Р Е
Ш Е Н
И Е
АРДИНО 17.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Райнен съд- Ардино, в публично
заседание проведено на 22.05.2019 г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ,
При секретар Неше Исмаил, като
разгледа докладваното от съдия Петров Гражданско дело № 3/2019 по описа на РС-
Ардино за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск за
заплащане на сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, по обективно съединени
искове от двамата ищци по делото срещу двамата ответници, на основание чл. 45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от адвокат Д.Ш. ***, пълномощник на Р.Я.Ш., с
ЕГН: **********,*** и Г.Р.Ш., с ЕГН: ********** ***, против Ю.Ф.М., с ЕГН– **********
*** и Р.Ю.М., с ЕГН– ********** ***, с правно основание Чл. 45 от ЗЗД, при
обективно съединени искове от двамата ищци против двамата ответници по делото.
В исковата молба се сочи, че двамата настоящи ищци са били баща и
дъщеря, и че на 14.07.2018 г., около 21.30
часа, в с. Голобрад, община Ардино, област Кърджали, на
улицата пред техния дома са били обект на физическо насилие от страна на
ответниците- Ю.Ф.М. и сина му Р.Ю.М.,***. В резултат на нанесения от тях побой са им били причинени телесни
увреждания- на ищецът Р.Я.Ш.- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 НК, вр. с чл. 20, ал. 2 НК (квалифицирано от съда
като такова извършено по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и спрямо
ищцата Г.Р.Ш.- за извършено престъпление от страната на ответника Ю.Ф.М.,
извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Сочи се, че й ищците са били от с.
Голобрад, община Ардино, живеели в собствена къща, която се намирала в
съседство с тази на ответниците. В продължение на много години не са имали
никакви проблеми с никой от селото, в това число и с тях. Тъй като вторият
ищец, а именно ищцата Г.Р. ***, често гостувала на родителите си в село
Голобрад. Твърди, че до началото на тази година винаги, когато посещавала
родителите си в с. Голобрад, паркирала личния си автомобил на площадка-
обръщало, което е общинска собственост, и се намира в непосредствена близост до
дома на родителите й, като тази площадка до скоро се ползвала безпрепятствено
за паркиране не само от тях, но и от всички жители на селото. От началото на
тази година обаче ответниците започнали да предявяват съвсем неоснователни
претенции към собствеността на този терен и използването му за паркинг на други
освен тях. Сочи се, че са започнали да вдигат скандали и да забраняват там да
спират и паркират други превозни средства освен тяьхните, тъй като смятали, че
това място е тяхна собственост. Тези претенции те предявявали не само по отношение
на ищците като съседи, но и към всички пристигащи в селото гости от други
населени места.
Твърди се още, че на посочената в исковата молба дата, ищцата Г.Р.Ш.,
била на гости на родителите си и била паркирала автомобила си на въпросната
площадка, като с нея били още брат й със съпругата си, сестра им с нейния
съпруг и децата.
Към 21.30 часа всички решили да си тръгнат за град Кърджали.
Сочи се от ищцата, че баща й- първия ищец, и майка й излезли да ги изпратят до колите. Посочва се, че когато
излезнали на улицата към тях се приближил съседа и ответник по делото Ю.Ф.М.,
започнал да псува на турски език и да вика: „ ... пред нашата къща и на моето
място не искам да виждам коли, ще влизате от долу, тук куче няма да разкарвате,
не разбрахте ли, че ще има бой! " и други подобни. Двамата ответници и
останалите от фамилията се сочи в исковата молба, се опитали да обяснят
спокойно на ответника Ю.Ф.М., че не правят нищо лошо с паркирането на това
място, което е достатъчно широко за да не се пречи на никой. Заканвайки им се
той за момент се прибрал в своята къща и малко след това отново излезнал. В
същият момент, когато ответникът Ю.М. излезнал от своя дом, отнякъде се появил
гол до кръста и заплашително се насочил към тях сина му- втория ответник по
делото Р.Ю.М.. Виждайки това баща му Ю. добил сякаш кураж, насочил се първо към
втората ищца Г., хванал я за лявата ръка и силно я стиснал, блъснал я, и я
избутал настрани, при което тя паднала на земята.
Сочи се, че след това двамата ответници заедно отишли при баща й- ищецът
Р.Я.Ш., като ответникът Р.М. се приближил отзад до Р.Ш. и силно го ударил в
областта на гръбначния стълб и продължил да му нанася удари с юмруци. Двамата с
другият ответник Ю.М., съборили на земята по гръб ищецът р.Ш. и продължили да
му нанасят удари с ръце и крака в областта на гръдния кош и краката на тялото.
Всички останалиприсъстващи, с които били заедно ищците са се приближили към тях
и се намесили в инцидента, като се опитвали да отърват баща ми от побойниците.
Въпреки това те не го оставили и продължавали да го бият, а той викал от болка.
Сочи се, че след като с общи усилия успели да отърват баща им, той
останал да лежи на земята, неможел да мърда, а само стенел. Ищцата по делото Г.Ш.
се изплашила сериозно за здравето и живота му, като се обадили по телефона
първоначално на полицейския инспектор, обслужващ селото, а след това и на тел.
112. След като дошлите медицински лица установили степента на наранявания на
баща им, който през цялото време стенел от болка заявили, че случая не е за
болницата в Ардино, и решили да го транспортират до МБАЛ - Кърджали. След
първоначалните прегледи и рентгенография, баща им бил настанен на стационарно
лечение в болницата в Кърджали. Всички получени увреждания от него са били
отразени в представената епикриза по делото. Сочи се, че след изписването от
болница лечението продължило и в домашна среда и периодични посещения при
лекар. И към настоящият момент при вдишване изпитвал остри болки в областта на
ребрата и гърдите, болял го гръбначния стълб, не можел да се навежда, да се
движи свободно и да се обслужва сам.
Ищците посочват, че са посетили съдебен лекар, който след като ги
прегледал им издал СМУ. Вследствие на уврежданията, които са им били причинени
и като пострадали от престъплението сочат, че са претърпяли неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, които в известна степен продължавали
и понастоящем. Твърди се, че по повод описания инцидент е била образувана
прокурорска преписка, но РП - Ардино, ги
е уведомила, че отказва да образува наказателно производство от общ характер
срещу двамата извършители, след което в качеството им на пострадали от
престъплението ищците депозирали пред PC -Ардино
частна тъжба, с правно основание чл. 131, ал. 1, т. 4 от НК във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК.
Посочва се, че в хода на съдебното производство по това дело съдът
констатирал, че преди образуването на НЧХД по тъжбата им, за същия инцидент,
между същите страни е било образувано административно наказателно производство
срещу двамата извършители. Това производство е приключило с влезли в сила
наказателни постановления, издадени на основание Наредба № 1 на Общински съвет
- Ардино за извършеното от тях деяние- Нарушаване на обществения ред в Община
Ардино, установен в тази Наредба.
Твърди се, че поради това, че въпроса за наказателната отговорност на
авторите на деянието е бил решен по реда на административно наказателното
производство и НЧХД срещу тях е било прекратено, съда не се е произнесъл по
предявения от нас за съвместно разглеждане граждански иск.
В тази връзка за ищците в качеството им на пострадали от извършеното
деяние е било налице правен интерес да предявят настоящия граждански иск, с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, с цел обезщетяване на претърпените в резултат
на непозволеното увреждане вреди.
Неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания продължаващи и
в момента, оценявали общо на 5 000 лв.
/пет хиляди лева/, в това число 4 000 лв.
претърпени болки и страдания от първия от ищците - Р.Я.Ш. за причинените му
травматични увреждания по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, и 1 000 лв. претърпени болки и страдания
от втория от ищците- Г.Р.Ш., вследствие на осъществено срещу нея престъпление
по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Желаели тези суми да им бъдат
заплатени от ответниците, като обща репарация на всичките им причинени вреди,
които се явяват пряка и непосредствена последица от описаното непозволено увреждане.
Предвид всички изложени обстоятелства молят да бъдат призовани на съд и след като съда се убедите в истинността и основателността на
изложените обстоятелства да постанови решение, с което на основание чл. 45 от ЗЗД, да осъди двамата ответници Ю.Ф.М. и Р.Ю.М. да заплатят солидарно на
първият от ищците Р.Я.Ш., обезщетение за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, в размер на 4000 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на непозволеното увреждането– 14.07.2018 г. до окончателното
изплащане, за причинените му травматични увреждания по смисъла на чл. 130, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Също така, съда да осъди ответника Ю.Ф.М. да
заплати на втория ищец по делото Г.Р.Ш., обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания по смисъла на
чл. 130, ал. 2 от НК, в размер на 1000 лв, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
непозволеното увреждане– 14.07.2018 г. до окончателното изплащане, както и да
им се заплатят и направените съдебни и деловодни разноски.
В СЗ ищците се явяват лично и се представляват. В ход по същество намират
предявената искова молба за допустима, основателна и напълно доказана.
В срока по чл. 131 от ГПК, от ответниците Ю.Ф.М. и Р.Ю.М. е депозиран отговор по исковата молба,
чрез процесуален представител адв. Г.Б..
Исковата молба се намира за допустима, но неоснователна и недоказана. В
СЗ ответниците не се явават, представляват се от преупълномощен предствавител-
адв. Теодора белева от АК- Кърджали. В ход по същество се основания в насока за
допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявената искова претенция
на ищците. Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли същата като
неоснователна и недоказана, като се претендират разноските по делото.
Районен
съд- Ардино, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, прие за установеното следното от фактическа страна:
Предявен е иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД при обективно съединени два иска, при
цена на общият иск 5 000 лева, съответно: 4
000 лв. претърпени болки и страдания от първия от ищците - Р.Я.Ш. за
причинените му травматични увреждания по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, и 1 000 лв. претърпени болки и страдания
от втория от ищците- Г.Р.Ш., вследствие на осъществено срещу нея престъпление
по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
От приетото по това дело писмено доказателство- НЧХД Дело № 52/2018 г.
по описа на РС- Ардино, се установяват следните факти, а именно:
1.
НЧХД № 52/2018 г. по описа на РС- Ардино е било
образувано пред първоинстанционния съд от двама ищци в настоящото производство
на 04.09.2018 г. с правно основание чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за извършено престъпно деяние от двамата подсъдими (ответници в настоящото
производство) на 14.07.2018 г. в с. Голобрад, община Ардино;
2.
Видно от материалите по това производство, приети
като писмени доказателства в настоящото Гр. Дело № 3/2019 г., а именно: НП №№
53 и 54/28.08.2018 г. на Кмета на Община Ардино (влезли в законна сила),
двамата ответници в настоящото производство са били санкционирани по
административен ред за нарушаване на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 на община
Ардино, затова, че на 14.07.2018 г. около 21.30 ч. в с. голобрад, община Ардино
са нарушили установения обществен ред, като са предизвикали сбиване и скандал с
единият от ищците по делото- Р.Я.Ш., което от своя страна е било основание са
съдебния състав разглеждал НЧХД № 52/2018 г., да го прекрати на основание чл.
24, ал. 1, т. 8а, вр. т. 6 от НПК, вр. чл. 4 от Протокол № 7 към КЗПЧОС.
От приетите по делото писмени доказателства- два броя СМУ №№ 163 и
164/2018 г. на съдебен лекар при МБАЛ- Кърджали се установява, че на 14.07.2018
г. ищецът Р.Я.Ш. е получил следните травматични увреждания: Счупване на
единадесето и дванадесето десни ребра, малък плеврален излив в дясната половина
на гръдната кухина, навяхване и разтягане на ставния апарат на гръдната част на
гръбначния стълб, охлузване на кожата на дясната предмишница, като описаните
травматични увреждания съставляват лека телесна повреда извън случаите на чл.
128 и чл.129 от НК и по време и начин е било възможно да бъдат причинени по
начина, по който твърди пострадалия, а ответницата Г.Р.Ш. на същата дата и
място е получила кръвонасядания по горните крайници, съставляващи тръвматични
увреждания довели до болка и страдание извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК
и по време и начин е било възможно да бъдат причинени по начина, по който
твърди пострадалата.
От други две писмени доказателства- Епикриза № 10432/КП № 208 и
Медицинско удостоверение № 10432/15..07.2018 г., се установява, че ищецът Р.Я.Ш.
след инцидента на 14.07.2018 г. в с. Голобрад е бил настанен в специализирано
медицинско заведение- МБАЛ „Атанас Дафовски“- кърджали за периода от 15.07.2018
г. до 27.07.2018 г. като доагнозата, с която ищецът е бил хоспитализиран
напълно припокрива отразеното в заключението на съдебебен лекар в СМУ №
162/2018 г.
От приетото по делото писмено доказатество- Писмо на Община Ардино №
11-106-15/26.02.2019 г. и приложените към писмото писмени доказателства се
установява, че против ищците Р.Я.Ш. и Глер Р.Ш. няма издаване НП на Кмета на
Община Ардино, за нарушаване на обществения ред на 14.07.2018 г. на територията
на Община Ардино, а такива са били издадени (посочени по- горе) против двамата
ответници по делото- Р.Ю.М. и Ю. Рейханов М. за нарушаване на обществения ред и
нанасяне на побой над ищеца Р.Я.Ш.,***.
По делото се събраха и гласни доказателства. От тези показания,
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира показанията н свидетелите
Гюлай Р. Риза и Педрие Бейхан Ш., като намира тези показания за обективни,
логични, описващи точно и последователно причиняването на телестните увреждания
на двамата ищци в настоящото производство от двамата ответници, непротиворечащи
на останалите писмени доказателства по делото. От показанията на тези свидетели
се установява по един категоричен и несъмнен начин, че на 14.07.2018 г. около
21.30 ч. в с. Голобрад, община Ардино двамата ответници Ю.Ф.М. и Р.Ю.М. са
причинили на ищеца Р.Я.Ш. следните травматични увреждания: Счупване на
единадесето и дванадесето десни ребра, малък плеврален излив в дясната половина
на гръдната кухина, навяхване и разтягане на ставния апарат на гръдната част на
гръбначния стълб, охлузване на кожата на дясната предмишница, като описаните
травматични увреждания съставляват лека телесна повреда извън случаите на чл.
128 и чл.129 от НК, а ответника по делото Ю.Ф.М. по същото време и на същото
място е причинил на ищцата Г.Р.Ш. кръвонасядания по горните крайници, съставляващи
травматични увреждания довели до болка и страдание извън случаите на чл. 128 и
чл.129 от НК.
Не се кредитират показанията на св. Хазел Сали Мехмедова, също преценени
при условията на чл. 172 от ГПК. Показанията на тази свидетелка се възприемат
от съда като противоречиви и в силна степен дадени в интерес на ответниците по
делото и не се кредитират от съда.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Оттук следва, че за да е налице фактическия състав на деликтната отговорност,
следва да са налице следните предпоставки: противоправно поведение на
деликвента, настъпването на твърдяните от ищеца вреди, причинна връзка между
противоправното поведение на деликвента и настъпилите вреди, и вина у
причинителя.
Съгласно презумцията
на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД, вината на
дееца се счита за налична до доказване на противното, от което следва извода,
че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника. За
установяване на останалите предпоставки на деликтната отговорност,
доказателствената тежест съобразно чл. 127, ал. 1 от ГПК се носи от ищеца - при
условията на пълно и главно доказване, за което съдът достига до категоричен
извод въз основа на доказателствата по делото, че е било постигнато.
Предвид събраните писмени
и гласни доказателства неоспорени от ответната страна, съдът счита, че по
делото ищците доказаха, че е налице фактическия състав на извършеното срещу тях
от ответниците непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД- двамата ответници в
съучастие като извършители са осъществили състав на престъпление по чл. 130,
ал. 1, вр. чл. 20 от НК, като са причинили на ищеца Р.Я.Ш. следните травматични
увреждания: Счупване на единадесето и дванадесето десни ребра, малък плеврален
излив в дясната половина на гръдната кухина, навяхване и разтягане на ставния
апарат на гръдната част на гръбначния стълб, охлузване на кожата на дясната
предмишница, като описаните травматични увреждания съставляват лека телесна
повреда извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НПК, а ответника по делото Ю.Ф.М.
по същото време и на същото място е осъществил състав на престъпление по чл.
130, ал. 2 от НК, като е причинил на ищцата Г.Р.Ш. кръвонасядания по горните
крайници, съставляващи тръвматични увреждания довели до болка и страдание извън
случаите на чл. 128 и чл.129 от НК,
като в тази връзка следва да се отбележи, че деянията са били осъществени, без
ищците да са предизвикали по какъвто и да е начин с поведението и държанието си
ответниците.
За да
бъдат солидарно осъдени двамата ответници да заплатят търсената сума на ищеца Р.
Яшяр Ш., следва да е налице хипотезата на чл. 53 от ЗЗД – увреждането да е
причинено и от двамата, като да не може да се отграничи приносът на всеки от
тях досежно причинените на ищеца вреди.
Категорично се
установи от доказателствата по делото противоправното поведение в съучастие
като извършители на двамата ответника по отношение на ищеца Р.Я.Ш. на
инкримирината дата 14.07.2018 г. в с. Голобрад, община Ардино, причиняването и настъпването
на същата дата на твърдяните от ищеца вреди, както и третото кумилатевно
обстоятелство- причинната връзка между
противоправното поведение на ответниците (деликвенти) и настъпилите
неимуществени вреди за ищеца.
Причинените на ищеца Р.Я.Ш.
неимущаствени вреди, изразяващи се в счупване на единадесето и дванадесето десни ребра,
малък плеврален излив в дясната половина на гръдната кухина, навяхване и
разтягане на ставния апарат на гръдната част на гръбначния стълб, охлузване на
кожата на дясната предмишница, като описаните травматични увреждания
съставляват лека телесна повреда извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК,
които съобразно доказателствата по делото са довели до разстройство на здравето
на този ищец за период повече от два месеца и са безспорно доказани като причинени от двамата
ответници по делото като съизвършители, следва на основание чл. 45 ЗЗД, да
бъдат репарирани от тях солидарно чрез присъждане на обезщетение. При определяне
на размера на дължимото обезщетение, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, свързана с критерия за справедливост.
Причинените на ищеца Г.Р.Ш.
неимуществени вреди от ответника Ю.Ф.М., осъществени при условията на идеална
съвкупност при причиняването на телесните увреждания на ответника Р.Я.Ш.,
изразяващи се в кръвонасядания по горните крайници на тялото, довели до
причиняване на болка и страдание извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, следва
на основание чл. 45 ЗЗД, да бъдат репарирани от този ответник по делото чрез
присъждане на обезщетение. При определяне на размера на дължимото обезщетение,
съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, свързана с критерия за
справедливост.
Съдебния състав обаче,
съобразявайки вида и характера на причинените от в съучастие на ответниците
увреждания на ищеца Р.Я.Ш., ръководейки се от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, от
събраните по делото доказателства и установената съдебна практика относно
присъждане на обезщетения за извършени противоправни деяния, съставляващи
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, намира така предявения иск по размер за
частично основателен до размер от 3 000. 00 (ТРИ ХИЛЯДИ) лева, като в
останалата част до пълния предявен размер от 4 000.00 лева, ще следва да
го отхвърли като неоснователен и недоказан.
За да приеме искът на
ищеца с правно основание чл. 45 от ЗЗД за частично основателен до посочения по-
горе размер, съдът съобрази следното:
Действиетелно, както и
бе прието в правните изводи на решението, съдът приема за категорично
установено, че на 14.07.2018 г. ответниците Ю.Ф.М. и Р.Ю.М., са причинили на
ищеца Р.Я.Ш. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК довела до
временно разстройство на здравето неопасно за живота му, изразяваща се в счупване
на единадесето и дванадесето десни ребра, малък плеврален излив в дясната
половина на гръдната кухина, навяхване и разтягане на ставния апарат на
гръдната част на гръбначния стълб, охлузване на кожата на дясната предмишница,
като описаните травматични увреждания съставляват лека телесна повреда извън
случаите на чл. 128 и чл.129 от НК, обективирани в СМУ № 163/2018 г. на Съдебен
лекар при МБАЛ- Кърджали. Но съдът при определяне размера на обезщетението по
чл. 45 от ЗЗД съобрази също така и обстоятелствата, че въпреки, че причинените
телесни увреждания не съставляват тежка или средна телесна повреда по смисъла
на чл. 128 и чл. 129 от НК, налице е счупване на костни елементи от човешкото
тяло (единадесето и дванадесето десни ребра на гръден кош), които въпреки, че
не попадат в хипотезите за приняване на средна или тежка телесна повреда, все
пак представляват нарушаване на целостта на костен елемент от гръдния кош на
човешкото тяло и болките и страданията, които търпи пострадалия, с оглед начина
на функциониране на тази част от човешкото тяло са постоянни във времето и с
оглед възрастта на пострадалия, с продължителен период от време на отшумяване,
също така, и че освен тези увреждания, са били причинени и множество други
такива- малък плеврален излив в дясната половина на гръдната кухина, навяхване
и разтягане на ставния апарат на гръдната част на гръбначния стълб, охлузване
на кожата на дясната предмишница. При това положение и с оглед преценката на
видът, броят и характерът на причинените на ищеца Р.Я. Вели травматични
увреждания, както и периодът на тяхното отшумяване и възстановяване на
нормалното здравословно състояние на пострадалия, съдът намира предявения от
него иск против двамата ответници по делето за основателен по размер до сумата
от 3 000.00 лева, като ще следва до този размер да го уважи и присъди, а в
останалата му част, до пълния предявен размер от 4 000.00 лева да го
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдебния състав,
съобразявайки вида и характера на причинените от ответника Ю.Ф.М. на ищцата Г.Р.Ш.
травматични увреждания, ръководейки се от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, от
събраните по делото доказателства и установената съдебна практика относно
присъждане на обещетения за извършени противоправни деяния, съставляващи
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, намира така предявения иск по размер за
частично основателен до размер от 300. 00 (ТРИСТА) лева, като в останалата част
до пълния предявен размер от 1 000.00 лева, ще следва да го отхвърли като
неоснователен и недоказан.
За да приеме искът на
ищеца с правно основание чл. 45 от ЗЗД за частично основателен до посочения по-
горе размер, съдът съобрази следното:
Действиетелно, както и
бе прието в правните изводи на решението, съдът приема за категорично
установено, че на 14.07.2018 г. ответника Ю.Ф.М. е причинил на ищеца Г.Р.Ш. лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК довела до болка и страдание,
изразяваща се кръвонасядания по горните крайници на тялото, като
описаните травматични увреждания съставляват лека телесна повреда извън
случаите на чл. 128 и чл.129 от НК, обективирани в СМУ № 164/2018 г. на Съдебен
лекар при МБАЛ- Кърджали. Съдът при определяне размера на обезщетението по чл.
45 от ЗЗД съобрази също така и обстоятелствата, че въпреки, че причинените
телесни увреждания не съставляват тежка или средна телесна повреда по смисъла
на чл. 128 и чл. 129 от НК, налице е травматично увреждане на пострадалия,
макар в една лека форма и при кратък период на отшумяване на тези увреждания,
но при наличие на тяхно множество при причиняването им в тази степен. При това
положение и с оглед преценката на видът, броят и характерът на причинените на
ищеца Г.Р.Ш. травматични увреждания, както и периодът на тяхното отшумяване и
възстановяване на нормалното здравословно състояние на пострадалия, съдът
намира предявения от този ищец иск против ответника по делото Ю.Ф.М. по делото
за основателен по размер до сумата от 300.00 лева, като ще следва до този
размер да го уважи и присъди, а в останалата му част, до пълния предявен размер
от 1 000.00 лева да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ето защо, с оглед на
тези изводи, ще следва ответниците по делото Ю.Ф.М.,*** и Р.Ю.М.,***, да
заплатят солидарно на Р.Я.Ш., ЕГН: **********,***, сумата в размер на
3 000.00 (три хиляди) лева, явяваща се уважен от съда размер на
обезщетение по чл. 45 от ЗЗД, от цяло предявения размер за обезщетение в размер
на 4 000.00 лева, за причинените от тях на 14.07.2018 г. в с. Голобрад,
община Ардино травматични увреждания на пострадалия, а именно: счупване на единадесето и дванадесето десни ребра,
малък плеврален излив в дясната половина на гръдната кухина, навяхване и
разтягане на ставния апарат на гръдната част на гръбначния стълб, охлузване на
кожата на дясната предмишница, като описаните травматични увреждания
съставляват лека телесна повреда извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК.
С оглед на тези
изводи, ще следва ответника по делото Ю. ***, да заплати на Г.Р.Ш., ЕГН: **********,***,
сумата в размер на 300.00 (триста) лева, явяваща се уважен от съда размер на
обезщетение по чл. 45 от ЗЗД, от цяло предявения размер за обезщетение в размер
на 1 000.00 лева, за причинените от него на 14.07.2018 г. в с. Голобрад,
община Ардино травматични увреждания на пострадалата, а именно: кръвонасядания
по горните крайници на тялото, довели до причиняване на болка и страдания извън
случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК.
При този изход на
делото, на основание чл. 78, ал. 1, от ГПК, ответниците Ю.Ф.М.,*** и Р.Ю.М.,***,
ще следва да заплатят на ищците Р.Я.Ш., ЕГН: **********,*** и Г.Р.Ш., ЕГН: **********,***,
направените в производството разноски, съразмерно с уважената част на иска, а
именно 660.00 лева, представляваща 66 % от сумата от 1 000.00 лева за
процесуално представителство (по договор за правна помощ) и сумата от 132.00
лева, представляваща дължима ДТ върху уважения размер на предявения иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Тъй като по делото от
ответниците с отговора и в ход по същество не са претендирани деловодни
разноски, при положение, че съдът уважи частично иска, то на основание чл. 80,
ал. 1 от ГПК съдът не дължи произнасяне в тази насока, а направените от
ответната страна разноски за разглеждане на това производство, си остават за
тяхна сметка.
Мотивиран от горните
съображения, този съдебен състав на РС- Ардино разгледал делото по същество,
Р Е
Ш И :
По
предявения иск от Р.Я.Ш., ЕГН: ********** ***, против Ю. *** и Р.Ю.М.,***, с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, при цена на иска 4 000.00 (четири хиляди)
лева:
ОСЪЖДА Ю. *** и Р.Ю.М.,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на Р.Я.Ш., ЕГН: ********** ***, сумата в размер
на 3 000. 00 (три хиляди) лева, ведно със законната лихва от деня на деликта –
14.07.2018 г. до пълното изплащане на сумата /чл. 84, ал.3 ЗЗД/;
ИСКЪТ в останалата му
част предявен от ищеца Р.Я.Ш., ЕГН: ********** ***, с правно основание чл. 45
от ЗЗД, до пълният му предявен размер от
4 000.00 (четири хиляди) лева, се отхвърля като неоснователен и недоказан;
По предявения иск от Г.Р.Ш.,
ЕГН: ********** ***, против Ю.Ф.М.,***, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, при
цена на иска 1 000.00 (хиляда лева) лева:
ОСЪЖДА Ю.Ф.М.,***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Р.Ш., ЕГН: **********
***, сумата в размер на 300. 00 (триста) лева, ведно със законната лихва от
деня на деликта – 14.07.2018 г. до пълното изплащане на сумата /чл. 84, ал.3 ЗЗД/;
ИСКЪТ в останалата му
част предявен от ищеца Г.Р.Ш., ЕГН: ********** ***, с правно основание чл. 45
от ЗЗД, до пълният му предявен размер от
1 000.00 (хиляда) лева, се отхвърля като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците
Ю.Ф.М.,*** и Р.Ю.М.,***, да заплатят на ищците Р.Я.Ш., ЕГН: **********,*** и Г.Р.Ш.,
ЕГН: **********,***, направените в производството разноски, съразмерно с
уважената част на иска, а именно 660.00 лева, представляваща 66 % от сумата от
1 000.00 лева за процесуално представителство по производството, съразмерно
уважената част на иска;
ОСЪЖДА
на основание чл.
83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответниците Ю.Ф.М.,*** и Р.Ю.М.,***, ще следва да
заплатят по полза на съдебната власт по сметката на РС- Ардино, сумата от
132.00 лева, представляваща дължима ДТ върху уважения размер на предявения иск
с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд- Кърджали в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: