Р Е Ш Е Н И Е
№213
гр. Хасково, 26.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
и
в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №285/2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.27, ал.1 от
Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Образувано е по жалба от „Б. **“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. Б.“ №..,
с управител С.С., роден на ***г., подадена чрез адв. П.К.К., с посочен съдебен
адрес:***, офис .. против Заповед № 1941/29.12.2020г. на Кмет на Община
Свиленград, в частта ѝ относно размера на определеното обезщетение.
Жалбоподателят счита, че заповедта в
оспорената ѝ част е неправилна и незаконосъобразна, постановена в
нарушение на административно производствените правила и материалноправните
разпоредби, като не съответства на целта на закона. Твърди, че посоченият
размер на обезщетението е значително занижен и не отговаря на пазарната
действителност, като правилата за определяне на равностойно парично обезщетение
на чл.22 от ЗОбС не били приложени правилно. Изхождайки от правилото на чл.22,
ал.5 от ЗОбС счита, че при определяне на размера на равностойното парично
обезщетение административният орган допуснал нарушение на материалноправните
норми, защото назначеният независим оценител не извършил проверка в Агенцията
по вписванията – Свиленград и не изследвал сключените сделки в последния
12-месечен период, отговарящи на критериите на чл.22, ал.5 от ЗОбС и пар.1, т.2
от ДР на ЗОбС. Моли се за отмяна на заповедта в оспорената част, а размерът на
паричното обезщетение за имота да бъде увеличен съответстващо на действителната
пазарна стойност на имота. Претендира се присъждане на направените разноски по
делото.
Ответникът - Кмет на Община Свиленград,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител възразява срещу
изготвената съдебно-техническа експертиза, която определя размер по-висок от
определеното с оспорената заповед парично обезщетение за частта от отчуждения
поземлен имот. По същество намира заповедта за законосъобразна и в тази връзка
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, ако същия е над определения в Наредбата минимум.
Съдът, като взе предвид доводите в
жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Видно от представения по делото
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №37, том II, рег. №1713, дело №135/2017г., П. Т.
К. продава на Еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Б. **“
ЕООД, представлявано от управителя си Б. С., следния свой недвижим имот, а
именно: поземлен имот с идентификатор 65677.701.9426, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град С., Община С., Област Х., одобрени със Заповед
№РД-18-107 от 13.12.2016г. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в град
С., п.к. 6500, в местността „Речни лозя“, с площ от 915 квадратни метра,
незастроен, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор:
65677.701.8335, с номер по предходен план: 013011 и част от 013012, както и с
всички други подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота, при посочени
граници на поземления имот.
Видно от Решение №1017 от 28.11.2018г.
/Протокол №47, на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, чл.129, ал.1 от ЗУТ,
чл.21, ал.1 и ал.7 от ЗОС и във връзка с Докладна записка №279/05.11.18г. на
Кмета на Община Свиленград, Общински съвет – Свиленград е одобрил ПУП – ПУР на
местност „Речни лозя“ в масиви с №№11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и части от
масиви с №№ 296, 298, 299, 300, 301, 334, 335, 1, 336, 603 и 952 по КВС на гр.
Свиленград в съответствие на Общия устройствен план на гр. С., приет с Решение
№1007/26.11.2014г. на ОбС-Свиленград, за изграждане на нова улична мрежа. Засегнатите
имоти, попадащи в обхвата на ПУП-ПУР са описани в Кадастралния регистър на недвижимите
имоти по Приложение №1 – неразделна част от Проект за Подробен устройствен план
– План за улична регулация.
Решение №1017 от 28.11.2018г. на
Общински съвет – Свиленград е публикувано в Държавен вестник бр. 7/22.01.2019г.,
като видно от Констативен протокол от 23.02.2019г. на комисия, съставена от
служители на общината, срещу същото не са постъпили жалби в законоустановения срок.
В протокола е направено отбелязване, че решението е влязло в сила.
По делото е представено Обявление регистрационен
индекс И-5039/20.07.2020г. на Община Свиленград, на основание чл.25, ал.1 от
Закона за общинската собственост, за уведомяване собствениците на имоти, засегнати
от изграждането на улици, съгласно Подробен устройствен план – План за улична
регулация на местност „Речни лозя“ и Общия устройствен план на гр. С., че е
открита процедура по принудително отчуждаване по реда на Глава III от Закона за общинска собственост за
задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг
начин и за изграждане на нова улична мрежа – общински обект от първостепенно
значение въз основа на влязъл в сила Подробен устройствен план в обхвата на
масиви с №№ 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и части от масиви с №№ 296, 298,
299, 300, 301, 334, 335, 1, 336, 603 и 952 по КВС на землище гр. С., одобрен с
Решение №1017/28.11.2018г. на ОС – Свиленград, предвиждащ изграждане на обекти
– публична общинска собственост съгласно чл.21, ал.1 от ЗОС (процесния поземлен
имот е посочен под №18 в списъка).
Обявлението е публикувано на
официалния сайт на Община Свиленград на 20.07.2020г., както и поставено на
същата дата на видно място на първи етаж в сградата на Общинска администрация -
Свиленград. Обявлението е публикувано във вестниците „Труд“, „24 часа“, „Марица“.
В хода на административното
производство е била извършена експертна оценка за стойността на недвижим имот
ид.№65677.701.9426 с площ 915,00 кв. м., урбанизирана територия с начин на
трайно ползване – за друг вид застрояване, административен адрес: гр. С., видно
от която: пазарната стойност на площта за отчуждаване е в размер на 3 783,00
лева.
По делото е представено Обявление
регистрационен индекс И-7396/20.11.2020г., за изменение на Обявление с изх.
№И-5039/20.07.2020г., с което Община Свиленград на основание чл.25, ал.1 от
Закона за общинската собственост обявява, че изменя Обявление с изх. №И-5039/20.07.2020г.
за отчуждаване на имоти – частна собственост, находящи се в землището на гр. С.,
общ. С. по отношение вида на територията, начина на трайно ползване и размера
на паричното обезщетение, поради допуснати явни фактически грешки в
кадастралната карта на гр. С., общ. С., одобрена със Заповед
№РД-18-107/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на АГКК, както е посочено в
обявлението (измененията не касаят процесния имот).
Обявлението е публикувано на
официалния сайт на Община Свиленград на 20.11.2020г., както и поставено на
същата дата на информационното табло, находящо се на първи етаж в сградата на
Общинска администрация - Свиленград. Обявлението е публикувано във вестниците
„Труд“, „24 часа“, „Марица“.
Развилото се административно
производство по реда на Глава трета от ЗОбС по отношение на процесния имот е
завършило с издаване на Заповед №1941/29.12.2020г. на Кмет на Община Свиленград.
С административният акт, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.25, ал.2 и ал.3
от ЗОС във връзка с чл.21, ал.1 и чл.29, ал.1 и ал.2 от ЗОС, за изграждането на
улици, съгласно Подробен устройствен план – План за улична регулация на
местност „Речни лозя“ и Общия
устройствен план на гр. С. във връзка с открита процедура по принудително
отчуждаване по реда на Глава III
от Закона за общинска собственост за задоволяване на общински нужди, които не
могат да бъдат задоволени по друг начин и за изграждане нова улична мрежа –
общински обект от първостепенно значение въз основа на влязъл в сила Подробен
устройствен план в обхвата на масиви с №№11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и части
от масиви с №№296, 298, 299, 300, 301, 334,335, 1, 336, 603 и 952 по КВС на
землище гр. С., одобрен с Решение №1017/28.11.2018г. на ОС – Свиленград, предвиждащ
изграждане на обекти – публична общинска собственост, се отчуждава реална част
с площ от 185 кв. м. от ПИ с идентификатор 65677.701.9426 (номер по предходен
план 013011 и част от 013012), по КККР на гр. С., Община С., одобрени със
Заповед №РД-18-107/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на АГКК, местност
„Речни лозя“, Трайно предназначение на територията – Урбанизирана, НТП-Ниско
застрояване (до 10 м), целият с площ от 915 кв. м., при съседи: 65677.701.9427,
65677.701.8365, 65677.701.9425 и 65677.701.8328. В заповедта е посочено, че
имотът, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №37, том II, дело №135 от 2017г., вписан в
Служба по вписванията гр. С. с Дв.вх.рег.№1118 от 27.04.2017г., Акт №32, том 4,
дело №475 е собственост на „Б. **“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Г. Б.“ №... Със заповедта е определена сума за парично
обезщетение в размер на 3783.00 /три хиляди седемстотин осемдесет и три/ лева.
Заповедта е изпратена на адреса на дружеството,
видно от писмо регистрационен индекс И-185/11.01.2021г., но по делото не са
представени данни дали е получена. От Кмет на Община Свиленград са изискани
доказателства, установяващи датата, на която на оспорващото дружество е връчена
заповедта и по-конкретно на коя дата и по какъв начин е връчено писмо с изх.
№И-185/11.01.2021г. на Община Свиленград. Във връзка с това, с писмо вх.
№1930/19.03.2021г. в Административен съд – Хасково, Община С. уведомява, че
приема, че жалбата на оспорващата страна, а именно „Б. **“ ЕООД е подадена в
срок. В писмото е посочено също, че Общинска администрация Свиленград не
разполага с изискваните доказателства, установяващи датата, на която на
оспорващото дружество „Б. **“ ЕООД е връчена Заповед №1941/29.12.2020г. на
Кмета на Община Свиленград и по-конкретно на коя дата и по какъв начин е
връчено писмо с изх. №И-185/11.01.2021г. на Община Свиленград.
Жалбата срещу заповедта е подадена на
10.03.2021г. чрез Община Свиленград, където е заведена с регистрационен индекс
В-1700/10.03.2021г.
По делото е назначена
съдебно-оценителна експертиза. Видно от представеното заключение, в отговор на
поставените въпроси, експертизата дава следното заключение: Размерът на равностойното
парично обезщетение за отчуждаваната част от 185 кв. м. от имот с идентификатор
65677.701.9426, собственост на „Б. **“ ЕООД, ведно с направените в имота
подобрения, попадащи в засегната част, възлиза на 9977,67 лв., в т.ч. Земя –
8510,00 лв.; Огради – 1147,72 лв.; Трайни насаждения – 319,95 лв.
В съдебно заседание вещото лице прави
допълнителни пояснения във връзка с представеното заключение. Като по отношение
на плътната ограда с височина 2.20 метра разположена изцяло в ПИ 65677.701.9425,
но граничеща с ПИ 65677.701.9426 сочи, че не оценя цялата ограда, а само частта
от същата, която попада в отчуждаваната част, а именно ½ идеални части
от общата дължина на оградата, която е 7.40 м. По отношение на частта от
посочената ограда вещото лице заявява, че не се е запознало със строителното
разрешение, издадено на собственика на ПИ 65677.701.9425, а се е доверило на
това, което му е било казано на място, че същата е изградена съвместно със
средствата на двамата съседи.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата следва да се приеме за
подадена в законоустановения 14- дневен срок за обжалване, с оглед липсата на
възражение от страна на ответника и непредставянето от негова страна на
доказателства за датата на връчване на оспорената заповед на жалбоподателя в
настоящото производство. Същата изхожда от лице с правен интерес от оспорването
и е насочена против годен за съдебен контрол административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Процедурата по принудително
отчуждаване на имоти - частна собственост за общински нужди е регламентирана в
Глава трета от Закона за общинската собственост. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗОбС,
отчуждаването в разглежданата хипотеза се извършва със заповед на кмета на
общината по местонахождението на недвижимия имот. Имотът – предмет на
отчуждаване, се намира в района на Община Свиленград, поради което процесната
заповед, като изхождаща от кмета на Община Свиленград, е издадена от материално
и териториално компетентен орган, респективно представлява валиден
административен акт.
Относно формата и реквизитите на
оспорения акт, съдът приема, че не са допуснати нарушения, които да обусловят
наличието на основание за отмяна. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗОбС, в заповедта, с
която се отчуждава частен имот за общински нужди срещу парично обезщетение, се
посочват основанието за отчуждаването, предназначението, видът,
местонахождението, размерът и собственикът на имота, както и размерът на
обезщетението. Всички тези реквизити са налице в проверяваната заповед,
следователно последната се явява и надлежно мотивирана.
При осъществената проверка за
допуснати в хода на особената процедура нарушения на
административнопроизводствените правила, съдът не откри такива, като следва да
се има предвид, че оспорването е по отношение на частта от заповедта, касаеща
размера на определеното обезщетение за отчуждавания имот.
Относно материалната
законосъобразност на оспорената заповед, съдът приема следното:
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗОбС, имоти -
собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани
принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен
план, предвиждащ изграждането на обекти- публична общинска собственост, или на
одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от
първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в
сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в
други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично
или имотно обезщетение.
В разглеждания случай по делото се
установява, че е налице влязъл в сила ПУП- план за улична регулация, чиито
предвиждания налагат необходимост от отчуждаване на имот - частна собственост
за общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин и за
изграждане на нова улична мрежа – общински обект от първостепенно значение въз
основа на влязъл в сила Подробен устройствен план в обхвата на масиви с №№11,
12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и части от масиви с №№296, 298, 299, 300, 301,
334,335, 1, 336, 603 и 952 по КВС на землище гр. Свиленград, одобрен с Решение
№1017/28.11.2018г. на ОС – Свиленград, предвиждащ изграждане на обекти – публична
общинска собственост, поради което е налице и материалното основание за
нареденото с оспорената заповед отчуждаване, като по този въпрос липсва заявен
спор.
Спорният по делото въпрос касае
размера на определеното за отчуждавания имот обезщетение.
Съгласно чл.22, ал.5 от ЗОбС,
размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за
отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са
имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен
план по чл.21, ал.1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.
Съгласно изготвената на основание
чл.22, ал.3 от ЗОбС експертна оценка от 03.07.2020г., пазарната стойност на
площта за отчуждаване на процесния отчуждаван имот е 3783,00 лв. Съдът счита,
че тази оценка не следва да се кредитира, като я намира за необоснована. Същата
е основана на сравнителния метод, към който насочва чл.22, ал.5 вр. §1, т.2 от
ДР на ЗОбС, но при изготвянето ѝ не е отчетено, че в имота има
подобрения, както и трайни насаждения. Не е взето предвид както наличието на
изградена ограда, така и наличието на трайни насаждения в имота, оценка на
които безспорно е дължима с оглед предвиденото в чл.1, т.1 от Наредбата за
базисните цени на трайните насаждения, и подобна оценка съгласно чл.2 от
Наредбата, се изготвя отделно от тази на земята. Отделно от това при оценяване
на имота не е взето предвид, че същият е със сменено предназначение и се намира
в урбанизирана територия, поради това се налага използване на различни аналози
от използваните при постановяване на процесната заповед.
Във връзка с гореизложеното, съдът
кредитира заключението по съдебно-оценителната експертиза, прието в частта
относно установената крайна пазарна стойност на имота, касаеща земя, трайни
насаждения, подобрения в имота. Но не кредитира и не дава вяра на експертизата
единствено в частта относно масивната ограда разположена между ПИ
65677.701.9425 и ПИ 65677.701.9426, тъй като в тази част вещото лице е
изготвило заключението си позовавайки се на твърдения, които не са подкрепени
със съответните доказателства. В тази връзка по делото от страна на ответника
се представи Разрешение за строеж № 49/28.05.2018г., издадено от Гл. архитект
на Община Свиленград за строеж „ Плътна ограда с височина 2.20 метра към
съседните ПИ с идентификатори 65677.701.8329 и 65677.701.9426 и ажурна ограда
към ПИ с идентификатор 65677.701.8334 и към улица“, с възложител П. К., като
изрично в разрешението за строеж е посочено, че оградата ще бъде разположена
изцяло в имота на възложителя ПИ с идентификатор 65677.701.9425. Това отбелязване
в разрешението за строеж е индиция, че при процедиране изграждането на плътната
ограда от собственика на ПИ 65677.701.9425 и собствениците на съседните имоти е
отхвърлена първата дадена в разпоредбата на чл.48, ал.3 от ЗУТ възможност, а
именно оградите към съседните урегулирани поземлени имоти да се разполагат с
равни части в двата имота, поради това е приложена алтернативата предвидена в
изречение последно на цитираната правна норма, а именно оградата да бъде
разположена изцяло в имота на възложителя. Поради това от крайната пазарна
стойност определена от вещото лице следва да бъде извадена сумата в размер на
688.16 лева, представляваща определената пазарна стойност на ½ идеални
части от масивна ограда с дължина 7.40 метра.
При съображенията изложени по-горе в
съдебното решение и съгласно заключението на вещото лице, крайната пазарна
стойност на отчуждавания имот следва да бъде определена в размер на 9289.51
лева, в т.ч. 8510,00 лв. – стойност на земята, 459,56 стойност на леки огради и
319,95 лв. стойност на трайни насаждения.
Съобразно изхода на спора,
основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски в размер на 530.00 лв., от които 50 лева – внесена държавна такса, 180
лева – внесена сума за възнаграждение на вещо лице и 300 лв. договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно, платими от бюджета
на ответника.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед № 1941/29.12.2020г. на Кмета
на Община Свиленград в частта ѝ, в която за извършено отчуждаване на реална
част с площ от 185 кв. м. от ПИ с идентификатор 65677.701.9426 (номер по
предходен план 013011 и част от 013012), по КККР на гр. С., Община С., одобрени
със Заповед №РД-18-107/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на АГКК, местност
„Речни лозя“, Трайно предназначение на територията – Урбанизирана, НТП-Ниско
застрояване (до 10 м), целият с площ от 915 кв. м., при съседи: 65677.701.9427,
65677.701.8365, 65677.701.9425 и 65677.701.8328, е определено обезщетение в
размер 3783.00 лв., като УВЕЛИЧАВА
размера на обезщетението от 3783.00 лв. на 9289.51 (девет хиляди двеста
осемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки) лева.
ОСЪЖДА Община Свиленград да заплати на „Б.
**“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г. Б.“
№.., направените по делото разноски в размер 530 (петстотин и тридесет) лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: