Р Е Ш Е Н И Е
№ 315/
12. Юни 2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и втори май 2019 г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
С участието на прокурор: Иван Шарков от Окръжна
прокуратура – Плевен
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 125/2019г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по искова молба на Д.В.Д. *** срещу ОД на
МВР - Плевен с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 3000 лв.
за причинени имуществени вреди,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното
производство по обжалването и частичната отмяна на НП № 17-0374-000554/26.06.2017г.
на Началника на РУ – Червен бряг при ОД на МВР - Плевен, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на заплащане на адвокатските възнаграждения до
окончателното й изплащане, както и сумата от 19.98 лв. – разходи за гориво.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски в настоящото
производство.
Ответникът –Областна дирекция на МВР - Плевен, чрез
юрисконсулт Ф. е депозирал писмено становище за неоснователност на
иска. Счита, че плащането на адвокатските хонорари не е доказано. Възразява, че
в случая не е налице изцяло отменено НП, за да се търси отговорност за вреди.
Алтернативно сочи, че заплатените адвокатски хонорари по 1000 лв. за три дела с
един и същ предмет са прекомерно завишени с оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото и моли да бъдат редуцирани до минималния размер. А освен
това с оглед частичната отмяна на НП, с което са били наложени наказания за три
отделни нарушения, следва така редуцирания хонорар да бъде намален до 1/3 от
минималния хонорар. Счита за неоснователен и иска за присъждане на законна лихва
върху сумата, считано от датата на заплащане на адвокатския хонорар, тъй като
най-ранната дата, от която може да бъде претендирана е момента на частичната
отмяна на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено в настоящото производство.
Прокурорът дава заключение, че исковата молба е
основателна и предлага да бъде уважена.
Като съобрази становищата на страните, приетите
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу
надлежен ответник. Областна дирекция на МВР - Плевен е юридическо лице и на
осн. чл. 205 от АПК е пасивно легитимирана страна по иска, тъй като административно-наказващият орган,
издал частично отмененото НП е Началника на РУ – Червен бряг и е част от
структурата на областната дирекция.
Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
С Решение № 738/11.12.2018г. по КАНД № 978/2018г.
Административен съд – Плевен е отменил частично Решение № 89/19.09.2018г. по
НАХД № 146/2018г. и вместо него по същество е отменил НП №
17-0374-000554/26.06.2017г., издадено от Началника на РУ – Червен бряг при ОД
на МВР – Плевен в частта, с която на Д.В.Д. *** на осн. чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за
нарушение на чл. 150а ал.1 от ЗДвП. А в останалата част е оставил в сила
решението, с което е потвърдено НП, в частта, с която на Д. на осн. чл. 175
ал.3 пр.2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 10 месеца за нарушение на чл. 140 ал.1 ЗДвП и на осн.
чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на
чл. 137а ал.1 ЗДвП.
НАХД № 146/2018г. по описа на Районен съд – Червен
бряг е приобщено като доказателство по настоящото дело.
В съдебното производство при разглеждане на делото по
оспорване на НП пред всички съдебни инстанции жалбоподателят е бил защитаван от
адв. К. ***, въз основа на представени адвокатски пълномощни по делата и
договори за правна защита и съдействие както следва: от 23.11.2018г. по КАНД №
978/2018г. на АС – Плевен срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лв. платени в брой на същата дата; от 20.02.2018г. по КАНД № 59/2018г.
на АС – Плевен срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.,
платени в брой на същата дата; от 08.11.2017г. по АНД № 477/2017г. на РС
–Червен бряг в размер на 1000 лв., платени в брой на същата дата.
Дейността на администрацията по издаване на
наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по
смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно
постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното
постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по
искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и
бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за
присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на
административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по
налагане на административни наказания също е вид административна дейност.
Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1
ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление, което е акт на държавната
администрация, в резултат на възложената й със закон
административно-наказателна дейност.
Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда,
тъй като договорените адвокатски възнаграждения реално са били платени изцяло и
в брой при сключването на договорите за правна защита и съдействие, които имат
характер на разписка и доказват плащането на сумите.
Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в
производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат,
защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно
чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда
присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по
административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред
касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от
изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда
репариране на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП,
по същия начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално
представителство за учреждението - ответник, когато е защитаван от юрисконсулт
или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено.
Но с Тълкувателно постановление № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите
е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил
правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление,
отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е
заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер.
Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната
за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която
и да е от страните в производството.
Тълкувателните постановления и тълкувателните решения
са задължителни и обвързващи за съдилищата.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял
имуществени вреди, в размер на платените адвокатски възнаграждения, по повод обжалването на отмененото като незаконосъобразно
НП, макар и частично, които са пряка и непосредствена последица от НП, защото
издаденото незаконосъобразно НП е причина ищецът да направи разноски за правна
защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен
административен акт.
Направените от страната разноски за адвокатско
възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно НП,
макар и частично.
В случая размерът на наложените с НП глоби е общо 750
лв. , а НП е отменено в частта за наложената глоба в размер на 300 лв. Съгласно
Чл. 18 ал.2 и ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, адвокатският хонорар за една инстанция по административно-наказателни
дела при материален интерес до 1000 лв. е 300 лв., същият е и в останалите
случаи, когато се налагат други видове наказания.
Ето защо заплатеният от ищеца хонорар от 1000 лв. за
една съдебна инстанция е завишен, тъй като значително надхвърля определеното
минимално възнаграждение за защита по административно-наказателни дела с оглед
защитавания материален интерес.
Ето защо съдът счита, че разумния, обоснован и
справедлив размер на обезщетението съобразно критериите на чл. 36 ал.2 от ЗАдв,
който е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и следва да
обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от
ответника непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства
интересите на която и да е от страните в производството - е в размер на 300 лв.
за една съдебна инстанция или общо следва да се присъди обезщетение в размер на
900 лв.
Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 900 лв. е
основателен и доказан и следва да се уважи за тази сума, а за разликата до 3000
лв. – да се отхвърли като неоснователен.
Неоснователна се явява и претенцията за заплащане на
законна лихва върху сумата на осн. чл. 86 от ЗЗД, считано от деня на заплащането
на адвокатските хонорари. Ответникът не
е изпаднал в забава от датата на плащането. Затова и не се дължи лихва за
забава от претендирания в исковата молба начален момент. Едва с инициирането на
настоящото съдебно производство ищецът е предявил претенцията си за заплащане
на направените в другото съдебно производство разноски. Настоящото производство
има обезщетителна функция и следва да репарира само понесените от ищеца
действителни вреди в един справедлив и разумен размер, а не да служи за обогатяване,
съобразно цитираното по-горе ТР № 1/15.03.2017г. на ВАС.
Неоснователна е и претенцията за заплащане на разходи
за гориво в размер на 19,98 лв. от 20.02.2018г., тъй като не е доказан точния
размер на изразходеното гориво във връзка с явяването в съдебното производство.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ при частично уважаване на иска ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска,
както и внесената държавна такса в размер на 10 лв.
Предвид направеното възражение на ответника за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар за настоящото производство същият
следва да се редуцира на 300 лв., тъй като делото не се отличава с фактическа и
правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание, в което адвокат К. не
се е явил и спрямо така определения хонорар да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, а именно в
размер на 89 лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Плевен на основание
чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди да
заплати на Д.В.Д. *** обезщетение в размер на 900 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалването и
частичната отмяна на НП № 17-0374-000554/26.06.2017г. на Началника на РУ –
Червен бряг при ОД на МВР - Плевен, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до 3000 лв., както и за сумата от 19.98 лв. – разходи за
гориво.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.В.Д. ***
за
заплащане на законна лихва върху присъдената сума, считано от датите на заплащането
на адвокатските възнаграждения до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Плевен да заплати на Д.В.Д. *** направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 89 лв. и д.т. в размер на 10 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/