Определение по дело №97/2018 на Районен съд - Тополовград

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 70

 

Гр. Тополовград, 27.08.2018 г.

 

 

          Тополовградският районен съд в публично заседание на двадесет и седми август  през  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. К.Г.

 

                                                          2. К.К.

                            

при секретаря К.П.

и прокурора ХР.ДЖОНДЖОРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 97 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано на основание чл. 306 ал. 1 т.1 от НПК, във вр. с чл. 23 – 25 от НК.

          Постъпила е молба от осъдения Д.Е. за кумулиране на наказанията по влезлите в сила присъди по НОХД № 55/2018 г. и НОХД № 61/2018 г. на ТгРС. Молбата се поддържа в съдебно заседание от защитника на осъдения, като се претендира да бъде определено общо наказание по двете присъди, най-тежкото от тях, а именно ТРИ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, като се приложи разпоредбата на чл.66 от НК и се отложи изтърпяването за срок от три години.    

           Представителят на РП – Тополовград претендира да бъде оставена молбата без уважение, тъй като не са налице условията за кумулиране на наказанията, като се твърди, че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл.25, вр.чл.23 от НК, тъй като се касае за продължавани престъпления и разпоредбата на чл.26 ал.1 от НК изрично посочва, че чл.23-25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление. Поради което претендира да бъде отхвърлена молбата за групиране на наказанията.

          От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

          Съгласно приложената справка за съдимост и препис-извлеченията от процесните споразумения, Д.Е. е осъждан за извършени от него престъпления от общ характер, както следва:

             1.Споразумение № 38/18.05.2018 г. по НОХД № 55/2018 г. на РС-Тополовград, в законна сила от 18.05.2018 г., за деяния извършени на 12.02.2018 г., престъпление по  чл. 197 ,т.3, вр.чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1- во и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и  чл. 54,ал.1 НК му се определя  наказание  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ”  за срок   от  ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.66, ал.1 от НК се отлага за срок от 3 години.

 

            2. Споразумение № 42/04.06.2018 г. по НОХД № 61/2018 г. на РС-Тополовград, в законна сила от 04.06.2018 г., за деяния извършени в началото и края на месец ноември 2017 г., престъпление по  чл. 197 ,т.3, вр.чл. 195, ал. 1, т3,т. 4, пр. 1- во и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и  чл. 54,ал.1 НК  му се определя  наказание  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ”  за срок   от  ТРИ МЕСЕЦА. На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“за срок от ТРИ ГОДИНИ

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства  съдът достигна до следните правни изводи:

Налице са законовите основания за определяне на общо наказание по постановените присъди на ТгРС, тъй като деянията по тях са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Поради което следва на основание чл. 25 ал. 1, във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК да се определи едно общо наказание в размер на най-тежкото от двете наложени наказания, а именно  „лишаване от свобода” за срок от три месеца.

Съдът счита, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл.24 от НК и да се увеличава така определеното общо наказание. За да достигне до този извод съдът взе предвид младата възраст на осъдения, обстоятелството, че откраднатите вещи са възстановени, поради което и вредните последици са незначителни, фактът че осъденият и по двете присъди е направил пълни признания и е способствал за разкриване на обективната истина, а и стойността на откраднатите вещи не е толкова голяма. Освен това съдът счита, че определеното общо наказание от три месеца „Лишаване от свобода” ще въздейства върху осъдения и ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Съдът счита, че така определеното общо наказание не следва да се изтърпява, а следва да се отложи, като се приложи разпоредбата на чл.66 от НК    , тъй като са налице всички основания за това. Така определеното общо наказание следва да се отложи за изпитателен срок от три години.

Съдът счита, че възраженията на представителя на РП, че не са налице основания за групиране на наказанията са неоснователни и не следва да се уважават. В случая действително се касае за продължавани престъпления по смисъла на чл.26 от НК. Но записаното в разпоредбата на чл.26 ал.1 от НК, че чл.23-25 не се прилагат в случай на продължавано престъпление не касае групирането на наказанията по продължавани престъпления, а само и единствено случаите, в които се постановява присъда за извършено продължавано престъпление. С този текст законодателят е въвел изискването едно продължавано престъпление да бъде наказано съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, с оглед на причинения от тях общ престъпен резултат, като едно престъпление макар и усложнено с едно наказание, а не да се определят наказания за всяко едно деяние и след това да се налага най-тежкото от тях, каквото е правилото на чл.23 ал.1 от НК. Настоящото производство не е такова за осъждане на лицето за извършени от него продължавани престъпления, а е за групиране на наказания, които са му наложени с влезли в сила отделни присъди, за извършени от него продължавани престъпления. В този случай разпоредбата на чл.26 от НК и забраната за прилагане на чл.23-25 не важи. И при двете осъждания, деянията за които лицето е осъдено са извършени и довършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Затова в случая съдът приема, че деянията са извършени при условията на реална съвкупност и няма пречка да бъдат групирани двете наложени наказания по тях.

 

          Водим от гореизложеното и на основание чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК съдът

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

На основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК НАЛАГА на осъдения Д.С.Е. - роден на ***г***,  български гражданин, учащ , неженен, осъждан, ЕГН **********  едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду определените му с постановените споразумения по НОХД № 55/2018 г. на РС – Тополовград и НОХД № 61/2018 г. на ТгРС, а именно:  ТРИ МЕСЕЦА  ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

          Определението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес пред ЯОС, като след влизането му в сила се изпрати на Районна прокуратура – Тополовград за сведение.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                         2.