Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.Враца, 15.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Е. ДОНКОВА
при секретаря Валя Апостолова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1627 по описа за 2018 год.
на РС-Враца и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен
е за разглеждане иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, във вр.
чл.198о, ал.1 ЗВ.
В исковата молба ищецът твърди, че се
намирал в облигационна връзка с наследодателя на ответника А. Г. *** по реда на
Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребители за ползване на ВиК системи и Общите условия на „ВиК” ООД, гр.Враца.
Сочи, че наследодателят на ответника имал открита партида за доставка на вода в
дружеството-ищец за жилище с адрес: гр.Враца, *****Твърди, че за периода от
08.10.2015 г. до 09.09.2016 г. по партидата на наследодателя на ответника са
начислени за плащане суми за потребление общо в размер на 330,10 лева –
главница и лихва по издадени 7 бр. фактури, които не били заплатени. Поддържа,
че при извършено връчване на покана за доброволно изпълнение било установено,
че титулярът на партидата е починал преди периода на потребление – на
09.11.2007 г. Поддържа, че след смъртта й нейният единствен наследник – настоящ
ответник, не е изпълнил задължението си да подаде заявление за промяна на
партидата, поради което потреблението е продължило да се начислява на името на
титуляра. Поддържа, че с откриване на наследството наследникът е придобил
съвкупността от права и задължения в качеството на потребител и страна в
облигационните отношения с ВиК оператора, поради което отговаря за изпълнение
на задължението в пълен размер. Сочи, че до ответника била изпратена покана за
доброволно изпълнение, но тя изпълнила задължението си само частично, като
незаплатеното задължение за главница възлизало на сумата от 240,42 лева. С
оглед на изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът моли съда да осъди
ответника да заплати претендираната сума за главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител на ответника – адв.Е.М., в който се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на иска. В тази насока се излагат съображения,
че ищецът не доказва наличието на сключен договор между него и титуляра на
партидата, както и че през процесния период ответникът е бил собственик на
жилището, за което се претендират суми за заплащане. Поддържа се още, че
обстоятелството, че на името на наследодателя на ответника е съществувала
партида, не ангажира автоматично отговорността на наследниците, в случая –
ответницата Г.. Сочи, че в представеното по делото извлечение от партидната
книга – карнет са полагани подписи на различни лица, т.е. не може да се направи
обоснован извод, че именно ответницата е била ползвател на предоставяните от
ищцовото дружество услуги. Излага се още, че липсата на подпис на абоната в
карнета го прави негоден да установи факта на записаното в него потребление,
поради което и при липса на други доказателствени източници следва да се
приеме, че исковата претенция е недоказана по основание и размер. Отделно от
горното се излагат съображения, че карнета не е подписан и от инкасатора, което
поставя под съмнение факта, че е извършено отчитане. По изложените в отговора
доводи и съображения се иска отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
представено към исковата молба удостоверение за наследници изх.№ 45/03.02.2017г.
и служебно изисканото от съда удостоверение изх.№ 3057/289.08.2018 г. се
установява, че ответника Х.С.Г. е единствен наследник по закон на А. Г. ***,
починала на на 09.11.2007 г.
По
делото е представена покана № 68757, изх.№ 2441/03.10.2016 г. до наследодателя на ответника, връчена
на 10.10.2016 г. на трето за делото лице – А.А.П. Към поканата е приложена подробна справка за начислените
суми по периоди.
По делото е приложен заверен
препис от карнет, съставен за партида за имот на адрес гр.Враца, ул*****с титуляр А. Г. К., ЕГН ********** за периода
12.12.2013 г.- 07.01.2017 г., от които е видно, че има положен подпис на абонат
за посочения в исковата молба период от 08.10.2015 г. до 09.09.2016. на следните
дати: 10.11.2015 г.; 11.01.2016 г.; 10.03.2016 г.; 10.05.2016 г. и 09.08.2016
г.
Представена
е справка – извлечение № 35411 за дължимите суми към „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр.Враца към 16.01.2017 г. за абонатен номер 1935001 на
името на А. Г. К. за имот на адрес: ***, от която се установява, че
ищецът е издал 7 броя фактури за отчетен период 08.10.2015г. до
09.09.2016г. и е начислил в своето счетоводство задължение по посочената
партида сумите от общо 330,10 лева – главница и 19,84 лева – лихва.
По делото е представена и
покана за доброволно изпълнение изх.№ 2009/29.05.2017 г. до ответника, която
видно от приложената по делото обратна разписка е връчена лично на Х.С. –
настоящ ответник.
По делото е представено
извлечение от Общи условия на „ВиК“ ООД Враца, които са одобрени от /Д/КЕВР на
основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006г. по
отношение, на които съдът на основание чл.155 ГПК е съобщил на страните, че му
е служебно известен факта, че същите са публикувани във в. „Новинар“ в броя му
от 20.06.2006г. и във в. „Конкурент“ в броя му от 19.06.2006г. и са поместени
на интернет страницата на дружеството.
По делото е приложено писмо
от Районен съд – гр.Враца, от чието съдържание се установява, че при направена
проверка в особената книга на съда за откази от наследство, няма вписан отказ
от наследство, заявен от Х.С.Г. /настоящ ответник/, по отношение на
наследството, останало след смъртта на А. Г. ***.
По делото е приложено и
писмо вх.№ 12886/30.08.2018 г. от Служба по вписванията – гр.Враца, в което по
повод отправено от съда искане уведомяват, че справките в базата данни са по
персонална партида, а не по имот.
По делото е приложено писмо
вх.№ 13533/13.09.2018 г. от Служба по вписванията – гр.Враца, с което
уведомяват съда, че в регистъра на службата няма данни за имоти по партидата на
Х.С.Г. /настоящ ответник/.
За установяване стойността
на доставените ВиК услуги до имота, по делото е изготвено заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от
съда като обективно и компетентно дадено. След запознаване с материалите по
делото и проверка в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ООД,
вещото лице е дало заключение, че стойността на доставените ВиК услуги до
жилище, находящо се в гр. Враца, *****, за периода от 08.10.2015г. до
09.09.2016г., е в размер на 142,54 лева – главница и 5,00 лева – лихви, за
периода от 08.11.2015 г. до 16.01.2017 г. Видно от констативно-съобразителната
част на заключението е, че при извършената проверка вещото лице е констатирало,
че от страна на ответника е извършено плащане на сумата от общо 167,82 лева по
три фактури – на 10.07.2018 г. по № **********/01.12.2015 г. и на 07.08.2017 г.
по фактура № **********/01.02.2016 г. и фактура № 00299723110/01.09.2016 г.,
като са останали незаплатени следните фактури: № **********/01.07.2016 г., за
периода 10.05.2016 г. – 10.06.2016 г., на стойност 46,93 лева; №
**********/01.08.2016 г., за периода 10.06.2016 г. – 10.07.2016 г., на стойност
46,28 лева и № **********/03.10.2016 г., за периода 08.08.2016 г. – 09.09.2016
г., на стойност 49,36 лева. В заключението вещото лице е посочило, че съгласно
карнета 1935, стр.1 в процесния имот е извършван отчет на показанията на
водомера, като има положени подписи от абоната срещу съответните отразени показания. За процесния период от ищцовото
дружество са издавани месечни фактури за задължение за извършване на ВиК услуга
по отчетени показания на водомер за студена вода. Не са открити подаване
писмени възражения по извършени отчети на водомера в имота и издадени фактури
през процесния период. Изслушано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че в
случая са отразени за плащане и количества вода от общия водомер, които са
разпределени като разлика, констатирана при отчитане показанията на
индивидуалните водомери.
Съдът не обсъжда
заключението на вещото лице в частта за дължимите лихви за забава от ответника,
тъй като видно от исковата молба съдът не е сезиран с такъв иск. Съдът не
обсъжда и представените към заключението на експертиза документи, които са
послужили за нейното изготвяне, тъй като същите не са приети като писмени
доказателства по делото.
Други
относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на иска по чл.79,
ал.1, предл.1-во ЗЗД, във вр. чл.198о, ал.1 ЗВ в тежест на ищеца е да докаже,
че се е намирал в облигационно правоотношение с наследодателя на ответника, че
наследодателят на ответника има открита партида за доставка на вода в
дружеството-ищец за жилище на посочения в исковата молба адрес, че има вземания
срещу ответника в сочения от него размер, произтичащо от твърдяното основание,
както и обстоятелството, че ответника има качеството на наследник по закон на
лицето, на което е открита партида в ищцовото дружество.
По делото е безспорно, че
ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198„о”, ал.1 от Закона за
водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр.Враца. Съгласно чл.11, ал.7
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Между
страните не се спори, а и на съда е служебно известен факта, че Общите условия
за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация“ ООД са одобрени
от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ –
019/09.06.2006г. и са публикувани във в.„Новинар“ в броя му от 20.06.2006г. и
във в.„Конкурент“ в броя му от 19.06.2006 г., както и са поместени на интернет
страницата на дружеството.
Настоящият съд приема, че по
делото е безспорно установено и обстоятелството, че ответникът Х.С.Г. е
единствен наследник по закон на титуляра на партидата А. Г. ***.
Опроверга се и възражението в
отговора на ответника, чрез особения му представител, че по делото няма доказателства, че наследството е
прието. Съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и
автоматично към наследниците. При откриване на наследството, което е станало в
случая на 09.11.2007 г. със смъртта на наследодателя А. Г. К., лицата, които
имат право да наследяват се призовават към наследяване, като придобиването на
наследството става с приемането му /изрично или мълчаливо/ и има обратно
действие - от датата на откриване на наследството. Нормата на чл.48 ЗН съставлява законова презумпция, по
силата на която законните наследници носят отговорността по чл.60 ЗН от
откриването на наследството по смисъла на чл.1 ЗН до
доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В тежест на ответника е да докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и
обстоятелства, каквито са отказът от наследство, или
приемането на наследството по опис и пр. /в
този смисъл е решение № 437 от
17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК, постановено по реда
на чл. 290 ГПК/. Видно от прието по
делото писмо от РС – Враца е, че при направена проверка в особената книга на
съда за откази от наследство, няма вписан отказ от наследство, заявен от Х.С.Г.
/настоящ ответник/, по отношение на наследството, останало след смъртта на А. Г.
***.
Настоящият съд констатира,
че по делото неправилно е отправено запитване до Служба по вписванията -
гр.Враца дали има данни ответникът Г. да е собственик на процесния имот, доколкото
ищецът по делото твърди, че собственик и титуляр на партидата е нейният
наследодател А. К.. Въпреки предходното и представения по делото отговор от СВ
– гр.Враца, че няма данни за имоти по партидата на ответника, настоящият съд
приема, че по делото се съдържат писмени доказателства, от които да се обуслови
извод, че ответника Г. е ползвател на жилището, до което ищцовото дружество
твърди да е доставяло ВиК услуги. Видно от служебно изисканата по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г. и приложена по делото справка е, че постоянния и
настоящ адрес на ответника съвпадат с адреса на потребление, като на този адрес
ответникът Г. лично е получила и покана за доброволно изпълнение. На следващо
място следва да се отбележи, че положеният в известието за доставка на поканата
за доброволно изпълнение подпис за получател, е идентичен с подпис положен в
карнета за извършен на 10.05.2016 г. отчет на показание на водомер. Предходното
е видно и без съдът да разполага със специални знания в областта на графологията.
На последно място, съдът намира за необходимо да отбележи, че констатираното от
вещото лице в експертизата плащане по фактури /след получаване на покана за
доброволно изпълнение и след датата на подаване на исковата молба/, представлява
действие, с което ответника признава задълженията си към ищцовото дружество,
т.е. налице е извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт.
Ответникът, чрез назначения по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител оспорва наличието на облигационна връзка между него и
ищцовото дружество. Следва да се има предвид, че по общо правило само договорите, които са сключени с
оглед личността на длъжника, се прекратяват с неговата смърт. Не е изрично
предвидено в закон, че договорът за предоставяне на ВиК услуги се прекратява при
смърт на титуляра. Следва да се приеме,
че договорът запазва действието си по
отношение на наследниците в качеството им на универсални правоприемници. При договора за доставка на ВиК услуги, наследниците на
потребителя на услугите, които дължат основно парични престации, придобиват
правата и задълженията по договора, в случай, че не са направили отказ от
наследството. Обстоятелството, че наследниците не са изпълнили задължението си
по чл.59, ал.1 ОУ в 30-дневен срок да подадат заявление до ВиК оператора за
промяна на партидата, като представят удостоверение за наследници, не води до
извод, че облигационното правоотношение е прекъснато. Неизпълнението на това
задължение има за своя последица единствено това, че при липса на споразумение
на кого от наследниците да бъде открита партида, отговорност ще се
носи от всички пропорционално на наследствения им дял - чл.59, ал.2 ОУ /в този смисъл е решение по в.гр.д.
№322/2016г. по описа на ОС-Враца/. С оглед предходното, настоящият съд
приема, че след смъртта на А. Г. ***, съществувалото между нея и ищцовото дружество облигационното
правоотношение не е прекратено, а същата е заместена като страна в това правоотношение от своя единствен
наследник – настоящ ответник Х.С.Г..
Назначеният
особен представител на ответника Г. е направил и възражение, че в представения
по делото карнет се съдържат подписи на различни лица, като не става ясно чии
са тези подписи. Съдът приема, че за настоящия правен спор ирелевантно се явява обстоятелството дали
подписите в представените от ищеца карнети са на ответника или не. Това е така,
тъй като карнетът е частен удостоверителен документ, който, ако е подписан от
потребителя, съгласно чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя
обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на
индивидуалните водомери. В цитираната разпоредба обаче е предвидено, че
отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия
потребител, така и с подписа на негов представител. Систематичното място на
разпоредбата и използваното в следващата алинея различно понятие - „упълномощен
представител” води до извода, че карнета може да бъде подписан и от лице, което
макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го
представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в
широк смисъл, въз основа на родствена, съпружеска или фактическа връзка с
потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по
смисъла на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. може да бъде всяко лице
от кръга на домашните му, т.е. всяко лице, което обитава имота на каквото и да
било правно основание. Подписването на карнета от такова лице не води до
неистинност на документа и изгубване на неговата доказателствена сила. Следва да се
има предвид още, че присъствието на потребителя или на негов представител при
извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл. 6, т.1, вр. с чл.22
от Общите условия. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението
при отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание,
което ще послужи за определяне на дължимите суми. Наличието на подпис срещу
показанието на водомера съдът приема като съгласие на потребителя с отчетеното
до тази дата, при липса на възражения от абоната за предходния период. Налице е
признание на факти – че записванията отговарят на реалните показания, а оттам и
на съответната консумация. Съгласно разпоредбата на чл.35 от приложимата Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в
общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на
отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно
начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната
година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице
на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на
потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора. При
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на
неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за
двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година
от последното отчитане. От горното следва, че потребителят има задължение при
отчитане на показанията на водомера като дължи грижа и внимание по отношение
отчетеното служебно количество вода или такова, с което същия не е съгласен и в
определен от Наредбата срок следва да сезира оператора за извършване на
корекция или изравняване. На основание чл. 22, ал.3 и ал.4 от Общите условия
при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или
на негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества, потребителят е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на
отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от
последното отчитане. Видно от заключението на СТЕ е, че при извършените
проверки вещото лице не е открило подавани писмени възражения по извършени
отчети на водомера в имота.
При горните
съображения съдът намира, че предявеният иск за главница е основателен и
доказан до размера от 142,57 лева, представляващ задължение за доставена и
незаплатена вода за жилище с адрес: гр.Враца, ул*****за период на потребление
от 10.05.2016 до 10.07.2016 г. и от 08.08.2016 г. до 09.09.2016 г., като в
останалата му част до пълния претендиран размер от 240,42 лева и за периода от
08.10.2015 г. до 11.02.2016 г. и периода от 10.07.2016 г. до 07.08.2016 г.,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху
посочената като главница сума в размер на 357,55 лева се дължи и законна лихва,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 27.09.2017 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на делото, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право да му бъдат заплатени разноски съразмерно
с уважената част от исковете. Съдът, като взе предвид представения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото, изчисли същите
на 282,35 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът
също има право на разноски, но при липса на доказателства за реално направени,
съдът не следва да се произнася в тази насока.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш
И:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. чл.198о, ал.1 ЗВ Х.С.Г.,
ЕГН ********** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Враца, ул.“Александър Стамболийски“ № 2, сумата от общо 142,57 лева, представляващ
задължение за доставена и незаплатена вода за жилище с адрес: гр.Враца, ул*****за
периода от 10.05.2016 до 10.07.2016 г. и за периода от 08.08.2016 г. до
09.09.2016 г., за което са издадени фактура № **********/01.07.2016 г., на стойност 46,93 лева; фактура №
**********/01.08.2016 г., на стойност 46,28 лева и фактура №
**********/03.10.2016 г., на стойност 49,36 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.04.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за сумата над 142,57 лева до
пълния претендиран размер от 240,42 лева и за периода от периода от 08.10.2015
г. до 11.02.2016 г. и периода от 10.07.2016 г. до 07.08.2016 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК Х.С.Г., ЕГН ********** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Враца, ул.“Александър Стамболийски“ № 2, сумата от общо 282,35
лева, представляваща направени
разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да бъде
обжалвано пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: