Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. С., 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА Г.
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Г. гр.д. №1478 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца „Т.С.“ срещу решение от 22.10.2018 г. по гр.д. №78487/2017 г. на
Софийски районен съд, 150 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу С.Д.Г., П.Д.П., Р.Д.М. и Л.Д.П. кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 вр. чл.124 ГПК за
сумите от по: 55,45 лв. - главница за топлинна енергия за периода мес.05.2014 г. - мес.04.2016 г.,
както и изравнителна сметка, отразена в обща фактура №**********/31.07.2014 г.
/за отоплителен сезон 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г./ и 9,23 лв. – лихва за
забава за периода 15.09.2014 г. – 23.03.2017 г., както и законна лихва от
13.07.2017 г. до изплащане на вземането, като ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски по делото, и с което решение е
обезсилена частично издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №46962/2017
г. по описа на СРС, 150 състав, по отношение на същите длъжници и за посочените
по-горе суми, и е прекратено заповедното производство в обезсилената част.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон. Сочи, че неправилно и в противоречие с действителното фактическо и
правно положение първоинстанционният съд е приел, че
между него и ответниците не съществува облигационно
отношение, тъй като последните не оспорват, че са собственици на процесния топлоснабден имот.
Поддържа, че незаконосъобразно съдът е обезсилил частично издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи
изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите С.Д.Г., П.Д.П., Р.Д.М. и Л.Д.П. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно, допустимо и правилно в частта, в която се отхвърлени предявените установителни искове по чл.422 вр.
чл.415 ал.1 ГПК по следните съображения:
Производството по гр.д. №78487/2017 г. по описа на СРС, 150
състав, е образувано въз основа на искова молба от „Т.С.“ ЕАД *** Д.Г., П.Д.П.,
Р.Д.М. и Л.Д.П., с която са предявени установителни
искове по чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК за сумите от по:
55,45 лв. - главница за топлинна енергия за периода мес.05.2014
г. - мес.04.2016 г., както и изравнителна сметка,
отразена в обща фактура №**********/31.07.2014 г. /за отоплителен сезон
01.05.2013 г. – 30.04.2014 г./ и 9,23 лв. – лихва за забава за периода
15.09.2014 г. – 23.03.2017 г., както и законна лихва от 13.07.2017 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д. №46962/2017 г. по описа на СРС, 150 състав.
Видно от приложеното гр.д. №46962/2017 г. по описа на СРС,
150 състав, заявителят „Т.С.“ ЕАД е претендирал сумите за топлинна енергия и
лихва за забава от длъжниците М.Д.П., С.Д.Г., П.Д.П.,
Р.Д.М. и Л.Д.П. разделно – от по 1/5 за всеки един от тях.
Ответниците по гр.д. №78487/2017 г. по описа на СРС, 150 състав, С.Д.Г.,
П.Д.П., Р.Д.М. и Л.Д.П., в срока за отговор по чл.131 ГПК са оспорили
предявените искове с твърдения, че не са съсобственици на по 1/5 ид.ч. от процесния топлоснабден имот, а са собственици с по-малки квоти.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното
дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи
условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е
необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална
по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи
условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението
на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите
условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ,
несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия,
могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за
каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е
основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна
енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна
връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. Ответниците са оспорили обстоятелството, че са в
облигационни отношения с ищцовото дружество, но
доколкото същите не са оспорили обстоятелството, че са съсобственици на процесния недвижим имот, то и настоящият въззивен състав намира, че по делото е установено наличието
на валидни облигационни отношения между ищцовото
дружество и четиримата ответници. По делото обаче,
ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не
е представил никакви доказателства, от които да може да се установи на каква ид.ч. от топлоснабдения имот е
собственик всеки един от четиримата ответници, с
оглед направеното от последните изрично оспорване на сочената от ищеца 1/5 ид.ч. за всеки един от тях, респ. не може да се определи
размера, с който отговарят за разноските за апартамента, каквито се явяват сумите за доставена
топлинна енергия.
Поради изложеното и при съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло в
частта, в която са отхвърлени предявените установителни
искове по чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК.
Решението обаче е валидно, но недопустимо в частта, в която
е обезсилена частично издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №46962/2017
г. по описа на СРС, 150 състав, и е прекратено заповедното производство в
обезсилената част. Съгласно т.13 ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на
обезсилване при отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415
ал.1 ГПК.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде
обезсилено в частта, в която е обезсилена частично издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №46962/2017 г. по описа на СРС, 150 състав,
по отношение на длъжниците С.Д.Г., П.Д.П., Р.Д.М. и Л.Д.П.
и е прекратено производството по гр.д. №46962/2017 г. по описа на СРС, 150
състав, в обезсилената част.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на въззиваемите на
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство за адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА, в
размер на сумата от по 200,00 лв. за въззиваемите С.Д.Г. и П.Д.П., и сумата от по 300,00 лв. за въззиваемите Р.Д.М.
и Л.Д.П..
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №512191/22.10.2018 г., постановено
по гр.д. №78487/2017 г. по описа на СРС, ГО, 150 състав, в частта, в която е обезсилена частично издадената заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК по гр.д. №46962/2017 г. по описа на СРС, 150
състав, по отношение на разделните длъжници, както следва:
1. С.Д.Г. – за
сумата от 55,45 лева, представляваща главница, стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., както и изравнителна
сметка, отразена в обща фактура №**********/31.07.2014 г. /за отоплителен сезон
01.05.2013 г. – 30.04.2014 г./ и 9,23 лева – законна лихва за периода
15.09.2014 г. – 23.03.2017 г., както и законна лихва от 13.07.2017 г. – датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
до изплащане на вземането, както и 7,50 лева разноски по делото, а именно: 2,50
лева държавна такса и 5 лева възнаграждение на юрисконсулт.
2. П.Д.П. - за сумата от 55,45
лева, представляваща главница, стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., както и изравнителна сметка, отразена в
обща фактура №**********/31.07.2014 г. /за отоплителен сезон 01.05.2013 г. –
30.04.2014 г./ и 9,23 лева – законна лихва за периода 15.09.2014 г. –
23.03.2017 г., както и законна лихва от 13.07.2017 г. – датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до изплащане на
вземането, както и 7,50 лева разноски по делото, а именно: 2,50 лева държавна такса
и 5 лева възнаграждение на юрисконсулт.
3. Р.Д.М. - за
сумата от 55,45 лева, представляваща главница, стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., както и изравнителна
сметка, отразена в обща фактура №**********/31.07.2014 г. /за отоплителен сезон
01.05.2013 г. – 30.04.2014 г./ и 9,23 лева – законна лихва за периода
15.09.2014 г. – 23.03.2017 г., както и законна лихва от 13.07.2017 г. – датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
до изплащане на вземането, както и 7,50 лева разноски по делото, а именно: 2,50
лева държавна такса и 5 лева възнаграждение на юрисконсулт.
4. Л.Д.П. - за
сумата от 55,45 лева, представляваща главница, стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., както и изравнителна
сметка, отразена в обща фактура №**********/31.07.2014 г. /за отоплителен сезон
01.05.2013 г. – 30.04.2014 г./ и 9,23 лева – законна лихва за периода 15.09.2014
г. – 23.03.2017 г., както и законна лихва от 13.07.2017 г. – датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
изплащане на вземането, както и 7,50 лева разноски по делото, а именно: 2,50
лева държавна такса и 5 лева възнаграждение на юрисконсулт и в частта, в която е прекратено производството по гр.д.
№46962/2017 г. по описа на СРС, 150 състав, в обезсилената част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Адв. съдружие „И.“, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление:***, и Адв.
съдружие „Л.К.“, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от
по 200,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Адв. съдружие „Б.“, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление:***, и Адв.
съдружие „И.“, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от по 300,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.