Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Плевен, 26.06.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав, на публично
заседание проведено на 02.06.2017г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА
ВИДОЛОВА
и при секретар Галя Николова като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 1823
по описа на съда за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Депозирана
е искова
молба от „Т.П.” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., чрез юрк. В.В., против Х.Т.Б.,
ЕГН **********, с която е предявен
установителен иск на основание чл.415 ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на парично вземане на ищеца в размер 664.33 лв., от които 544.41 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.01.2014г. до 30.11.2016г. и 119.92 лв. – лихва за забава за
периода от 05.03.2014г. до 02.02.2017г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 1062/2017г. по описа на ПлРС –
09.02.2017г. до окончателното изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д.
№1062/2017г. на РС Плевен, като съдът е уважил заявлението и е
издал заповед за изпълнение. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е
подал възражение, че не дължи изпълнение на посочените суми, поради настъпила
погасителна давност. РС Плевен е указал на заявителя, че може да подаде иск по
чл. 415 от ГПК. Това, според ищеца, поражда неговия правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответника е
собственик/ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена.
Публикувани са общите условия за договора за доставка на топлоенергия съгласно
изискванията на Закона за енергетиката. Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответника К.Н.дължи 544.41 лв. – главница, представляваща стойност
на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.01.2014г. до 30.11.2016г. и 119.92 лв. – лихва за забава за периода от 05.03.2014г. до 02.02.2017г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 1062/2017г. по описа на ПлРС –
09.02.2017г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание, ответникът Х.Б., потвърждава, че е собственик на жилището. Твърди,
че е подал възражение за изтекла погасителна давност за лихва и главница, като
в заповедното производство е била посочена сума, която е коригирана с исковото
производство. В посочената от исковото производство главница и лихви,
ответникът няма възражения относно размера на сумите, но оспорва
възнаграждението на юрисконсулта, като счита, че то следва да бъде намалено. Ответникът
заявява, че до момента на съдебното заседание – 02.06.2017г. не е платил
сумите.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и представените по делото доказателства,
намира за установено следното: От приобщеното към делото ч.гр.д. № 1062/2017г.
на ПлРС е видно, че ищецът „Т.П.” ЕАД е депозирал заявление на 09.02.2017г., с
което е поискал издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 1475.95 лв. - главница за потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2012г. до 30.11.2016г.и 500.65 лв. - лихва за забава за периода
от 02.03.2012г. до 02.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
от датата на подаване на заявлението – 09.02.2017г.
до окончателното изплащане на задължението. ПлРС е уважил искането, като е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№686/10.02.2017г. за гореописаните суми. Срещу заповедта за изпълнение на съда К.Н.е
подал възражение в законоустановения срок, с което твърди, че не дължи
изпълнение на посочените суми, поради настъпила погасителна давност. От
описаното ч.гр.д. № 1062/2017г. е видно, че ПлРС е указал на заявителя по
настоящето дело „Т.П.” ЕАД да предяви установителен иск за вземането си. Ищецът
е подал искова молба в законоустановения от закона срок на 14.03.2017г. Видно е от приложено копие от
вестник „Посоки” бр. 239/13.12.2007г., че „Т.П.” ЕАД е публикувала общите условия за
предоставяната от нея услуга. По делото са представени от ищеца и следните
доказателства: молба от ответника Х.Т.Б.
от 22.08.1997г. за откриване на партида за плащане на отопление и топла вода и
разбивка по пера на задълженията на ответника по претенцията за главница.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Безспорно се доказа, че ищецът - „Т.П.” ЕАД, е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, като е последвало възражение от
страна на длъжника. Това поражда правен интерес за заявителя и ищец по делото
да подаде установителен иск по чл. 422 от ГПК, с което е образувано настоящето
дело. Същият е предявен в законоустановения срок. Съдът намира, че съгласно чл.
153 от ЗЕ ответника е ползвател на топлинна енергия, поради което тя е дължима.
В съдебното заседание ответникът няма възражения по размера на сумите за
главница и лихва в исковото производство. Това признание следва да се цени като
признание на факти, т.к. ищецът не е направил искане за постановяване на
решение по реда на чл. 237 от ГПК. Подкрепящи признанието доказателства по
делото са представените ОУ на ищеца и препис-извлечението от сметката на
ответника, абонатен № 12415 при ищеца, приложено на л. 7-9 от приобщеното ч.гр.д.
№ 1062/2017г. и съдържащо задълженията и за исковия период. С оглед на горното,
съдът намира, че следва да уважи предявените искове.
При този
изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че че
следва да присъди разноските и в двете производства в тежест на ответника, в
размер определен съобразно уважената част на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение и уважения иск /съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от
ищеца и в заповедното производство/. Разноските в настоящото производство са в
общ размер на 225.00 лв., от които 150.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение и 75.00 лв. - държавна
такса, но съдът намира, че следва да присъди от сочените в него суми само
претендираните 75.00 лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. – част от
претендираното юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира
следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр.
8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Т.к. е налице разлика между предявените искови суми по гр.д. № 1823/2017г. и тези, претендирани
по ч.гр.д. № 1062/2017г.. на ПлРС, за разликата, за
която иск не е предявен, Заповед за изпълнение №686/10.02.2017г. следва да се обезсили. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в
заповедното производство. С оглед обезсилването на заповедта за част от сумите
и редукцията на възнаграждението за юрисконсулт, съдът следва да осъди
ответника да заплати редуцирани разноски за заповедното производство в размер
на 30.09 лв.
Съобразно
отношението на предявена и уважена/непредявена част, в тежест на ответника
следва да се присъдят следните разноски: 175.00лв., представляващи разноски в
исковото производство и 30.09лв., представляващи разноски в заповедно производство.
С оглед на
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, въз основа на
чл.422 от ГПК, че Х.Т.Б., ЕГН **********, адрес ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** с представител Й.В.В., следните суми: сумата в размер на: 544.41лв. – главница, представляваща стойност на
потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.01.2014г. до 30.11.2016г. и 119.92лв. – лихва за забава за периода от 05.03.2014г. до 02.02.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 1062/2017г. по описа на ПлРС –
09.02.2017г. до окончателното изплащане на сумите.
ОБЕЗСИЛВА, на осн. чл. 415 ал. 2 от ГПК, Заповед за изпълнение
№686/10.02.2017г. по ч.гр.д. № 1062/2017г. на ПлРС за сумите над 544.41 лв. –
главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.01.2014г. до
30.11.2016г. и 119.92 лв. – лихва за забава за периода от 05.03.2014г. до 02.02.2017г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 от ГПК, Х.Т.Б., ЕГН **********, адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., сума
в размер на 30.09лв., представляващи разноски по заповедното производство
по ч.гр.д.№ 1062/2017 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 от ГПК, Х.Т.Б., ЕГН **********, адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., сума от 175.00лв., представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. №1823/2017г.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: