Решение по дело №667/2017 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

22.01.2018г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

20.12.

Година

2017

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Радка Делчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

667

по описа за

2017

година.

            Съдът е сезиран с иск по чл. 124, ал.1 от ГПК.

            Предявена е искова молба от Н.Х.А., З.М.Х. , Г.С.Х. и Х.С.Х.,*** , в която сочат, че ищците заедно с първия ответник били  съсобственици на следния недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн. № 113 в кв.13 по действащия ПУП на ***, общ.Кърджали, одобрен със заповед №553/16.09.1983г. с площ 780 кв.м., ведно с изградената в него ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА  със застроена площ 117.00 кв.м., състояща се на първия етаж от коридор, четири стаи и баня , и  на втория етаж от коридор, четири стаи и тераса, двата етажа обслужвани от вътрешна стълбищна клетка, при граници на имота:  север- имот с пл.сн. №137, юг-улица от о.т.59 към о.т. 60, изток – улица от о.т. 55 към о.т. 60, запад – имот с пл.сн. № 110 и имот с пл.сн. № 111.

            Общият наследодател на ищците и първия ответник – С.Х.А. /С.Е.Е./ , заедно със съпругата си Н.Х.А. притежавали ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн. №113, в кв.13 по действащия ПУП на ***, общ.Кърджали. Същите построили върху собственото си дворно място по време на брака, през 70-те години на миналия век  процесната двуетажна масивна ЖИЛИЩНА СГРАДА. Двамата съпрузи – С.Х.А. и Н.Х.А. до 1996г. са живели и владели непрекъснато, открито и необезпокоявано спорния поземлен имот близо 40 години. В него са изградили  със свои средства, труд и усилия жилищната сграда. Своили са целия имот за себе си, поради което са го придобили на основание текло в тяхна полза давностно владение. В процесния имот С.Х.А. живял до смъртта си през 1996г..

            След настъпването на горепосоченото обстоятелство , собствената на С.Х.А. ½ ид.част от спорния имот, въз основа на установените в чл.5 и чл.9 от ЗН правила за разпределение на наследството по закон,  била разпределена на 4 равни идеални части между преживялата го съпруга Н.Х.А. и трите им деца – Г.С.А., А.С.Ю. и С.С.Х.. Или след 17.05.1996г. собствеността върху спорния имот  била разпределена както следва: 5/8 ид.части на Н.Х.А.  и по 1/6 ид.част на всеки от низходящите на С.Х.А..

            Още преди смъртта на общия на страните наследодател , всяко едно от децата  е напускало в различни моменти спорния имот. Първи го напуснал първия ответник , който е учил и работил в гр.Варна и в гр.Пловдив. Впоследствие заминал за чужбина – Австрия. До м.октомври 2013г. същият не бил живял , нито е владял и полагал грижи за къщата и дворното място.

            Ищците, включително и Н.Х.А. , след смъртта на съпруга й също напуснали имота и заминали за РТурция.

            Известно време никой не  живял в процесния имот. Периодично до смъртта си през 2012г. имота е посещавал С.С.Х., както и неговата майка, съпруга и синове. Именно те стопанисвали, поддържали имота и извършвали текущи ремонти.

            След смъртта на С.С.Х. през октомври 2013г. неговият брат Г.С.А. и съпругата му С.С.М. /двамата ответници/ се настанили в имота и необезпокоявано се снабдили с документ за собственост върху  целия имот – НА за констатиране собствеността върху недвижим имот, придобит по давностно владение №121, т.4, д.№ 690/2013г. от 14.08.2013г.. С тези си фактически и правни действия ответниците оспорили правото на собственост на ищците.

            Твърди се, че констатираното обстоятелство с горецитирания нотариален акт  за осъществяване на давностно владение от страна на ответниците било невярно. Ответниците не са владели  и своили имота за себе си, необезпокоявано в предвидения в разпоредбата на чл. 79 от ЗС давностен срок, както и не са отблъснали владението на останалите наследници.

            Поради гореизложеното имота бил съсобствен между Н.Х.А., която обосновавала собственическите си  права както на оригинерно придобивно основание, така и на наследствено правоприемство от съпруга си – 5/8 идеални части и по 1/8 идеална част за всеки от низходящите  на С.Х.А., включително и наследниците на С.С.Х., който преди да почине през 2012г. е придобил наследството от баща си.

            Молят съда да постанови решение, с което да признае да установено по отношение на Г.С.А. и С.С.М., че ищците  са собственици на 6/8 идеални части , разпределени както следва: за Н. Х.А. 5/8 ид.части, а за З.М.Х., Г.С.Х. и Х.С.Х. – като наследници  при равни части на С.С.Х. общо на 1/8 ид. част от процесния имот.

            Молят на основание чл. 537, ал.2 от ГПК при уважаване на установителния иск за собственост, да се отмени НА за констатиране собствеността върху недвижим имот, придобит по давностно владение №121, т.4, д.№690/2013г. от 14.08.2013г. до размера на 5/8 идеални части от поземления имот и построената в него жилищна сграда. Претендират разноски.

            В съдебно заседание чрез адв. Д.Г. поддържат исковата молба.

            Ответникът Г.С.А. оспорва твърдените в исковата молба обстоятелства. Сочи, че с брат му С.С.Х., сестра му А.С.Ю. и майка им Н.Х.А. имали устна уговорка , според която процесния имот  ставал изключителна собственост на ответника и съпругата му С.М.. В изпълнение на тази договорка владели имота повече от 20 години – от 1998г. до предявяване на исковата претенция без някой от неговите близки да е изявявал претенции по отношение на имота. Ответниците поддържали имота, заплащали данъците, както и извършвали ремонтни дейности в същия.  С оглед на тези обстоятелства през лятото на 2013г. се снабдили с НА за констатиране собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №121/14.08.2013г., том4 , дело № 690/2013г. по описа на нотариус №020 К.Д., с район на действие РС-Кърджали. Пояснява, че през есента на 1993г. в ***, общ.Кърджали  с баща му, майка му, брат му и сестра му постигнали уговорка, че имотът ще остане собственост само на Г. , тъй като семейството на С. живеели в РТурция, където строяли дом. В този момент брат му С.Х. не бил заминал за Турция, тъй като имало проблем с визите, а неговото семейство – съпругата З.Х. и децата Г.Х. и Х.Х. още от 1992г. се били установили да живеят в гр.Измир.  Именно в изпълнение на тази уговорка декларирал имота на свое име чрез подаване на имотна декларация през 1998г. и от тогава само той и съпругата му плащали данъци за имота и го поддържали, като нито един от ищците от този период не е имал претенции спрямо него и дома му.  Със съпругата си извършили със собствени средства и с наети от тях майстори следните ремонтни дейности: през м.септември 2001г. били сменени керемиди на покрива и измазан комина; през 2004г. бил положен водопровод от кладенеца до къщата, след което с хидрофобна помпа домът бил снабден с вода, през 2007г. била изградена каменно-бетонна ограда с телена мрежа на южната страна на къщата; през м.ноември 2010г. била изградена каменно-бетонна ограда в източната част на имота; през м. март 2012г. била преустроена една от стаите в кухня и всекидневна чрез циментиране на пода, прекарване на водопровод, поставяне на фаянс, монтаж на кухненско оборудване и поставяне на ламинат; през 2012г. била подменена цялата ел.инсталация , поставили автоматични предпазители и нови контакти; през м. октомври 2012г. била сменена цялата дървена дограма с ПВЦ – 8 прозореца и входната врата; през месец юни 2014г. била изкопана септична яма с дълбочина от три метра.

            Освен това през месец март 2001г. ищците изнесли своите вещи и багаж от къщата с ясното съзнание , че имота е негова собственост /на Г.А./.

            През това време никой не изразявал претенции относно собствеността на имота, поради известното им обстоятелство, че съгласно уговорката с неговите роднини, имотът ще се владее и ползва от него и жена му С.М., като  двамата ремонтирали жилищната сграда, обработвали двора, заплащали дължимите данъци. За тези приблизително 20 години ищците не се противопоставяли на своенето на имота от него и съпругата му. Заявява, че от 1998г. до предявяване на исковата претенция З.Х., Г.Х. и Х.Х. не били посещавали имота и построената в него жилищна сграда, тъй като  живеели в РТурция и им било известно обстоятелството, че имота е негова и на жена му собственост. С оглед на изложеното моли иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

            В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв. М. поддържа исковата молба.

            С определение №478/24.07.2017г. , постановено по гр.д. № 667/2017г. съдът прекрати производството спрямо първата ищца Н.Х.А. , поради това , че същата е починала на 29.05.2017г. в 8:20 часа, тоест преди предявяване на исковата молба в съда , което е сторено на 29.05.2017г. в 15:17 часа.

            Съдът, за да се произнесе по иска, съобрази следното:

            От нотариален акт за констатиране на собственост върху недвижим имот , придобит по давностно владение №121, том 4, дело № 630/2013г. на нотариус № 020 К.Д. се установява, че  на 14.08.2013г. Г.С.А. и С.С.М. са признати за собственици по давностно владение върху процесния парцел ведно с построената върху него двуетажна масивна жилищна сграда.

            От отговорите на ответниците на зададени им въпроси  по реда на чл. 176 от ГПК се установява, че двамата ответници живеят заедно от 1998г., като през 2011г. сключили граждански брак.  Първият ответник живял във Варна докато завърши основното си образование в училище за ученици с нарушено зрение. Във варна бил до 1978г.. След това през 1980г. в София завършил гимназия. След това през 1986г. завършил Учителския институт в гр.Кърджали с биология и химия.  През 1989г. отишъл в Австрия за няколко месеца и след това се върнал в родния си дом, където живеел и го поддържал до ден днешен. Първият ответник от 1990г. до 1996г. работел в Дряново. От 2000г. до 2006г. работил в Пловдив в една болница и през 2006г. го съкратили.  От 1996г. до 2015г. майка му живяла в РТурция при З.Х..

            От удостоверение за наследници №7/19.04.2017г. на км.***, общ.Кърджали се установява, че С.Х.А. е починал на  17.05.1996г.  и е оставил за свои наследници Н.Х.А. – съпруга, Г.С.А. – син, А.С.Ю. – дъщеря и наследници на починалия му син С.С.Х. , починал на 01.01.2012г. – З.М.Х. – съпруга, Г.С. Х.-син и Х.С.Х. – син.

            От акт за смърт №1/29.05.2017г. на км.***, общ.Кърджали се установява, че ищцата Н.Х.А. е починала на 29.05.2017г..

            От декларация с вх. № 28235-01/01.04.1998г. , подадена в данъчна служба при Община Кърджали се установява, че първият ответник с българските имена Д.С.Е. е декларирал процесните парцел и сграда като свои собствени. На 21.08.2013г. е подал коригираща декларация №1941, в която като собственици на процесния имот са записани двамата ответници.

            По делото са разпитани две групи свидетели. Първата група са свидетелите на ищцовата страна  -  свидетелите М. Х.Ю. – съсед и далечен роднина на страните и Т.С.А. – съсед на страните, и втората група свидетели – тези на ответниците – св. А.С.Ю. – сестра на първия ответник, св. А.М.А. – съсед, св. Ю.И.Ю. – съсед и св. З.Т.С.-съсед.

            Свидетелят М. Ю. твърди, че  С. и Н. закупили процесния парцел и през 70-те години и построили в него къщата.  В тази къща заживели С., Н. и децата им С., Г. и А..  Г. и А. имали проблеми със  зрението и отишли да учат  в гр.Варна. С. останал при родителите си.  През 70-те години С. се оженил и завел жена си в същата къща. Къщата се състояла от две стаи. В едната стая живеели родителите му , а в другата  С. с жена си. На С. се родили две деца – ищците по делото. Към 80-те години  С., Н. и С. разширили къщата, направили я двуетажна къща. В тази къща продължил да живее С. с неговото семейство.  През 1993г. С. заминал за Турция със семейството си и в къщата останали С. и Н.. С. не заминал за Турция. Той останал в *** и живял в тази къща до смъртта си през 1996г.. В къщата останала Н. и С. бил принуден да дойде от Турция и да вземе майка си заедно с тях в Турция.   С. и семейството му гледали Н. до 2017г. , когато тя починала.  От 1997г. до 2013г. никой не бил живял в имота.  През 2010г. видял С. в имота, когато дошъл да направи оградата , защото била разрушена изцяло. Две, три години идвал, ремонтирал разрушените места и си отивал.  През този период Г. бил в Пловдив, през месец идвал и се връщал в Пловдив. С. починал през 2012г. и през 2013г. Г. и съпругата му се установил в този  имот.

            Св. Т.С.А.  твърди, че били близки приятели със С.. През 80-те години , когато бил кмет, след него бил кмет С.. Много неща си споделяли. Процесното дворно место било на С. и Н. – родителите на С.. В малката къща те живеели с трите си деца – С., А. и Н.. Понеже двете деца – Г. и А. били със зрителни недостатъци, от малки били изпратени в други училища – в Пловдив или Бургас. С родителите си останал да живее С.. Тогава С. с родителите си направили голямо разширение на къщата , защото С. вече бил женен и имал деца, а къщата била малка. Разширените било направено през 1980г. През 1993г. С. със семейството си заминал за Турция. В къщата останали С. и Н.. С. починал през 1996г.. Н. живяла в къщата една , две години и после дошъл С. и взел майка си в Турция.  От заминаването на Н. в Турция никой не бил живял трайно в къщата. От време на време идвал С. да прави ремонти в къщата. Г. дошъл в къщата след смъртта на С..  Не е виждал Г. да прави нещо по къщата. От 1993г. до 2017г. два-три пъти бил виждал Г.Х. и З.Х. в къщата.

            От показанията на св. А.С.Ю. – сестра на първия ответник се установява, че от 1992г.-1993г. в къщата живеели родителите й, големият й брат С. и Г..  Фактически тя живеела в Пловдив , но често си идвала.  След като починал баща й, майка й , тя и двамата й братя се събрали и майка й решила къщата да остане на Г.. От Турция брат й С. си идвал, когато трябвало да си сменят паспортите , тоест през пет години. Г. заживял в тази къща със съпругата си през 1998г.  Всичко по поддръжката на къщата и ремонти  плащали Г. и жена му.  От 2002г. до 2017г. сменил керемиди, септични ями, прозорци, оградата. Периодично правил ремонтите, събирал средства и правил.  Всички  знаели , че къщата е на Г., знаели са , че данъците плаща Г.. С. не е правил ограда , никой нищо не бил правил в къщата. Майка й също искала да ходи в Турция. Когато се разбрали къщата да остане на Г.С. не предявил никакви претенции. Претенции предявяват неговите наследници и то след неговата смърт.  Майка й от 1996г. до 2017г. живяла в семейството на С. в Турция. С. , когато идвал на 5-6 години да си сменя паспорта отсядал в къщата. Децата му не били идвали.  Брат й Г. работел и в събота и в неделя идвал и ремонтирал.

            От показанията на св. А.М.А. – съсед се установява, че Г. живее в процесната къща откак е роден. Когато работел в Пловдив всяка седмица си идвал . Г. правил ремонтите в къщата – на два пъти свидетеля му сменял керемиди и Г. му платил за това, Г. направил преди 4-5 години ограда с бетон и мрежа, кухнята си направил, дограмата сменил ,  Г. платил дограмата. С. не бил виждал в къщата откакто бил заминал за Турция. Децата и жена му също не бил виждал.  В село Мъдрец говорели, че къщата е на Г.. Знае, че майка му и баща са прехвърлили къщата на Г..

            От показанията на св. Ю.И.Ю. – съсед се установява, че в къщата живее Г. от 2002г. до настоящия момент. Преди Г. и жена му всяка седмица си идвали , в двора копаели, сеели, чистили. Г. сменил дограмата и поставил алуминиева, подменил входната врата, ремонти по покрива правил, подменил керемидите. Свидетелят лично му копал канал за обратните води, Г. го помолил. Брат му С. му помогнал за подпорната стена. Децата на С.  идвали за по ден-два в къщата и  си заминавали.  Г. нищо не бил направил по къщата. Г. плащал данъците. А. и брата на свидетеля сменили керемидите , това било преди седем-осем години. Г. им платил. Дограмата преди около десет години била сменена.

            От показанията на св. З.Т.С. – комшия, се установява, че къщата била изоставена, но в момента всичко било оправено по нея от Г..  От 2000г. насам Г. всяка седмица си идвал и се грижил за къщата. Двора бил като джунгла, отзад подпорната стена била съборена, имало големи камъни и той наел хора да ги изчистят.  В тази къща само Г. правил ремонти от 2000 година насетне. В къщата  направил фаянс, ел.инсталацията  сменил. Не бил виждал С. да прави ремонти. Идвали на гости, не си спомня да е правил ремонти. Жена му и децата на С.  идвали на гости, не били правили ремонти.  Г. плащал ремонтите и данъците на къщата.

            При така установената фактическа обстановка , съдът намира иска по чл. 124, ал.1 от ГПК за неоснователен. Това е така , тъй като по делото се установи , че процесния имот е наследствен , като наследодателите на страните С.Х.А. и Н.Х.А. са закупили процесния парцел и през 1970г. построили малка къща с две стаи. Там живели заедно с трите си деца С., А. и Г.. Тъй като А. и Г. били със зрителни проблеми, от малки били изпрати да учат в специализирани училища в Бургас и  Варна. Тогава в къщата родителите останали заедно с най-големия син С., който междувременно се оженил и довел жена си в същата къща. Родили им се две деца, имота станал малък за всички и през 1980г. С., Н. и С. надградили къщата и тя станала на два етажа. Там всички живели до заминаването на семейството на С.  в Турция.  През 1992г. -1993г. първо заминали децата и жената на С. , а след това заминал и С. и там се установили да живеят. Родителите С. и Н. , както и по-малките деца А. и Г. останали в България. През 1996г. бащата С.Х.А. починал  и в къщата останала съпругата му Н.. Стояла няколко месеца и проявила желание да замине за Турция при сина си С.. Установи се по делото , че преди да замине, цялото семейство се събрало – Н. , С. , А. и Г. и се разбрали къщата да остане на Г.. За това били уведомени и  семейството на С. и никой до неговата смърт през 2012г. не бил предявявал претенции към имота.  Установи се , че от 1996г. до 2017г. С. , жена му З. и синовете им Г. и Х. идвали в имота, когато трябвало да си вадят паспортите, но стояли за по ден-два, на гости. През този период от време ответникът Г. макар да е работил в Пловдив и в други градове в страната, редовно, всяка събота и неделя си идвал в имота и не само го поддържал като на два пъти оправял покрива и сменял керемиди, оправил падналата подпорна стена, оправил падналата ограда и направил ограда от бетон и мрежа , но и го подобрил  като обработвал дворното място, което преди това било запуснато и било „като в джунгла“,  прокопал канал за обратни води, оправил кухнята, сложил фаянс, подменил дограмата с алуминиева , сложил нова врата. В двора идвал с жена си и лятото сеели лятото и обработвали земята. През този период ищците идвали спорадично при смяна на паспортите, тоест през пет години , като отсядали в къщата за ден, два , но като гости. Всичко това се установи от показанията на втората група свидетели , разпитани по делото , на които съдът дава вяра , като обективни, последователни, логични и безпристрастни, както и съответстващи на писмените доказателства по делото. Така , по делото се установи , че още през 1998г. Г. е декларирал в Данъчна служба при Община Кърджали процесния имот като свой собствен и е заплащал дължимите данъци и ТБО, като след снабдяването с констативен нотариален акт по давностно владение на името на двамата ответници, е подал на 21.08.03г. коригираща декларация с № 1941/21.08.2013г.. Обстоятелството , че двамата ответници са адресно регистрирани на друго място не опровергава събраните по делото факти, че през цялото това време от 1998г. до настоящия момент ответниците са се отнасяли към имота като свой собствен, декларирали са го като такъв, заплащали са данъци , след 2000г.  въпреки недъга на първия ответник започнали периодично да правят ремонти и подобрения в имота и по този начин са проявявали субективния елемент на своене на имота и полагане на грижи по отношение на същия като техен собствен имот.  В допълнение следва да се посочи, че факт, който доказва признаването от страна на ищците на собствеността им върху имота  е обстоятелството, че при заминаването си в Турция те са изнесли всички свои вещи от къщата  и през целия период не е имало никаква тяхна вещ там. Това показва , че те по никакъв начин не са се противопоставяли  на намерението на ответниците да своят имота.  Така в продължение на повече от десет години двамата ответници непрекъснато, спокойно, необезпокоявано, явно и открито  са ползвали , владяли и своили процесния имот, вследствие на което и на основание чл. 79, ал.1 от ЗС двамата ответници са придобили собствеността му по давностно владение. Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

            При този изход на  делото , следва ищците да заплатят на ответниците направените по делото разноски от 360.00 лева за адвокатско възнаграждение.

            Водим от изложеното, съдът

 

                                                                       Р  Е  Ш  И  :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ  предявения от З.М.Х. с ЕГН ********** от ***, Г.С.Х. с ЕГН ********** от ***  и Х.С.Х. с ЕГН ********** от ***, тримата със съдебен адрес:*** чрез адв. Д.Г., против Г.С.А. с ЕГН ********** ***  и С.С.М. с ЕГН ********** ***  иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на общо 6/8 идеални части от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ  с пл.сн. № 113 в кв.13 по действащия ПУП на ***, общ.Кърджали, одобрен със заповед №553/16.09.1983г. с площ 780 кв.м., ведно с изградената в него ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА  със застроена площ 117.00 кв.м., състояща се на първия етаж от коридор, четири стаи и баня и на втория етаж от коридор, четири стаи и тераса, двата етажа обслужвани от вътрешна стълбищна клетка, при граници на имота:  север- имот с пл.сн. №137, юг-улица от о.т.59 към о.т. 60, изток – улица от о.т. 55 към о.т. 60, запад – имот с пл.сн. № 110 и имот с пл.сн. № 111, като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА З.М.Х. с ЕГН ********** от ***, Г.С.Х. с ЕГН ********** от ***  и Х.С.Х. с ЕГН ********** от ***, тримата със съдебен адрес:*** чрез адв. Д.Г. ДА ЗАПЛАТЯТ  на Г.С.А. с ЕГН ********** *** и С.С.М. с ЕГН ********** ***  направените по делото разноски от 360 лева за адвокатско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване пред КОС  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия: