилен и законосъобразен е изводът
в първоинстанционното решение, че ответникът не е имал качество клиент (потребител) на
доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия. След като ответникът не е бил клиент
(потребител) на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия през целия процесен
период и липсват данни за възникване на друго облигационно отношение, с което той да се е
задължил за погасяване на задълженията за доставяне на топлинна енергия през този период,
то исковата претенция се явява неоснователна и правилно е отхвърлена като такава с
обжалваното решение. Следва да се споделят като правилни и законосъобразни изводите на
първоинстанционния съд по отношение противоречието на чл.76 от общите условия на
ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия за битови нужди с императивни
законови разпоредби, като се добави още, че обекта на потребление е магазин, заявлението
за промяна на титуляра на партидата е от търговец и доставяната в обекта топлинна енергия
е ползвана за небитови нужди, което прави неприложими в цялост посочените общи условия
на ищцовото дружество.
Решението не страда от наведените в жалбата пороци. Същото е правилно и следва да
бъде потвърдено с решение, което съгласно чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75/24.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 3259/2022 г. на
Русенския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3