№ 293
гр. Русе , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520200369 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. СТ. М. против наказателно постановление № 20-3393-
000393/11.01.2021г. на Началника на Второ РУП при ОД на МВР гр. Русеq с което му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и са му отнети 8
контролни точки за нарушение по чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят ,редовно призован се явява лично и с процесуален представител,
който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата,редовно призован изпраща представител, който взема
становище за неоснователност на жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС категории “В“ и „АМ”. На
18.12.2020г. около 08,40 ч. се движел по ул.“Липник“ в гр.Русе, управлявайки л.а.“ Ситроен
Ц4“ с ДК№ ВТ 96 70КС, като с него в автомобила се возела и съпругата му. На светофара,
който бил разположен по тази улица той преминал на червен светофар. Това било възприето
от полицейските служители св.П.П. и св.С.Б., които незабавно след това го спрели за
1
проверка. За констатираното нарушение св.П.П. съставил АУАН против жалбоподателя, а
въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му наложил
горепосоченото административно наказание.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства .
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН и от лице, което има право на това.
Разгледана по същество е неоснователна.
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалния закон.
Нарушението по чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП съдът намира, че е доказано по безспорен
начин и правилно установено. Съдът кредитира изцяло показанията на двамата полицейски
служители, които са възприели непосредствено и от съвсем от близко разстояние, че
жалбоподателят е преминал през кръстовището на червен светлинен сигнал, който забранява
това. Тази забрана произтича от разпоредбата на чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДвП. Всъщност
инициативата за спирането на жалбоподателя от контролните органи произтича именно от
това, че на този светофар е имало множество други спрели автомобили, за да изчакат
червения светофар на светофара, вкл. и автобус от градския транспорт, като това не е
сторено единствено от жалбоподателя, който е продължил движението си напред.
Актосъставителят и свидетелят по акта не са заинтересовани от изхода на
производство и показанията им са логични и обосновани, вкл. и по причина, че и двамата са
били очевидци на извършеното нарушение. Те са наблюдавали преминаването на
жалбоподателя на червен сигнал от около 20 - 30 м, като са го възприемали в неговата
посока за движение. В този смисъл съдът не кредитира показанията на съпругата на
жалбоподателя – св.В. М.а, която очевидно е пристрастна от изхода на делото, целейки
напълно да оневини жалбоподателя. Всъщност в нейните показания никъде няма твърдения
на какъв точно сигнал на светофара е преминал жалбоподателя, а единствените критерии,
които се индицират за правомерно поведение на жалбоподателя е движението на други МПС
в този пътен участък. Тези показания също се опровергават от показанията на полицейските
служители, които изрично твърдят, че единствено управлявания от него автомобил е
преминал, а другите са спрели : „ Помолих водача да се обърне и да погледне, че другите
автомобили са останали на самия светофар ….Господинът ми обясни, че не е оттук и не е
видял светофара“, показанията на св.П. на л.28 от делото.
От обективна страна жалбоподателя е осъществил състава на чл.183 ал.5 т.1 от
ЗДвП. Обективно същият на 18.12.2020г.в гр.Русе е управлявал л.а.”Ситроен Ц 4” с ДК№
2
ВТ 96 70 КС, като преминал по ул.“Липник“ в гр. Русе на червен забраняващ светлинен
сигнал на светофара.
От субективна страна нарушението е извършено непредпазливо под формата на
вината небрежност. Жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да спазва задължението си да
спре при такъв светлинен сигнал и да изчака включването на зелена немигаща светлина.
По отношение на размера на наложеното наказание същото е от категорията на
абсолютно определените санкции и размерът и не зависи от волята на АНО и съда.
Основното възражение на защитата се изразява в това, че „твърденията, че
жалбоподателят бил преминал на червено не отговаря на житейската логика“ очевидно не
държи сметка, че нарушението е извършено, тъй като жалбоподателят доколкото е от друг
град и както е обяснил пред полицейските служители не видял светофара изобщо.
По изложените съображения съдът намира ,че обжалваното постановление следва да
бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
При такъв изход на делото следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати
разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО предвид изрично направеното
искане в тази насока.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1 и ал.5 от ЗАНН ,съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-3393-00393/11.01.2021г., издадено от
Началника на Второ РУП при ОД на МВР-гр. Русе , с което на Д. СТ. М., с ЕГН **********
му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.и и са му отнети 8
контролни точки за нарушение по чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. СТ. М. да заплати на Второ РУП при ОД на МВР- гр. Русе сумата от 120
лв.,представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4