№ 678
гр. Казанлък, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско
дело № 20255510100646 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „С.К.В. К.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от
Н.И.П., в качеството й на управител, чрез адв. З. Ч., САК, против „Д.Т. ****“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ****,
представлявано от Управителя - Т.Г.Д., като са предявни искове с правно
основание чл. 372, ал.1 вр. чл. 367 от ТЗ.
Ищецът „С.К.В. К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в ****, представлявано от Н.И.П., в качеството й на управител,
чрез адв. З. Ч., САК, твърди, че между него и „Д.Т. ****“ ЕООД са възникнали
договорни правоотношения в резултат на сключени договори за предоставяне
на спедиторски услуги, които към настоящия момент останали неуредени,
доколкото ответното дружество не било изпълнило своите договорни
задължения за заплащане на дължимо на ищеца възнаграждение.
Твърди, че хода на обичайната си търговска дейност, чрез
кореспонденция между страните периодично били сключвани спедиционни
договори, по силата на които „С.К.В. К.“ ООД се е задължило срещу
съответното възнаграждение да сключи договор за международен превоз на
хора и товари по морски път (чрез ферибот) с външни доставчици, сред които
Grimaldi Euromed S.p.A, регистрирано съгласно законите на Република И. с
адрес ****, И., по отношение на TIR камиони, оперирани от ответника, по
силата на който „С.К.В. К.“ ООД да се снабди с билети за превоз на тези
камиони, както следва:
1
1.1. 1 (едно) преминаване в посока „Барселона - Чивитавекия“ с
насрочена дата на отплаване 14.07.2024 г.,
1.2. 1 (едно) преминаване в посока „Бриндизи - Игуменица“ с
насрочена дата на отплаване 15.07.2024 г.,
които били включени във Фактура № **** г. на обща стойност 3 590,90
лева с ДДС, с настъпил падеж на 17.07.2024 г.
Ищецът сочи, че въпреки многократните напомняния за дължимостта на
стойността на услугите, предоставени във връзка с описаните по-горе
преминавания, „Д.Т. ****“ ЕООД все още не бил заплатил напълно
дължимите суми, като към описаните по-горе фактури било постъпило
единствено частично плащане от 12.07.2024 г. на стойност 1 500 лева. По този
начин дължимите от страна на „Д.Т. ****“ ЕООД понастоящем задължения
възлизали на общо дължима сума за главница в размер на 2 090,90 лв.
Предвид забавата в заплащането на услугите, предмет на съответните
договори за спедиция на установения падеж, ответникът дължал и
заплащането на законна лихва за забава върху неплатената част от главницата
от деня на падежа до подаването на исковата молба (17.07.2024 г. - 11.03.2025
г.), включително за периода до окончателното погасяване на задълженията, в
размер на 185,64 лева. Ищецът сочи, че нито към дните на предоставянето на
съответната услуга, нито в последващ етап от кореспонденцията между
страните, „Д.Т. ****“ ЕООД не било направило възражение за каквото и да
било неизпълнение на сключените между страните договори за предоставяне
на спедиционни услуги. Ответникът все още се намирал в постоянна
комуникация с ищеца чрез която продължавали да бъдат сключвани
спедиционни договори.
Ищецът „С.К.В. К.“ ООД твърди, че надлежно е изпълнил всички свои
задължения по сключените между него и „Д.Т. ****“ ЕООД договори за
спедиция, като в доказателство на това твърдение предоставя 2 бр.
коносаменти с номера: **** г. и **** г., както и наличната кореспонденция
между него и дружеството-ответник. Независимо от надлежното изпълнение
на задълженията на „С.К.В. К.“ ООД към ответника - „Д.Т. ****“ ЕООД, както
и значителният период от време, изминал от предоставянето на услугата и
издаването фактурата, те все още не са напълно погасени, поради което с цел
доброволното уреждане на отношенията между страните, „С.К.В. К.“ ООД
многократно било канило ответника да заплати доброволно падежиралата, но
неплатена фактура, но последният бездействал и до този момент.
Ищецът „С.К.В. К.“ ООД моли съда да постанови решение, с което да
осъди „Д.Т. ****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в ****, представлявано от Управителя - Т.Г.Д. да заплати на „С.К.В. К.“ ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ****, представлявано
от Н.И.П. - сумата в размер на 2 090,90 лева - главница по неплатените от
страна на ответника суми по фактура № **** г., както и сума в размер на
185,64 лева - лихва за забава, считано от настъпването на падежа на фактурата
2
17.07.2024 г., до дата 11.03.2025 г., както и направените съдебноделоводни
разноски.
В законоустановения срок не постъпи отговор на исковата молба от
ответника. На същия редовно са връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея.
В първото по делото съдебно заседание ищецът е поискал постановяване
на неприсъствено решение по спора.
С протоколно определение от 13.08.2024 г. съдът е приключил съдебното
дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща
процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в
негово отсъствие.
От Определение №1133/09.05.2025 г., постановено по настоящото
гражданско дело /лист 42 и 43 от делото/ и приложените към делото призовки
е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест
съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че не дължи
претендираните суми на ищцовото дружество, като такива доказателства по
делото не са събрани.
Предявените искове се явяват вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат
уважени изцяло.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът
възприема следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
3
Съгласно т.5 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по т.д. №6/2012
г. направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход.
Предвид изложеното и изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 1577,64 лева,
от които:
- 784,00 лева в обезпечителното производство по ЧГД № ****/**** по
описа на Районен съд - София, представляващи държавна такса в размер на
40,00 лева и 744,00 лева за адвокатско възнаграждение по Договор за правна
защита и съдействие от 12.02.2025 г.
- 793,64 лева в настоящото исково производство, включващи държавна
такса в размер на 133,64 лева и 660,00 лева за адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие от 11.03.2025 г.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най–късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.Т. ****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в ****, представлявано от Управителя - Т.Г.Д., да заплати на
„С.К.В. К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ****,
представлявано от Н.И.П., на основание чл. 372, ал.1 вр. чл. 367 от ТЗ, сумата
в размер на 2 090,90 лева, представляващи дължима главница по фактура №
**** г., както и сума в размер на 185,64 лева, представляващи дължима лихва
за забава за периода от 17.07.2024 г. до 11.03.2025 г.
ОСЪЖДА „Д.Т. ****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в ****, представлявано от Управителя - Т.Г.Д., да заплати на
„С.К.В. К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ****,
представлявано от Н.И.П., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата в размер на
1577,64 лева, представляваща направените разноски в настоящото
производство и в производството по ЧГД № ****/**** по описа на Районен
съд - София.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4